Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №181     

 

гр. Русе 20.5. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 23.4. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 183 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             И.Д. и Т.П. *** са обжалвали чрез процесуалния си представител адв.Я.Т.,ВТАК са обжалвали основното и допълнителното решение на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 9027/2019 г.,с което предявените срещу тях искове са уважени.Развиват оплаквания за неправилност на същите.Искат от съда да ги отмени и да постанови друго,с което да отхвърли изцяло предявените искове по изложените в жалбата съображения.

                             Горното решение е обжалвано и от И.В. ***.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли предявения срещу него иск.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбите и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Обжалваното решение е допустимо.

                             Съдът не е нарушил разпоредбата на чл.146 ал.1 ГПК.Направил е доклад по делото два пъти и го е допълнил на основание ал.3 на същия текст след направените възражения от жалбоподателите-разпределил е доказателствената тежест.Твърденията,че са преповторени дословно част от писмените бележи на ответницата по жалбата,са несъстоятелни-законът не го забранява.Става дума за възприемане на защитната и теза.

                             По правилността на решението:

                             По делото не е спорно,че родителите на жалбоподателите Д. и П. са били собственици на процесния апартамент и с НА № 32/1997 г./л.33 от гр.д.№ 601/2017 г.на РОС/са им го дарили при равни права,като са останали да живеят там до смъртта си.Бащата С.Т.е починал през 2006 г./препис извлечение от акт за смърт-л.40 от същото дело/,а майката П.Т. е починала на 11.4.2016 г./препис-извлечение от акт за смърт-л.39 от същото дело/.С НА № 36/2000 г./л.6 от гр.д.№ 2575/2017 г.на РРС/жалбоподателката Т.П.,действаща чрез пълномощника си жалбоподателя И.Д., е продала своята половина от имота на ответницата по жалбата М.Д. за сумата 12429 лв.,платени в брой.Със същия нотариален акт страните по сделката са учредили в полза на П. и С. Т. безвъзмездно пожизнено право на ползване върху апартамента.С НА № 33/2017 г./л.7 от гр.д.№ 25.75/2017 г.на РРС/жалбоподателите Д. и П. са го продали на жалбоподателя И.В. за сумата 28600 евро.

                             Сделката по НА № 36/2000 г.не е нищожна поради липса на предписана от закона форма,както се твърди в жалбата.Изискването за изписване на цифрите в нотариалния акт с думи,се отнася до съдържанието на сделката и това е спазено.Няма законово изискване за подчертаване на редовете.незачертаването на празните места в акта не е порок,водещ до нищожност на сделката съгласно константата практика на ВКС,който счита,че само нарушение на изчерпателно изброените основания по чл.472 ГПК/отм./водят до това.Пак според непротиворечивата практика на ВКС непосочването на местожителството на страните в акта не води до нищожност на сделката,щом е изписано тяхното ЕГН,както е в настоящия случай.

                             Неоснователно е оплакването за нищожност на сделката от 2000 г.поради симулативност.Твърдението е,че същата прикрива заемни правоотношения между продавача-пълномощник Д. и брата на приобретателката св.К.К.,е недоказано в процеса пред първата инстанция.Нито един разпитан свидетел не установява такова обстоятелство.Единственият свидетел,присъствал на сключването на сделката,е св.К.,установява с показанията си,че продажната цена е платена в брой в присъствието на нотариуса и парите са негови,дарени сестра му.

                             Сделката,изповядана с НА № 36/2000 г.обаче е нищожна,като сключена от лице без представителна власт.

                             По делото е установено безспорно,че жалбоподателката Т.П. от дължи години живее и работи в чужбина и е отсъствала от страната,когато е сключвана сделката покупко-продажба през 2000 г.Тя е предоставила пълномощно от 3.9.1999 г. на брат си И.Д./л.55 от гр.д.№ 9027/2017 г.на РРС/,по силата на което той може да продаде нейната част от апартамента за цена по предварително споразумение,както и да го продаде сам на себе си.В пълномощното обаче има изрично посочено важно условия за извършване на продажбата-това да стане „единствено и само след смъртта на живущите в него собствени родители П.Т. и С. Т.“.Видно е,че продажбата на половината на Т. е извършена през 2000 г.,преди смъртта на който и да е от двамата родители на жалбоподателите.Според разпоредбата на чл.39 ал.1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това,което упълномощителят е заявил.П. не е упълномощавала брат си да продаде имота преди смъртта на родителите им,напротив,изрично е забранила това.Ето защо сделката се явява сключена без представителна власт,поради което е нищожна на основание чл.42 ЗЗД.Според правната теория в този случай е налице висяща недействителност,защото сделката може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт,установен от закона.До тогава същата се смята за нищожна,но ако лицето,от чието име се договаря я потвърди,тя се валидира/чл.42 ал.2 ЗЗД.По делото няма данни жалбоподателката Т. П. да е дала съгласието си за това в необходимата от закона форма.Дари напротив,няма събрани никакви доказателства тя да е знаела за сключения от брат и договор за продажба на собствената и половина от имота.Доказателство за това е последвалата продажба през 2017 г.на жалбоподателя И.В..

                             На основание изложеното въззивният съд приема,че сделката по НА № 36/2000 г.е нищожна,като сключена без представителна власт.От това следва,че ответницата по жалбата не е придобила 1/ 2 ид.ч.от имота и няма право на изкупуване,поради предявените от нея искове против жалбоподателите Д. и П. са неоснователни.Сделката по НА № 33/2017 г.е действителна и е породила правното си действие,поради което е неоснователен и искът за ревандикация срещу жалбоподателя И.В..като е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решени,което следва да се отмени и предявените искове да се отхвърлят.

                             На жалбоподателите се дължат разноски в пълен размер за двете инстанции.Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направени.

                             Предвид изложеното въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решения № 818/17.5.2018 г.,№ 1586/3.10.2018 г.и решение № 169/4.2.2019 г.,постановено по гр.д.№ 9027/2019 г.и ВМЕСТО ТЯХ ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.Д. *** против И.С.Д. ***.и Т.С.П. *** за собственост на 1/ 2 ид.ч.от апартамент в гр.Русе, пл.“О.“,бл.“Б.“,вх.“*“,ет.*,ИУИ за придобиване на тази половина по време на брака с лични средства и за изкупуване и от И.С.Д.,както и искът за ревандикация на същия имот срещу И.В.В. ***.

                             ОСЪЖДА М.Н.Д. *** да заплати на разноски за производството пред двете инстанции,както следва:на И.С.Д.-7620 лв.,на Т.С.П.-4820 лв.и на И.В.В.-4335 лв.

                             РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

 

 

                                                                             Председател:

 

 

 

 

                                                                             Членове: