Решение по дело №16/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260044/31.08.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на седемнадесети август две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 16 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".

Образувано е по искова молба от А.Х.П. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Тролейбусен транспорт" ЕООД.

Ищецът твърди, че въз основа на трудово правоотношение заемал длъжността „Продавач на билети/талони/" при ответника, като със Заповед № 09/11.11.2019 г. на управителя, връчена му на 11.11.2019 г., бил уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Счита се, че тази заповед била незаконна, тъй като съкращаването на щата не било реално и не бил извършен законосъобразен подбор. Освен това, от датата на връчване на заповедта - 11.11.2019 г. започнал ползването на разрешения му от здравните органи отпуск поради временна неработоспособност, който по първия болничен лист продължил до 15.11.2019 г. Ето защо уволнението му следвало да бъде извършено с предварително разрешение на инспекцията по труда, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, каквото в случая липсвало. Поради незаконното си уволнение търпял имуществени щети в размер на шестмесечното му брутно трудово възнаграждение за периода, през който останал без работа 12.12.2019 г. - 12.06.2020 г. в размер на 4 502.40 лева, изчислено въз основа на брутното му трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението - месец октомври 2019 г. - 750.40 лева. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 09/11.11.2019 г. на управителя на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „Продавач на билети/талони/“ при ответника; и да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 12.12.2019 г. - 12.06.2020 г. в размер на 4 502.40 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. Твърди се, че със Заповед № 91/07.11.2019 г. на управителя на дружеството било валидно утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в сила от 08.11.2019 г., с което се намалявал броят на заемащите длъжността „продавач на билети/талони/" от 12 на 7, т.е. съкращавали се 5 броя. Извършен бил подбор измежду лицата заемащи длъжността „продавач на билети/талони/", а незаетите бройки на тази длъжност били съкратени, като нямало назначени други лица, които да изпълняват функциите на ищеца. Работодателят утвърдил критериите за подбор, съгласно чл.329 ал.1 от КТ, назначил комисия със Заповед № 92/08.11.2019 г., която работила добросъвестно и безпристрастно и бил изготвен протокол от 08.11.2019 г. Сочи се и че към 11.11.2019 г. ищецът не се ползвал със закрила по реда на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото преди връчване на Заповед № 09/1.11.2019 г. отказал да попълни предоставената му нарочна декларация, съдържанието на която му било прочетено в присъствието на С. М., М. К. и баща му в 9,45 ч., а и не уведомил работодателя, че се ползвал от отпуск поради временна нетрудоспособност, като на последния не му било известно това обстоятелство. Нещо повече, приложеният към исковата молба болничен лист бил издаден, след като вече му бил прекратен трудовият договор и бил представен лично от него на 12.11.2019 г. По отношение на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се поддържа, че бил предявен за бъдещ период и би следвало да бъде от 11.11.2019 г. до 11.05.2020 г., поради което се явявал и преждевременно предявен. Освен това нямало данни за периода, след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът да е останал без работа. При условията на евентуалност, ако се уважат претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, се прави възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225 КТ със следните суми, начислени и изплатени на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение, както следва: обезщетения по чл. 220 от КТ и по чл. 222 КТ в размер на по едно брутно трудово възнаграждение - 768,24 лв. или общо 1 536,48 лв., до размера на по- малкото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. Съображенията за това са следните:

По делото няма спор, а и от съдържащите се в приетото лично трудово досие на ищеца трудов договор № 38/05.09.1991 г. и множество допълнителни споразумения към него, последното № 46/01.11.2018 г., се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било прекратено със Заповед № 09 от 11.11.2019 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, КТ. Тази заповед е издадена от лице, което е носител на работодателската власт, и съдържа всички необходими реквизити. В нея изрично е посочено освен правното основание за прекратяване на трудовия договор, така и причините за издаването й. В тази хипотеза не е предвидено изискване работодателят да описва в какво точно се изразява съкращаването на щата и въз основа на какви документи е прието. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като тя касае дисциплинарните наказания, а не безвиновните основания за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В този ред на мисли не е необходимо допълнително мотивиране, а въпросите по съкращаването на щата са свързани със законосъобразността на уволнението и се проверяват в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Неоснователно е и възражението, че нямало реално съкращаване на длъжността, която заемала ищецът. При съпоставката между приетите и неоспорени длъжностни разписания от 28.10.2019 г. и от 08.11.2019 г. се установява, че действително са съкратени пет щатни бройки за длъжността „Продавач на билети/талони/“. Това е станало в резултат на Заповеди № 89/24.10.2019 г. и № 91/07.11.2019 г. на управителя на дружеството. Следователно, налице е премахване за в бъдеще време на отделни длъжности от утвърдения общ брой на служителите, изпълняващи функциите на въпросната длъжност, и то предхожда момента на процесното уволнение. Без значение е обстоятелството дали е бил намален или увеличен обемът на функциите, извършван от служителите, заемащи посочената длъжност, а важното е, че тези функции за в бъдеще ще се изпълняват от по-малко на брой служители. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата, както прецени. Ето защо следва да се приеме, че към релевантния момент са съществували предпоставките за съкращаване на щата. Доколкото в случая то е засегнало част от работниците/служителите, които заемат една и съща длъжност, е било задължително да се извърши подбор между тях в съответствие с императивните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ. Подборът е извършен от надлежно назначена комисия според горепосочените законови критерии измежду всички лица, заемащи длъжността „Продавач на билети/талони/“, и въз основа на действителни качества на участниците, като ищецът е показал по-слаб резултат, видно от протокола от 08.11.2019 г. Същият не е оспорен от него, а и констатациите в него се подкрепят от показанията на свид. М. К. К., както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Възражението за неспазване на предвидената в чл. 333 КТ закрила при процесното уволнение също е неоснователно. Съгласно чл. 333, ал. 7 КТ тази закрила се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, респ. на писменото предизвестие от работодателя, доколкото с отправянето му той упражнява правото си да уволни работника или служителя. От съдържащата се в личното трудово досие на ищеца Заповед № 09/11.11.2019 г., както и от показанията на свид. М. К. К. се установява, че към момента на връчването й – 09:45 часа на 11.11.2019 г. А.Х.П. не е уведомил работодателя си, че е в разрешен болничен отпуск, нито е представил пред него издадения болничен лист, нито пък е започнал ползването му. Писмо с изх. № 1029-26-439-1/19.02.2020 г. от Директора на НОИ ТП – Хасково, според което болничен лист № Е 20196264867 е подаден в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им в 19:05:20 часа на 11.11.2019 г., потвърдждава изводът, че същият е издаден след връзчването на процесната уволнителна заповед. При това положение ищецът не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност.

В заключение може да се обобщи, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че в настоящия случай ответникът - работодател законосъобразно е упражнил потестативно си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възстановяването му на предишната длъжност „Продавач на билети/талони/" и за присъждане на обезщетение в размер на 4 502.40 лева за периода от 12.12.2019 г. - 12.06.2020 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а с оглед  изрично и своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива в размер на 540 лева за платено адвокатско възнаграждение. Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявените искове, а заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице остава за негова сметка.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Х.П., ЕГН ********** ***, против „Тролейбусен транспорт" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Ивайло" № 1, ет. 3, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението му, извършено със Заповед № 09/11.11.2019 г. на управителя на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна, за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност „Продавач на билети/талони/" и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа - за периода от 12.12.2019 г. - 12.06.2020 г. в размер на 4 502.40 лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.Х.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Ивайло" № 1, ет. 3, сумата от 540,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 31.08.2020 г.

                                                                                                                                  

 

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.