РЕШЕНИЕ№262651
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 2638 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от В.Р.П. против
“Юробанк България” АД кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив в полза на “Алфа Банк” – Клон България (заличен търговец
с правоприемник – ищеца), както следва: сумата в размер от 2 419 евро –
главница по договор за потребителски кредит № *** г. и Анекс № *** г.; сумата
от 574, 65 евро – просрочена лихва върху редовната главница за периода от
29.06.2011 г. до 30.09.2013 г., сумата от 219, 02 евро – наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г., сумата
от 154, 97 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
29.07.2011 г. до 01.10.2013 г. и сумата от 131, 73 лв. – разноски, за
принудителното събиране на които е образувано изп.д. № *** по описа на ***,
поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че ищецът сключил с “Алфа Банк” – Клон България
договор за потребителски кредит № *** г., като за вземанията по него в полза на
кредитора бил издаден на основание чл. 417 ГПК изпълнителен лист от 11.10.2013 г. по ч.гр.д. №
15897/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сочи, че към настоящият момент
кредиторът “Алфа
Банк” – Клон България е прекратен търговец – с правоприемник – ищецът. Твърди,
че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 25.11.2013 г., поради
липса на депозирано в срок възражение. Въз основа на изпълнителят лист и по
молба на кредитора е образувано на 28.10.2013 г. изп.д. № *** по описа на ***. Ищецът поддържа, че
от датата на издаване на изпълнителният лист на 11.10.2013 г., в продължение на
пет години, не са предприети действия, които са довели до спиране или
прекъсване на погасителната давност за вземането. Счита, че вземанията са
погасени по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от
11.10.2018 г., като след този момент също не са предприемани изпълнителни
действия, които да са довели до спиране или прекъсване на давността. Твърди, че
от образуване на изпълнителното производство на 28.10.2018 г. и в рамките на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са предприемани изпълнителни
действия, поради което и от 28.10.2015 г. изпълнителното производство се е
прекратило по силата на закона, като дори да са предприемани изпълнителни
действия, те не биха били валидни.
Ответникът „Юробанк България” АД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се прави
възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Пловдив, тъй
като счита, че в случая не следва да намери приложение специалната разпоредбата
на чл. 113 ГПК. Моли се за прекратяване на производството по делото пред
сезирания съд и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд. В
отговора на исковата молба са изложени и подробни съображения за неоснователност
на предявените искове. Счита, че за вземането установено с влязла в сила
заповед за изпълнение следва да намери приложение общата петгодишна давност на
основание чл. 117, ал. 3 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че за периода след
издаване на изпълнителния лист до 11.10.2018 г. вземането се е погасило по
давност. Счита, че до постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността по време
на изпълнителния процес не е текла, поради което и в периода от 2013 г. до 2018
г. вземането не се е погасило по давност, доколкото приложение следва да намери
ППВС № 3/18.11.1980 г., в който смисъл се позовава на практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Следователно намира, че
погасителна давност за вземането би могла да започне да тече едва от 22.06.2015
г., като след приемане на посоченото тълкувателно решение, е депозирана молба
по изпълнителното дело, с която е поискано осъществяване на изпълнителни
действия. Моли се за спиране на производството по делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на тълкувателното решение по тълк.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, образувано по въпроса от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано
преди приемането му.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима
искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради
погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага
служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на
носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство,
когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по
чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ
за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че със Заповед ГПК №
9849/09.10.2013 г. за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 15897/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив длъжниците В.Р.П.
и Е. Р. П. са осъдени да заплатят солидарно на “Алфа Банк” – Клон България следните
суми: сумата в размер от 2 419 евро – главница по договор за потребителски
кредит № *** г. и Анекс № *** г.; сумата от 574, 65 евро – просрочена лихва
върху редовната главница за периода от 29.06.2011 г. до 30.09.2013 г., сумата
от 219, 02 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
29.07.2011 г. до 01.10.2013 г., сумата от 154, 97 евро – наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г. и сумата
от 131, 73 лв. – разноски. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден Изпълнителен лист от 11.10.2013 г.
Производството по делото е допустимо
образувано против ответника “Юробанк
България” АД, тъй като видно от вписването в Търговския регистър с договор за
прехвърляне на търговско предприятие е настъпило правоприемство на 09.03.2016
г., като дейността на „Алфа Банк – клон България“ е преминала в полза на
ответната банка.
От материалите по приложеното по делото № *** по описа на *** с ***, се установява, че изпълнителното производство
е образувано с разпореждане по молба на взискателя „Алфа банк – клон България“
(заличен търговец с правоприемник ищцовото дружество) от 28.10.2013 г. против длъжниците В.Р.П. и Е. Р.П..
Право
на взискателя е да насочи изпълнението или да инициира извършването на
последващи изпълнителни действия, в рамките на даден изпълнителен способ, само
спрямо един от длъжниците, тъй като изпълнителните дела срещу няколко длъжници,
отговарящи за едно и също притезание, са различни. Следователно реализирането
на това право и проявено бездействие следва да се съобразява по отношение на
всеки един от длъжниците, поради което съдът следва да съобрази и прецени
действията в изпълнителното производство, които са били насочени към длъжника –
ищец, съответно тези изпълнителни действия, които засягат всички длъжници в
производството. Последното се отнася както до изпълнителните действия, даващи
основание да се приеме, че давността за вземането е прекъсната, така и за
действията, водещи до прекъсване на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба. За да достигне до този правен извод
съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение
№ 83/11.04.2018 г. по гр.д. № 1667/2917 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, в което се
приема, че предприемането на изпълнително действие по отношение на един от
солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.
Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на *** по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
Между страните в производството е безспорно,
че вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д. № № 15897/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив заповед за изпълнение са такива на основание договор за
потребителски кредит № *** г. и Анекс № *** г., сключен между „Алфа банк – клон
България“ (заличен търговец с правоприемник ищцовото дружество) и ищеца, както
и че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, тъй като против
последната не е било депозирано възражение в срок. Вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение да се погасява с изтичане на общата – петгодишна
давност. Следва да се посочи, че заповедното производство е постигнало своята
нормативна цел, когато заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с
влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно
установено по основание и размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното
вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от
длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като
вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити
нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок.
При
съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на образуваното изпълнително
производство давността за погасяване правото на принудително изпълнение на
вземането, предмет на изпълнителното производство, се е прекъсвала многократно.
Давността по отношение на вземането, предмет
на издадения изпълнителен лист е прекъсната с депозиране на молбата от 28.10.2013
г. на цедента „Алфа банк –
клон България“ за образуване на
изпълнителното производство, тъй като в молбата на взискателя са посочени
конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния
изпълнител за удовлетворяване на претендираното вземане. В последната е
обективирано искане за налагане на запор по вземанията на длъжника, респ. възбрана по отношение на
притежаваните от него недвижими имоти, като последните представляват позоваване
на конкретен изпълнителен способ, който съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме и което искане води до прекъсване на погасителната давност за
вземането. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена
след приемане на цитираното тълкувателно решение, обективирана в Решение №
42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., ГК, II т.о. на ВКС.
До прекъсване на давността се е достигнало и
на 01.11.2013 г. с присъединяване на държавата в качеството й на взискател по
изпълнителното производство за установени публични задължение на длъжника –
ищец.
Давността
е прекъсната след това с депозиране на молби от взискателя „Алфа банк – клон България“ - 29.11.2013 г., 06.01.2014 г., 20.05.2014 г.,
08.09.2014 г., с които е поискано да бъде насрочен опис по отношение на
движимите вещи на двамата длъжници, но такъв не е насрочен от съдебния
изпълнител, тъй като длъжниците не са открити на известните им в производството
адреси при опити за връчване на поканата за доброволно изпълнение.
С разпореждане на *** от 19.09.2014 г. е
насрочен опис по отношение на движимите вещи на длъжника – ищец, като опис е
насрочен и по молба на взискателя от 21.01.2015 г. с разпореждане на съдебния
изпълнител от 29.01.2015 г. Наистина тези изпълнителни действия не са били
реално осъществени от съдебния изпълнител, но по този начин последният е
насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ, а именно
– „Изпълнение върху движими вещи“, към който именно се пристъпва с насрочване
на опис на движимите вещи. Самият опис на движими вещи по смисъла на чл. 465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ, свързан с опис на вещите,
оценка и тяхната продан. В този смисъл са и постановките на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, каквото изпълнително действие е насрочването на
опис.
Впоследствие
давността е прекъсвана с молби на взискателя с искане за насрочване на опис по
отношение на движимите вещи на длъжниците, депозирани на 25.05.2015 г.,
01.09.2015 г., 16.11.2015 г., 16.02.2016 г., 20.01.2017 г. От взискателя
„Юробанк България“ АД е депозирана молба с искане за предприемане на изпълнителни
действия от 10.08.2018 г.
Искането на кредитора за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на
давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ***. В
този смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен
съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив,
решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г.
на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в.
гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин
се приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение
дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Давността е прекъсната и с налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника при „Юробанк България“ АД,
наложен с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.08.2018 г. Този изпълнителен способ следва да се счита
приложен от датата на получаване на запорното съобщение от страна на третото
задължено лице, а именно – 28.08.2018 г., като този момент следва да бъде
съобразен по отношение на прекъсване на давността, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на длъжника
се счита наложен спрямо третото задължено лице от деня, когато му е връчено
запорното съобщение.
Процесуална последица от
наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният
изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо
плащане по реда на чл. 510 ГПК, затова запорът върху вземания на длъжника
представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК
изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
постановена с Определение №
281/26.03.2019 г. по гр.д. № 345/2019 г., ГК, IV г.о.
Давността е прекъсната отново
и с молба на взискателя от 18.03.2019 г., с искане за прилагане на изпълнителни
действия по отношение на двамата длъжници.
Между всеки две последователни
действия от така изброените не е изтекъл период от две години, което да доведе
до настъпване на „перемпция“ съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това
съдът приема, че изпълнителното дело не се е прекратило по право по силата на
закона.
Предвид така приетото от фактическа страна и доколкото
давността за вземането е многократно прекъсвана в хода на изпълнителното
производство, към момента на депозиране на исковата молба вземанията, предмет
на производството по делото, давността, започнала да тече от 18.03.2019 г., към
който момент последно е прекъсната с депозиране на молба от взискателя, не е
изтекла.
По така изложените съображения предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, но не подлежат на присъждане,
доколкото такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***,
против “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 11.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив в полза на “Алфа Банк” – Клон България (заличен търговец
с правоприемник – ищеца), както следва: сумата в размер от 2 419 евро – главница
по договор за потребителски кредит № *** г. и Анекс № *** г.; сумата от 574, 65
евро – просрочена лихва върху редовната главница за периода от 29.06.2011 г. до
30.09.2013 г., сумата от 219, 02 евро – наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г., сумата от 154, 97 евро –
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до
01.10.2013 г. и сумата от 131, 73 лв. – разноски, за принудителното събиране на
които е образувано изп.д. № *** по описа на ***, поради погасяването им по
давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ