№ 3643
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2936/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 59522/2022 г.
по описа на СРС, 75 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание
чл. 500 КЗ за осъждане на ответника М. М. П., ЕГН **********, да заплати
на ищеца „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, сумата от 717,42 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди (с включени 25 лв. за
ликвидационни разноски), причинени от ответника при управление на лек
автомобил „Хюндай Айоник“, рег. № ****, на 04.04.2020 г. с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата и при действието на застраховка
„Гражданска отговорност“ с ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 850 лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
1
ответника в първоинстанционното производство – М. П., чрез назначения
особен представител адв. Л..
Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. По делото не било доказано, че ответникът е
употребил алкохол. Моли съда решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено, а искът – изцяло отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на
районния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в
осъдителната част. В частта, с която част от исковите претенции са
отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 500 КЗ за осъждане на ответника М.
М. П., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК
2
*********, сумата от 717,42 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди (с включени 25 лв. за ликвидационни разноски),
причинени от ответника при управление на лек автомобил „Хюндай Айоник“,
рег. № ****, на 04.04.2020 г. с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата и при действието на застраховка „Гражданска отговорност“ с
ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
02.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно
правоотношение между страните, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2) настъпване през периода на
застрахователното покритие на ПТП вследствие на противоправното
поведение на застрахования водач; 3) вид и размер на вредите, причинени на
третото лице; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди
и процесното ПТП; 5) размер на обезщетението, заплатено от ищеца на
третото лице; 6) наличие на някое от обстоятелствата по чл. 500, ал. 1 КЗ,
посочено в исковата молба – че е управлявал моторното превозно средство
под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения.
По делото не се спори по отношение на наличието на застрахователно
правоотношение между страните, по време на което е настъпило процесното
ПТП, както и че вредите, установени по вид и размер такива, каквито са
посочени в исковата молба, са в причинно-следствена връзка с поведението на
ответника, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
посочения в исковата молба размер. Същото се установява от представените
по делото доказателства. Въззивникът не е релевирал конкретни оплаквания
по отношение на констатациите на районния съд по тези въпроси. Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба,
3
когато контролира правилността на решението, поради което въззивният съд
не следва да обсъжда първоинстанционното решение по тези въпроси. Следва
да се отбележи, че съдът не констатира наличие на императивна правна норма,
чието приложение следва да приложи служебно. В този смисъл Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.
Единственият спорен въпрос е дали е налице специалното основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ –
че е управлявал автомобила под въздействието на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
За доказване на това обстоятелство ищецът е представил писмено
доказателство – Писмо от МВР, ОДМВР – Пловдив, отдел „Охранителна
полиция, сектор „Пътна полиция“ от 05.05.2021 г., от което се установява, че
във връзка с процесното ПТП на ответника е издаден талон за медицинско
изследване № 089081/04.04.2021 г., като резултатът от изследването е
установил, че водачът е бил с 1,99 промила алкохол в кръвта. По делото е
представен и Протокол за ПТП № 1768680/04.04.2021 г. е отбелязано, че
Участник 1 в процесното ПТП – ответникът по делото, е употребил алкохол,
че е издаден талон за кръвна проба, както и че по отношение на последния е
взето административно отношение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него
действия.
Чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Предвидена е и административнонаказателна отговорност при
нарушение на тази забрана, изразяваща се в лишаване от право да управлява
моторно превозно средство и глоба – чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 136
от 07.08.2024 г. по т. д. № 338 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение, Решение № 20 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 50128 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, и много др., протоколът за ПТП,
съставен от органите на „Пътна полиция“, се ползва с материална
4
доказателствена сила досежно фактите, възприети от съставителя при
изготвянето на протокола, отнасящи се до определяне на механизма на ПТП
като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др.
Представеното по делото Писмо от МВР, ОДМВР – Пловдив, отдел
„Охранителна полиция, сектор „Пътна полиция“ от 05.05.2021 г., представлява
официален документ, издаден от длъжностно лице – Началник сектор „Пътна
полиция“ гл. инспектор В.М., в кръга на службата му – в качеството му на
началник сектор „Пътна полиция“, по установените форма и ред. Същият
представлява доказателство за изявленията в него, които до успешно
проведеното им оспорване се ползват с материална доказателствена сила.
Въззивникът ответник е направил общо оспорване с отговора на исковата
молба, че фактът на употреба на алкохол не е доказан, но не е оспорил
истинността и верността на представеното писмо, поради което следва да се
приеме, че в обективната действителност се е осъществило описаното в
официалния документ – че във връзка с процесното ПТП на ответника е
издаден талон за медицинско изследване № 089081/04.04.2021 г., като
резултатът от изследването е установил, че водачът е бил с 1,99 промила
алкохол в кръвта.
По делото не са ангажирани доказателства, които да оборват
горепосочените такива.
Въззивният съд приема, че представените по делото доказателства
безпротиворечиво се установява, че водачът на лек автомобил „Хюндай
Айоник“, рег. № ****, на процесната дата е управлявал последния с
концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,99 промила. Съгласно
горепосочените разпоредби на ЗДвП това представлява основание за
възникване на регресната отговорност на водача на лекия автомобил за
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Следователно искът на
ищеца въззиваем е основателен, първоинстанционното решение е правилно и
подлежи на потвърждаване.
По отношение на разноските:
При този изход от настоящото производство право на разноски има
въззиваемият. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100 лв., които следва да бъдат
5
присъдени в полза на ищцовото дружество.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса за
въззивното производство в размер на 25 лв.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2936/19.02.2024 г., постановено по гр.д. №
59522/2022 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, сумата от 100 лв. –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 25
лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6