Решение по дело №469/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

 

град Горна Оряховица, 07.01.2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 469 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.Й.Т. обжалва чрез защитника адв. Л.Б. *** наказателно постановление № 20-0268-000576/20.05.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени. Прави искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ поддържа жалбата. Посочва, че жалбоподателят се е движел по път с предимство по отношение на другия участник в произшествието. Последният като водач на лекия автомобил „М.“ навлязъл в кръстовището от улица „Р.“, като не изпълнил предписанието на знака Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие бил водачът на лекия автомобил „М.“, а не жалбоподателят. Моли съда да отмени наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.05.2020 г. в 10:30 часа жалбоподателят Т.Й.Т. управлявал лек автомобил „А.“ с рег. № ***, собственост на търговско дружество, по ул. „М.Т.“ в гр. Горна Оряховица в участъка от бензиностанция „М.“ към кръстовището с ул. „Х.С.“. На посоченото кръстовище жалбоподателят завил наляво и навлязъл по ул. „Х.С.“. Продължил движението си по посочената улица към намиращото се в непосредствена близост кръстовището с ул. „Р.“. По същото време по улица „Р.“ в посока към кръстовището с ул. „Х.С.“ се движел лек автомобил „М.“ с рег. № ***, управляван от свидетеля Д.Г.Д.. Посоченото кръстовището е регулирано с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ (схемата на л. 43), поставен на ул. „Р.“ и указващ на водачите на пътните превозни средства, движещи се по тази улица, че предимство за преминаване през кръстовището имат движещите се по ул. „Х.С.“ пътни превозни средства.

Двата автомобила навлезли едновременно в кръстовището. В резултат на това траекториите им се пресекли и настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил „А.“ и предната дясна част на лекия автомобил „М.“. В резултат от удара лекият автомобил „А.“ се отклонил надясно, продължил движението си по ул. „Х.С.“, излязъл от платното за движение и се ударил фронтално с предната част в крайпътен железобетонен стълб. От удара стълбът паднал в посока към жилищния блок на № 33 на ул. „Х.С.“ и се подпрял в бетонния парапет на терасата на втория жилищен етаж на блока.

На местопроизшествието пристигнал автопатрул от Районно управление – Горна Оряховица. След като се запознал с фактическата обстановка, свидетелят Л.А.Б. – младши автоконтрольор при посоченото районно управление, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 202710/07.05.2020 г. за това, че поради движение с несъобразена с пътните условия скорост в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП причинил описаното по-горе пътнотранспортно произшествие с материални щети. Против другия участник в произшествието акт за установяване на административно нарушение не бил съставен.

На 20.05.2020 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения против Т. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 20-0268-000576, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 03.06.2020 г. На 05.06.2020 г. подадената от защитника адв. Л.Б. жалба против постановлението била заведена в деловодството на Районно управление – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите Л.А.Б., Х.Х.Х., Д.Г.Д. и В.Р.Т. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От данните в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление и от показанията на свидетеля Б. се установява, че както актосъставителят, така и наказващият орган не са съобразили обстоятелството, че кръстовището, на което е настъпило произшествието, е регулирано с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, поставен на ул. „Р.“ и указващ, че предимство за преминаване през кръстовището е имал движещият се по улица ул. „Х.С.“ лек автомобил „А.“, управляван от жалбоподателя. При това положение и съгласно правилото по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП водачът на лекия автомобил „М.“, движещ се по ул. „Р.“, е бил длъжен да пропусне лекия автомобил „А.“ да премине през кръстовището преди него. Деформациите по предния десен калник и по предната дясна врата на лекия автомобил „М.“ (снимката на л. 39) сочат, че ударът между двата автомобила е настъпил, докато този лек автомобил е извършвал маневра завиване надясно в зоната на кръстовището. Следователно водачът на лекия автомобил „М.“ е нарушил цитираното правило по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е осигурил предимство за преминаване през кръстовището на управлявания от жалбоподателя лек автомобил „А.“, и това нарушение е в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Предвид изложеното актосъставителят и наказващият орган необосновано са приели, че настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие е изключителен резултат от допуснато от жалбоподателя нарушение на правилото за движение със съобразена скорост по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Сам по себе си последният извод на съда не изключва отговорността на жалбоподателя за причиняване на процесното произшествие поради движение с несъобразена скорост, доколкото произшествието би могло да е резултат от независимо съпричиняване от двамата водачи, изразяващо се в нарушаване на правилото по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП от водача на лекия автомобил „М.“, осъществено едновременно с допуснато от жалбоподателя нарушаване на правилото по чл. 20, ал. 2 от същия закон. Събраните доказателства обаче не дават основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че настъпилото произшествие е в причина връзка с допуснато от жалбоподателя нарушаване на правилото за движение със съобразена скорост по чл. 20, ал. 2 от същия закон. От показанията на разпитаните свидетели и от данните в административнонаказателната преписка се установява, че полицейските служители, посетили местопроизшествието, не са извършили измервания на оставени на платното за движение следи от протриване, не са определили точното място на удара по отношение на платното за движение и широчината на последното и не са извършили други действия по събиране на доказателства, които да позволят да се определи разстоянието, от което жалбоподателят е имал обективна възможност да възприеме движещия се по ул. „Р.“ лек автомобил „М.“, разстоянието между двата автомобила в момента на навлизане на лекия автомобил „М.“ в кръстовището, скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил в момента на възникване на опасността за движението и в момента непосредствено преди удара между двата автомобила, както и скоростта на движение, която би позволила на жалбоподателя да спре преди мястото на удара. Без изясняването на тези обстоятелства не може да се определи еднозначно имал ли е жалбоподателят обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие било като избере по-ниска скорост на движение, било като прояви майсторство за осъществяване на спасителна маневра. В крайна сметка неизяснен е останал основният въпрос от значение за съществото на спора – допуснал ли е жалбоподателят нарушение на правилото по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и има ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото пътнотранспортно произшествие.

При това положение изводът на наказващия орган, че пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде оценен като предположение, а основаното на този извод административнонаказателно обвинение – като недоказано по несъмнен начин.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че не е установено по несъмнен начин Т.Й.Т. да е нарушил виновно правилото за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е осъществил състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН съдът следва да уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството пред районния съд в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Плащането на посоченото адвокатско възнаграждение е надлежно доказано (разписката, включена в текста на договора на л. 4). Същото е уговорено в минималния предвиден в закона размер (чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.), поради което няма основание да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски в по-нисък размер от размера на платеното адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-000576/20.05.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Т.Й.Т., ЕГН **********,***, ***, с адрес за призовки и съобщения *** – адв. Л.Б., е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, код по БУЛСТАТ *********, с адрес на управление град Велико Търново, улица „Бачо Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Т., ЕГН **********,***, ***, сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направените разноски по делото за представителство и защита в производството пред районния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………