№ 3566
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100502097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 10778 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 347/2023 г. по
описа на СРС, 153-ти състав е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
Н. А. К. дължи на „Софийска вода” АД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ сумата 1 444,20 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода
за апартамент 23 в гр. София, ж.к. ****, през периода от 24.01.2018 г. до 23.07.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 306,24 лв. мораторна лихва за периода от
24.02.2018 г. до 23.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 56 784/2022 г. на СРС, 153 състав. Със същото
решение са отхвърлени исковете за главница над присъдената сума 1 444,20 лв. до
пълния предявен размер 1 526,57 лв., както и за мораторна лихва над присъдената сума
306,24 лв. до пълния предявен размер 1 602,98 лв.
Срещу постановеното решение в уважената част в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
е подадена въззивна жалба от ответника Н. А. К. с доводи за неправилност на
постановения акт в обжалваната част. Развити са подробни оплаквания, че съдът
неправилно е приел че ответникът е потребител на ВиК услуги, което не се доказва и
от оспорената от същия справка от СВ. Поддържа приетото по делото заключение на
СТЕ да се основава на неналични по делото писмени доказателства. Предвид
изложеното се отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Софийска вода” АД.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове за главница
над присъдената сума 1 444,20 лв. до пълния предявен размер 1 526,57 лв., както и за
мораторна лихва над присъдената сума 306,24 лв. до пълния предявен размер 1 602,98
лв., като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Н. А. К..
Ищецът твърди, че между страните съществувало облигационно отношение с предмет
доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 23, като за периода
от 24.01.2018 г. до 23.07.2022 г. ответникът не е заплатил стойността на услугите,
поради което следвало да заплати наред с тяхната стойност и обезщетение за забава. По
силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган. За вземанията му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която от страна на ответника К. постъпило в срок възражение по чл. 414
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
Н. А. К., с който са оспорени исковите претенции при твърдението за липса на
облигационни отношения и реално доставени ВиК услуги през исковия период,
възлизащи на претендираната сума.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът
намира жалбата за неоснователна:
За да уважи в обжалваната част предявените установителни искове
първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице облигационна връзка,
по силата на която ищецът реално е доставил на ответника ВиК услуги за периода
24.01.2018 г. до 23.07.2022 г. в имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 23 в
претендирания размер, както и че същият не е заплатил в срок дължимите суми,
поради което дължи обезщетение за забава на плащането им.
2
За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ следва да се установи от ищеца: наличието на облигационно
правоотношение между В и К оператора и ответника, в качеството му на потребител на
В и К услуги, през процесния период по отношение на процесния имот;
предоставянето на В и К услуги през процесния период и техния обем, както и
стойността на предоставените услуги.
Спорно по делото се явява обстоятелството дали през процесния период
страните са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на ВиК услуги, както и че ищецът реално е доставил такива в имота на ответника през
исковия период, възлизащи на процесната стойност.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани
с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейни,
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. По смисъла на § 1,
т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
В конкретния случай, в подкрепа на твърдението си, че ответникът е
собственик на процесния водоснабден недвижим имот ищецът е представил справка от
имотния регистър от персоналната партида на ответника Н. К., от която е видно, че
ответникът е придобил същия на основание договор за дарение от 20.12.2007 г. От
приложената справка се установява, че след посоченото вписване не са налични данни
за вписвания и отбелязвания, касаещи процесния имот.
Качеството му на собственик е оспорено от ответника още с отговора на
исковата молба и това възражение се поддържа пред настоящата инстанция.
Възраженията на въззивника, че представената справка по лице от Служба по
вписванията не представлява годно доказателствено средство относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот съдът намира за
неоснователни по следните съображения:
Настоящият съдебен състав трайно приема в своята практика становището, че
имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
3
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и в
ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, настоящият състав
приема, че представената справка с дата 28.06.2022 г. е годна да установи
притежанието на вещно право от ответника К. и основаната на това договорна
обвързаност с ищцовото дружество, макар и оспорена от ответника. Отразените в
справката факти, противно на поддържаното във въззивната жалба, по същество не са
били оспорени от ответника – твърдението, че справката сама по себе си е негодно
доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни, не е проведено
и насрещно доказване от същия, че през процесния период притежаваното от него
вещно право на собственост е било прехвърлено. По делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства. Следва
да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот,
поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на
вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск
за реално изпълнение на договорно задължение. Ето защо, обоснован е изводът на
СРС, че през исковия период ответникът К. се е легитимирал като собственик от
процесния апартамент № 23.
С оглед на горните съображения въззивният съд намира доводите на
въззивника за неоснователност на сочените фактически и правни доводи, за
неоснователни.
В случая от представената пред първата инстанция справка от СВ – гр. София
за вписано прехвърляне на имота в полза на ответника и липсата на последващи
вписвания и отбелязвания по партидата, касаещи процесния имот, се установява, че Н.
К. е собственик на процесния имот, за който е открита договорна сметка **********
при ищцовото дружество. Ето защо настоящият съдебен състав, счита, че ответникът
има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР
ЗРВКУ, като приетото от районния съд в обратен смисъл не може да бъде споделено.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира доводите на въззивника в
обратна насока за неоснователни. Последното обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо
страните, по което ответникът - като потребител на доставените от ищеца услуги,
дължи заплащане на тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
4
регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. / Общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията
на гр. София е „Софийска вода“ АД. В границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало, и неговия размер.
По отношение на размера на потребените Вик услуги и начислените
задължения в процесния имот пред първата инстанция е допусната съдебно –
техническа експертиза, която установява обема на конкретното количество доставена
питейна вода и ВиК услуги - 563 куб. м., за което е начислено задължение за процесния
имот за главница по партида с кл. № ********** с титуляр Н. А. К. за исковия период
24.01.2018г.-23.07.2022г. на стойност 1444,20 лв. Въззивният съд кредитира приетото
по делото експертно заключение като обективно, компетентно и пълно изготвено. В
тази връзка следва да се посочи, че същото е изготвено на базата на представени от
ищеца карнети за извършени реални отчети от инкасатор, така и на базата на подадени
самоотчети от абоната. Неоснователно е възражението във въззивната жалба срещу
приетото експертно заключение, основано на довода, че изводите на вещото лице са
основани само на изходящи от ищеца документи, които не били представени по
делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални
знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да
изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си
изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на
невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо
правдива информация. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището,
че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само
една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила,
което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма
изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1
ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза
може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и
изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която
се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за
участие в процеса (в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012
г. по описа на ВКС, II т. о.). Приетото по делото заключение е пълно и обосновано,
като в него са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите
условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба №
4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
5
водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните Ви К услуги
да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всеки потребител.
С оглед на горните съображения въззивният съд намира, че ищецът е провел
при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил в имота на
ответника К. водоснабдителни услуги с цена в размер на сумата 1440,20 лева за
доставени в имота ВиК услуги за времето от 24.01.2018 г. до 23.07.2022 г.
Ето защо главният иск с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни възражения срещу
решаващата дейност на първия съд и изводите му за основателност на акцесорната
претенция за обезщетение за забава, с оглед което и в тази част решението не следва да
бъде ревизирано.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, макар и с
различни мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има въззиваемата страна, но такива не следва да бъдат присъждани доколкото не са
поискани.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10778 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. №
347/2023 г. по описа на СРС, 153-ти състав в частта, в която е признато за установено
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. А. К., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода”
АД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата
1 444,20 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за апартамент 23 в гр.
София, ж.к. ****, през периода от 24.01.2018 г. до 23.07.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 306,24 лв. мораторна лихва за периода от 24.02.2018 г. до
23.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 56784/2022 г. на СРС, 153 състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло
в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7