Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7439 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 28979/
2017 г. на Софийски районен съд,
ГО, 143 състав, по предявени от "Ф.И." ЕАД- *** установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че С.Л.В. /ЕГН **********/ дължи на „Ф.И.“ ЕАД /ЕИК ********/ общо сумата 408.66 лева, от които: 357.87
лв.- главница по Договор за потребителски кредит № *********/ 1.05.2015 г.,
сключен с „П.Ф.Б." ООД и цедиран в полза на „Ф.И.“ ЕАД, и 50.79 лева-
лихва за забава за периода от 29.05.2015 г. до 18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд-
28.11.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 29.12.2016 г. по
ч. гр. дело № 68190/ 2016 г. на СРС, като исковете са отхвърлени
като неоснователни: за сумата 20.13 лв., претендирана като договорна
възнаградителна лихва за периода от 29.05.2015 г. до 21.03.2016 г; за сумата
160.91 лв.- такси за периода от 29.05.2015 г. до 21.03.2016 г.; и относно
лихвите за забава- за разликата над сумата 50.79 лв. до пълния предявен размер
от 53.48 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата С.В. е осъдена да заплати на ищеца „Ф.И.“ ЕАД сумата
586.44 лева- разноски, съразмерно на уважената част от исковете, от които: 189.74
лева- за заповедното производство, и – 396.70 лева- за исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Л.В. /ответница
по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главница и
мораторна лихва, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна "Ф.И." ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично уважаване на предявените от „Ф.И.” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД-
с предмет претендирани от дружеството вземания за главница и мораторни лихви в
общ размер от 408.66 лв. /357.87 лв. + 50.79 лв./, като основателни и доказани-
чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че ответницата С.В. и третото за спора лице "П.Ф.Б."
ООД /цедент на ищеца „Ф.И.” ЕАД- цесионер/ са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на сключен
на 1.05.2015 г. договор за паричен заем /чл.240 ЗЗД/ под № *********,
регламентиран от Закона за потребителския кредит /ЗПК- в сила от 12.05.2010
г./. По силата на този договор "П.Ф.Б." ООД предоставило възмездно в
заем на ответницата С.В. сумата 400 лв., а последната се задължила да върне
заетата сума, ведно с възнаградителна лихва от 23.01 % годишно, или общо 608.91
лв. /вкл. и такси по кредита/, на 27 седмични вноски, 26 от които- от по 22.56
лв. всяка, и последната 27- ма вноска- от 22.35 лв., платими в ден „вторник“ от
седмицата, като падежът на първата погасителна вноска е определен на 5.05.2015 г.,
съответно падежът на последната- на 3.11.2015 г. От страна на ответницата В. не
е заявено оспорване автентичността на приложения кредитен договор, поради което
и същият като валидно сключен е породил съответни правни последици. Не е
оспорено и получаването на сумата 400 лв. от В., като според фактическите
твърдения на ищеца същата преустановила изпълнението на задълженията по
договора на 29.05.2015 г.
Предвид
горното, насрещното задължение на ответницата- кредито-получател да погасява
вноските по сключения с кредитодателя договор за потребителски кредит от 1.05.2015
г. безспорно е възникнало.
Анализът на събраните в процеса доказателства
налага приемането на извод, че ответницата В. е неизправна страна по сключения
с праводателя на ищеца договор за потребителски кредит и дължи плащане на
неизплатената част от дълга по кредита, възлизаща на 357.87 лева общо,
представляваща разлика между получената заемна сума от 400 лв. и погасената
преди подаване на исковата молба част от дълга, за което е направено съответно
признание от страна на ищеца. Ответницата, чиято е доказателствената тежест за
установяване изпълнението на договора, не е навела фактически твърдения, нито е
установила в процеса, че е погасила формирания към датата на подаване на
исковата молба- 28.11.2016 г. /чл.422, ал.1 ГПК/, дълг от 357.87 лева,
представляващ непогасена главница, дължима поради изтичане срока за плащане на
всички погасителни вноски /3.11.2015 г./, поради което и правилно е признато с
обжалваното първоинстанционно решение, че дължи на ищеца посочената главница на
основание чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.
Неоснователни са възраженията на
ответницата, поддържани и във въззивната жалба, относно последиците на
извършената между "П.Ф.Б." ООД и „Ф.И.”
ЕАД цесия.
В представеното от ищеца Приложение № 1 към Договор за цесия от 21.03.2016 г.
прехвърлените вземания са достатъчно индивидуализирани- по основание и размер,
като обстоятелството дали са били ликвидни и изискуеми е включено в предмета на
разглеждане по настоящото дело. Договорът за цесия е съобщен на длъжника чрез
връчване на препис от исковата молба по делото, ведно с приложенията към нея.
Част от приложенията към исковата молба са и процесният договор за прехвърляне
на вземания /цесия/, както и пълномощно, изходящо от цедента, с което
цесионерът /ищецът/ е упълномощен да извърши действия по уведомяване на
длъжниците, чиито вземания са предмет на договора. С получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея ответникът следва да се счита уведомен за
извършената цесия по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД /в този смисъл: Решение № 114/ 07.09.2016
г. по т.д. № 362/ 2015 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 3/ 16.04.2014 г. по т.д.№
1711/ 2013 г. на ВКС, I ТО; Решение № 78/ 09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/ 2013 г.
на ВКС, І ТО; Решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/ 2009 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; Решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр.д.№ 5759/ 2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; Решение
№ 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/ 2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по
реда на чл.290 ГПК/.
Основателен е и установителният
иск на „Ф.И.” ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на лихви за забава в посочения по- горе размер.
Конкретни доводи, касаещи основанието и размера на тази акцесорна претенция, във
въззивната жалба на ответницата не се съдържат, поради което и въззивният съд
не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
решението на СРС в обжалваната от ответницата част като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемата страна сумата 300 лв.- разноски за въззивното
производство /200 лв.- за възнаграждение на особен представител, и 100 лв.- за
юрисконсултско възнаграждение/.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата дължи да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 50 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.05.2020
г., постановено по гр.д.№ 28979/
2017 г. на Софийски
районен съд, ГО, 143 състав, в обжалваната
част, в която по предявени от „Ф.И." ЕАД- *** установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.99 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че С.Л.В. /ЕГН **********/ дължи
на „Ф.И.“ ЕАД /ЕИК ********/ общо сумата 408.66 лева, от които: 357.87 лв.- главница по Договор за
потребителски кредит № *********/ 1.05.2015 г., сключен с „П.Ф.Б." ООД и
цедиран в полза на „Ф.И.“ ЕАД, и 50.79 лева- лихва за забава за периода от
29.05.2015 г. до 18.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението пред заповедния съд- 28.11.2016 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 29.12.2016 г. по ч. гр. дело № 68190/ 2016 г. на
СРС, и в частта относно присъдените на ищеца „Ф.И.“ ЕАД
разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното
и исковото производства.
ОСЪЖДА С.Л.В. /ЕГН **********/
да заплати на "Ф.И." ЕАД- ***
/ЕИК ********/ сумата 300 лв. /триста
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Л.В./ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 50 лв. /петдесет лева/- държавна
такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 28979/ 2017 г. на СРС, ГО, 143 състав,
като необжалвано е влязло в сила в
останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.