Р Е
Ш Е Н
И Е №379
гр.Кюстендил
16.06.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети
май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Г.М.,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№39 по описа за 2015г. на
РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по исковата молба на Р.С.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Общинско предприятие „Обреден дом“ – гр.Кюстендил, гр.Кюстендил
ул.“Демокрация” №40,
представлявано от директора К. Д..
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1/ иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на Д. за незаконно и отмяна на
заповед №189/09.12.2014г.
на Директора на ОП „Обреден
дом”, с която на основание чл.188 т.3 във вр. с чл.330 ал.2 т.6
от КТ, й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”;
2/ иск с правно основание чл.344
ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност, а именно – „продавач-консултант” в
Общинско предприятие „Обреден
дом”-гр.Кюстендил;
3/ иск с правно основание чл.344
ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 368.58 лева (намалена по чл.214 ал.1
от ГПК) представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – пропуснати ползи, в следствие на оставането й
без работа, поради
незаконното уволнение за времето от 09.12.2014г. до
19.01.2015г., ведно със законната лихва върху търсената
сума,
считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2015г., до окончателното
изплащане;
С исковата молба са предявени и други искове, по
отношение на които производството по делото е прекратено, в хипотезата на
чл.232 от ГПК, поради оттегляне на същите.
Ищцата основава исковете си на твърдения за
незаконосъобразност на уволнението й, които мотивира със следното:
издалото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание лице няма
правомощието да представлява работодателя по трудовото правоотношение; в
заповедта за уволнение липсва изброяване и конкретизиране на извършени
нарушения; в същата не е посочено какви задължения по длъжностната
характеристика на служителката са били нарушени; липса на извършване на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Твърди се и наличие на предпоставки за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, както и наличие на
претърпени имуществени вреди в размер на 368.58 лева, в следствие на незаконното уволнение, поради
оставането без работа за период от 1 месеца. Моли се уважаване на исковете и
присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е подал писмен отговора
на исковата молба в предвидения в чл.131 от ГПК срок. Изразява становище за неоснователност на предявените искове с
твърдения за законност на уволнението, като извършено при наличие на
предвидените за това материални предпоставки и при спазване на процесуалите
правила.
Районен съд-Кюстендил, след като се
запозна с доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното:
Страните по делото са се намирали в
трудово правоотношение, възникнало през 2012г. със сключването на трудов
договор №126 от 24.08.2012г., съгласно който ищцата е заела длъжността
„продавач-консултант” в ОП „Обреден дом“-Кюстендил. Първоначално възникнало
като срочно трудовото правоотношение се е трансформирало в такова за
неопределено време. Мястото на работа на ищцата е било в Траурен парк
„Невестинско шосе“. Според длъжностната характеристика за длъжността /връчена
на Д. на 28.08.2012г./, задълженията на ищцата са включвали и такива, да приема
парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване
– фактури, за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да
оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда
възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си
, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя
оборот на касовия апарат и в касовата книга и т.н. На 27.08.2012г. Д. е
подписала декларция, че е съгласна да носи солидарна отговорност с М. М. във
връзка с изпълнение на служебните й задължения.
През месец ноември 2014г. е извършен
вътрешен одит на ОП “Обреден дом” гр.Кюстендил от ръководител Звено „Вътрешен
одит” към Община Кюстендил –Н.И.. Одитът е обхващал периода от 20.08.2012г. до
05.11.2014г.
На 24.11.2014г. одиторът И. е връчил
на Р.Д. констатация №1-1.1 от предварителен доклад за извършен вътрешен одит с
цел „Извършване на пълна инвентаризация на наличните стоки в магазините на ОП
„Обреден дом“ гр.Кюстендил“ през периода от 20.08.2012г. до 05.11.2014г., с
възможност за даване на писмено становище по констатациите, изводите и
препоръките в доклада в срок до 26.11.2014г., включително.
Най-общо, според констатациите и
изводите в доклада, през одитирания период в нарушение на Закона за
счетоводството, главният счетоводител на Предприятието – Р. И., е вземала
счетоводни операции без документална обоснованост, в задължение и заверение по
счетоводната партида на магазина за траурни стоки в стария траурен парк, както
и материално-отговорните лица – М. М. и Р.Д. – продавач-консултанти в магазина
за траурни стоки ТП1, в рамките на няколко месеца са причинили щети от липси на
ОП „Обреден дом“ в размер на 10 181.21 лева.
На 27.11.2014г. в Община Кюстендил е
входиран под №93-00-70 окончателния одитен доклад, от съдържанието на който
става ясно, че ищцата е депозирала обяснения, които са възприети от одитора
като непроменящи първоначалните констатации и изводи. В доклада са посочени
конкретно установените пропуски и нарушения, дадени са препоръки. Същият е
изготвен в три екземпляра – за Община Кюстендил, за ОП „Обреден дом“ и за Звено
„Вътрешен одит“.
На 01.12.2014г. директорът на
Общинското предприятие, е връчил на Д. искане за даване на обяснения по чл.193
от КТ във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, довели до липса
на стоково-материални ценности в магазина за траурни стоки в „Стар траурен
парк“ гр.Кюстендил, съгласно констатациите в одитен доклад за извършен вътрешен
одит за периода от 20.08.2012г. до 05.11.2014г., депозиран в ОП „Обреден дом“ с
вх.№123/27.11.2014г. На служителката е бил предоставен 3-дневен срок от
връчването, в рамките на който да представи писмените си обяснения и да посочи
доказателства за твърдените в тях факти.
На 03.12.2014г. в ОП „Обреден дом“ е
входирано писменото обяснения на ищцата, в което същата сочи, че до месец март
при всяка ревизия не е имало липси и констатираните такива за период от 6
месеца в размер на 10 000 лева, са необясими за нея. Д. е посочила, че не
е злоупотребила и, че съвестта й е чиста. Заявила е, че не смята да е нарушила
трудовата дисциплина.
На 09.12.2014г. директорът на ОП
„Обреден дом“ – К. Д., е издала заповед с №189, с която на Д. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение със същата е
прекратено. Заповедта е връчена на служителката в деня на издаването й. В нея е
посочено, че работодателят е установил системни нарушения на трудовата
дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа, в съответствие с
изискванията на закона, трудовия договор, Правилника за вътрешния трудов ред и
длъжностната характеристика, увреждане имуществото на работодателя и
разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и
злоупотреба с доверието на работодателя, извършени от Р.Д. на длъжност
„продавач-консултант“ в ОП „Обреден дом“, в резултат на което е причинена вреда
на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в
магазин за траурни стоки, намиращ се в Стар траурен парк в гр.Кюстендил, в
размер общо на 10 184.21 лева за периода от 20.08.2012г. до 05.11.2014г.,
установени съгласно съставената равносметка при инвентаризацията на
03.11.2014г. , след презавеждане счетоводната партида на магазина за траурни стоки.
В заповедта е отразено, че посочените нарушения, извършени от Д., са
констатирани с одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП „Обреден дом“ за
периода от 20.08.2012г. до 05.11.2014г., депозиран в ОП „Обреден дом“ с
вх.№123/27.11.2014г. и същите представляват нарушения по събирането,
съхраняването, разходването или отчитането на парични или материално ценности в
магазина, отговорността за които носи Д., в качеството си на служител –
„продавач-консултант“, извършващ отчетническа дейност, като е посочено, че
същите са особено тежки.
Последен пълен отработен от ищцата
месец е месец октомври 2014г., за който за отработени 23 работни дни, Д. е
получила брутно трудово възнаграждение в размер на 368.58 лева.
След уволнението до датата 19.01.2015г.,
ищцата не е започвала работа по друго трудово правоотношение.
По делото са назначени първоначална
и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи и съответно – приети са
заключенията по тях, изготвени от вещото лице А.Т.. Според експерта: констатациите
и изводите в одитния доклад са правилно и точно описани; през одитирания период
счетоводството в предприятието не се е водило правилно (пропуските са посочени
конкретно от вещото лице); в складовите разписки, съставяни за получаваните в
магазина цветя, в графа „Получател“ е сочено само ОП, без конкретизиране на
магазина, в който стоката постъпва и в никоя от съставените складови разписки в
периода в графа „Счетоводител“не е поставян подпис на такъв, каквото е било
изискването, според вътрешните правила в предприятието; с изключение на две
фактури, във всички останали, като МОЛ е посочвана К. Д.; стоково-парични
отчети през ревизирания период не са изготвяни, но това не е пречка за
установяване на липси; налице са липси при събиране, съхранение, разходване и
отчитане на парични и материални ценности в магазина за траурни стоки с стар
траурен парк в гр.Кюстендил в размер на 10 184.21 лева, а без корекциите
по неправилни счетоводни записвания, които възлизат на 2 384.45 лева – 7 799.76
лева; липсите в магазина са нараствали постепенно до горната сума, като към
31.03.2014г. липсата е била в размер на 146.18 лева, към 01.09.2014г. – в
размер на 6 397.56 лева, към 01.10.2014г. – 6 956.55 лева; пред
одитирания период материално-отговорни лица в обекта са били М. М. и Р.Д.;
нарастването на липсите се дължи на увеличаване размера на заскладената стока и
намаляване отчитането на парични средства.
Гореизложеното се установява на база
приетите, като доказателства по делото документи в заверени преписи и
заключения на вещото лице А.Т..
Описаната фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
1. Искът за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му е основателен и следва да се уважи.
Съображения:
Предявен е иск с правно основание по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на Д. за незаконно и отмяната
му. Тежестта да установи законността на
уволнението е възложена на ответника. Правният спор се развива в рамките на
наведените от страните доводи при извършване на служебна проверка от съда относно
спазването на императивните разпоредби на чл.193, чл.194, чл.195 ал.1 и чл.189 от КТ.
Ищцовата страна твърди, че
заповедта, прекратяваща трудовото правоотношение с ответника, е
незаконосъобразна, поради: липса на представителна власт на подписалото
заповедта за уволнение лице; в заповедта за уволнение липсва изброяване и
конкретизиране на извършени нарушения; в същата не е посочено какви задължения
по длъжностната характеристика на служителката са били нарушени; липса на извършване на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Предвид наведените от ищцата
оплаквания, на първо място следва да се прецени дали дисциплинарната санкция е
била наложена от работодателя в материалното трудово правоотношение. Според чл.192
ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от
оправомощено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. Съдът
счита, че в конкретния случай, процесната заповед е издадена именно от
работодателя на ищцата, чрез представителя му по закон, какъвто е директорът на
Общинското предприятие. Според §1 т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател. В този смисъл, за да има качеството на работодател и
страна по трудово правоотношение, образуванието не е задължително да бъде
юридическо лице /каквото ОП определено не е/. Директорът на Общинското предприятие
има правото да сключва, изменя и прекратява трудовите договори с работниците и
служителите на предприятието /чл.29 от Наредба за реда за създаването,
дейността, преобразуването и закриването на общинските предприятия, приета с
решение №74/27.03.2008г. на Общински съвет-Кюстендил/.
Съдът намира, че ответникът не е
съобразил заповедта си с разпоредбата на чл.195 от КТ. Съгласно тази правна норма дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Да се
опише нарушението означава да се изложат съществените признаци на деянието от
обективна и субективна страна, да се посочат конкретните факти – точно и ясно, и датата на
извършване на съответните действия или бездействия
/възможно е и като период от време/. Фактите следва да се изложат в пълнота, нарушението – да бъде описано
конкретно. Законовото изискване има за цел, освен друго - и гарантиране правото на защита на работника или
служителя.
В съдебната практика се приема, че
липсата само на един от посочените в чл.195 ал.1 от КТ реквизити е достатъчна,
за да се направи извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, тъй като нормата е императивна– в т.см. е решение №260
от 22.07.2011г. по гр.д.№793/2010г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 от ГПК. Прието е, че изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и
трудовото. Липсата на мотиви изцяло или частично, според практиката на ВКС,
поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да
получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Счита се, че липсата на изискуемите се от
закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова
съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се
касае до задължително спазване на предвидена в закона форма, че липсата на
мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието. В този смисъл са и решение №393 от 07.10.2011г. на ВКС по
гр.д.№1670/2010г., IV г. о., ГК и решение №201 от 17.03.2010г. на ВКС по
гр.д.№38/2009г., IV г.о., ГК.
Конкретната заповед за уволнение
съдържа основно квалификации и фактически и правни изводи, които не се
основават на посочване на конкретни факти. Работодателят обобщава, че ищцата е
извършила системни нарушения, че е увредила имуществото на работодателя и е
разпилявала стоково-материални ценности, причинила е вреда в размер на
10 184.21 лева, но тези изводи не са мотивирани с ясни фактически
твърдения, срещу които да може да се противопоставят конкретни възражения.
Последователно в съдебната си
практика ВКС допуска възможността мотивите на работодателя да са изложени в
друг писмен документ, към който заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание препраща – решение №642/12.10.2010г. по гр.д.№1208/2009г., IV ГО на ВКС, решение №379/24.06.2010г. по гр.д.№410/2009г. на IV ГО на ВКС, решение
№278/19.05.2011г. по
гр.д.№1276/2010г. на IV ГО на ВКС и решение №49/08.02.2011г. по гр.д.№842/2010г. на IV ГО на ВКС.
Същественото е този документ също да е станал достояние на работника или
служителя.
В решение
№849 от 12.01.2011г. на ВКС по гр.д.№40/2010г., IV г.о., ГК, е прието, че ако
заповедта за уволнение препраща към друг документ, той следва да бъде връчен на
уволнения работник най-късно заедно със самата заповед.
В настоящия казус може да се счете,
че заповедта от 09.12.2014г., макар и неиндивидуализираща нарушението в
достатъчна степен, съдържа препращане към друг документ, доколкото в същата се
сочи, че нарушенията, извършени от Р.Д. са констатирани в одитен доклад с
вх.№123/27.11.2014г. Липсват доказателства този доклад, който е окончателният
такъв, да е бил връчен на служителката въобще и в частност – най-късно със
заповедта за уволнение. Впрочем, дори не се твърди подобно обстоятелство.
Фактът, че одиторът е връчил на ищцата част от предварителния одитен доклад за
становище преди изготвяне на окончателния такъв, не може да бъде окачествен
като изпълнение на задължението на работодателя, тъй като е недопустимо едва в
съдебното производство по оспорване на законността на уволнението, служителката
да разбира дали констатациите и изводите в окончателния доклад са идентични с
тези в предварителния или не. Недопустимо е също така, едва в съдебното
производство да се узнават конкретните факти, съставляващи елемент от
приписваните на ищцата нарушения, послужили като основание ответника да наложи
дисциплинарната санкция.
Чл.195 от КТ е императивна разпоредба, за спазването й
съдът следи служебно именно, защото спорът не би могъл да се разгледа по
същество ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. По тази причина неспазването на нормата
всякога е основание за незаконност на уволнението.
Само на това основание уволнението
се явява незаконосъобразно и заповедта, в която е обективирано, подлежи на
отмяна, без да е необходимо навлизането в анализ по същество.
2.
Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен,
по следните съображения:
Искът
е израз на субективното преобразуващо право на уволнения работник или служител
да заеме отново длъжността, от която е бил незаконно уволнен. Доколкото с
настоящото решение съдът ще признае за незаконно уволнението на ищцата,
основателна се явява и претенцията за възстановяването й на работа. Съдът държи
сметка и за обстоятелството, че съществувалата между страните трудовоправна
връзка е за неопределено време.
3.
Искът по чл.344 а.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ е основателен. Съображения:
Предпоставките
за уважаването на този иск са следните: 1) уволнението на съответния работник или служител да
бъде признато за незаконно; 2) работникът или служителят да е претърпял вреди,
имащи имуществен харатектер; 3) претърпените вреди да са следствие от
незаконното уволнение. Тези
предпоставки следва да са изпълнени кумулативно.
С
настоящото решение съдът ще признае уволнението на Д. за незаконно.
Установи
се, че за времето от 09.12.2014г. до 19.01.2015г. ищцата е останала без работа.
По този начин, същата е била лишена от възможността срещу престиран от нея труд, да получава трудово възнаграждение за горния
период след датата на уволнението, а вредите, имащи имуществен характер,
представляват пропуснати ползи. Същите са следствие именно от незаконното
уволнение, извършено от работодателя.
Разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ съразмерява
претърпените вреди с брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила при ответника за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца. По
категоричен начин в производството се установи, че ищцата е останала без работа в продължение на повече
от 1 месец, поради което следва да бъде
обезщетена за него.
За база при изчисляване размера на обезщетението
следва да послужи брутното трудово възнаграждение, което ищцата е получила за последния пълен отработен месец /чл.228 ал.1 от КТ/. Установи се, че това е месец октомври 2014г., за който полученото БТВ
за 23 работни дни възлиза на 368.58 лева.
За периода, през който Д. е останала
без работа й се следва обезщетение в размер на 368.58 лева. Претенцията е за
същата сума и следва да се уважи изцяло. На ищцата се дължи и законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата,
на основание чл.359 от КТ, е освободена от такси и разноски. Същата не
удостоверява да е сторила разноски, в това число и за адвокстако
възнаграждение.
Ответникът
дължи на общо основание заплащане по сметката на съда на държавна такса за
уважените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, а именно: по 50.00 лева за
всеки от неоценяемите искове (съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК) и 50.00 лева за оценяемия иск по чл.225
ал.1 от КТ (съгласно чл.1 от същата Тарифа), или общо 150.00 лева.
От
бюджета на съда са сторени разноски за вещото лице А.Т. в общ размер на 440.66
лева, които на основание чл.78 ал.6 от ГПК, следва да се възложат в тежест на
ответника. Последният не трябва да заплаща направените от съда разноски за вещо
лице-графолог, тъй като същите са сторени по повод оспорване от ищцовата страна
на автентичността на документи, което оспорване не е проведено успешно.
Воден
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
П Р И З Н А В А за незаконно уволнението на Р.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, и О
Т М Е Н Я, като незаконосъобразна, заповед №189/09.12.2014г. на Директора на Общинско предприятие “Обреден дом”
-гр.Кюстендил, с която на основание
чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.188 т.3 от КТ й е било наложено дисциплинарно
наказание “уволнение”.
В Ъ З С Т А Н О В Я В А Р.С.Д. с
ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „продавач-консултант” в
Общинско предприятие „Обреден
дом”-гр.Кюстендил;
О С Ъ Ж Д А Общинско предприятие „Обреден дом” -гр.Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил ул.“Демокрация” №40, да заплати на Р.С.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 368.58
лева (триста шестдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в следствие на
оставането й
без работа, поради
незаконното уволнение за времето от 09.12.2014г. до
19.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2015г., до окончателното
изплащане.
О С Ъ Ж Д А Общинско
предприятие „Обреден дом”
-гр.Кюстендил, с
адрес: гр.Кюстендил ул.“Демокрация” №40
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Кюстендилски районен съд, следните суми: 150.00 лева (сто и петдесет лева) – дължими държавни
такси и 440.66 лева (четиристотин и
четиридесет лева и шестдесет и шест стотинки) – сторени разноски за вещи лица.
След
влизане в сила на настоящото решение, до ищцата да се изпрати съобщение по
чл.345 от КТ , че в 2-седмичен срок от датата на получаване на същото може да
се яви при работодателя, за да заеме длъжността, на която е възстановена.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в
2-седмичен срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: