№ 717
гр. Пазарджик, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100145 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от А.
С. С. против "Креди Йес" ООД, ЕИК: *********, за прогласяване за нищожен
поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави на Договор за потребителски паричен заем №
********* от 13.02.2024г.
Ищцата твърди, че на 13.02.2024 г. е сключила с Креди Йес ООД
Договор потребителски паричен заем от разстояние по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, за сума в размер на 500 лева.
В договора се предвиждало да заплати такса фиксиран лихвен процент и
такса експресно разглеждане, разсрочено заедно с месечните вноски съгласно
погасителния план.
Счита уговорките за заплащане на такса фиксиран лихвен процент и
такса експресно разглеждане за нищожни, като неравноправни.
Счита за недопустимо освен обявената договорна лихва на потребителя
да се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по
размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени
отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като
предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговорките, че
се дължи такса фиксиран лихвен процент и такса експресно разглеждане,
сочело, че допълнителните услуги по потребителския договор били средство
за заобикаляне на забрани. По този начин кредиторът си осигурявал
допълнително възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница
1
срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на чл. 10а,
чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, противоречало и на изискването за
добросъвестност и водело до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузите
поради неравноправност.
Таксата за експресно разглеждане и за фиксиран лихвен процент били в
разрез с добросъвестността. Предвидено било те да се кумулират към
погасителните вноски, което водело до скрито оскъпяване на кредита. По
същество били добавка към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател и го обогатявали неоснователно. Чрез тези такси в договора се
въвеждал допълнителен сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна.
С уговорката да се заплащат такса фиксиран лихвен процент и такса
експресно разглеждане се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута. Реално не са предоставяли допълнителни услуги, а чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал, 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване, се калкулирала допълнителна
лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.
Счита, че явявайки се разход по кредита двете такси следвало да се
включат в ГПР, което не било сторено. Поради това последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването на ГПР, който не отговарял на действителния
представлявало „заблуждаваща търговска практика” по смисъла на чл. 68 д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПК.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен
ГПР водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването
по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му
размер, в разрез с изискванията на добросъвестността.
Доколкото в настоящия случай се касаело за нищожен договор за
потребителски кредит, при недействителност на същия се дължало връщане от
кредитополучателя само на чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси,
разноски и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги.
Поради гореизложеното иска от съда да прогласи за недействителен на
Договор за паричен заем от 13.02.2024г., сключен с „Креди Йес” ООД, поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закон, поради противоречие с
добрите нрави.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Креди Йес ООД оспорва
основателността на предявения иск.
2
Не отрича, сключването на договора по реда на ЗПФУР с посочените от
ищцата параметри.
Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че
същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищцата, при
спазване изискванията на закона, след като му била предоставена
необходимата договорна информация относно заявеният размер на
главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният
процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на такса за разглеждане.
Същият съответствал на изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Оспорва твърденията, че таксата за експресно разглеждане е разход по
кредита по смисъла на § 1, т. 2 от ДРЗПК и следва да бъде включена в ГПР, с
доводи, че не е свързана с усвояване на паричната сума и не е част от
възнаградителната лихва. Таксата за експресно разглеждане била избираема
опция от всеки заемополучател, който искал молбата му за заем да бъде
разгледана приоритетно в рамките на много кратки срокове. Заемоискателят
имал възможност да не избере опцията за експресно разглеждане на заявката
за кредит, в който случай нямало да му бъде начислена такса за експресно
разглеждане на заема.
Поддържа, че при изчисление на ГПР били включени разходите за лихва
и такса за фиксиран лихвен процент, което било изрично посочено в клаузата
на чл. 2.9 и чл. 3 от договора за кредит. Годишният процент на разходите в
размер на 47,797 % не надвишавал законово определения лимит, при размер
на законната лихва за забава към датата на сключването му от 13,79 %.
Счита за неоснователни и недоказани на твърденията, че чл.1, т.5 от
Договора за заем противоречи на закона.
В него и в СЕФ били посочени условията за усвояване на кредита,
всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, а в чл. 2.9 от договора
бил посочен конкретния размер на ГПР.
В настоящия случай таксата за експресно разглеждане на искането за
заем не представлявала задължително условие за сключване на договора, нито
за разглеждане на искането. Тя била начислена по изрично изразеното от
страна на ищцата желание искането й за заем да бъде разгледано експресно.
Същата представлява допълнителна услуга и не била свързана със
задълженията по сключения след това договор за заем.
Поддържа, че преди да сключи договора ищцата била подробно
запозната с условията на сключването му, в това число и възможността да се
възползва от допълнителната услуга за експресно разглеждане на искането,
посочена в т.4 от част III на предоставения формуляр, която избрала
доброволно. Посочената услуга по експресно разглеждане за искането за заем
била пожелателна, същата не представлявала условие за сключване на
договора за кредит, нито била условие за разглеждане на искането за кредит, а
се начислявало поради причината, че ищцата изрично е поискала да се ползва
3
от услугата и искането й да бъде разгледано експресно — в рамките на 1
работен час.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а от ЗПК и била
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на
кредита. В този смисъл клаузата на т. 1.5 от процесния договор за кредит се
явявала именно допълнителна услуга, от която заемателката доброволно е
пожелала да се възползва. Тя предоставяла допълнителна възможност и
преференциални условия, от които кредитополучателката имала допълнителна
полза.
Поради гореизложеното счита, че клаузата на т. 1.5 от процесния
договор за кредит отговаряла на изискванията на закона и не била
неравноправна клауза.
По тези съображения счита, че задължението на заемателя да заплати
такса за разглеждане е валидно възникнало.
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като взе
предвид представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
13.02.2024 страните са сключили Договор за потребителски паричен заем №
********* по реда на ЗПФУР. Съгласно него „Креди Йес“ ООД- заемодател е
предоставил на А. С. С.-заемател сума в размер на 500 лв., за срок от 10
месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 2,5 % и
ГПР от 47,797 %.
Съгласно т. 1.5 от Договора, заемателят е избрал да ползва
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричния заем, за което се задължил да заплати такса за експресно
разглеждане в размер на 500 лв.
С чл. 2.8 от договора заемодателят е поел задължение да не променя
лихвения процент по договора за кредит, срещу което заемополучателят се е
задължил да заплаща такса ангажимент в размер на 0,03 % на ден върху
усвоената и непогасена главница, която се дължи на падежа на всяка
погасителна вноска.
Общо дължимата сума, която ищцата е следвало да погаси възлиза на
1120 лв., включваща главница, лихва и такса ангажимент, платима на равни
месечни погасителни вноски в размер на 112 лв. всяка.
Регламентирано е право на предсрочно погасяване на кредита с право на
намаляване на разходите по заема /на лихвата и разходите на оставащата част/;
право на отказ от договора в 14-дневен срок без да се дължи обезщетение или
4
неустойка, като връща на заемодателя получената заемна сума /главницата/
ведно с лихвата върху всеки ден на ползването до връщането на сумата.
Предвидено е в чл. 13, ал. 1 от Договора, че при забава на плащане на
някоя от погасителните вноски, заемателят дължи законната лихва върху
забавената сума за всеки ден забава.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, се установява, че в изпълнение на
задълженията си по договора ищцата е заплатила сумата от общо 667,48 лв., с
която са погасени главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на
23,02 лв., такса фиксиран лихвен процент в размер на 7,64 лв. и такса за
експресно разглеждане от 136,82 лв.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
Кредиторът „Креди Йес“ ООД предоставя на потребителя А. С. кредит под
формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ищцата има качество на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Като съобрази съдържанието на договорните клаузи, съдът намира за
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, а оттам и за нищожна
на клаузата на т. 1.5 от Договора, предвиждаща заплащане на такса
ангажимент, за да не променя кредитора фиксирания лихвен процент за срока
на договора.
Според чл.10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Видът, размерът и действието, за което се събират
5
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит – чл.10а, ал.4 от ЗПК. От граматическото тълкуване
на двете цитирани разпоредби следва, че таксата се дължи за конкретно
действие на кредитора. В процесния случай обаче таксата се дължи срещу
„бездействие“ на кредитора – да не променя лихвения процент. Срещу нея не
се предоставя никаква услуга. В действителност, срещу плащането на тази
такса потребителят получава „ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на
вече договорени условия. Доколкото срещу заплащането на таксата
потребителят не получава услуга и предвид че клаузата не е уговорена
индивидуално, същата е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Затова и договарянето на такава такса съдът намира за несъвместимо със
забраната на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Ето защо клаузата, с която е уговорена е
нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
В допълнение, след като таксата се дължи за това, че кредиторът няма да
променя лихвения процент за срока на Договора, то същата би следвало да е
дължима за срока на договора.
Видно от чл. 2.8 от Договора таксата се дължи „ежедневно“, без да е
посочен краен момент на нейното начисляване.
Клаузата за дължимост на такса ангажимент е неясна и като такава е
нищожна на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК, която е императивна.
Следващо място, уговорката, че такса ангажимент, която не е във
фиксиран размер, а се начислява „ежедневно“ и размерът й е обусловен от
размера на усвоената към конкретен момент главница, налага се изводът, че
такса ангажимент представлява допълнително „периодично плащане“ в
допълнение към дължимите главница и възнаградителна лихва, а не такса за
допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. В този
смисъл, клаузата има за цел да заобиколи изискването на чл.10а, ал.1 от ЗПК,
поради което е нищожна.
Нищожна е и клаузата за експресно разглеждане на документи
Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни
и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие
с чл.10а, ал.2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане вменява в
тежест на заемополучателя да заплати възнаграждение за услуга, която по
естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по
смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК. Разглеждането на молбата за кредит, било то и
„експресно“, е присъща на дейността по кредитирането, извършвана от
търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да са безплатни
за потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК.
6
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 ЗПК, съгласно която видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на
договора за паричен заем не става ясно как тази допълнителна услуга е
остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването и и какви
конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази услуга.
Налице е типичен пример за неоснователно обогатяване, чрез увеличаване на
размера на дълга за потребителя. С това се нарушава принципът за
добросъвестност при сключване на договорите. Извод в насока, че с клаузата
за заплащане на такса за разглеждане се цели извличане на допълнителна
печалба, без да се предоставя насрещна престация е условието, че се дължи и
при предсрочно погасяване и при предсрочно прекратяване на договора по
каквато и да е причина. При осъществяване на тези хипотези таксата за
разглеждане изпълнява присъщите функции на неустойка, каквато обаче не е
предвидено, че се дължи според договора. По този начин формулирани
договорните клаузи поставят длъжника пред невъзможност да се освободи от
заплащането й. В този смисъл, таксата за разглеждане представлява добавка
към договорната лихва, тъй като заплащането й оскъпява кредита и е
предвидима и сигурна печалба за кредитора. Следователно некоректно е
посочен процентът на договорната лихва в договора за кредит.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
нито, че на ищцата е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Услугата по експресно разглеждане е пряко свързана с договора за
паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с
нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя. Тя е била известна
на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем.
Освен това съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази
дефиниция съдът намира, че такса ангажимент за фиксиран лихвен процент и
такса за експресно разглеждане представляват допълнително предвидена
скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън уговорената под
формата на договорна възнаградителна лихва. Съставлявайки разход по
кредита, следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно
7
чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в максимално допустим
размер – пет пъти размера на законната лихва. Видно от дадената в чл. 19, ал.
1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по кредита и при
съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорените плащания се въвеждат именно
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
47,797 % и възлиза на 642,79 %, според заключението на вещото лице, ако в
него се включи таксата за експресно разглеждане. Така размерът на ГПР се
явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва -
68,95% , определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, към датата на сключване на
договора. По този начин с уговорените такси се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния процент на разходите не се включва
техният размер. Тъй като таксите са прикрит разход по кредита, с който се
надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, включената
в договора клауза за заплащането им отделно има за цел заобикаляне на
изискванията на закона за максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита, поради което е нищожна.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от
68,95%. С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito
срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване
относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член
2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
8
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 10
ЗПК, а именно да се посочи точно и коректно размерът на ГЛП и ГПР,
договорът за кредит е недействителен.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
прогласяване на нищожен на договора за потребителски кредит е основателен
и следва да се уважи.
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата се
дължат разноски.
В производството по делото ищцата е заплатила държавна такса в
размер на 50 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник,
чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което на адв. Е. И. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по
уважения иск. Същото се определя от съда, при съобразяване на чл.7, ал.2, т.1,
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа,
без да е обвързан от минималния размер. Съдът, като съобрази, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност и че действията на процесуалния
представител се изразяват в подаване на писмени становища, намира, че
следва да се определи възнаграждение под предвидения в наредбата минимум
и в полза на адв. И. да се присъдят 300 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд -
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. 21, ал. 1 ЗПК на сключения между А. С. С., ЕГН:
**********, адрес с. Г., ул. „********, общ. Пазарджик и „Креди Йес“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „*******,
Договор за паричен заем № ********* от 13.02.2024 година, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Креди Йес“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Х., ул. „******* да заплати на А. С.
С., ЕГН: **********, адрес: с. Г., ул. „********, разноски по гр. д. 145/2025
година на Районен съд – Пазарджик в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2, във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА Креди Йес“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Х., ул.
„*******, да заплати на адвокат Е. И. от АК -Пловдив, ЕИК: *********, с
адрес на кантората гр. Пловдив, ул. „****, сумата 300 лв. /триста лева/ за
процесуално представителство по гр. д. 145/2025 година на Районен съд –
Пазарджик.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд
9
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10