№ 12090
гр. Варна, 25.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110102463 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител - адвокат от АК Варна - В. Б., със съдебен адрес : ***, е сезирала
Районен съд Варна с искова молба, заведена с регистрационен вх. № 16
987/28.02.2024 г., против ответната страна Етажната собственост на ***,
находящ се в ***, чрез „З. М.“ ООД, ЕИК ***, ***, тел. ***.
В исковата си молба ищцата е навела следните правно релевантни
фактически твърдения:
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент ***, находящ се в ***,
живеела в същия.
За домоуправител на Етажната собственост били наели професионален
домоуправител „З. М.“ ООД, ЕИК ***, ***.
На 08.01.2024г. се провело Общо събрание на Етажната собственост, на
което било взето решение разходите за ремонт на общите части на сградата,
Фонд „РиО“ да се разпределят по равно между всички апартаменти и да бъде
в размер на 20 лв.
Същото, счита ищцата В.Д., че противоречи на разпоредбите на чл. 48,
ал.3 и чл. 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и решението на Общото събрание
(обективирано в протокол от 08.01.2024г. връчен на ищцата на 21.02.2024г.) се
явявало незаконосъобразно. Законодателят изрично разпоредил разходите за
ремонт на общите части да се разпределят съобразно разпределението на
собствеността на същите, като по този начин се избягвало едно неоснователно
обогатяване на притежателите на по-голям процент общи части, за сметка на
тези с по-малък процент такива.
Наред с това, при един внимателен прочит на протокола от 08.01.2024г. ,
твърди ищцата, че било видно, че в същият има положени подписи само на
присъствалите на събранието. От никъде не било видно как и за какво са
гласували отделните собственици по разискваните въпроси и оттам как и при
какви проценти идеални части били взети съответните решения. Също така в
несъответствие с разпоредбите на чл. 50, ал.2, т. 1 от ЗУЕС, за фонд „Ремонт и
1
обновяване“ се събирала проста такса в размер на 20 /двадесет/ лева, вместо
процентна такса според притежаваните идеални части и процент от
минималната работна заплата. Без съмнение, сочи ищцата, че таксата за Фонд
„РиО“ се определя от общото събрание, но винаги при спазване на
императивната норма на 50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
При изложените по-горе обстоятелства, ищцата е заявила в искова си
молба, че за нея е налице правен интерес от водене на настоящото
производство, като е отправила първоначално искане до съда. Желае
уважаване на иска ведно с присъждане в полза на ищцата на сторените по
делото съдебно - деловодни разноски.В исковата си молба е направила и
следните доказателствени искания:Представя и моли по делото да бъдат
приети като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия от
следните документи : нотариален акт за собственост ***, том ***, peг. № ***,
дело ***г.; 2. Протокол и списък от 08.01.2024г. ОС на ЕС на ***, находящ се в
***.
В изпълнение на дадените от съда указания ищцата е депозирала
уточнителна молба (л. 12,13)в която е допълнила твърденията си, прецизирала
искането си и формулирала и доказателствени искания. В уточнителната си
молба ищцата е заявила, че в срока по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, Председателят на
управителния съвет (управителят) така и не бил поставил на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на
протокола. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него съгл. чл. 16, ал. 7 от
ЗУЕС бил предоставен на ищцата едва след изрично направено искане от
нейна страна, което пък било в резултат от изпълнение на обжалваното от нея
решение на ОС - т.е. след като при месечното събиране на средства за фонд
РиО, на ищцата била поискана конкретната сума съгласно решението на ОС на
ЕС . Във връзка с горното ищцата е формулирала доказателствено искане – да
й бъдат допуснати двама свидетели в режим на водене за доказване на
твърдението, че в срока по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС съобщение за изготвянето на
протокола не е поставено на видно и общодостъпно място на входа на
сградата.
Ищцата сочи още, че е на 76г., както и че няма представа дали сградата
която е в режим на ЕС е регистрирана по надлежния ред по смисъла на глава
Трета от ЗУЕС (чл. 44-45), ако да кога и от кого, и спазена ли е разпоредбата
на чл.46 „б“.Изрично е отправена молба съдът да вземе предвид факта, че
горните норми са отменени с ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г.
Твърди се в уточняващата молба и незаконосъобразност на решението с
оглед неправилно попълнени и приети идеални части от общите части на
сградата, които не съответствали на документите за собственост на
собствениците. Поради горното,счита ищцата, че следвало да се приеме, че
квотите на гласуване били изчислени неправилно.
На следващо място ищцата сочи, че по нейн спомен разбрала за
събранието от обявление на видно място от поставено от „З. М.“ ООД, а дали
бил спазен редът на свикване на ОС нямала представа, това вероятно щяло да
бъде уточнено в настоящия съдебен процес. Във връзка с горното моли съдът
да задължи ответната страна да представи цялата налична документация
свързана със решението на ОС. При тези допълнителни пояснения ищцата е
прецизирала и искането си до съда:
2
Моли да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде
признато за установено, че Решението на ОС на Етажната собственост ***,
находящ се в ***, от 08.01.2024г., относно събирането такса за фонд „Ремонт и
обновяване“, е нищожно като противоречащо на закона, че същото не е
породило действие, а в условията на евентуалност да бъде отменено
решението на общото събрание на Етажната собственост ***, находящ се в
***, относно събирането такса за фонд „Ремонт и обновяване“, като
незаконосъобразно.
Ищцата счита също, че с обжалваното Решение ОС на ЕС надхвърлило
своята компетентност като е ОС на ЕС приело решение противоречащо на
закона.
При всички случаи обжалваното решение се прилагало от ЕС, таксата се
събирала, така както била приета в Решението, съответно ежемесечно ищцата
сочи, че била ощетявана и заплащала за фонд РиО и за общи части (в
съотношение), които същата не притежава. Изрично е уточнено, че ищцата е
собственик на ап. 14 (както е описано в исковата молба), а не на ап. 22, както е
упоменато в Разпореждане №8982/01.03.2024 г. по гр.д. №20243110102463.
ПридобИ.ето на правото на собственост пояснява ищцата, че е в
следствие възмездна сделка, обективирана в приложения към исковата молба
Нотариален акт за собственост ***, том ***, peг. ***, дело ***г. От същият
било видно, че ищцата е придобила ап. ***, с площ от 40,71 кв. м., ведно с
избено помещение *** с площ от 3,12 кв. м и и 1,5687% ид.ч. от общите части
на сградата, въпреки че в протокола който обжалва била записана като
собственик на 3.38 % ид.ч. от общите части . Ищцата сочи и че е единствен
титуляр на правото на собственост (при придобИ.ето на имота ищцата не е
била в брак).
В срока по чл.131 ГПК ответната ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес:
***, ***. чрез управителя „З. М.“ ООД, с ЕИК: ***, с адрес на управление:
***, чрез адв. И. П. А. – ВАК, със съдебен адрес: ***, тел. ********** е
депозирала по делото писмен отговор на исковата молба.
На първо място ответната страна намира предявения иск за процесуално
недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, сочи ответната страна в
отговора на искова молба, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание, като съгласно ал. 2 на същия
член, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната
собственост в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл. 16,
ал. 7 от ЗУЕС.
Срокът за обжалване, се сочи в отговора по чл.131 ГПК, че следва да се
брои от датата, на която управителят осигурил възможност на етажните
собственици да се осведомят за приетите решения чрез поставяне на видно и
общодостъпно място на входа на сградата на съобщение за изготвяне на
протокола.
ОС на ЕС било проведено на 08.01.2024 г.
Протоколът от събранието бил изготвен в законоустановения срок и
съобщение за това било поставено на 14.01.2024 г.
Ищцата присъствала на ОСЕС, взела участие в събранието, на което бил
разискван един единствен въпрос, съобразно поканата.
3
На 16.01.2024 г. ищцата изпълнила решението, прието на процесното
събрание и чиято отмяна иска.
В случая, всички приложими законови разпоредби относно свикването и
уведомяването по проведеното ОСЕС сочи ответната страна, че били спазени,
а етажните собственици се считали уведомени за изготвянето на протокола от
ОС, считано от поставянето на съобщение за това.
От всичко гореизложено, според ответната страна следвал изводът, че в
процесния случай срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за предявяване на исковата
молба започнал да тече от датата на поставяне съобщението за изготвянето на
протокола от общото събрание - 14.01.2024 г.
Срокът изтекъл в 18:00 ч. на 12.02.2024 г. /понеделник/, като исковата
молба била депозирана във Варненски районен съд след над 2 седмици от
изтичане на този срок, а именно на 28.02.2024 г. - видно от отбелязването на
регистратура.
В допълнение, с оглед личното участие в процесното събрание на
ищцата, както и с оглед предприети от нея действия в изпълнение на приетото
решение – ответникът твърди че ставало ясно, не се навеждали съмнения за
знанието на ищцата по смисъла на ЗУЕС, а отправеното от нея искане за
получаване на препис от протокола по-скоро било с цел да упражни правата
си по чл. 40 ЗУЕС.
Пропуснатият срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС обобщава ответната страна,
че обуславя недопустимост на исковата претенция.
На второ място ответната страна намира предявения иск и за
неоснователен.
Становището на ответника по наведените оплаквания за допуснати
нарушения на ЗУЕС е следното:
Не оспорва качеството на етажен собственик на ищцата - В. И. Д..
Процесното събрание било проведено при спазване разпоредбите на
ЗУЕС за свикването и провеждането му. Дневния ред за процесното ОСЕС бил
обявен надлежно и в срок, процедурата по чл. 13 от ЗУЕС била спазена.
Новоизбраният на предходно ОСЕС управител на ЕС при започване на
работата си не бил получил от етажните собственици Книгата с данни по
смисъла на чл. 7 ЗУЕС. По тази причина за провеждането му бил ползвал
същите от вписванията за отделните обекти в Кадастъра. С тези данни бил
изчислен кворума и били отразени гласуванията.
Разминаванията по нотариален акт и по Кадастър за обекта на ищцата,
сочи ответната страна, че подлежат на отстраняване по друг законов ред,
включително административен. В това число, евентуални възражения на
ищцата за допусната грешка, счита ответника, че следвало да бъдат заявени по
реда на чл. 17, ал. 9 ЗУЕС. Доколкото това не било сторено нито от ищцата,
нито от друг етажен собственик, след изтичане срока за оспорването му,
протоколът се стабилизирал и придобил обвързваща етажните собственици,
третите лица и съда сила относно всички отразени в него обстоятелства.
Твърди се още от ответната страна , че сам по себе си този факт (ползване на
кадастрални записи за нуждите на ЕС) не променял обема на правото на
собственост на ищцата и не бил пречка да се извърши необходимото
геодезическо заснемане и да се проведе нужната процедура за отстраняване на
грешки и непълноти в Кадастъра, а впоследствие новоустановените данни да
4
бъдат прилагани за бъдещи ОСЕС.
Относно нищожността и незаконосъобразността на оспорваното
решение, ответната страна твърди следното :
На първо място, прогласяване нищожността на решенията на ЕС била
ограничена в срока, предвиден с чл. 40 ЗУЕС. По тази причина, с оглед
доводите на ответника за недопустимост на производството, заявеното
възражение за нищожност на процесното решение също се явявало
преклудирано.
На следващо място, ответната страна сочи, че не е нищожно решението,
което е взето в рамките на компетентността на ОС - чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС.
Евентуално несъгласие с решението по същество било въпрос за
целесъобразност (за каквото съдът не дължал произнасяне), а в случай на
противоречие със законова разпоредба - въпрос за законосъобразност. Със
сочената от ищцата разпоредба на чл. 48, ал. 3 ЗУЕС се регулирало
разпределянето на разходите за ремонт, обновяване, др. Процесното решение,
обаче, не касаело извършване на ремонтни дейности, а набиране на средства
за бъдещи такива. Решението било съобразено с изискването на чл. 50, ал. 2, т.
1 - вноската да не е по-малка от 1 % от МРЗ. Въпрос на субективна
целесъобразност бил нейният размер в условията, когато ремонт не се
предвижда.
С оглед гореизложеното, ответната страна моли съда да прекрати делото
като недопустимо, поради пропуснат срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, а в
условията на евентуалност да отхвърли исковата претенция като
неоснователна.Моли, за присъждане на съдебни разноски – адвокатски
хонорар. В отговора на искова молба е изразено и становище по
доказателствата, обективирани са и доказателствени искания. Ответната
страна не се противопоставя да бъдат приети представените с исковата молба
писмени документи. Противопоставя се да се събират гласни доказателства за
факти и обстоятелства, установими с писмени документи.С отговора на
искова молба ответната страна представя заверени за вярност с оригинала
копия на документи, които желае да бъдат допуснати до приемане по делото
като писмени доказателства : Покана за ОСЕС; Протокол за поставяне на
покана за ОСЕС /14.12.2023 г. ; Съобщение за изготвен протокол от 14.01.2024
г. ; Извадка от КККР за ап. 14 ; Изготвен от управителя списък с придаден %
ид.ч. и Приходна разписка от 16.01.2024г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 25.09.2024 г.
ищцата явила се лично, представлявана от надлежно упълномощен
процесуален представител- адв.Б. от АК Варна моли съда да уважи
предявения от нея иск по чл. 40,ал.1 ЗУЕС . Според адв.Б. в съдебното
заседание по безспорен начин се доказало, че на видно място във входа на
жилището , където живее ищцата, не било ообявено, че протоколът от общото
събрание е изготвен и може да се получи. Счита, че срокът по чл. 40 от ЗУЕС
е спазен, поради което моли за уважаване на исковата претенция, ведно с
присъждане на сторените разноски. Представям писмени бележки, ведно със
съдебна практика и прави възражение с правно осн.чл. 78, ал.5 ГПК.
В същото съдебно заседание ответната страна представлявана от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат А. от АК Варна
моли съда да отхвърли исковата молба. Така, както ответната страна изнесла
доводи в отговора, счита исковата претенция за преклудирана по срок и в
5
двете части - и за нищожност, и за незаконосъобразност. С оглед на това, че
ищцата присъствала на събранието, в т.ч. заявила и волята си по въпроса,
ответната страна счита, че срокът няма как да тече за нея от друг момент,
освен от датата на събранието, плюс, както било посочено по закон, седемте
дни, които били дадени за изготвяне на протокола. Счита, че не се установява
от свидетелските показания, че съобщение за изготвен протокол не е имало,
доколкото свидетелката споделила, че не живее на адреса, въпреки честите си
посещения и било възможно да не е възприела съобщението. Моли в този
смисъл съдът да съобрази всичко, което е посочено в отговора на искова
молба, и да бъде отхвърлен иска, както и бъдат присъдени на ответника
разноските, които били действително в минимален размер по Тарифа.
В хода на устните състезания адв.Б. е репликаирал процесуалния
представител на ответника , уточнявайки само, че Законът казвал, че
преклузивния срок започвал да тече от изготвянето на протокола и
поставянето му на видно място, така че всички да могат да се запознаят с него.
Второ, ответната страна трябвало да докаже, че освен, че поставила на видно
място съобщение, че протоколът е изготвен, трябвало да докаже, че това
съобщение стояло седем дена там, защото много пъти, закачали едно
съобщение, правели си една снимка с него, след което го откачали и
съобщение нямало и никакви седем дена нищо не стояло, ако въобще имало
нещо. В днешно съдебно заседание твърди адв.Б., че ищцата е доказала, че
такова съобщение въобще е нямало.
От своя страна адв.А. е направила дуплика , че няма такова изискване по
закон, за което адв.Б. споделил. Доказване , че е нямало съобщение не се
установило, имало установяване , че то не било възприето .
При така изложеното по-горе, съдът на база твърденията и
възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимия
закон, приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА следното :
Предявеният по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС конститутивен иск от
ищцата против ответната ЕС съдът с проекта за доклад по делото е намерил за
процесуално допустим, въпреки реливираните възражения в срока по чл.131
ГПК за недопустимост.
С Определението по чл.140 -146 ГПК, съдът е обявил на страните, че
въпросът дали е спазен срока за предявяване на иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС е
спор по същество и ако исковата молба действително е заведена след
преклузивния срок : първо искането на ищцата за прогласяване на нищожност
на оспореното Решение на ОС на ЕС ще бъде недопустимо именно защото
следва да се заяви само и единствено по реда и в срока по чл.40, ал.1 ЗУЕС,
второ: иска на ищцата за отмяна на оспореното решение би подлежал на
отхвърляне поради неспазване на срока за предявяване на иска и трето: ако
действително ищцата е изпълнила Решението, което оспорва и го изпълнява ,
то тогава въпросът за процесуалната допустимост на иска ще следва отново да
бъде преценен от съда. При така изложеното по-горе съдът, при насрочване на
производството по делото и при изготвяне на проекта за доклад по делото е
приел, че искът е процесуално допустим.
Квалифицирайки иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС, който е само един (така:
Определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, I V ГО;
Р № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, I ГО и др.) съдът е
6
разпределил тежестта на доказване между страните както следва:
По предявения иск ищцата е следвало да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост /активната си процесуално
правна легитимация /свързана с допустимостта на искането за отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание, съгласно чл.40, ал.2 от
ЗУЕС.
Указано е било на страните с проекта за доклад по делото на страните, че
съобразно разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗУЕС, молбата за отмяна на решение
на ОС следва да бъде подадена в 30-дневен срок от оповестяването му по реда
на чл.16 ал.7 от ЗУЕС, т.е. считано от деня, в който на видно и общодостъпно
място на входа на сградата бъде постановено съобщение за изготвянето на
протокола.Разяснено е било с проекта за доклад, че за провеждане на общото
събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него
протоколчик –така чл.16 ал.4 от ЗУЕС; изискуемото се съдържание на
протокола е нормативно установено чл.16 ал.5 от ЗУЕС: дата, място на
провеждане, дневен ред, присъстващите лица и идеалните части от общите
части, които представляват, същността на изявленията, предложенията и
взетите решения,както и че в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява
със стабилизирания протокол.
Изрично е указано на страните с проекта за доклад, обявен за
окончателен без възражения на страните, че в настоящото производство , в
тежест на оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения
в чл. 16 ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола не е поправен и че
представения препис от протокола не отразява достоверно извършените
действия и взетите решения от общото събрание (така постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение № 8/24.02.2015 год. по гр. д. № 4294/2014 год. на
ВКС, I г. о.).Ето защо и съдът е указал на ищцата, че носи доказателствена
тежест да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване , че е
оспорила съдържанието на протокола от проведеното Решение на ОС на ЕС.В
тежест на ищцата съдът е възложил да установи и докаже факта, че е спазила
преклузивния срок за предявяване на иска си.
В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи и докаже, че
е спазен дневния ред да провеждане на ОС на ЕС ; че решението от дневния
ред е взето при спазване на императивна правна норма от ЗУЕС и в рамките на
правомощията и компетенциите на Общото събрание.Ответната страна е
следвало да установи и докаже,че оспореното решение е взето при спазване на
императивната разпоредба на ЗУЕС, разпоредби визирани по-горе относно
свикване,провеждане,протоколиране на ОС и вземане на решенията по
дневния ред , че оспореното решение на ОС на ЕС е било взето при съответно
на притежаваните от собствениците % идеални части от общите части на
сградата, в рамките на материалната компетентност на ОС на ЕС, определена
в чл. 11 от ЗУЕС, при наличието на необходимия кворум.
В тежест на ищцата е било възложено да установи и докаже
възраженията си за незаконосъобразност на оспореното решение на ОС на ЕС
/вкл. и релевираната нищожност /противоречие със закона – чл. 48,ал.3 и чл.
50 , ал.2 ,т.1 ЗУЕС/ като се позове само на положителни факти и
обстоятелства.Ищцата е следвало да докаже твърденията си затова, че взетото
от ОС на ЕС Решение поражда правни последици занапред – създава
7
задължения за етажните собственици, които подлежат на изпълнение, респ.
рефлектират в правната й сфера.
В тежест на ответната страна е било да установи и докаже всички
релевирани възражения в отговора на искова молба свързани с липсата на
порок при свикване на ОС, формиране на волята на ОС на ЕС, т.е. че взетото
Решение на процесното ОС било прието след спазване на реда за свикване и
провеждане на ОС на ЕС, че решението е материално законосъобразно.
Ответната страна е следвало да докаже, че ОС на ЕС било свикано чрез
покана, подписана от лицата, които свикват ОС, която покана е била поставена
на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не по-късно от 7 дни
преди датата на събранието (с отбелязване на дата и час на поставяне на
поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което е бил съставен
протокол); че ищцата лично е присъствала на процесното ОС на ЕС, както и
твърденията си че протокола от ОС на ЕС е бил съставен съобразно
разпоредбите на ЗУЕС и след изтичане на срока за оспорване е саниран.
Липсва спор между страните по делото затова, че ищцата е етажен
собственик в процесната сграда .
Липсва спор също така между ищцата и ответната страна затова, че
ищцата изпълнява оспореното от нея Решение на ОС на ЕС .
Спорно по делото е дали всъщност ищцата е спазила преклузивния срок
за предявяване на иска си , като отговора на този въпрос се явява обуславящ
спрямо крайния правен извод на съда допустим и основателен ли е иска или
производството е недопустимо учредено.
Факт е , че ищцата е сезирала РС Варна с писмена искова молба,
заведена под вх. рег. № 16 987/28.02.2024 г.
Не се спори, че Решението на ОС на ЕС е взето на проведено на дата
08.01.2024 г.общо събрание на етажната собственост . Фактът, че ОС на ЕС е
проведено именно на 08.01.2024 г. се доказва от приобщените по делото
писмени доказателства , а именно представените от ищцата с исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия от протокол от проведено на
08.01.2024 г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на етажна
собственост с адрес: ***; протокол от 08.01.2024 г. – присъствен лист;както и
представените от ответника заверени копия от : покана за Общо събрание на
Етажната собственост за 08.01.2024 г.; протокол за поставена покана по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС от 14.12.2023 г.; съобщение за изготвен
протокол от проведено Общо събрание на Етажната собственост на адрес: ***,
с дата на поставяне 14.01.2024 г.
Анализът на цитираните писмени доказателства налага извод, че на
14.12.2023 г. в сградата в която живее ищцата е била поставена покана за
провеждане на ОС и че събранието е проведено на посочената в поканата дата
08.1.2024 г.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция на база
изявленията на страните е въз основа и на гласните доказателства допуснати в
полза на ищцата се установи безспорно, че ищцата е присъствала на ОС на
ЕС проведено на 08.1.2024 г. , запозната е с взетото решение за определяне на
такса от 20 лева и е изпълнила взетото решение точно 8 дни след провеждане
на събранието .Видно от представената от ответната страна разписка за
плащане към Етажна собственост № 19824/16.01.2024 г. действително ищцата
е изпълнила взетото решение.
8
Доказано е въз основа на приложеното по делото заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
153, том ІV, рег.№ 8291, дело № 534/2003 г. (л.4-6 ) че считано от дата 11 –ти
юли 2023 г. въз основа на възмездна правна сделка –покупко-продажба
ищцата еднолично е придобила правото на собственост върху апартамент ***
, находящ се в *** с РЗП 40.71 кв.м , ведно с принадлежащото избено
помещение *** със светла площ 3.12 кв. м , както и припадащите се 1.56687%
идеални части от общите части на сградата от правото на строеж върху
държавна земя.
От неоспореното от ищцата и приобщено на л. 24 – ти съобщение за
изготвен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на
адрес *** е видно, че управителният съвет /управителят на етажната
собственост на основание чл.16 , ал.7 от ЗУЕС е съобщил, че е изготвен
протокол от проведеното общо събрание на собствениците на 08.01.2024 г. ,
както и че всеки собственик, ползвател или обитател може да получи копи от
протокола съгласно чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Вписано е в същото съобщение , че
оспорването на протокола може да бъде извършено писмено пред
управителния съвет /управителя в 7 /седем/ дневен срок от съобщението , но
не по-късно от един месец , в случаите, когато собственикът, ползвателя или
обитателя отсъства , съгласно чл. 16,ал. 9 ЗУЕС .
В същото съобщение е вписана дата 14.01.2024 г., час на поставяне
18:00 ч. , отразено е място на поставяне : на таблото за съобщения , като са
изписани имена и положени срещу имената подписи на лицата поставили
съобщението – Председател на Управителния съвет Г. Ц. М.- и свидетеля Н.
М. Г..
В подкрепа на твърденията за спазване на срока по чл.40 ЗУЕС ищцата с
исковата си молба е приложила заверени копия на Протокола от проведено ОС
на ЕС от 08.1.2024 г./ л.7/ и от протокол - присъствен лист от същата дата /л.
8/, като и двата документа носят ръкописно изписан текст „ дата на връчване
21.02.2024 г. „, печат „вярно с оригинала „“ ,печат на „З. М. „ООД и подпис .
По делото е приобщено на лист 40 –ти трето копие от протокола от
проведено ОС на ЕС от 8.1.2024 г., представено от свидетелката ,водена от
ищцата и нейна дъщеря – св. И. Р. Г.. Върху това копие се съдържа текст „
посещение в офиса 06.02.24,връчен в 19:00ч. на 10.02.24, проведен разговор с
управителя 19.02.24 „ . От изявлението на адв.Б. в о.с.з. се изяснява, че
свидетелката е водила записки върху копието от протокола приложен на л.
40- ти .
С цел изясняване на фактическата страна по спора по делото са събрани
гласни доказателства чрез показанията на водения от ищцата един свидетел .
Разпитана в качество на свидетел пред съда И. Г.-дъщеря на ищцата е
изложила твърдения затова, че майка й е собственик на жилището находящо
се в процесната сграда, както и че ищцата присъствала на проведеното общо
събрание , но не била съгласна да плаща такса 20 лева и гласувала против.
Свидетелката сочи , че самата тя не живее в сградата в която живее майка й ,
но посещавала ищцата много често – минимум по три пъти на седмица, а
освен нова предната година през м.10.2023 г. ищцата претърпяла операция и
била около 1,2 м. в болница и след това се възстановявала, поради което и
свидетелката ходела при майка си по-често . За взетото решение на ОС на ЕС
сочи свидетелката, че същото било за нея и за ищцата незаконосъобразно,
9
поради което се обърнали към юрист да йм каже какво могат да
направят.Посъветвал ги юриста да изчакат да се изнесе протокол от
събранието или съобщение за този протокол.Твърде дълго време твърди
свидетелката , че такъв протокол не бил изнесен и на 6-ти февруари св.Г.
посетила фирма „З. „ в кантората йм за да разговаря с управителя , споменала
и за горните факти и че това за нея не е редно ,което било прието ,че
евентуално може по безболезен начин да го оправят при свикване на ново ОС,
но тя й казала, че такъв е законът, че нищо нередно не било станало, всичко
било наред и щял да йм бъде предоставен протокол, господин М. самият
домоуправител или касиер щял да йм го предостави.На 10.02. в 19:00 ч.
вечерта, твърди свидетелката , че господин М. отишъл в тях, в жилището на
ищцата и йм връчил самия протокол от ОС .Твърди се от същата свидетелката
, че съобщение някакво , че бил изготвен протокола от ОС на ЕС нямало, а на
16-ти било изнесено съобщение, че почвали да събират такси .
В показанията си св.Г. сочи, че мисли, че само таксата била приемана
като гласуване на това общо събрание. Доколкото свидетелката знаела новия
домоуправител влязъл в сила, приели били, че ще ползват неговите услуги
януари месец. Точните такси свидетелката назовава след справка в носения от
нея в заверено копие протокол от проведеното общо събрание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Решенията на Общото събрание на етажната собственост подлежат
на съдебен контрол за законосъобразност само по реда на чл. 40 от ЗУЕС
чрез предявяване на иск за отмяната им, насочен към промяна на правното
положение, възникнало по силата на решението. Това следва от характера на
иска, който е конститутивен. Специфичен е и контрола за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за
събранието – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална
легитимация като, като е предоставена такава само на собствениците на
обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Правомощията на
съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост
може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок -
чл. 38 от ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите
за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни
правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази
преценка на съда в рамките на съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всеки собственик
може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като
10
съгласно ал. 2 на същия член, молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаване
на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Последната разпоредба визира в състава си, че Председателят на
управителния съвет /управителят/ в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвяне на
протокола. За поставянето на съобщението се съставя протокол на
управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в
който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие
от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала" и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на
посочената електронна поща или адрес в страната.
Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече
от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на
управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер.
Доказателства за такова писмено уведомяване на управителя на ЕС за
горните обстоятелства не са ангажирани , а и ищцата не е навела твърдения да
е отсъствала повече от месец от жилището си, в периода в който е било
свикано и проведено оспореното от нея решение на ОС на ЕС от 08.1.2024
г.
В случая, всички цитирани по - горе разпоредби са спазени.
Съсобствениците се считат уведомени за изготвянето на протокола от ОС,
считано от поставянето на съобщение за това. От приложеният по делото
протокол за поставено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (л.25-ти
) е видно, че съобщението е поставено на видно общодостъпно в 18. 00 ч. на
14.01.2024 г.
От всичко гореизложено следва изводът, че в процесния случай срокът
по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за предявяване на исковата молба е започнал да тече
от датата на поставяне съобщението за изготвянето на протокола от общото
събрание - 14.01.2024 г. Срокът е изтекъл на 14.02.2024 г. /сряда/, като
исковата молба е депозирана във Варненски районен съд след изтичане на
този срок, а именно на 28.02.2024 г. - видно от отбелязването на регистратура
(л.2-ри ). Исковата молба не е изпратена по пощата или чрез куриерска фирма.
Пропускането на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС обуславя недопустимост на
исковата претенция, респ. прекратяване на производството по делото поради
предявяване на иска след преклузивния срок .
В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290
ГПК, обективирана в Решение № 39/19.02.2013г. на ВКС по гр.д.№ 657/2012
г. на Първо гражданско отделение, ГК, с докладчик съдията Бонка Дечева .В
цитирания съдебен акт съставът на ВКС е обезсилил Решение №
1135/07.06.2012 г. по гр.д. № 1216/2012 г. на Варненски окръжен съд и
потвърденото с него Решение № 629/23.2.2012 г. на РС Варна в частта в която
е отхвърлен предявен в условия на евентуалност иск по чл.40 , ал.2 ЗУЕС
против ЕС за прогласяване на нищожност на решение на ОС на ЕС.
От мотивите на Решение № 39/19.02.2013г. може да бъде прочетен
11
възприетата вече практика на касационната инстанция затова, че Решенията
на Общите събрания на етажна собственост са особен вид многостранни
актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на
особена цел , а ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на
Решенията на ОС на ЕС. Пояснено е изрично , че „ само в срока по този текст
/ чл.40 ЗУЕС/ може да се иска отмяна на решенията на ЕС независимо от това
дали се твърди нищожност или незаконосъобразност.по тези съображения
иска за прогласяване на нищожност на решението по т.1 от 17.6.2010 г. не е
предявен в определения законов срок , поради което е недопустим
.Постановените по него решения следва да се обезсилят „.
В обобщение : считано от постановяването на Решение №
39/19.02.2013г. на ВКС практиката по чл.290 ГПК застъпва становище, че
нищожност на Решение на ОС на ЕС може да се реливира и да подлежи на
разглеждане по същество само при хипотеза в която ищецът е спазил срока за
оспорване по чл.40 ЗУЕС , а ако срокът е пропуснат производството по
исковата молба следва да се прекрати.
Съдебната практика се обединява и около становището, че не само
нищожността на едно решение на ОС на ЕС , но и незаконосъбразността може
да се предяви само по реда на чл.40 ЗУЕС и при пропускане на преклузивния
1 м. срок исковото производство подлежи на прекратяване / така и др. актове
на ВКС : Решение № 8/24.02.2015г. по гр.д.№ 4294/2014 г. , Определение №
194/26.2.2016 г. по т.д.№ 2280/2015г. Определение № 3655/21.11.2023г. на ВКС
по к.ч.гр.д. № 4770/ 2023 г. на Първо г.о., ГК ,2-ри състав, с докладчик
съдията Наталия Неделчева и др. /
В обобщение се налага извода, че след като ищцата е сезирала съда с
искова молба с правно осн.чл.40 ЗУЕС след изтичане на преклузивния срок
,установено едва в хода на съдебното дирене и на база неоспорения протокол
приложен на л.25-ти от делото, ВРС не може да се произнесе по същество
нито по релевираните от ищцата твърдения за нищожност нито за
незаконосъбразност , т.к. е изтекъл преклузивния срок , поради което и
прекратява изцяло производството по делото .
При този изход от производството на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответната ЕС има право на сторените съдебно-деловодни разноски.
Видно от лист 43 –ти ответната страна в списъка по чл. 80 ГПК сочи
един разход – сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение. За
доказване на размера и плащането в брой на посочения адвокатски хонорар по
делото е представен от ответната страна договор за правна защита и
съдействие Серия Б № 00004417985.
Адвокатският хонорар е оспорен като прекомерен по реда на чл. 78, ал.5
ГПК от процесуалния представите на ищцата, а според процесуалния
представител на ответника това е минималното възнаграждение .
Видно от представените от ищцата доказателства за заплатен адвокатски
хонорар, ищцата в същото производство е сторила разход от 300 лв. за
процесуалното й представителство, или разхода за защита по делото
извършен от ищцата обективно е повече от три пъти по-нисък от
претендирания от ответника .
За да се произнесе по възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК
съдът съобразя фактическата и правна сложност на спора, факта че по делото
е проведено само едно открито съдебно заседание и действащата към момента
12
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
В действащата редакция на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 в т.4. (изм. -
ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ -
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр.88 от 2022г.)
е визиран конкретен размер на минимално адвокатско възнаграждение - за
други неоценяеми искове 1000 лв.
Искът по чл.40 ЗУЕС е неоценяем, но съдът намира че при наличието на
вече практика на съдилища в страната , считано от началото на настоящата
2024 г., след постановяване на Решението от 25.1.2024 г.по дело С-438/2022 на
СЕС ( напр. Определение № 2120/29.04.2024 г. по ч.к.гр.д. 1206/2024 г. на
Второ г.о., ГК , с докладчик съдията Пламен Стоев) може при релевирано
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар да не приложи Наредба
№1/2004 г., но да определи адекватен размер на адвокатски хонорар .
Според настоящия съдебен състав отговорността за разноски не следва
да бъде разглеждана от съдилищата по друг начин освен като последица от
изхода по един спор.В настоящото производство съдът намира, че хонорар от
1000 лв.за процесуално представителство на ответника е прекомерен по
смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК поради което и следва да бъде
редуциран.Справедливостта както е известно не е абстрактно понятие и
именно този принцип, характера на отнесения пред съда спор , а и
представените от двете страни доказателства за извършени разноски за
поцесуално представителство мотивират съда да определи на осн. чл.78, ал.4
ГПК разноски в полза на ответника в размер съответен на характера на иска
по чл.40 ЗУЕС и в размер идентичен на разхода извършен от ищцата – т.е. 300
лв.
Воден от гореизложеното, Варненският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по делото, образувано въз основа
на искова молба с рег. вх. № 16 987/28.02.2024 г., по иска с правно основание
чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от ищцата В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител - адвокат от АК Варна - В. Б., със съдебен
адрес : *** против ответната страна Етажната собственост на ***, находящ се
в ***, чрез „З. М.“ ООД, ЕИК ***, ***, с искане за ОТМЯНА на решението от
08.01.2024 г. на ОС на ЕС на вх.12, находящ се в *** относно събирането на
такса „ремонт и обновяване „ поради релевиранираната незаконосъбразност, а
и нищожност.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Етажната собственост на ***, находящ се в ***, чрез „З. М.“ ООД, ЕИК ***,
***, СУМАТА от общо 300.00 лева (триста лева ) – представляващи
сторените от ответната страна съдебно-деловодни разноски за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен
13
съд Варна с Частна жалба в 1 седмичен срок, считано от получаване на
преписа от страните.
ПРЕПИС от акта да се връчи на страните по делото чрез процесуалните
йм представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14