Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, ……...
06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в публичното заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН СТОЙЧЕВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. №8523 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 25.01.2019 г. по гр.д. №80354/2017 г. на
Софийския районен съд, 88 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу Г.А.В. осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от сумата от
1129.33 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия и такса за дялово разпределение, начислени за следния
топлоснабден имот - апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к.”********,
абонатен № 319104, за периода от 01.05.2014г. до 30. 04.2015г., ведно със
законната лихва начислена върху главницата, считано от 13.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, до пълния предявен размер от 1321,36 лева,
както и за разликата за обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода 15.09.2015г.-30.10.2017г. над сумата от 278.11лв., до предявения размер
от 287.97 лв.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията за периода м. 05.2014
до м. 09.2014г. са погасени по давност. Поддържа, че сумите по обща фактура за
периода м. 05.2014 г., м. 04.2015 г. става изискуема едва м. 09.2015 г., като с
подаването на исковата молба на 13.11.2017 г. давностата, без да е изтекла, е
прекъсната. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият
Г.А.В., в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с
правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен до посочения по-горе размер,
поради което решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Спорът в настоящето въззивно производство е
съсредоточен върху обстоятелството дали вземанията за периода м.05.2014 г. – м. 09.2014 г. са
погасени по давност, както и дали ответникът е изпаднал в забава в плащането по
отношение процесните вземания за топлинна енергия.
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД към клиенти на топлинна енергия е тригодишна.
При приложимите Общи условия, одобрени с
решение от 03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите заплащат топлинната енергия по
един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в
сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2,
месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Вземанията за цената на
доставената топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.09.2014 г. са
погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им до датата
на подаване на исковата молба – 13.11.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по
чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, като се позовава на фактура, издадена м.07.2015
г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно и граничи със
злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че
вземанията за главница и лихви за посочения по-горе период са погасени по
давност, както правилно е приел и СРС.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство. По направеното с
докладваната в съдебно заседание молба от „Т.С.“ ЕАД възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 350,00 лв., съдът намира,
че съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото води до извод, че заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение е заплатено при липса на съответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
в който случай съдът следва да намали същото, като отнесе в тежест на
въззивника разноските на насрещната страна за адвокатски хонорар до размер на
100 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.01.2019 г. по гр.д.
№80354/2017 г. на Софийския районен съд, 88 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.А.В. осъдителни искове с правно
основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над
сумата от 1129.33 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение, начислени за
топлоснабден имот - апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж.к.”********,
абонатен № 319104, до пълния предявен размер от 1321,36 лева, както и за
разликата за обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода
15.09.2015г.-30.10.2017г. над сумата от 278.11лв., до предявения размер от
287.97 лв.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати Г.А.В., на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 100,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.