Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 611
06.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 918 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.А. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес: ***, офис ***, против Решение №1012-26-328-1/16.08.2021г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу
задължителни предписания №ЗД-1-26-00962554/14.07.2021г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон. Обжалваният административен акт кредитирал
нищожни задължителни предписания, издадени в нарушение на разпоредбите на
Инструкция №1 от 03.04.2015г. Не била издадена заповед, за да се оторизира и
валидизира компетентността на контролния орган на ТП на НОИ за извършване на
проверка по реда на чл.37 от цитираната инструкция. Проверката била извършена
по искане на ръководител на ПО и била за периода от 23.06.2020г. до
31.12.2020г., т.е. без надлежно възлагане, без да притежава оперативна
самостоятелност, контролния орган проверявал и друг период преди 23.06.2020г. и
след 30.04.2020г., а именно от 01.04.2019г. до 30.04.2021г. Незаконосъобразно
бил кредитиран и обема на издадените задължителни предписания. Данните по чл.5
ал.4 от КСО безспорно се декларирали от самоосигуряващото се лице. Това по
своята същност не било правопораждащия правен факт, за да възникне
самоосигуряването. На самоосигуряващите се лица, осигурителния статус се
установявал и заверявал от органите на НАП и НОИ. При наличен установен,
потвърден и зачетен осигурителен стаж от административен орган на НОИ по
пенсионната преписка до 23.06.2020г. не било законосъобразно и допустимо
заличаване на вече удостоверен със сила на стабилен административен акт. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и потвърдените задължителни предписания
като нищожни и незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски по
делото.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез
процесуален представител моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП
на НОИ – Хасково.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е
регистрирана като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, от 22.04.2019 г. с дейност – отглеждане на домашни птици.
След извършена справка към 31.05.2021г. в Интегрираната информационна система – ВетИС на
БАБХ, е установено, че жалбоподателката няма вписан/регистриран животновъден
обект.
От представени анкетни карти и формуляри за дейността се установява, че към
22.04.2019г. жалбоподателката е заявила, че ще отглежда 42 броя птици, към
27.01.2020г. е заявила 35 бр. птици, а към 27.01.2021г. е заявила, че има
намерение да засее основни култури- картофи с площ – 0.0800ха. От данни в
регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица е видно, че А. е
декларирала за начало на дейността като земеделски стопанин 22.04.2019г., от
която дата заявява вид на осигуряване „ОЗМ“, като няма данни за прекъсване на
дейността. Подадените за жалбоподателката данни по реда на чл. 5, ал.4 от КСО,
за вид осигурен, за периода 22.04.2019г. – 30.04.2021г. са с код 13/ регистриран земеделски стопанин/.
Във
връзка с постъпил сигнал от отдел „Пенсии“ с вх. №21102-26-728/21.05.2021г. е
извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на С.И.А.
и е съставен Констативен протокол №КВ-5-26-00930168/02.06.2021г. от Контролен
орган на ТП на НОИ. Издадени са задължителни предписания
№ЗД-1-26-00930178/02.06.2021г. от Контролен орган на ТП на НОИ, връчени на С.И.А.
на 02.06.2021г.
С
декларация вх. № 21102-26-728-3/02.06.2021г. на ТП на НОИ Хасково,
жалбоподателката е декларирала, че не е сяла картофи и не може да представи
документи за доказване на приходи и раходи.
С
Решение №1012-26-263-1/29.06.2021г. Директор на ТП на НОИ – гр. Хасково отменя
по жалба с вх. №1012-26-263/14.06.2021г. на ТП на НОИ – Хасково, подадена от С.И.А.,
задължителни предписания № ЗД-1-26-00930178/02.06.2021г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково, предвид липсата на разпоредителна част, определяща
задълженията на жалбоподателката и начинът на изпълнението им и връща
преписката на контролния орган при ТП на НОИ – Хасково за постановяване на
административен акт, съобразно изложените мотиви в решението.
В
изпълнение на последното решение са издадени процесните задължителни предписания изх. № ЗД-1-26-00962554/14.07.2021г. Със същите контролният орган на ТП на НОИ е предписал в срок от 14 работни дни от получаването им, самоосигуряващото се
лице С.И.А. да подаде в ТД на НАП Пловдив - офис Хасково, Декларация образец №1 „Данни за
осигуреното лице“ за заличаване на неоснователно подадената информация по чл.
5, ал.4 от КСО за лицето С.И.А., съдържаща данни за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2021г.
с код 13 /регистриран земеделски
стопанин/ за вид осигурен. Контролните органи са приели, че лицето С.И.А. с ЕГН
********** не отговаря на изискванията на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса за социално осигуряване, според които „регистрирани земеделски
стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Посочено е
още, че
отглежданата от жалбоподателката продукция е за лични нужди, а не с цел
продажба, което рефлектира върху статута й на земеделски производител по
смисъла на КСО. Прието е, че не е упражнявала трудова дейност, която да е
основание за осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО и осигуряваната не е осигурено
лице.
Срещу така дадените предписания, С.И.А. подава
жалба с вх. № 1012-26-328/22.07.2021 г. на ТП на НОИ – Хасково, като по същата е
постановено оспореното Решение № 1012-26-328-1/16.08.2021 г. на Директорът на
ТП на НОИ – Хасково.
С оспорения акт се отхвърля жалбата, като органът приема процесните
задължителни предписания за законосъобразно издадени. Посочва се, че макар
жалбоподателката да е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба
№3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските
стопани, последното не е достатъчно да обоснове възникване на осигурително
правоотношение. Същатата не попадала в обхвата на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, предвид липсата на регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от Закона за
ветиринаромедицинската дейност. Стопанството й било определено, като такова за
добив на суровини и храни за лична консумация, предвид което нямала право да
предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.4 от
Закона за животновъдството. Това от своя страна водело до липса на
предпоставките, обуславящи права на самоосигуряващо се лице.
Решение № 1012-26-328-1/16.08.2021 г. е съобщено на С.И.А., чрез адв. Ч., на
19.08.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 017G0A O.
Жалбата срещу решението е подадена на 02.09.2021 г. чрез ТП на НОИ
– Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-328-2/02.09.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Оспорването е подадено от
адресат на акта, насочено е против годен за обжалване административен акт и е
подадена в установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това
съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В
процесния случай, между страните не се спори, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от
Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители. Няма спор и по отношение на всички останали факти
свързани с броя на отглежданите от същата птици и липсата на засадени площи с
картофи. Не се спори и по отношение липсата на извършена от жалбоподателката
регистрация на животински обект по реда на чл. 137 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност.
Спорът
между страните е правен, като се претендира недопустимост на проведеното
производство за периода извън посочения в постъпилия от пенсионните органи
сигнал, както и липсата на възможност за промяна на възприетия от органа
осигурителен стаж, след като същият вече
е бил заверен и зачетен с влязъл в сила административен акт по пенсионната
преписка на жалбоподателката за отпусната пенсия за инвалидност. В този смисъл
се претендира незаконосъобразност на дадените от органа задължителни
предписания и потвърждаващото ги решение.
Така
изложените доводи не се споделят от настоящият съдебен състав. Следва да се
отбележи, че възприетият от пенсионните органи стаж по проведено спрямо
жалбоподателката пенсионно производство, не води до нищожност на извършените от
контролните органи на НОИ проверки за наличие на условия за самоосигуряване на
същата. Именно в компетентността на последните органи е да извършат проверка за
наличие на изискуемите за това обстоятелства. Не се споделят изложените в хода
по същество твърдения на процесуалния представител на жалбоподателката за
недопустимост контролните органи по обществено осигуряване да инициират промяна
в подадените от лицето данни, въз основа на които друг орган е възприел наличие
на такива обстоятелства, които да определят жалбоподателката като самоосигурено
лице за процесния период. Съгласно
разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с
дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ,
какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ.
Предвид
изложеното, съдът намира за неоснователни доводите за нищожност на
оспорения административен акт, тъй като същият е издаден от компетентен по
смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките на вменената му
териториална и материална компетентност. В този смисъл не се установяват съществени пороци на акта, които да
обосновават неговата нищожност.
Административните актове са
обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради
което не са налице основания за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.
Настоящият състав намира за несъстоятелни
изложените от процесуалния представител на жалбоподателката възражения за
допуснати съществени нарушения в хода на административното производство. Не се
установява да е нарушена процедурата по провеждане на проверката. Последната е
съобразена с нормата на чл. 28, ал. 2 от
Инструкция № 1/03.04.2015 г., като е извършена по данни от информационната
система на НОИ, във който случай приложение намира разпоредбата на чл. 29, ал.
5 от Инструкцията и не се изисква нарочна заповед за нейното възлагане. Въз
основа на установените данни в информационната система на НОИ, контролните
органи са изискали съдействие от други държавни органи и институции, което е в
правомощията на контролните органи на основание чл. 42, ал. 1 от Правилник за
организацията и дейността на НОИ. Ето защо не са налице допуснати съществени
нарушения в контролното административно производство, като такива не се
установяват и в производството по издаване на оспореното решение, предвид което
липсват основанията по чл. 146, т. 3 от АПК за неговата отмяна.
С
оглед приложимото материално право, съдът намира оспореното решение за издадено
и в съответствие с материалния закон.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като
земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е
регистрирано по съответния ред.
Към Министерството на
земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските
стопани – чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а редът
за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или
едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени
от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на
територията на областта.
За жалбоподателката безспорно са налице обстоятелствата по регистрация в
качеството на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е достатъчна, за
да се счита, че същата има качесвтото на
„самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл. 4 от КСО.
От
събраните в хода на административното производство доказателства се установява,
че жалбоподателката не притежава вписан/ регистриран животновъден обект
съгласно чл. 8, ал.2 от Наредба № 3 от
29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Такива
твърдения липсват и в подадената пред съда жалба, както и не се ангажират
доказателства в тази насока в хода на съдебното следствие.
Наред
с това разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т.6 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринаромедицинските изисквания към животновъдните обекти, определя
стопанствата с до 50 птици, като такива за лични нужди. Съгласно чл. 13, ал.4
от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни
с цел добив на суровини и храни за лична консумация се определят като лично
стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените
в обекта суровини и храни.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, същата не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно
изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че земеделският стопанин не притежава регистриран по съответния ред животновъден обект, предвид което не е налице изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО условие – да се произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По силата на чл. 4, ал. 3,
т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително
осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат
регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се
счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски
стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е
регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично
стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
Поради изложеното съдът
счита, че към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява
самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т.
4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни с
Декларация Обр. ОКД-5 като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно,
а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата С.И.А.
***, подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес: ***, офис ***, против Решение №1012-26-328-1/16.08.2021г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу
задължителни предписания №ЗД-1-26-00962554/14.07.2021г. на контролен орган на
ТП на НОИ – Хасково.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: