Р Е Ш Е Н И
Е
№
09.11.2021год. гр.Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди деветнадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Кремена Борисова
при
секретаря Св.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 153 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Съдебното производство е образувано по жалба на „Б.с.“
ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.В.Л., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 103-ФК/23.04.2021г. на Началник отдел
«Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект, представляващ павилион за цветя№5/6,наход. се в гр.Шумен бул.Славянски,
„Цветен пазар“,стопанисван от „Б.с.“ ЕООД с ЕИК*****и е забранен достъпът до
него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка. Не се
оспорва фактическата обстановка и факта на извършване на нарушението, но се
сочат уважителни причини за осъществяването му.Излагат се и съображения за издаване
на обжалваната заповед в нарушение на
принципа на съразмерност , с оглед на тежкото имуществено и финансово състояние
на жалбоподателя, по-специално на разпоредбата на чл.6 ал.5 от АПК, в каквато насока се позовава на
практика на ВАС. Моли съда въз основа на изложените съображения, да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява лично от управителя на
дружеството-И.Л.,която поддържа изцяло депозираната жалба по изложените в нея
съображения.
Ответникът, редовно призован, не се явява,същият се представлява от
процесуалния си представител-юрисконсулт М., който оспорва жалбата като
неоснователна.В писмени становища с рег.№ с рег.№ДА-01-1876/25.06.2021г. и
рег.№ДА-01-2447/17.09.2021год. по описа на ШАдмС от В.М.. - процесуален
представител на ответника, същият оспорва изцяло депозираната жалба, по
същество отправя искане за потвърждаване на обжалвания административен акт
ЗППАМ, като издаден при спазване на
всички процесуални правила, от компетентен орган, при безспорно установяване на
материално правните предпоставки за случая, в съответствие с целта на закона. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представения с преписката протокол за
извършена проверка серия АА № 0434274 от 09.04.2021г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в
търговски обект – павилион за продажба на цветя №5/6, находящ се в гр.Шумен, бул.Славянски-„Цветен
пазар“,стопанисван от „Б.с.4“ЕООД ,ЕИК ***** с адрес на управление ***, представлявано
от И.В.Л... При извършена контролна покупка на един брой саксийно цвете за сумата 7.00лв., платена в брой, дружеството не е издало фискална касова бележка от
наличното въведено в експлоатация и работещо фискално устройство с изградена
дистанционна връзка с НАП. Плащането е прието от Р.А.И.- продавач-консултант в обекта.
С Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F609254/16.04.2021 година /л.12/ е започнало
административнонаказателно производство срещу „Брусели спрот 4“ ЕООД гр. Шумен
за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на Министерство на финансите във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год.
на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, затова, че на 09.04.2021год. година не е
издаден фискален бон за сумата от 7.00 лева, получена от продажбата на един
брой саксийно цвете в павилион за продажба на цветя , наход. се в гр.Шумен, бул.Славянски-„Цветен
пазар“, стопанисван от „Б.с.4“ЕООД.
Със Заповед №103 - ФК/23.04.2021г. на началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален
контрол» при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект - павилион за продажба на цветя №5/6, находящ се
в гр.Шумен, бул.Славянски-„Цветен пазар“, стопанисван от „Б.с.4“ЕООД, ЕИК *****
и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Заповедта
постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на
дружеството-жалбоподател в срок до 15 дни от датата на на влизане в сила на заповедта, като конкретният ден и
час да се определят от връчителя.
Със същата е
указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед
ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на
задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи наложената ПАМ и относно продължителността на срока.
ЗППАМ е връчена
на представляващия дружеството на 29.04.2021г., видно от разписка за
връчването й /л.7/.
Несъгласен с постановената заповед за налагане на ПАМ,
на 10.05.2021г. адресатът на заповедта подава настоящата жалба с вх.№440 пред Административен съд-Шумен, с
искане за отмяната й.
При така установените факти и обстоятелства съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на
заповедта за налагане на ПАМ-запечатване на търговски обект, породило
неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на административния
акт е извършено при наличие на правен интерес,в законоустановения срок за
обжалване, поради което е допустимо
за разглеждане.
Съдът приема жалбата за основателна, предвид
следните съображения:
Заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел «Оперативни дейности» - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП
-арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната
агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от прил. на л.14 от делото Заповед№ЗЦУ-1148 от
25.08.2020год., цитирана в обжалваната заповед, налице е постановена заповед от
изпълнителния директор на НАП за оправомощаване
на основание чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за
налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС,поради което съдът с
оглед доказателствата приема, че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е
постановена от надлежно оправомощен компетентен административен орган.
Досежно релевирания от оспорващата довод за
некомпетентност на извършилия проверката следва да се има предвид,че за
извършването на проверки в търговски обекти относно спазването на данъчното
законодателство, не е необходимо изрично възлагане за всеки търговски обект, като
на органите е предоставена оперативна самостоятелност.На осн.чл.110 ал.4 от ДОПК проверката се осъществява от органите по приходите, без да е необходимо
изрично писмено възлагане, като резултатите от нея се обективират в съставен
протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката следва да
приключи.Правомощията на органите по приходите са уредени в чл.12 от ДОПК.Независимо
от горното и видно от представените по делото писмени доказателства от
ответника, извършилият проверката Т.Р.Т.съгласно заповед№3-778/14.07.2014год. е
назначена на длъжността „Инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Варна,сектор
„Проверки“-ИРМ Търговище и в правомощията й по длъжностна характеристика е
включено задължение да извършва проверки в търговски обекти по смисъла на пар.1
т.41 от ДР на ЗДДС, какъвто е процесния.На същата с Резолюция за извършване на
проверка на обект №0-03000321019284-ОРП-001/24.03.2021год. и Промяна на
резолюцията от 07.04.2021год. е възложено извършването на проверка на търговски
обект за цветя-павилион 5/6 –цветен ,стопанисван от „Б.с.4“ЕООД ***.С оглед на
гореизложеното,съдът счита,че проверката е била осъществена от надлежно
оправомощено лице,при спазване на процесуалноправните правила.
Административното производство е започнало въз основа
на извършена проверка на 09.04.2021 година, обективирана в протокола за
извършена проверка серия АА №
0434274 от 09.04.2021г. /л.7/, връчен на представител на дружеството. Горното
представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл.
26, ал. 1 от АПК.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице
основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В заповедта се съдържа
достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с
адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са
и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна
мярка.
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 25,
ал. 1 и ал.3 , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в
експлоатация фискално устройство, но от същото да не е издадена касова бележка
за получено плащане в брой. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба № Н-18 от 2006 година, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва
изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се
свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект
доставка/продажба,в какъвто смисъл е и практиката на ВАС /вж.Решение № 61 от
6.01.2014 година по адм.д. № 4862/2013 година и Решение № 13021 от 9.10.2013
година на ВАС по адм. д. № 4263/2013 година/.
В случая няма спор, че служител на ТД гр. Варна на НАП
е закупил 1 брой саксийно цвете на стойност 7.00 лева, платени в брой на лицето
Р.А.И. , работещо в обекта като продавач-консултант и че за продажбата не е
издаден касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел „В 20 MSBW-UL“ с ИН на ФУ ZI009800 и ИН на ФП 64009800, вписване в НАП
№4314566/12.02.2021год.. Тези факти се съдържат в протокола за проверка,
представляващ официален свидетелстващ документ, чието съдържание не е
опровергано от оспорващия.При проверката е разпечатан КЛЕН от фискалното
устройство за 09.04.2021год., от който е видно, че за извършената продажба на
един брой саксийно цвете на стойност 7.00лв. няма издаден фискален касов
бон.Изведен е и междинен /дневен/ финансов отчет от ФУ.Извършената контролна
продажба, за която не е издаден касов бон е на ниска стойност-7.00лв., констатираното
нарушение е извършено за първи път. Констатацията за размера на неотчетената продажба на
стойност 7.00лв. не води до извод за засегнат важен държавен или обществен
интерес. Видно от прил. към протокол за извършена проверка с.АА №0434274 от
09.04.2021г. доказателства , размерът на оборота от ФУ на търговеца в деня на проверката е 45лв.
Липсват данни какви са размерите на обичайните обороти на търговци с такава
дейност и мащаб, за да се изведе заключение, че тези на жалбоподателя обуславят
запечатване на търговския обект, поради съществуващата възможност от
извършването на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата, с оглед на което
съдът счита, че в конкретния случай запечатването на търговски обект за 14дни и
забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН
цели.
Съобразно
разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна
принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно
неправомерно деяние.
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната
практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат
да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да
предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на
принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори
да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело
до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с неиздаване на
съответен документ за продажба, както би бил например случая при други
нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите – липса на въведено в
експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване на данни или
други подобни. Посочените в мотивите относно срока на мярката цели "за да
се осигури защитата на обществения интерес,като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения" са несъстоятелни, общо формулирани, несъобразени
със спецификата на конкретния казус.
На първо място наложената ПАМ-запечатване на
търговския обект-павилион за продажба на
цветя не би могло да доведе до предотвратяване или преустановяване на
нарушението,за което е издадена оспорената заповед, тъй като същото е довършено
към момента на установяването му.
Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС
не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска от
неотчитане на продажба по съответния ред, тъй като установяването на
неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може да се осъществи
само с издаването на ревизионен акт в рамките на ревизионно производство-арг. от
разпоредбата на чл.110 ал.2 от ДОПК и не може практически да се постигне
посредством запечатване на обекта.
Следва да се отбележи, че дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не
би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава
в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че видно от съдържанието на обжалваната заповед за прилагане
на ПАМ, в провереният търговски обект-павилион за цветя са назначени на работа
по трудови договори двама работници, същият се стопанисва с договор за наем, разположен
на 12кв.м., както и че дружеството няма предходни нарушения и наложени
наказания и към датата на издаване на ЗППАМ има непогасени публични задължения.
Действително, докато е възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът
на принудителната мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни
нарушения, но възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на
административната принуда. Доведена до крайност, тезата на административния
орган, че цел на принудителната мярка е лишаване на нарушителя за определен
срок от възможността да извършва нови нарушения, би означавала, че възпрепятстването
на търговската дейност е единственият начин да бъде принудено неиздалото касов
бон лице да спре извършването на нарушения от този вид, и съответно да се
освободят контролните органи от нуждата за определен срок да следят за
последващи нарушения на реда на отчитане на продажбите. Такива цели в
хипотезата на довършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година
на Министъра на финансите административната принуда не може да си поставя.
В самата заповед е посочено, че на основание чл.187,
ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят
представи доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС
санкция за такова нарушение е от 500 до 2000 лв. и се определя от
административно наказващия орган при издаване на НП, което е част от налагане
на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед няма
издадено наказателно постановление. АУАН№F609254, прил. по административната преписка
е издаден на 16.04.2021г., но към датата на издаване на ЗППАМ и към настоящия
момент не са налице данни и доказателства въз основа на него да е издадено
наказателно постановление. Издадената в конкретния случай преди издаването на
наказателно постановление заповед за ПАМ предотвратява преди всичко
извършването на търговска дейност и реализирането на приходи от страна на
оспорващото дружество, като по този начин освен , че ограничава в значителна
степен правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за държавата от
данъци, което не съответства на целта на закона.
Не на последно
място съдът,в настоящия съдебен състав счита,че, определеният срок на
принудителната мярка не е съобразен с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, посочени по-горе, поради което следва
да се приеме, че не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК.
Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни, предвид спецификатата на продаваната
подлежаща на погиване стока-цветя и задълженията на дружеството за плащане на
значителен по размер месечен наем на търговския обект на Община Шумен, както и
извършването на нарушението в условия на тежка икономическа стагнация поради
пандемичната обстановка в страната , засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел. Още
повече,че нарушението а извършено за първи път и на дружеството не са налагани
други наказания Независимо, че определянето на срока се извършва от органа при
условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на
извършеното нарушение и на законоустановената цел.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че така
наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда и е постановена в нарушение по чл. 146, т. 5 от АПК и на
принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С оглед липсата на претенции на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски,такива не следва да бъдат присъждани
по делото.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 103-ФК/23.04.2021г. на
Началник отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП - гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект, представляващ павилион за цветя№5/6,наход. се в гр.Шумен
бул.Славянски, „Цветен пазар“,стопанисван от „Б.с.“ ЕООД с ЕИК***** и е
забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
РАЗНОСКИ по делото не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото ,решение да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: