№ 13012
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110127289 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца ***************,
ЕИК *********, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ вр. чл.1,
ал. 2 ЗРВКУ и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземания
спрямо ответниците А. Б. К., ЕГН **********, и К. Б. К., ЕГН **********,
при условията на разделна отговорност, всеки от тях по ½ от следните суми:
1281,48 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжниците за
имота на горепосочения адрес за период от 16.02.2018 г. до 15.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 99,32 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.04.2018
г. до 27.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 49015/2023 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ***************, ЕИК *********, твърди, че между страните е
налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален
договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия
на ***************. Поддържа, че ответниците са потребители на ВиК
услуги в качеството им на съсобственици при равни квоти, като за процесния
период е доставил на ответниците ВиК услуги в посочения обект, които не са
заплатени. Сочи, че на 16.04.2021 г. ответниците са прехвърлили правото на
собственост върху процесния имот на трето за делото лице. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Б. К., ЕГН **********, и К. Б.
К., ЕГН **********, редовно уведомени на 11.12.2024 г. чрез назначения за
особен представител адв. Т. Н., не подават отговор на исковата молба, не
правят възражения или доказателствени искания.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са допустими, подадена от
легитимирана страна в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, в съответствие с
чл. 415, ал. 5 ГПК.
За уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ и чл. 1, ал.
2 ЗРВКУ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че за
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните
суми. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответната страна е
да докаже, че е погасила претендираното вземане, в случай че твърди такова.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на дълга на
падежа, в случай че твърди такова. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
по реда на Закона за водите и Закона за регулирането на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ. В и К услуги
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и
другите съоръжения.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно §1, ал. 1, т.2 от ПЗР на
ЗРВКУ, потребители са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги се
уреждат от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. От посочената нормативна уредба следва, че облигационното
отношение между страните възниква по силата на закона въз основа на
притежаваното вещно право на собственост или ползване.
За установяване на качеството потребител на ответниците по делото е
представена справка от имотен регистър за периода от 01.01.1998 г. до
2
17.02.2023 г., издадена по електронен път от Службата по вписванията гр.
София, видно от която на 16.04.2021 г. чрез покупко-продажба процесният
апартамент е продаден от К. Б. К. и А. Б. К. на купувача: А. М.. Ответниците
не са оспорили верността на вписаните в справката обстоятелства. Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗКИР имотният регистър е публичен. Вписаните в регистъра данни
се отчитат от съда като достоверни. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в, ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в, ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове, а според чл. 5, ал. 1 от същата
наредба, имотният регистър се води на хартия и на електронен носител.
Липсват отбелязвания за други сделки с този имот в периода от 01.01.1998 г.
до 16.04.2021 г. Ето защо съдът приема, че К. Б. К. и А. Б. К. са собственици
на по ½ идеална част от този апартамент в процесния период.
Установява се съгласно представено уведомително писмо №
******/01.11.2009 г., подписано от клиент с неоспорена и неопровергана
формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че водомерите за топла и
студена вода за апартамент, находящ се в
************************************** , клиентски № ******* нямат
пломби и са с изтекла валидност на метрологичната проверка, като е
предоставен на клиента тримесечен срок за смяна на водомерите съгласно чл.
34а, ал. 5 от Наредбата № 4/ 14.09.2004 г.
От приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза,
неоспорена от страните по реда на чл. 200 ГПК, което настоящият състав
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, се
установява, че процесният имот се намира в
****************************** и е присъединен към ВиК
инфраструктура, като се ползват трите вида услуги: доставка на вода с
питейни качества, отвеждане на използвана вода и съответно нейното
пречистване. В процесния имот поради изтекла метерологична годност на
монтираните в имота водомери на 01.11.2009 г. е връчено УП № ********, че
следва да се тестват или да се подменят в тримесечен срок съгласно чл. 34а, ал.
5 от Наредбата № 4/ 14.09.2004 г. Това не е направено в срока и считано от
04.03.2010 г. таксуването на ползваните ВиК услуги преминава на база от
6м3/човек за топлофицирано жилище за 1 човек съгласно чл. 39, ал. 5 от
Наредбата № 4/2004. Впоследствие базата е завишавана с 1 м3 на три месеца ,
макар и в непълен размер до 12 м3 в края на исковия период съгласно чл. 39,
ал.6 от Наредба № 4 . В исковия период на имота са начислени ВиК услуги в
размер на 522,382 м3 / Приложение № 1 към експертизата/. Вещото лице
заключава, че процесният имот е водоснабден и в него дружеството е
доставяло /начислявало/ ВиК услуги . Количеството вода за исковия период е
522,382 м3. Стойността на предоставените/ начислените/ услуги до имота по
3
фактури за исковия период е 1281,48 лева, която е определена в съответствие с
предоставените количества и по утвърдените от КЕВР цени. Вещото лице е
установило, че размерът на непогасените задължения за исковия период е
1380,80 лева, от които 1281,48 лева – главница и 99,32 лева лихви. През 2018 г.
има две плащания по партидата на стойност 83,24 лева, с които е погасено
старо салдо/задължение на същата стойност.
Възражението на ответниците, че не били спазени изискванията на
Наредба № 4 / 2004 г. са неоснователни. Тук е мястото да се подчертае, че
съгласно чл. 11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /по-долу Наредба №4/2004 г./ при сгради - етажна
собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки
потребител поставя индивидуални водомери, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са
задължение на потребителите. Нормата на чл. 34а, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.
предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай, че след изтичането на този
срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6 от
Наредбата, до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител
определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0
куб. м за всеки обитател. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение
се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6
куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател; 3. по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем
сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които
няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на
сграда - за сгради в строеж. Следва да се посочи, че в нормата на чл. 23, ал. 5
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор ***************, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5
ЗРВКУ с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., е предвиден идентичен ред за
определяне на количеството изразходвана питейна вода при липса на
индивидуални водомери или неизправни такива. Не се установява, нито се
твърди поставените в имота водомери да са били подложени на проверка,
респективно, че са били метрологично годни през процесния период, а
задължението за проверка на индивидуалния водомер съгласно нормативната
уредба е възложено на потребителя (чл.11, ал. 5 от Наредбата, чл. 34а от
Наредбата). Ето защо следва извода, че са налице гореописаните предпоставки
за служебно начисляване на потребление в исковия период. Изчислението на
служебно начислените суми е извършено в съответствие с чл.39, ал. 5и ал.6 от
Наредба №4/2004 г. / по данни от СТЕ/, поради което сумите се явяват
дължими от страна на потребителя. Следователно неотносими се явяват
4
доводите, въведени в отговора на исковата молба, че е отказан достъп до
имота и не са уведомени клиентите за датите на отчет, предвид
обстоятелството, че в случая служебното начисление е извършено на друго
основание – изтекла валидност на метрологична проверка и липса на пломба
на холендъра.
Доводите на ответниците, че общият водомер е негоден също се явява
ирелевантен в настоящия спор. Нормата на чл. 39, ал. 7 от Наредба № 4/2004
г., предвижда, че при имоти с повече от един потребител след водопроводното
отклонение до монтирането на общи водомери от оператора изразходваното
количество вода се отчита само по индивидуалните водомери на
потребителите, а изразходваното количество вода от потребителите без
монтирани индивидуални водомери - по реда на ал. 5 и 6 / служебно
начисляване/. Следователно, при липса на общ водомер или неизправен такъв,
изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните водомери.
Идентичен се явява и текста на чл. 25, ал. 9 от общите условия на
**************, съгласно който при имоти с повече от един потребител след
водопроводното отклонение до монтирането на общи водомери от В и К
оператора изразходваното количество вода се отчита само по индивидуалните
водомери на потребителите, а изразходваното количество вода от
потребителите без монтирани индивидуални водомери - по реда на ал. 8 и 10.
Санкцията за неработещ общ водомер се състои в понасяне от ВиК оператора
на разходите във връзка с теч или други загуби между общия водомер и
границата на имота на имота, но не влече след себе си освобождаване от
отговорност за заплащане на индивидуалното потребление на потребителя,
респективно начисляване на санкционни суми при неизпълнение на законови
разпоредби от страна на потребителя на ВиК услуги, вкл. чл. 34а от Наредба
№ 4/2004 г.
На следващо място, по делото се претендира стойност на ВиК услуги за
период на консумация от 16.02.2018 г. до 15.04.2021 г., отразени във фактури
издадени в периода от 16.03.2018 г. до 27.06.2021 г., а имотът е прехвърлен на
16.04.2021 г., следователно не са начислени суми извън периода, който
претендира ищеца, поради което възражението в тази посока се явява
неоснователно.
Възражението за давност е от категорията възражения, които се
преклудират в срока за отговор по чл. 131 ГПК / Така т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК/. По
силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК,
с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. Доколкото отговорът не е подаден в едномесечния срок,
изтичащ на 11.01.2025 г. от получаване на 11.12.2024 г., а за първи път е
депозиран по делото в първото по делото съдебно заседание на 20.05.2025 г.,
то възражението за давност се явява преклудирано.
По гореизложените мотиви, исковете се явяват основателни и следва да
бъдат уважени в цялост.
5
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 27,62 лева.
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 77,62 лева, т.е.
по ½ за всеки от ответниците.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 27,61 лева,
300 лева за СТЕ, по 400 лв. за особен представител за всеки един от
ответниците и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед изхода на спора, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 1177,61 лева , т.е. по ½ за всеки от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***************** ***
************************************** срещу А. Б. К., ЕГН **********,
с адрес: ***************************************** и К. Б. К., ЕГН
**********, с адрес: ***************************************** при
условията на разделна отговорност обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 198о от ЗВ вр. чл.1, ал. 2 ЗРВКУ и чл.86 от
ЗЗД, че А. Б. К., ЕГН ********** и К. Б. К., ЕГН ********** дължат на
************** , ЕИК ********* всеки от тях поотделно по ½ от следните
суми: 1281,48 лв. / хиляда двеста осемдесет и един лева и 48 стотинки/,
представляваща главница за потребена вода за апартамент, находящ се в
*************************************** , клиентски № ******* за
период от 16.02.2018 г. до 15.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
30.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 99,32 лв./ деветдесет и
девет лева и 32 стотинки/, представляваща мораторна лихва за период от
16.04.2018 г. до 27.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2023 г. по ч. гр. д. №
49015/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. К., ЕГН ********** да заплати
на ************** , ЕИК ********* сумата от 38,81 лева – разноски за
заповедното производство и сумата от 588,80 лева – разноски за исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. К., ЕГН ********** всеки от тях
да заплати на ************** , ЕИК ********* сумата от 38,81 лева –
6
разноски за заповедното производство и сумата от 588,80 лева – разноски за
исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7