№ 1940
гр. Варна, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110109308 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М. Х. А., ЕГН **********, с която са предявени субективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК срещу М. С. И., ЕГН **********, К. Т. Т., ЕГН **********, К. И. Т.,
ЕГН ********** и И. П. И., ЕГН ********** М. С. И., ЕГН **********, за
приемане за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са
собственици на новообразуван имот № 124.404 по плана на част от СО "а'/
***, код по ЕКАТТЕ:54145, община Аксаково, одобрен със заповед № РД-23-
7706-77 от 06.06.2023г. на Областен управител област Варна, с площ 700/
седемстотин/ кв. м., ведно с всички подобрения и насаждения в имота, вид
територия : населени места, НТП: индивидуално застрояване, адрес ул. ***,
при съседи НИ 124.418- улица; 124.403-двор; 124.626- двор и 124.405- двор,
съгласно скица издадена от Община Аксаково, „ Устройство на територията".
Предявено е искане за отмяна на . чл. 537 от ГПК на КНА № 141, т.II, per.
№11376, дело № 210/ 2019г., на нот. Роза Кожухарова, вписан в СВ - Варна
при АВ с вх. per. №19992/05.08. 2019г., акт № 114, дело 12025, т. LV,
/05.08.2019г., дв. вх. per. №19829.
Ищецът в исковата си молба сочи, че е наследник на Н. А. Т., бивш
жител на с .Осеновo, общ. Аксаково , област Варна, който е притежавал
земеделска земя в землището на с. Осеново, община Аксаково, област Варна,
местност „ Перчемлията"/ Черноморска панорама /. С Решение №
12671/11.11.1996г. , ПК при община Аксаково, обл. Варна, е възстановила на
наследниците на Н. А. Т. правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници имот върху нива с площ 5/ пет/декара,
шеста категория, находяща се в територия по пар. 4 на с. Осеново, в
1
местността „Перчемлията", заявен с пореден номер 5 от заявлението и
установен са декларация по чл.12, ал.З ат ЗСПЗЗ. Местоположението на имота
е установен с проведена анкета по чл. 18г, ал. 2. т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като
имотът се възстановява по разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочи, че в първоначално изработения и обявен по реда на чл. 28 б, ал. 4
от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти с № 124.404 и № 124.405,
графично са били изразени като един общ имот с № 124.627, с площ от 1300
кв.м., като в регистрите към помощния план е записан на наследниците на Н.
А. Т.. В срока за възражения по чл. 28 б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ответниците К. Т.
Т., К. И. Т., М. С. И. и И. П. И. са подали възражение и са представили
доказателства с твърдение за придобито право на собственост върху НПИ
124.404. Комисията по чл. 28 б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ приела за основателно
искането им и е изменила помощния ПНИ, като от имотът 124.627, целият с
площ от 1300 кв.м. са обособени два имота с № 124.404, с площ 700 кв.м. и №
124.405 с площ 600 кв.м., като в регистъра към ПНИ имот 124.404 е записан
на ответниците К. Т. Т. -1/2 ид. ч., М. С. И. -1/4 ид.ч. и И. П. И.-1/4 ид. На
основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ, чл. 28 б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1
от ЗА след направеното изменение на регистъра ПНИ е одобрен със заповед
№ РД-23-7706-77от 6 юни 2023 г. на областния управител на област Варна и
към настоящия момент заповедта касаеща ПНИ в тази част е обжалван и не е
влязъл в сила.
Излага твърдения още, че М. С. И. е претендирала придобИ.е на
собственост върху имота по давностно владение, , за което Нот. Роза
Кожухарова на 02.08.2019г. е съставила КНА № 141, т.2, дело № 210/ 2019г. С
договор за покупко- продажба, обективиран в нот.акт вписан в СВ - Варна под
№ 1, т. LXIII, дело 13653, вх. Per. № 22555 от 28.08.2019г., дв. Вх. Per. №
22377 М. С. И. продали на К. Т. Т. придобитият по давност имот. От своя
страна ответниците К. Т. Т. и К. И. Т., с акт № 29, том XL, д. № 8852, вх.
рег.15226/03.07.2020г., дв. вх. per. 15018 вписан в СВ- Варна, продават на И. П.
И. и М. С. И. 1/2/ една втора/ ид. част от процесния имот придобит в СИО.
По твърдения, че за частите от бившите имоти, останали след
приложението на § 4а и 46 ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за
новообразуваните имоти, с който тези части се обособяват като самостоятелни
обекти на правото на собственост, или се присъединяват към такива и до
приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ,
оспорва издадения констативен акт. Счита, че моментът, от който може да
започне да тече придобивна давност е 14 дни от датата на публикуване -
07.07.2023г в ДВ на ЗАПОВЕД № РД-23-7706-77 от 6 юни 2023 г. на
областния управител, а именно от 22.07.2023г. В заключение обосновава
становище, че доколкото констативния нотариален акт не е бил годен да
легитимира М. И. като собственик на имота, то тя не е могла да прехвърли
права от собствеността на К. Т. и К. Т., които поради същото основание не са
могли да се разпоредят в полза на другите двама ответници.
Обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита по
твърдения, че тъй като административната процедура по възстановяване на
земята на наследниците Н. А. Т. не е приключила, то той е легитимиран като
2
наследник на бившият собственик на земята да я довърши, като придобие
спорното право. Моли за уважаване на исковете и отмяна на издадения КНА с
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от М. С. И. и И. П. И.,
подаден чрез адв. Д. А., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковете. Оспорват правото на собственост на
наследодателя на ищеца - Н. А. Т. и относно земеделска земя - нива в
землището на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, местност „Перчемлията"
/"Черноморска панорама"/ с площ от 5.000 дка към момента на кооперирането
на земята. В условията на евентуалност, че същият го е внесъл, респективно
му е бил отнет по принудителен начин от ТКЗС, ДЗС или друга подобна
организация, респективно, че не е налице идентичност между имота, описан в
Решение №12671/11.11.1996г. на ПК-Аксаково, установен с Декларация по
чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ и стар имот №3 по ПКП на имотите на старите
собственици към ПНИ на м."Перчемлията", землище с.Осеново,
общ.Аксаково, обл.Варна. Ответниците оспорват К. Т. Т., М. С. И. и И. П. И.
да са били записани като ползватели на процесният имот №124.404. М. С. И. и
за съпруга й - И. П. И. не са били налице пречки да придобият по давност
имот пл. №4, находящ се в землището на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна
по КП на м."Перчемлията, изработен през 1990г. с площ от 700 кв.м., тъй като
този имот е бил закупен от стар собственик, който винаги си е владял имота,
не го е заявявал за възстановяване, тъй като не е подлежал на възстановяване
по разпоредбите на ЗСПЗЗ и е бил съществуваща собственост. М. С. И. е била
принудена да се снабди с документ за собственост за имота по давност,
предвид обстоятелството, че имотът е придобит по време на брака, то същият
съставлява СИО. Той бил закупен от предходния собственик през лятото на
1995г. от родителите на М. С. И. - С. П. А. и Ц. М. А.а без документ за
собственост, тъй като имотът бил разположен срещу друг техен имот, който те
закупили през зимата на 1995г. ведно с постройката в този имот, с
намерението по-късно да го дарят на дъщеря си М. С. И.. През октомври
1997г. за сватбата на дъщеря си, те дарили на дъщеря си и на зет си имотът без
документ за собственост, тъй като и те не разполагали с документ за
собственост. От месец октомври 1997г. до 28.08.2019г., когато са го продали на
К. Т. Т. и К. И. Т., са владели целия имот с ясното съзнание, че са собственици
на имота, а от 28.08.2019г. /независимо, че са го продали целия имот/ до
настоящия момент те осъществявали владение на този имот съвместно с К. Т.
Т. и К. И. Т.. На 03.07.2020г. К. Т. Т. и К. И. Т. са продали по надлежния ред 1/2
ид.част от имота на М. и И. И.и. Не оспорват твърдението на ищеца, че К. Т. Т.
и К. И. Т. са закупили на 28.08.2019г. от М. С. И. процесния имот, както и че К.
Т. Т. и К. И. Т. са продали на 03.07.2020г. на М. С. И. и И. П. И. 1/2 ид.част от
него. По изложените съображения молят за отхвърляне на исковете.
Депозиран е отговори и от К. Т. Т. и К. И. Т., чрез процесуален
представител адв. А., с който се преповтарят изложените от другите двама
ответници оспорвания, възражения и твърдения. Допълват, че са собственици
на 1/2 ид.част от процесния имот, а М. С. И. и И. П. И. са собственици на
другата 1/2 ид.част от процесния имот по силата на сделките, обективирани в
3
Н.А. №172, том IV, дело №753/2019г. и Н.А. №29, т.Х1, д.№8852, вх.рег.
№15226/03.07.2020г., които са извършени по надлежния ред и имат вещно-
прехвърлтилен ефект, тъй като праводателите по сделките са били
собственици на процесния имот. М. С. И. и И. П. И. са станали собственици на
процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивка давност чрез
владение, упражнявано от тях лично от октомври 1997г. до 28.08.2019г„
присъединявайки към своето владение, владението на С. П. А. и Ц. М. А.а,
които са упражнявали владение в полза на М. С. И. и И. П. И. от лятото на
1995г. до октомври 1997г. и владението на предходния собственик преди
лятото на 1995г. Молят за отхвърляне на исковете.
В подадените писмени бележки от адв. Н. Йотова, пълномощник на
ищеца М. Х. А., се поддържа, че искът за отричане на собствеността на
ответниците върху имот № 124.404 е основателен. Твърди се, че М. А. е
наследник на Н. А. Т., който притежавал нива от 5 дка в местност
„Перчемлията“, внасяна в ТКЗС през 1948 г., както е видно от заявление и
опис-декларация в Държавен архив. Имотът е заявен за възстановяване през
1992 г., а с Решение № 12671/11.11.1996 г. и № 12671/05.10.1997 г. на ПК –
Аксаково правото на собственост е възстановено в стари реални граници.
Според съдебно-техническа експертиза имот № 124.404 съвпада с имот № 3,
собственост на Т.. Ищецът оспорва придобИ.ето по давност от М. И.,
твърдейки, че до приключване на реституционната процедура давност не тече,
и отрича А. П. С.ов да е бил собственик, поради липса на документи за
собственост. Настоява за отмяна на нотариален акт № 141/2019 г. на основание
чл. 537, ал. 2 ГПК и за признаване на правото на собственост в полза на
наследниците на Т..
С депозираната от ответниците К. Т. Т., К. И. Т., М. С. И. и И. П. И.
писмена защита се твърди, че процесния имот е придобит от М. С. И. и И. П.
И. чрез покупка от А. П. С.ов през 1995 г. от родителите на М. – С. П. А. и Ц.
М. А.а, които го подаряват на дъщеря си през 1997 г. без документ за
собственост. През 2019 г. М. И. придобива собственост по давност с
нотариален акт № 141/2019 г., след което на 28.08.2019 г. продава имота на К.
Т., а на 03.07.2020 г. Т. и съпругата му К. Т. продават 1/2 идеална част обратно
на М. И. и И. И. за 2500 лева. Ответниците оспорват собствеността на
наследодателя на ищеца Н. А. Т., твърдейки, че имотът не е бил внасян в ТКЗС
и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а е съществуваща собственост.
Поддържат, че няма идентичност между имота на Т. и процесния имот № 3 по
ПКП, позовавайки се на свидетелски показания и графологична експертиза,
според която А. П. С.ов не е подписал документи за членство в ТКЗС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От Решение № 87-1, обективирано в Протокол № 9 от заседание на
Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет на с. Аксаково,
проведено на 21.08.1984 г., се установява, че е предоставена земя по силата на
Постановление № 11 на Министерския съвет на работници, служители и
пенсионери в района на селищната система по села и местности. Съгласно
4
докладна записка към протокола, на И.Х. е предоставено право на ползване
върху поземлен имот от 700 кв.м. в с. Кичево, местност „Перчемлията“, за
което е издадено удостоверение № 91 от 23.01.1990 г.
Видно от заявление с вх. № 240 от 31.01.1992 г., подадено от Х. Н. А., е,
че е поискано възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи на наследниците на Н. А. Т. в землището на с. Осеново. Към заявлението
е приложена опис-декларация за нива от 5 дка в местност „Перчемлията“ при
съседи И. Б/К/иков, Х. В. и И. Д. К..
По силата на удостоверение за наследници № 124 от 17.07.1991 г.,
издадено от кметство с. Осеново, се установява, че Х. Н. А. е наследник на Н.
А. Т., починал преди 1991 г.
От декларация от 31.01.1992 г., приложена към заявлението с вх. №
240, се установява, че Х. Н. А. декларира земеделски земи, включително нива
от 5 дка в местност „Перчемлията“, с. Осеново, за възстановяване на
собствеността на наследниците на Н. Т..
Видно от Протокол № 3447 от 20.01.1993 г. на Поземлената комисия –
Аксаково, е, че е признато право на собственост върху седем имота на
наследниците на Н. Т., като под № 5 е записан имот от 5 дка в местност
„Перчемлията“, с. Осеново, с категория земя шеста.
От писмо с изх. № 91 от 05.02.1993 г. на Поземлената комисия –
Аксаково се установява, че е уведомено за решението по преписката с вх. №
240 от 31.01.1992 г. за възстановяване на собствеността на наследниците на Н.
Т..
От Решение № 12671 от 11.11.1996 г. на Поземлената комисия –
Аксаково се установява, че е възстановено правото на собственост на
наследниците на Н. А. Т. върху нива от 5 дка в местност „Перчемлията“, с.
Осеново, в съществуващи стари реални граници, на основание заявление вх.
№ 240 от 31.01.1992 г.
Представено е и последващо Решение № 12671 от 05.10.1997 г. на
Поземлената комисия – Аксаково, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Н. А. Т. върху нива от 5 дка, шеста категория,
в местност „Перчемлията“, с. Осеново, при съседи И. Ников, Х. В. и И. Д. К.,
на основание заявление вх. № 240 от 31.01.1992 г. и чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ.
По силата на молба-декларация от 10.05.2019 г. с вх. № **********,
подадена от М. С. И. чрез пълномощник С. К.а-М., се установява, че е заявено
признаване на право на собственост върху имот с планоснимачен № 4 по
кадастралния план от 1990 г. в местност „Перчемлията“, с. Осеново, с площ
700 кв.м. Декларацията е заверена от Община Аксаково на 31.05.2019 г. и от
кмета на общината под № ОС91-143(1)/10.07.2019 г., но не е обработена
поради липса на надлежен нотариален акт, съгласно разяснение с изх. № 08-А-
11/29.04.2014 г. от Изпълнителния директор на НАП.
От скица № 340-547 от 07.05.2019 г., издадена от Община Аксаково, се
установява, че имот с планоснимачен № 4 по кадастралния план от 1990 г. в
5
местност „Перчемлията“, с. Осеново, има площ 700 кв.м., измерена по
графични данни, при граници: север – път, изток – имот № 5, юг – гора, запад
– имот № 3. В регистъра към плана като ползвател е записана И.Х. с
удостоверение № 91 от 23.01.1990 г., а имотът попада в новообразуван имот,
отреден за наследниците на Н. Т..
Видно от удостоверение № 10 от 19.06.2019 г., издадено от Община
Аксаково, е, че за поземлен имот с пл. № 4 по кадастралния план от 1990 г. в
местност „Перчемлията“, с. Осеново, с площ 700 кв.м., при граници: север –
път, изток – имот № 5, юг – гора, запад – имот № 3, няма съставен акт за
общинска собственост. Отбелязано е в него, че проект на план по чл. 28 от
ППЗСПЗЗ, имот № 4 попада в обхвата на новообразуван имот, отреден за
възстановяване на наследниците на Н. Т., а местността е обявена в ДВ, бр.
94/2000 г., за селищно образувание „Черноморска панорама“.
Видно от удостоверение № ОП-19-9400-233 от 01.07.2019 г., издадено
от Областна администрация Варна, се установява, че за имот с пл. № 4 по
кадастралния план от 1990 г. в местност „Перчемлията“, с. Осеново, при
граници: север – път, изток – имот № 5, юг – гора, запад – имот № 3, няма
съставен акт за държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до момента.
В удостоверението е отбелязано, че като ползвател на имота е записана И.Х. с
удостоверение за право на ползване № 91 от 23.01.1990 г.
От нотариален акт № 141, том II, рег. № 11376, дело № 210 от
02.08.2019 г., издаден от нотариус Роза Кожухарова, се установява, че М. С. И.,
ЕГН **********, е призната за собственик по давностно владение на имот с
планоснимачен № 4 по кадастралния план от 1990 г. в местност
„Перчемлията“, с. Осеново, с площ 700 кв.м., при граници: север – път, изток
– имот № 5, юг – гора, запад – имот № 3. Данъчната оценка на имота е 1946.60
лева, а признаването е извършено на основание чл. 587 от ГПК и представени
писмени доказателства.
Видно от заявление с вх. № АУ-10-545 от 23.02.2012 г., подадено от Х.
Н. А., е, че е поискано продължаване на процедурата за възстановяване на
собствеността на наследниците на Н. Т..
С писмо с изх. № АУ-42-545 от 05.03.2012 г. на ОСЗ-Аксаково е
отговорено на заявлението с вх. № АУ-10-545, като е указано, че преписката е
в процес на обработка.
От заявление с вх. № РД-12-02-1415 от 17.07.2023 г., подадено от М. Х.
А., се установява, че е поискано издаване на документи по преписката за
възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Т., като е приложено
удостоверение за наследници № 63 от 10.07.2023 г.
Видно от писмо с изх. № РД-12-02-1415 от 17.07.2023 г. на ОСЗ-
Аксаково, е, че е предоставена информация по заявлението от 17.07.2023 г.,
свързана с преписката по възстановяване на собствеността.
С писмо с изх. № РД-12-02-1417-2 от 07.08.2023 г. на ОСЗ-Аксаково е
предоставена допълнителна информация по преписката за възстановяване на
собствеността на наследниците на Н. Т..
6
Видно от писмо с изх. № РД-12-02-914-1 от 15.05.2024 г. на ОСЗ-
Аксаково, е, че е отговорено на заявлението от 07.05.2024 г., като е указано, че
в ОСЗ-Аксаково няма стар план на кооперираните земи към 1985 г., а
индивидуализацията на имотите е извършена чрез анкета по чл. 23б от
ППЗСПЗЗ. Към писмото е приложена заверена преписка по заявлението с вх.
№ 240 от 31.01.1992 г.
От удостоверение за наследници № 13358 от 23.05.2024 г., издадено от
Община Варна, се установява, че след смъртта на Х. Н. А. на 20.06.2005 г.
негов наследник е М. Х. А., ЕГН **********.
По силата на нотариален акт от 28.08.2019 г. на нотариус Огнян
Шарабански, М. С. И. прехвърля на К. Т. Т. собствеността върху недвижим
имот с планоснимачен № 4, 700 кв.м., в местност „Перчемлията“, с. Осеново,
община Аксаково, срещу продажна цена от 5000 лева.
По силата на нотариален акт от 03.07.2020 г., удостоверен от
помощник-нотариус Димитър Шарабански при нотариус Огнян Шарабански,
К. Т. Т. и К. И. Т. прехвърлят на И. П. И. и М. С. И. 1/2 идеална част от
недвижим имот с планоснимачен № 4, 700 кв.м., в местност „Перчемлията“, с.
Осеново, община Аксаково, срещу продажна цена от 2500 лева.
С молба с вх. № РР-20-9400-64 от 21.10.2020 г., подадена от М. Х. А. до
Областен управител е поискано предоставяне на информация относно
административната процедура по изготвянето на ПНИ за СО „Черноморска
панорама“.
Видно от копие извадка от списък на имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС в СО „Черноморска панорама“/„Перчемлията“,
кадастрален район 124, землище с. Осеново, е, че са посочени имоти, част от
които идентични с процесния спор, без конкретни данни за собствеността на
имот № 124.404.
От молба, подадена от М. Х. А. до Община Аксаково, се установява, че
е поискано писмено да се предостави информация дали има претенции от
трети лица върху парцел № 627 от ПНИ на СО „Черноморска
панорама“/„Перчемлията“, както и на какво основание са заявени тези
претенции. Към молбата са приложени Решение № 12671 на Поземлената
комисия – Аксаково и удостоверения за наследници на Н. Т., Х. А. и Керанка
А.а.
От писмо с изх. № 9400-930 от 30.10.2020 г., издадено от Община
Аксаково, се установява, че в отговор на молба от М. А. е предоставена
информация за претенции върху новообразуван имот № 124.627. Указано е, че
М. М. претендира собственост върху имот № 5 (част от № 627) с нотариален
акт от 02.09.2019 г., а К. Т., К. Т., И. И. и М. И. претендират собственост върху
имот № 4 (част от № 627) с нотариални актове от 28.08.2019 г. и 03.07.2020г.
С жалба, подадена от М. Х. А. се претендира отмяна на Заповед № РД-
237706-77 от 06.06.2023 г. на Областен управител – Варна, в частта за имоти
№ 124.404 и 124.405 в землището на с. Осеново, местност „Перчемлията“ по
твърдения за нейната незаконосъобразност, тъй като не отразява правата му на
собственост като наследник на Н. А. Т., и моли за връщане на преписката за
7
издаване на нова заповед.
От свидетелските показания, ангажирани чрез разпит на свидетелката
Й. Д. А.а, майка на ищеца М. А., заявява, че познава С. С. („леля Б.“) и А. С.ов
(„чичо Г“) от с. Осеново, където живее със съпруга си. Твърди, че С. и А. имат
две ниви в местност „Перчемлията“, възстановени след ТКЗС – една от бащата
на С. (И.) и една от майката на А.. Тези ниви са в Кичевското землище, до нива
на свекървата , и не съвпадат с процесния имот на Н. Т., който е в
противоположния край на местността. За процесния имот (5 дка) свидетелката
знае от съпруга си и свекъра си, че е бил внесен в ТКЗС през 1948 г. През 1992
г. свекърът (Х. А.) подава заявление за възстановяване на имотите на баща
си, включително 5-декаровата нива в „Перчемлията“. При посещение през
1992 г. имотът е бил разделен на около седем парцела, с две къщи, дере от
едната страна, път отпред и обработваем вид с овошки. През 1997 г., след
възстановяване по § 4, имотът изглеждал занемарен. През 2019 г., по време на
анкетата, имотът бил буренясал, без ограда откъм пътя, с маса и пейки, но без
присъствие на хора. Свидетелката твърди, че С. не е споменавала за имот в
спорната част на „Перчемлията“. На въпроси от ответниците уточнява, че не е
близка със С., а свекърът се е ориентирал по дерето и спомени от детството
си. През 2020 г. парцелът (1300 кв.м.) е бил ограден, за разлика от 2019 г.,
когато нямал ограда.
От свидетелските показания на Н. Х. К., се установява, че познава
семейство И.и от 90-те години. Твърди, че бащата на М. И. закупил имот в
„Перчемлията“, с. Осеново, от В.Д., съседен на имота на свидетеля, а по-късно
купува и съседен имот от А. (около 1–1,5 дка), който не е бил ограден и е
обработван от А. като личен, но не по постановление. Родителите на М.
оградили закупения имот с телена мрежа и го обработвали заедно с М. и И.,
като засаждали зеленчуци и плодни дървета, заменяйки стари лози. Около 4–5
години преди заседанието старата мрежа била заменена с монолитна ограда с
плъзгащи врати. Свидетелят не е чувал за други претенции върху имота, който
се поддържа от М., И., К. и Калина, като последните притежавали имот
вдясно. Имотът граничи с път отпред и гора отзад. На скица (л. 159)
свидетелят идентифицира своя имот (№ 42), имота на Д. (№ 38), закупения от
А. (№ 404) и имота на К. и Калина (№ 403). Излага, че неговият имот и този на
Д. са по постановление, но не знае за имота на А..
При разпита си свидетелят И. Н. А., заявява че познава И. и М. И.и от
90-те години, а с родителите на М. (С. и Ц.) се запознава на сватбата им през
1997 г. Твърди, че родителите й им подарили имот (около 1 дка) в
„Черноморска панорама“/„Перчемлията“ за сватбата, закупен през 1995 г. от
собственика А.. Имотът, срещу този на С., е ограден с мрежа (освен към
дерето) и обработван с плодове и зеленчуци. През 2019 г. оградата откъм пътя
е премахната за монтиране на плъзгащи врати. Около 5–6 години преди
заседанието М. и И. продават половината имот на К. и Калина, които
притежават съседен имот вдясно. Свидетелят не е чувал за спорове за имота,
който никога не е бил занемарен. На скица (л. 159) идентифицира имота на
И.и (№ 404), на С. и Ц. (№ 38), на К. и Калина (№ 403) и своя имот (№ 43).
Уточнява, че е срещнал А. около 1998 г. в с. Осеново, когато С. го посочва
8
като предишния собственик. Не знае дали имотът е бил в ТКЗС и не познава
съседите отляво (имот № 44).
По делото е изготвена СТЕ, заключението на която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено. Установено е, че за територията на с.
Осеново съществува одобрен план за земеразделяне, обнародван в Държавен
вестник, бр. 38/09.05.2000 г., който отразява земите по чл. 18г от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и земите,
възстановени с план за земеразделяне. Съществува и кадастрално-
регулационен план от 1990 г. за местност „Перчемлията“, изготвен от
„Геопланпроект“, който е неодобрен, но е използван за разпоредителни
сделки. Според този план, съпоставен с Плана на старите имотни граници
(ПСИГ) към Помощния кадастрален план (ПКП) за Плана на
новообразуваните имоти (ПНИ), в имот № 3, отреден за наследниците на Н. Т.,
попадат имоти № 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и част от имот № 11. В имот № 4
първоначално е записан Илко (без уточнено презиме и фамИ.) с удостоверение
№ 91 от 23.01.1990 г., след което е вписана М. С. И. с нотариален акт №
141/2019 г., а последен е вписан К. Т. Т. с нотариален акт № 172 от 28.08.2019
г.
В ПСИГ към ПКП за имот № 3, записан на наследниците на Н. Т., са
установени съседи: имот № 16 (Кръстьо П. К., възстановен с решение от 1996
г.), имот № 4 (неидентифициран собственик), имот № 15 (полски път) и имот
№ 1 (неидентифициран собственик). В ПНИ в границите на стар имот № 3
попадат новообразувани имоти: № 404 (записан на К. Т. Т., И. П. И. и М. С.
А.а), № 405 (Петър Стефанов И.), № 406 (И.ка П.а Станчева), № 628 и № 632
(наследници на Н. Т.), № 9 (Цветана Илиева Джамбазова) и част от № 11
(Любомир Георгиев Пенчев).
От справка в Държавен архив – Варна, с отговор на запитване № С-
27/27.06.2024 г., е установено, че Н. А. Т. е подал заявление за членство в
ТКЗС – с. Осеново на 18.04.1948 г. и е декларирал нива с площ 5 дка в
местност „Перчемлията“. Протокол № 3447 от 20.01.1993 г. на Поземлената
комисия (ПК) – Аксаково потвърждава правото на собственост за седем имота,
включително имот № 5 в „Перчемлията“ с площ 5 дка. Представени са две
решения на ПК – Аксаково: № 12671 от 11.11.1996 г. и № 12671 от 05.10.1997
г., които възстановяват собствеността на Н. Т. върху нива от 5 дка в
„Перчемлията“, заявена с вх. № 240 от 31.01.1992 г. от Х. Н. А.. Разликите
между решенията са в броя на членовете на комисията (четирима в първото,
шестима във второто) и липсата на подписи.
В заключение вещото лице обосновава становището си, че процесният
имот № 124.404 е изцяло идентичен с част от стар имот № 3 (ПСИГ/601.3).
Има идентичност между имота, описан в решенията от 1996 г. и 1997 г., и стар
имот № 3, но причината за издаването на две решения не е изяснена.
Процесният имот попада в границите на реституирания имот по решенията от
1996 г. и 1997 г., установени чрез аерофотоснимки и анкета.
Индивидуализацията на реституирания имот е извършена при изработването
на ПНИ, като старите граници са установени чрез анкета и ПКП, а
процедурата приключва с одобрението на ПНИ и въвеждане във владение. В
9
границите на стар имот № 3 попадат новообразувани имоти № 404, 405, 406,
628, 632, 9 и част от 11. Имот № 124.404 попада в обхвата на реституционното
решение, легитимиращо Н. Т. като собственик, и е част от стар имот № 3. За
имот № 124.404 в списъка на ползвателите са записани: К. Т. Т. (1/2 идеална
част, нотариален акт № 1 от 28.08.2019 г.), И. П. И. (1/4 идеална част,
нотариален акт № 29 от 03.07.2020 г.) и М. С. А.а (1/4 идеална част,
нотариален акт № 29 от 03.07.2020 г.).
Вещото лице И. А. Х. при изслушването си заявява, че според справка
от Държавна агенция „Архиви“, приложена към експертизата, е установено
заявление за членство в ТКЗС, което доказва, че лицето е било част от
кооператива в с. Осеново. Въпреки това, точните граници на имота не могат
да бъдат установени от документите в архива, тъй като това е направено на
по-късен етап с помощния кадастрален план (ПКП). Вещото лице отбелязва,
че старите граници на имот № 3 са установени чрез аерофотоснимки и анкета
при изработването на ПКП, като в него имотът граничи с път, имота на
Кръстьо К. (възстановен с решение от 1996 г.) и три неидентифицирани
собственика. На въпрос от адв. А. относно идентичността между имота,
описан в Решение № 1272 и границите в опис-декларацията, вещото лице
пояснява, че според ПКП и ПНИ имот № 3 обхваща имоти № 4–11 и част от
имот № 11, но границите в опис-декларацията (И. Б/К/иков, Х. В., И. Д. К.) не
съвпадат напълно с тези в ПКП. На въпрос от съда дали може да се установи
идентичност между имота, внесен в ТКЗС, и процесния имот, вещото лице
заявява, че няма категорични данни за точните граници, но допуска, че
територията вероятно попада в ТКЗС или ДЗС. Относно кадастрално-
регулационния план от 1990 г., вещото лице уточнява, че той е с
информативен характер, без регулация, и отразява ползватели (напр. И.Х. с
удостоверение от 1990 г.), но не стари собственици. След 2019 г. в регистрите
са вписани К. Т., М. И. и други, вероятно след представяне на документи за
собственост.
В изготвената допълнителна съдебно-техническа експертиза се
установено е, че за територията съществува одобрен план за земеразделяне,
обнародван в Държавен вестник, бр. 38/09.05.2000 г., и кадастрално-
регулационен план от 1990 г., изготвен от „Геопланпроект“, който е неодобрен,
но е използван за разпоредителни сделки. В имот № 3, отреден за
наследниците на Н. Т., попадат имоти № 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и част от № 11
според ПСИГ към ПКП. В имот № 4 първоначално е записан Илко (без
уточнено презиме и фамИ.), последван от М. С. И. с нотариален акт №
141/2019 г. и К. Т. Т. с нотариален акт № 172 от 28.08.2019 г.
При изслушването си по поставената допълнителна задача вещото лице
заявява, че при липса на индивидуализация по стари планове, това става с
изработването на ПНИ чрез анкета и ПКП, които установяват старите
граници, влизащи в сила след заповед. Не може да посочи точния момент на
идентификация от собственика по време на анкетата. Заявява, че имотът е
ограден от три страни, без ограда към дъното, и има насаждения, включително
оранжерия с домати и краставици, което показва, че се полагат грижи за
селскостопанска продукция за лични нужди.
10
В ПСИГ за имот № 3, записан на наследниците на Н. Т., съседите са:
имот № 16 (Кръстьо П. К.), имот № 4 (неидентифициран), имот № 15 (полски
път) и имот № 1 (неидентифициран). Опис-декларацията, предоставена по
делото, посочва, че Н. Т. притежава нива от 5 дка в „Перчемлията“ със съседи
И. Б/К/иков, Х. В. и И. Д. К.. Протокол № 3447 от 20.01.1993 г. на ПК –
Аксаково потвърждава имот № 5 с площ 5 дка. Двете решения на ПК –
Аксаково (№ 12671 от 11.11.1996 г. и № 12671 от 05.10.1997 г.) възстановяват
собствеността на Н. Т. върху нива от 5 дка, заявена с вх. № 240 от 31.01.1992 г.
Заключението на експертизата е, че има идентичност между имота,
възстановен с решенията от 1996 г. и 1997 г., и стар имот № 3 по отношение на
площта (5016 кв.м. според ПСИГ), но липсва идентичност по отношение на
съседите. В опис-декларацията са посочени трима съседи (И. Б/К/иков, Х. В.,
И. Д. К.), докато ПКП отбелязва Кръстьо П. К., полски път и двама
неидентифицирани собственици, а път не е споменат в опис-декларацията.
Видно от съдебно-почеркова експертиза, изготвена от Е. А., е, че
подписите в заявление от А. П. С.ов от 21.02.1958 г. до ТКЗС с. Осеново и в
опис-декларация без дата не са изпълнени от него. Експертизата установява
значителни различия в транскрипцията, формата и други характеристики на
подписите спрямо автентични образци от нотариални актове от 1994 г. и 1996
г.
Въз основа на неоспореното и обективно, и компетентно дадено
заключение на вещото лице съдът установява неавтентичността на
заявлението и опис-декларацията, като не е налице необходимост нарочно
произнасяне за това в диспозитива на решението, в какъвто смисъл е и
съдебната практика, обективирана например в Определение № 869 от
06.10.2011 г. по гр. д. № 663/2011 г. на ВКС, 2-ро гр. отд.
От изготвената съдебно-компютърна експертиза от инж. К. Н. К., се
установява, що софтуерът „Ферма III – Преписки“ позволява промяна на
данни от служители на ОСЗ-Аксаково чрез редактор. Програмата не запазва
история на модификациите, а само последната версия на документа.
Решенията № 12671 от 11.11.1996 г. и от 05.10.1997 г. се различават по дата,
брой и имена на членовете на комисията и добавен параграф в по-късната
версия, като по-ранната е вероятно по-близка до автентичната.
По отношение на начина на прехвърляне на данните, вещото лице
заявява, че преди около 30 години данните са въведени ръчно от фирма в
НИПКИК Варна, вероятно чрез четене от хартиен носител, но не може да
потвърди точния процес. Подписите не са прехвърлени в системата. На въпрос
дали е видял оригиналното решение, от което са прехвърлени данните, вещото
лице отговаря, че не го е разгледал, тъй като това не е било част от задачата. За
двете решения (1996 и 1997 г.) отбелязва различия в имената на членовете на
комисията и добавен текст в решението от 1997 г. На въпрос от съда дали
датата на решението може да се променя при разпечатване, вещото лице
потвърждава, че целият текст, включително датата, подлежи на промяна в
системата „Ферма III – Преписки“, която не запазва история на
модификациите.
11
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника. Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 8/27.11.2013
г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В настоящия случай ищецът обосновава интереса си да отрече
претендираното от насрещните страни материално право на твърдения, че в
негова полза, като наследник на Н. А. Т. е издадено решение на ПК – Община
Аксаково № 12671 от 11.11.1996 г., с което е възстановено правото му на
собственост в процесния имот. Независимо от обстоятелството, че
впоследствие е представен друг заверен препис от Решение №
12671/05.10.1997 г. на ПК – Аксаково, с което се възстановява правото на
собственост върху имота в стари реални граници. Макар да съществува
различие в членския състав на комисията, по същество двете решения имат
един и същ предмет, а именно реституиране на идентичния имот на
наследодателя на ищеца, което обосновава и правния му интерес. При
приложение на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК с оглед издаденото
удостоверение от ОСЗ -Аксаково, че не се съхранява оригинал на визираното
решение, и като се отчете заключението на вещото лице по СКЕ, че по-
ранното такова се отличава с по-висока степен на автентичност и
достоверност, и предвид отразяването на съдържанието на решение на ПК –
Община Аксаково № 12671 от 11.11.1996 г. в регистъра на ОСЗ по чл. 16 от
ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че именно то легитимира активно от процесуална
страна М. А. да оспори претендираното от ответниците право на собственост.
Нещо повече, в съдебната практика последователно се възприема
разбирането, че лице, чието право на възстановяване на собствеността в терен
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато след одобряване плана за новообразуваните
имоти, поначало разполага с възможност да защити правата си чрез
предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не би
могла да бъде завършена, поради което и от момента на признаване правото на
възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна
давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло
или частично попада в имота, за който е признато правото на възстановяване
на собствеността.
Именно поради това е налице хипотезата на цитираното тълкувателно
решение, при която ищцовата страна извлича правния си интерес от
възможността да придобие права, ако отрече правата на ответиците, които в
случая носят доказателствената тежест да установят главно и пълно
титулярството на спорното материално право.
12
По възражението за липса на идентичност:
Съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение №
9/2012 г. на ОСГК, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, който противопоставя върху имота права по §4а или §4б ПЗР,
какъвто е настоящият случай, на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за
материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по
земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права. Той не може да възразява, че лицето, на което е
възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В настоящия случай ответниците освен, че не са легитимирани да
оспорват идентичността между имота, възстановен на наследодателя на
ищеца, и процесния имот № 124.404. От ангажираните доказателства е видно,
че самите те извънсъдебно са признали идентичността на имота, като в срока
по чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са подали възражение срещу първоначално
изработения план на новообразуваните имоти, в който процесният имот №
124.404 заедно с имот № 124.405 са били обединени в един общ имот №
124.627 с площ 1300 кв.м., записан на наследниците на Н. Т.. След
представените от ответниците доказателства за придобито право на
собственост, комисията по чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е приела искането им за
основателно и е изменила помощния ПНИ, като от имот № 124.627 са
обособени два отделни имота - № 124.404 (700 кв.м.) и № 124.405 (600 кв.м.),
като имот № 124.404 е записан на ответниците. Този факт потвърждава, че те
са признали идентичността на процесния имот с възстановения на
наследодателя на ищеца, като единствено са оспорили правото му на
собственост, претендирайки свои права, имплицитно признавайки
идентичността на спорния имот.
В допълнение към изложеното, и с оглед изчерпателност на
обосновката следва да се посочи, че съобразно съдебната практика,
обективирана например в Решение № 60149/02.02.2022 година по гр.дело №
2851/ /2021, която настоящият съдебен състав напълно споделя. тълкуването
на разпоредбите на ал.6 и ал.7 на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, налага извод, че за
установяване на границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС
могат да се ползват всички информационни източници - аерофотоснимки,
фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и
други графични материали и данни. При липса на информация за границите
на имотите в тези източници данните се набират с анкети при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. С оглед гореизложеното,
и при преценка на представените по делото писмени доказателства и
заключението на първоначалната съдебно-техническата експертиза, се
потвърждава, че старите граници на имот № 3, респективно на процесния
имот №124.404 са надлежно установени - чрез аерофотоснимки и анкета при
изработването на ПКП, следователно е налице идентичност между двата
имота. От горното, в светлината на заключението на първоначалната СТЕ,
следва, че процесният имот е бил обобществен, респективно е подлежал на
13
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В подкрепа на изложеното и доколкото
изцяло се потвърждават от останалия събран доказателствен материал –
писмени доказателства и заключение на СТЕ, са и ценените въз основа на
визираните критерии по чл. 172 от ГПК свидетелски показания на свидетеля
Й. А.а, чрез които още веднъж категорично въз основа на добросъвестно
поднесените пред съда лични нейни наблюдения се затвърждава извода, че
процесният имот е бил вкаран в ТКЗС, без да има значение дали посочената от
нея година съответства на действителната, през която това се е случило.
Доколкото извода за колективизация, предвид също така твърденията за
принудителния характер на същата, не е пряко обусловен от валидността на
заявлението от А. П. С.ов от 21.02.1958 г. до ТКЗС с. Осеново, то установената
неавтентичност на същото по същността си не е годно да опровергае
установеният посредством посочените многобройни доказателствени
средства факт. Изложеното обосновава наличието на правен интерес у ищеца
да оспори правата на ответниците с оглед приключване на реституционната
процедура. Като в същото време принадлежността на спорното материално
право в патримониума му подлежи на разглеждане в производсвото по
отрицателния установителен иск единствено с оглед обосноваването на
последния, но не следва да намери произнасяне по същество в съдебния акт,
което би излязло извън предмета на претендираната искова защита.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 288
от 18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г. на ВКС, I г.о., в хипотезата на
възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност
срещу заявилите искане за реституция собственици може да бъде различен в
зависимост от това дали за възстановяване на собствеността е необходимо
издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Възстановяването на собствеността се осъществява с решение на
общинската ПК/ОбЗС на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ . С решение, по чл.
18ж, ал. 1 от ППЗСП33 органът на поземлената реституция възстановява
собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници. С решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ПК/ОбСЗ възстановява
собствеността на земеделските земи в нови реални граници с план за
земеразделяне.Когато се възстановява собствеността на земеделски земи,
попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , реституционната процедура следва
уредбата на специалните правила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително
по- късно от първоначалната редакция на закона. Доколкото принципът е , че
конститутивното действие се проявява от момента на обособяване обекта на
възстановената собственост , то в тези хипотези ПНИ следва да е надлежно
утвърден, съобразно условията на закона и действащ. Издадено преди
изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ (ДВ. бр.68/99 г.) решение на ПК/ОбСЗ,
при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота, не
може да прояви конститутивно действие. Такова решение има установителнен
характер – а именно признава правото на правоимащото лице да възстанови
притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя , включена в блок
на ТКЗС, ДЗС или др. организация.
14
В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи,
попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ , началният момент на
придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици,
може да бъде различен в зависимост от това дали за възстановяване на
собствеността, съответно за придобИ.ето на имота от ползватели, е
необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ . Такива са
случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на
чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр. 68/1999 г., а
придобИ.ето на право на собственост от ползвателите е при условията на § 31
от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ . При това положение, съобразно практиката на ВКС, преценката
кой е началният момент, считано от който е възможно да тече срок на
придобивна давност за имот в обхвата на територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, се
намира в зависимост от извода по въпроса кога настъпва конститутивният
ефект на съответното решение за възстановяване на земите. По правило
решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в
терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ
с ДВ, бр. 68 от 1999 г., имат конститутивно действие, но доколкото
възстановеният имот е индивидуализиран. Когато от съдържанието на
решението не може категорично да се установи кой е възстановеният имот
(какъвто е настоящият случай), се приема, че решението на поземлената
комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се
признава правото на възстановяване на собствеността. За тези случаи се
приема, че процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент -
от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с
издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (Решение № 60 от
11.01.2021 г. по гр.д.№ 4407/2019 г., II г.о. и
Решенията на ПК/ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ , имат конститутивно действие, ако са издадени преди
изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези
решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които
следва да бъдат определени в решението, но само при действащ ПНИ- арг. чл.
28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ.бр.122/97г./. Безспорно се приема в съдебната
практика, че административната процедура по възстановяване на
собствеността върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена
индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на
института на придобивната давност спрямо имота; при липса на
индивидуализация е невъзможно осъществяването на фактическа власт по
отношение на конкретно обособена вещ. Спрямо имоти в терен по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди
изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма
конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин,
позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай
най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът
на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се
определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези,
15
подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези,
придобИ.и от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна
част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за
собствеността - чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Окончателното придобИ.е на правото
на собственост върху такива имоти приключва с издаване на заповед на кмета
на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността.
След влизане в сила на плана на новообразуваните имоти
правоимащите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на
предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след
влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на
общината издава заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя
за придобИ.е на новообразувания имот. Тази заповед слага край на
административното производство по възстановяване на собствеността, тъй
като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ
изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху
придобития имот.
В настоящия случай административното производство по
възстановяване на собствеността е приключило едва със Заповед № РД-23-
7706-77 от 06.06.2023 г. на Областен управител на област Варна за одобряване
на ПНИ на СО „Черноморска панорама"/„Перчемлията", с който имотът е
окончателно индивидуализиран. До влизане в сила на необжалваната заповед
придобивна давност в полза на ответниците не е текла, тъй като до
завършване на административното производство имотът не е бил надлежно
индивидуализиран. Предвид изложеното изтеклият давностен срок,
независимо от ангажираните гласни доказателствени средства, установяващи
владението от обективна и субективна страна, е недостатъчен да легитимира
М. И., респективно нейният съпруг И. И. като собственик на имота в нито
една от двете хипотези на чл. 79 от ЗС. Следователно по силата на принципа
Nemo dat quod non habet нейните частни правоприемници К. Т. и К. Т., също
не са придобили право на собственост върху него въз основа на сключените с
несобственик транслативни сделки,
Предвид изложеното, и с оглед факта, че ответниците не доказват
съществуването на придобивно основание, годно да ги легитимира като
собственици на имота, то предявеният срещу тях отрицателен установителен
иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, а като последица
от това на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативният нотариален акт №
141/2019 г., с който е призната собствеността на М. И. подлежи на отмяна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
производството в размер на 2170 лева, , съставляващи 150 лева – държавна
такса, 20 лева – съдебно-удостоверителна такса, 400 лева – депозит за
съдебно-техническа експертиза, 400 лева – депозит за съдебно-компютърна
експертиза и 1200 лева – адвокатски хонорар
Воден от горното, съдът
16
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Х. А., с ЕГН
**********, по субективно съединените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу М. С. И., с ЕГН **********, К. Т.
Т., с ЕГН **********, К. И. Т., с ЕГН **********, и И. П. И., с ЕГН
**********, че ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на новообразуван имот
№ 124.404 по плана на част от СО „а“, местност „Студена вода“ и местност
„Перчемлията“, КР 124, код по ЕКАТТЕ 54145, община Аксаково, одобрен със
Заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на Областния управител на област
Варна, с площ 700 кв.м, заедно с всички подобрения и насаждения в имота,
вид територия: населени места, НТП: индивидуално застрояване, адрес: ***,
при съседи: имот № 124.418 – улица, имот № 124.403 – двор, имот № 124.626
– двор, имот № 124.405 – двор.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение № 141, том ІІ, рег. № 11376, дело № 210/2019 г., издаден от нотариус
Роза Кожухарова, рег. № 524 на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – Варна, вписан в Службата по вписванията – Варна при
Агенцията по вписванията с вх. рег. № 19992 от 05.08.2019 г., акт № 114, дело
№ 12025, том LV, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН **********, К. Т. Т., с ЕГН **********, К.
И. Т., с ЕГН **********, и И. П. И., с ЕГН **********, да заплатят на М. Х.
А., с ЕГН **********, сумата от 2170 (две хиляди сто и седемдесет) лева,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17