Решение по дело №343/2023 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 20
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 16 февруари 2024 г.)
Съдия: Весислав Руменов Генов
Дело: 20231300600343
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Видин, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛ. Т. И.
Членове:ВЛ. Д. СТ.

В. Р. Г.
при участието на секретаря Кр. Г. И.а
в присъствието на прокурора М. П. К.
като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20231300600343 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от подсъдимият А. В. И., чрез
защитника си – Р. А. срещу присъда № 9 от 16.08.2023 г., постановена по
НОХД № 121/2023 г. по описа на Районен съд – Белоградчик. С присъдата
подсъдимият е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода
20.03.2022- 29.05.2022г., като непълнолетен, но като можел да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, от
имот, находящ се в с. Б., общ. Р., обл. Видин, ул. „********" №******, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
едно от стъклата на входната врата на къща, е отнел чужди движими вещи - 3
бр. ръчни часовници -два дамски и един мъжки, на стойност 54,00 лв., 40 бр.
медали и значки от строителни войски на стойност 160,00 лв., 1 бр. крем за
ръце „Nivea" на стойност 5,00 лв., 1 л. олио на стойност 4,00 лв., 1 бр. нож с
дръжка от крак на сърна, с кания на стойност 70,00 лв., 1 бр. кухненско ренде
на стойност 1,50 лв., 1бр. дървена стойка с три ножа, маса за точене и 1 бр.
1
ножица на стойност 42,00 лв., 1 бр. верижка с детелина от жълт метал на
стойност 18,00 лв., 1 бр. пръстен, с червен камък от жълт метал на стойност
16,00 лв., 2 бр. кафеварки малки, шестоъгълни на стойност 20,00 лв., 1 бр.
фотоапарат „Смена"-"Символ" на стойност 26,00 лв., 1 бр. алуминиев чайник
- малък на стойност 10,00 лв., 1 бр. жълта тенджера със стъклен капак на
стойност 22,00 лв., 1 бр. тефлонов тиган с надпис FEST на стойност 18,00 лв.,
1 бр. уред за измерване на кръвна захар „BIONIMEN GM100" на стойност
32,00 лв., 6 бр. стъклени чаши за безалкохолно на стойност 9,00 лв., 1 бр.
шампоан „SYOSS" на стойност 7,00 лв., 2 бр. сух дезодорант „Nivea" на
стойност 8,00 лв., 3 бр. чаши за кафе и чинийки към тях на стойност 6,00 лв.,
2 бр. капани за мишки и плъхове във вид на лента на стойност 7,20 лв., 1бр.
стъклена купа на стойност 3, 00 лв., 1 бр. месингово хаванче с тъпкач на
стойност 25,00 лв., 6 бр. чаши за ракия на стойност 3,00 лв., 1 бр. кантар на
стойност 12,00 лв., 1 бр. кухненска цедка на стойност 2,00 лв., 3 чаени чаши
от порцелан на стойност 6,00 лв., кожена кутия с плакет в нея с надпис РМС
на стойност 36,00 лв., голям кухненски нож на стойност 6 лв., всички вещи на
обща стойност 628,70 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет
стотинки/, от владението и собственост на Г. П. Е., без нейно съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои. С гореописаната присъда
подсъдимият А. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
чл.195 ал.1 т.3 от НК във вр. чл.194 ал.1 НК вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като
на основание чл. 69 от НК, същото е отложено за изпълнение на наказанието
за срок ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК са възложени и
направените по делото разноски в размер на 121,41 лева.
Недоволен от присъдата, подсъдимият А. В. И., чрез защитника си – адв. Р.
А., в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че същата е
незаконосъобразна и необоснована. Моли да се редуцира наложеното
наказание на А. И. на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК. Сочи, че
неговият подзащитен към датата на извършването е бил непълнолетен,
възстановил е вредите от престъплението, които са на стойност под
минималната работна заплата, като подсъдимият не е осъждан досега и е
признал вината си за извършеното деяние в досъдебното производство.
2
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от
НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, прокурорът моли да се
потвърди първоинстанционната присъда, счита същата за правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание е справедливо.
Защитникът на подсъдимия счита, че наложеното наказание следва да се
намали, като се наложи наказание „обществено порицание“. Посочва, че
неговия подсъдим е признал вината си на досъдебното производство,
съдействал е на разследването, не е имал предходни осъждания, като щетите,
които са на малка стойност и са възстановени на пострадалата. Посочва, че
контролираният съд не отчел факта, че към момента на извършването на
деянието подсъдимият е бил на 17 годишна възраст.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият
съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна,
постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните
и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството
и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
На неустановена точна дата, но в периода 20.03.2022 г.- 29.05.2022 г. подс.
А. В. И. решил да извърши кражба от дома на Е. в с. Б.. Счупвайки стъкло на
входната врата на къщата й, на ул.„********" №******, той противозаконно
проникнал в постройката и от там и от лятната кухня, която имала оставен
отворен прозорец, той успял да вземе следните вещи:
3 бр. ръчни часовници -два дамски и един мъжки, 40 бр. медали и значки от
строителни войски, 1 бр. крем за ръце „Nivea", 1 л. олио, 1 бр. нож с дръжка
от крак на сърна, с кания, 1 бр. кухненско ренде, 1 бр. дървена стойка с три
ножа, маса за точене и 1 бр. ножица, 1 бр. верижка с детелина от жълт метал,
3
1 бр. пръстен, с червен камък от жълт метал, 2 бр. кафеварки малки
шестоъгълни в, 1 бр. фотоапарат „Смена-Символ", 1 бр. алуминиев чайник -
малък, 1 бр. жълта тенджера със стъклен капак, 1 бр. тефлонов тиган с надпис
FEST, 1 бр. уред за измерване на кръвна захар „BIONIMEN GM100", 6 бр.
стъклени чаши за безалкохолно, 1 бр. шампоан „SYOSS", 2 бр. сух
дезодорант „Nivea", 3 бр. чаши за кафе и чинийки към тях, 2 бр. капани за
мишки и плъхове във вид на лента, 1бр. стъклена купа, 1 бр. месингово
хаванче с тъпкач, 6 бр. чаши за ракия, 1 бр. Кантар, 1 бр. кухненска цедка, 3
чаени чаши от порцелан, кожена кутия с плакет в нея с надпис РМС, голям
кухненски нож.
Всички тези вещи, А. И. отнесъл у тях си – в дома, в който живеел тогава, в
същото село Б.. След това, ножа с дръжка от крак на сърна, поставен в кания,
подарил на свидетеля Д. Т. Н. от съседното с. Р..
На 29.05.2022 г. пострадалата Г. Е. се прибрала на с.Б., и установила
счупено стъклото на входната врата на къщата си в селото, а и отворения
прозорец на лятната кухня. В двете постройки било разхвърляно. Тя
констатирала липсата на множество вещи и се оплакала в полицията.
Въз основа на депозираната жалба, свидетелите И. М. К. и А. Т. И. –
полицейски служители на РУ-Белоградчик, получили оперативна
информация, че вероятно подсъдимият И. има отношение към кражбата и
отишли в дома му в с. Б.. Срещнали се с него и в разговор с тях, той им
признал за извършеното от него деяние. Доброволно, с протокол И. предал
противозаконно отнетите от него вещи, без ножа в канията.
С протокол за доброволно предаване от 02.06.2022 г. св. Д. Т. Н. предал
намиращият се у него нож – с дръжка от крак на сърна в кожена кания, като
обяснил, че подсъдимият И. му го е подарил преди около един месец.
На 03.06.2022 г. подсъдимият И. предал останалите противозаконно
присвоени от него вещи от имота на Е. - на полицията. А с Разписка от
10.06.2022 г. те били върнати на пострадалата – вкл. и ножа, предаден от Н..
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
4
обсъждането им. Правилно районния съд е обсъдил всички гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. Е. – пострадалата
от инкриминираното деяния, И. М. К. и А. Т. И. – полицейски служители в
РУ-Белоградчик, свидетелят Д. Т. Н. – приятел на подсъдимия. Правилно са
кредитирани, приложените по делото доказателства- а именно писмени
доказателства и съдебно икономическа експертиза.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение
№******81/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.)
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и
от субективна страна за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 от НК във вр.
чл.194 ал.1 НК вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Правилно контролирания съд е отчел, че престъплението е извършено по т.
3 – на квалифицирания състав на кражбата - т. нар. „взломна кражба“ . В
теорията се приема, че в този случай е налице съставно престъпление (с
изключение на подкопаването), защото изпълнителното деяние включва два
различни функционално свързани акта, които сами по себе си са престъпни.
Улесняващият акт, взет отделно, съставлява унищожаване или повреждане, и
вторият акт, взет отделно, съставлява отнемане, като в случая, улесняващия
такт има значение на квалифициращо обстоятелство.
Под разрушаване на преградата следва да се разбира такова накърняване на
нейната субстанция, което я прави негодна за употреба по предназначение –
напр. строшаване на стъкло. Такъв е и настоящият случай.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата инстанция и относно
5
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, отчетени при
индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е
преценил всички обстоятелства относими към определяне на наказанието.
С оглед възражението на защитата, че наказанието е завишено и че
контролирания съд не е взел предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
и възрастта, в която го е извършил, настоящия съдебен състав счита същото
за неоснователно. Действително са налице посочените от защитата
обстоятелства, но в конкретния случай престъплението се отнася до
квалифициран състав на кражбата – т.нар „взломна кражба“, която се състои
от два акта. Предвид това и обществената опасност на престъплението е по-
голяма в сравнение с обикновената кражба. Затова и Районен съд –
Белоградчик правилно е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 69 ал. 1 вр. с чл. 66 ал. 1 от НК е
отложил за период от година и шест месеца.
Следва да се подчертае и фактът, че наложеното наказание е определено
предвид цялостната характеристика на дееца и регистрациите му в ДПС при
РУ-Кула.
Съдът напълно се солидаризира и с изводът на контролирания съд относно
размера на наложеното наказание, като при определянето му са взети под
внимание противообществените прояви на дееца, за които има и налагани
наказания по реда на ЗБППМН.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, законосъобразно направените по делото разноски са възложени в
тежест на подсъдимия И..
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се
потвърди. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна
или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната
6
жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд
– Видин
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9 от 16.08.2023 г., постановена по НОХД
№ 121/2023 г. по описа на Районен съд – Белоградчик .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7