РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101056 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на договор за наем на
земеделска земя от *******ищецът е предоставил за ползване на ответника общо 33,718 дка
зем.земя в землището на с.***********, за срок една стопанска година, при наемна цена 25
лв. на декар за стопанската 2020г./2021г., като ответникът се задължил да заплати наемната
цена най-късно до 01.10.2020г. Твърди се, че не е постъпило плащане, поради което ищецът
се снабдил за вземането си със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело
№****по описа на ВТРС, срещу която е депозирано възражение по чл.414 от ГПК и ищецът
предявил настоящите установителни искове. Отправя искане съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че ответникът дължи на ищеца сумата
842,95лв.,представляваща наемно плащане за стопанската 2020г./2021г. по договор за наем
на земеделска земя от 24.06.2020г., сумата 118,96лв., представляваща лихва за забава, за
периода 02.10.2020г.-21.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва исковата
претенция. Твърди, че между страните не е налице облигационно правоотношение, както
заявява, че подписът върху процесния договор за наем от ****. не е положен от ответника С.
С Ц., както и ръкописно изписаните имена, не са изписани от същото лице. Оспорва и
1
фактура №**** Отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за наем на земеделска земя от ****, по който
наемодател е „А*****“ЕАД, а наемател е С. С. Ц., с предмет предоставяне за временно и
възмездно ползване земеделска земя в землището на **********, с площ 33,718 дка, за срок
една стопанска година, считано от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. В договора е посочено, че
наемното плащане е ***. на декар или общо 824,95лв.
По делото е представена фактура №**** на стойност 7863,77лв., за аренда на
земеделски земи в посочени землища, по която фактура ищцовото дружество е издател, а
ответника получател.
По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа от ****, с
упълномощител Е К Р, в качеството на пълномощник на член на Съвета на директорите на
„А******ЕАД, с което упълномощава С. С. Ц. да представлява „А*********“ЕАД, като
извършва всички правни и фактически действия от името на дружеството относно
представителство пред държавни и общински органи по повод изготвяне и получаване на
документация, подаване на молби, и др., свързани с регистрация на имоти в ОСЗГ, заверки
на скици на името на дружеството за притежаваните от дружеството земеделски земи в
посочени в пълномощното землища.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза се
установява, че в процесния договор за наем подписът за наемател и изписването на имената
на наемател не са извършени от лицето С. С. Ц..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен
по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл. 232 ал.2 от ЗЗД е допустим – предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения иск е претенция за наем на земеделска земя.
2
За да се уважи иск за заплащане на наемна цена за ползване на земеделска земя е
необходимо по делото по безспорен начин да се установи, че между страните е възникнало
твърдяното наемно правоотношение, че е налице сключен договор за наем на земеделска
земя, по силата на който ищецът в качеството наемодател да е поел задължение да
предостави за временно и възмездно ползване земеделска земя срещу насрещно поето
задължение от наемателя да заплаща наем за ползването на земеделската земя.
Съгласно чл.228 от ЗЗД, с договора за наем наемодателят се задължава да предостави
на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателя- да му плати наемна цена. Когато
предмет на договора за наем са земеделски земи съществува и специална правна уредба в
ЗСПЗЗ и ЗАЗ.
Съгласно чл.4б от ЗСПЗЗ договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг
от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват
в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени
едновременно.
В настоящия случай ищецът основава исковата си претенция на договор за наем на
земеделска земя, който твърди, че е сключен за срок една година, поради което писмената
форма не се явява форма за действителност.
Ответникът отрича възникването на облигационно правоотношение с ищеца с
предмет договор за наем от ******** като оспори истинността на представения от ищеца
договор за наем от ******* в частта на положил подпис на наемател и изписване имената на
наемател.
Договорът за наем е частен диспозитивен документ и с оглед неговото оспорване
съдът откри производство по реда на чл.193 от ГПК, като видно от заключението на
допуснатата по делото съдебно-графическа експертиза подписът и изписването на имената
на наемател С. С. Ц. не са извършени от лицето С. С. Ц.. С оглед заключението на
експертизата, което съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено
от страните по делото, следва да се приеме, че оспорването на истинността на документа-
договор за наем на земеделска земя от ***** е доказано и документа не следва да се цени
като доказателство по делото.
Ищецът не ангажира други доказателства за установяване на твърденията му за
възникнало между него и ответника правоотношение по договор за наем на процесните
земеделски земи за стопанската 2020г.-2021г. Представеното пълномощно от ****** с
упълномощител Е К Р, в качеството на пълномощник на член на Съвета на директорите на
„А*******“ЕАД не установява възникване на облигацинно правоотношение по договора за
наем, а касае създаване на представителна власт за посоченото в пълномощното лице С. С.
Ц. да извърша фактически и правни действия относно визираните в пълномощното
земеделски земи. Дори и да се отнася за същите земеделески земи, относно които се твърди
наемно правоотношение, ищецът не доказва с пълномощното всички съществени елементи
на договора за наем- предмет, срок, наемна цена. Представената с исковата молба фактура за
наем на земеделски земи, не е подписана и не обвързва ответника по делото, след като не се
3
установи възникване на наемното правоотношение относно процесните земеделски земи. За
да възникне задължение на ответника за заплащане на наемна цена за процесната стопанска
година, то ищецът на първо място следваше да докаже основанието на своята претенция,
което не беше сторено в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният иск за установяване дължимост на
сумата 842,95лв.- наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 24.06.2020г. за
неоснователен и недоказан. Тъй като ищецът не изпълни своето процесуално задължение
да установи по безспорен начин фактите, на които основава своето искане, то той следва да
понесе своеобразната санкция на нереализиране на тежестта на доказване и съдът да приеме
за ненастъпили обстоятелствата, които той не установи по безспорен и категоричен начин, а
именно сключването на договора за наем от 24.06.2020г за процесните земеделски земи.
Следователно не са налице предпоставките, визирани в закона, обуславящи уважаване на
исковата претенция и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Предвид неоснователност на предявения иск за главница, неоснователна е и
акцесорната претенцията за лихва за забава в размер на 118,96лв. върху главницата,
претендирана за периода 02.10.2020г.-21.02.2022г., както и законнана лихва за забава,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /21.02.2022г./ до окончателното
изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното
производство. Претенцията е за разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на
200лв., за адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 150лв. и за
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 350лв. С оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените в заповедното и в исковото производства разноски за възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение в размер на общо 700 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «А******»ЕАД, ЕИК *****, със седалище ********
срещу С. С. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.**** искове по чл.422 ал.1 от ГПК
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 842,95 лв.
/осемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ – представляваща наемно
4
плащане за стопанската 2020г/2021г. по договор за наем на земеделска земя от ****., сумата
118,96лв./сто и осемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ -мораторна лихва за
периода 02.10.2020г.-21.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението /21.02.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №160 от 23.02.2022г. по частно гр.дело
450/2022г по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА «А***********»ЕАД, ЕИК **********, със седалище ***********ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с******** сумата общо
700лв./седемстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по частно гр.дело **** по описа на ВТРС и за
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.*****на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5