О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 552

 

                  06.10.2020г.

гр.Попово

 

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

                                                                                         

като постави за разглеждане гр.д. № 196 по описа на РС-Попово за 2020г., установи следното:

 

          Производството е по реда на чл.140  ГПК.

          Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения гр. София, ж.к. Гео Милев, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5 срещу Д.В.Д. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за признаване за установено спрямо  ответника, че дължи на ищеца сумата от  247.14 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г., фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

Направено е доказтелствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което искане, макар и допустимо, не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Молбата е подписана от пълномощник на ищеца. Приложени са писмени доказателства във връзка с  твърденията и исканията на ищеца. Спазени са законовите изисквания по чл.127 и чл.128 ГПК.

          В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  е  постъпи писмен отговор от  особения представител на ответника, в който се излага становище за частична основателност на исковата претенция.

          Съдът счита, след извършената служебна проверка, че исковата молба е редовна  и предявените искове  са  допустими. Следва да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи  делото за разглеждане в открито заседание; да се съобщи проект за доклад по делото;страните  да бъдат напътени към медиация или друг начин за доброволно уреждане на спора, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси.

          Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

           ИСКОВАТА МОЛБА  е редовна и предявените искове са допустими.

           НАСРОЧВА  първо публично съдебно заседание на  12.11.2020г. в 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказтелственото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

СЪОБЩАВА  ПРОЕКТА  ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, а именно:

1.обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

а/ за права на ищеца:  Ищецът твърди, че между Д.В.Д. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********.

Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2018г. - м. май 2018 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочения договор, сключен между него и клиента.

Фактура № **********/15.02.2018г., с падеж 02.03.2018 г. била издадена за отчетния период 17.01.2018 - 14.02.2018 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса  лв., както и ползвани услуги 100.15 лв. (кратки текстови съобщения (SMS)лв., международни разговори  лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лв.), които били общ размер на лв. без вкл. ДДС -  лв. с вкл. ДДС, като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на  лв., претендираната сума по фактурата е лв.

Фактура № **********/15.03.2018г., с падеж 30.03.2018 г., била издадена за отчетния период 15.02.2018-14.03.2018г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.), които били в общ размер на  без вкл. ДДС, която е в краен размер на  лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е  лв.

След предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2018 г., сключен между „Теленор България" ЕАД и Д.В.Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/15.05.2018г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на  лв.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното (за номер ********** - 15.01.2020г.) прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично съдържание в т.11 от съответния договор.

Съгласно предвиденото в съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в индивидуалните договори за услуги, сключени между страните, в случай на предсрочно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и, че във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят да  дължи разликата между стандартната цена на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в брой или за предоставяне на лизинг).

Размерът на неустойката за номер ********** бил лв. като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (20.82 лв. всяка).

Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Попово, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 1002/2019 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено по отношение на  ответника Д.В.Д., че дължи на ищеца сумата от 247,14 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/15.02.2018г., фактура № **********/15.03.2018г., фактура № **********/15.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор,  с който частично оспорва исковите претенции.

Не  се оспорва факта, че между страните съществува валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Не се оспорва основателността на първите две издадени фактури /фактура №**********/ 15.02.2018 г. и фактура №**********/ 15.03.2018 г./.

Що се касае до претенцията по третата фактура №**********/ 15.05.2018 г., касаеща заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, същата се оспорва изцяло като неоснователна.

Особеният представител на ответника, счита, че предвидената в договора неустойка се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция и е в пряко противоречие  с добрите нрави, поради което същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.  Излага се, че  макар и в чл. 196, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея - в случая възникване на задължение за потребителя да заплати предвидената в индивидуалния договор неустойка, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. В конкретния случай се твърди, че  няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договора. Не ставало ясно и от кой точно момент ищецът счита договора за предсрочно прекратен.

2.правната квалификация на правата на ищеца: обективно съединени установителни искове по   чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92,  ал. 1 от ЗЗД.

3.кои права и кои обстоятелства се признават: Не  се оспорва факта, че между страните съществува валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги;

4.кои обстоятелства не се нуждаят от доказване:  посочените в т.3;

5.как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По  иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже качеството си на кредитор,  факта, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. да  докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с ответника;  че е изправна страна по договора, като е  изпълнил всички  свои задължения по него, а длъжникът носи тежестта да докаже,  своите възражения, които изключват, прекратяват или погасяват правото на ищеца.

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92,  ал. 1 от ЗЗД относно претендираната  неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ищецът следва да докаже наличието между страните по договора на валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за изискуемост, както и нейният размер,

ДОПУСКА за приемане и прилагане представените с исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. №1002/2019г. на РС – Попово.

НАПЪТВА страните  към медиация като способ за доброволно уреждане на спора, както и  им указва за възможността да постигнат споразумение като способ за доброволно уреждане на спора.

ПРЕПИС от писмения отговор да се връчи на ищеца.

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните  едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: