МОТИВИ
по НОХД № 5448/2017 год. по описа на ВРС, тридесет и седми наказателен
състав.
ВАРНЕНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е
ОБВИНИЛА:
Л.Р.М. в това, че на 06.07.2016 г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство – л.а. „Сеат“ с рег. № В 0727 ВА, нарушил правилата
за движение – чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг
път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Н.П.В., изразяваща се в счупване на 2, 3 и 4
предходилни кости на лявото стъпало, което е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 2 - 2,5 месеца.
Престъпление
по чл. 343 ал.1 б. „Б“ пр.2 от НК.
Представителят на ВРП поддържа обвинението
като счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин. Счита за
установено, че подс. М. е управлявал въпросното МПС, не е спазил предимството
на насрещно движещ се автомобил и е причинил ПТП. Подсъдимият, движейки се по
улиците на гр.Варна е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП, при завиване на ляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и предизвикал
ПТП, като по непредпазливост причинил
на Н.П.В. – счупване на 2, 3, 4 предходилни
кости на лявото стъпало, изгаряне І-ІІ степен в областта на лявата предмишница.
Счупването на 2, 3, 4 предходилни кости на лявото стъпало е в резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет, реализирани в областта на лявото стъпало и е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 2 – 2,5 месеца. Установеното изгаряне І – ІІ степен е обусловило
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Държавното обвинение счита, че виновното
поведение на подс. М. е причина за възникване на ПТП-то и съответно причиняването
на средна телесна повреда на пострадалият В.. Счита, че в настоящият случай не е налице
съпричиняване. Предлага
на съда да го признае за виновен в
извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение и да му
наложи наказание към средния размер, предвиден в закона, както и да му бъдат
присъдени всички разноски по делото.
Повереникът
на ЧО, адв.Г., ВАК се солидаризира изцяло със становището на прокурора досежно
наказателно правната част на присъдата. Претендира подсъдимият да бъде осъден
да заплати и сторените в производството разноски за адв. хонорар.
Подсъдимият Л.Р.М. не се
признава за виновен и счита,
че няма вина за настъпилото ПТП. Моли съда да бъде оправдан.
Защитникът
на подсъдимия, адв.Г., ВАК пледира да бъде оправдан, тъй като настъпилият
вредоносен резултат не е в причинно – следствена връзка с поведението на
подзащитния му. Счита, че при предприемане
от подсъдимият на маневра за завой на ляво, не е имало МПС-та, на които
е било необходимо да осигури предимство, като единствено вина за настъпилото
ПТП имал пострадалият, който се движел с
несъобразена скорост и несвоевременно е възприел навлезлия в кръстовището л.а
„Сеат“. Предвид това, че вината на подсъдимият не е установена по безспорен начин,
моли съда да оправдае същия по повдигнатото му обвинение.
.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Л.Р.М. е роден на *** год.
гр. Силистра, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 06.07.2016 год. около 13.00 часа
подсъдимия Л.Р.М. ***, управлявал МПС – л.а. „Сеат“ с рег.№ В 07–27 ВА. Движел
се по ул.“Девня“. На кръстовището с ул.“Александър Дякович“
той спрял, с намерение да завие на ляво, като светофарната уредба работела
на „зелен“ сигнал в неговата посока на
движение. Подсъдимият се огледал за насрещно движещи се автомобили и навлязъл в
кръстовището, като не възприел идващия от срещуположната посока и движещ се
направо л.а „Фолксваген Поло“ с рег. № В
04-98 НА, управляван от пострадалият Н.П.В.. Вследствие на извършената маневра
от подсъдимият и непропускане на движещия се с предимство автомобил, управляван
от пострадалият В., настъпил сблъсък
между предната лява част на л.а „Фолксваген Поло“ и задната дясна част
на л.а.“Сеат“, управляван от подсъдимият М..
Подаден бил сигнал на телефон –
112 и участниците в настъпилото ПТП била отведени в МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, където Н.В. бил хоспитализиран.
В хода на образуваното ДП са били
извършени огледи на местопроизшествие, като са били фиксирани двете пътни
отсечки – тази по бул.“Девня“ и кръстовището с ул.“Александър Дякович“, където е бил реализиран пътния инцидент.
Видно от
заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно - медицинска
експертиза, на 06.07.2016 год. в резултат на ПТП, св.Н.П.В. е получил – счупване на 2, 3, 4 предходилни кости на лявото стъпало, изгаряне І-ІІ степен в
областта на лявата предмишница. Счупването на 2, 3, 4 предходилни кости
на лявото стъпало е в резултат на удар с
или върху твърд, тъп предмет, реализирани в областта на лявото стъпало и е
обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 2 – 2,5 месеца. Установеното изгаряне І – ІІ степен е обусловило
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Така
определеното в експертизата увреждане представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Видно от
заключението на изготвената по досъдебното производство авто-техническа
експертиза, от която са установени следните обстоятелства: - мястото на удара
/МУ/ най-вероятно и ситуитирано в зоната от пътното
платно, намиращо се на около – 12,50 м. преди
Ор. 1 /на около 0,50 м. в ляво от лявата
граница на средната лента за движение наляво на ул.“Александър Дякович“ – успоредно на стоп-линията/ и на около 2,30 м. в
ляво от десен бордюр, мерено напречно по посоката на огледа. Скоростта на
движение на л.а.“Фолксваген Поло“ непосредствено преди да е реагирал водача му
е била около – 86,97 км/ч. Скоростта на движение на л.а.“Сеат“ непосредствено
преди удара и преди да реагира водачът му е била около – 17,67 км/ч,
практически водачът не е реагирал с цел спиране. Опасната зона за спиране на
л.а.“Фолксваген Поло“ при движение със скорост от 86,97 км/ч е била – 61,94 м.,
а при скорост от 50 км/ч – 27,56 м. Опасната зона за спиране на л.а“Сеат“ при
скорост от 17,67 км/ч е била около –
7,25 м. Експертизата сочи, че водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, чрез спиране при движение със скорост
от 86,97 км/ч, тъй като разстоянието на което би могъл да спре от техническа
гледна точка, дори и да е реагирал своевременно
е два пъти по-голямо от разстоянието на което се е намирал преди МУ,
когато настъпва опасността / когато л.а“Сеат“ навлиза в дясното пътно платно/.
Водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, чрез спиране, ако се е движел със скорост – 50 км/ч, тъй като разстоянието
на което би могъл да спре от техническа гледна точка ако реагира своевременно,
е по–малко от разстоянието, на което се е намирал преди МУ, когато настъпва
опасност /когато л.а.“Сеат“ навлиза в дясното пътно платно/. Водачът на
л.а.“Фолксваген Поло“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, чрез
спиране ако го е управлявал със скорост не по-висока от 66,33 км/ч и ако е
реагирал своевременно. Експертизата сочи, че водачът на л.а“Сеат“ е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, чрез спиране, ако е
осъществил непрекъснат визуален контрол към посоката, в която е предприел
маневрата, преценил е адекватно и реагирал своевременно на конкретната пътна обстановка,
тъй като разстоянието, на което би могъл да спре от техническа гледна точка е
значително по-малко от разстоянието, от което е бил забелязан водача на л.а.“Фолксваген
Поло“, като и двамата са били в условия на еднаква зона на пряка видимост един
към друг от техническа гледна точка.
Видно от заключението на изготвената по
досъдебното производство тройна авто-техническа
експертиза, от която са установени следните обстоятелства: от показанията
дадени от пострадалия и данните от огледния протокол е определено мястото на
удара между л.а“Сеат“ и л.а.“Фолксваген Поло“, съответно на около 14,5 м. преди
Ор.1 и на около 3,7 м. вляво от него, в дясната лента
за движение по ул.“Девня“, в посока „Аспарухов мост“, заемана от л.а. „Фолксваген“.
Скоростите на движение на процесните автомобили непосредствено преди да
реагират водачите на опасността: л.а.“Фолксваген Поло“ - около и над 73,1 км/ч / тъй като последната
не отчита скоростта преминала в пластични деформации на купето/, а скоростта на
л.а.“Сеат“ – около 20 км/ч и в момента на удара: л.а .“Фолксваген Поло“ около и над 65 км/ч, а на л.а.“Сеат“ около 20
км/ч. Опасните зони за спиране на автомобилите при определените скорости и при разрешената за този пътен участък: при
скорост от 50 км/ч е 31,4 м., при скорост 20 км/ч е 10,3 м и при скорост 73,1
км/ч е 56,75 м. При определените скорости за движение в конкретната пътна
обстановки не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на
произшествието. Зоната на пряка видимост е била не по-малка от 100 м., на база
процесния пътен участък. Експертизата сочи, че водачът на л.а.“Фолксваген Поло“
е бил в техническа невъзможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране,
в която невъзможност се е поставил на база избраната скорост на движение,
превишаваща максимално позволената за зоната на ПТП. Водачът на л.а.“Сеат“ е навлязъл
в кръстовището без да се е убедил, че безпрепятствено може да го напусне, за
което деяние е нямал възможност да определи скоростта на движение на насрещния
автомобил, относно общия трафик и преценката си за разстояние, на което е бил
л.а. “Фолксваген Поло“.
На ДП е било
установено с протоколи за химическа експертиза, че подсъдимия М. и пострадалия В.
не са употребили алкохол към момента на
възникване на ПТП.
В хода на
съдебното следствие са назначени: петорна съдебно-автотехническа експертиза,
допълнителна петорна съдебно авто-техническа
експертиза, вещите лица по които са заключили, че изхождайки от извършения
анализ механизма на възникване на произшествието – мястото на удара /МУ/ ситуирано в зоната
на пътното платно, намиращо се дясната част на лявата пътна лента на ул.“Девня“
на около 13,60 м. преди Ор.1, на около 7,0 м. в ляво
от Ор.1 и на около 5,80 м. в ляво от десен бордюр,
мерено напречно на посоката на огледа. Скоростта на движение на „този
автомобил-„Фолксваген Поло“ – неизвестен, който се е движел успоредно на
процесния л.а.“Фолксваген Поло“ в дясна пътна лента, който е оставил тези следи
на пътното платно“ непосредствено преди да е реагирал водачът му е била около –
78,90 км/ч. Скоростта му на движението му
в точка от пътното платно, намираща се на нивото на МУ е около 13,60 м.,
преди Ор.1 е била около 64,83 м., а скоростта му в
точка от пътното платно намираща се на 3,0 м. преди края на разделителната
ивица и на 5,40 м. преди Ор1 е била 50,30 км/ч, като разстоянието, което е
изминал от момента на реагиране на водача до МУ1 е било о36,21 м. Разстоянието, което е изминал л.а. „Фолксваген Поло“ –
неизвестен от момента на реагиране на водача му до МУ2 е било около 44,41 м. От
заключението на ВЛ определя по метода „Delta V“ скоростта на процесния л.а.
„Фолксваген Поло“, непосредствено преди МУ1, се е движел със скорост – 80,42
км/ч, а непосредствено преди МУ2 се е движел със скорост – 68,24 км/ч. ВЛ
определи по метода „Delta V“, че л.а.“Сеат“ непосредствено преди МУ1 се е движел
със скорост 48,13 км/ч, а непосредстмено преди МУ2 се
е движел със скорост 61,79 км/ч.
В
съдебната практика се приема, че всеки път, когато водачът на едно МПС се движи
със скорост, която е по-голяма от опасната зона за спиране, когато се появи
пътно препятствие, е налице нарушение на правилата за безопасно движение.
Опасната зона може да послужи като основание за отпадане на отговорността на
водача при ПТП само когато препятствията на пътя са се появили бързо и
изненадващо в границите на най-малкото възможно разстояние за спиране /в тази насока
вж. напр. Решение № 875/ 12.09.1976 г. по н. д. № 718/ 76 г., ІІІ н.о., Решение № 657/ 13.06.1967 г. по н.д. № 381/ 67 г., ІІІ н.о., публ. в Сб.”Транспортни престъпления”, изд. 2004 г./. Водачът виновно
нарушава правилата относно скоростта във всички случаи, когато произшествието
настъпи извън опасната зона или в нейните граници при движение с недопустима
или несъобразена скорост./ Р№ 250/ 24.06.1986 г. по н.д. № 205/1986 г., ІІІ
н.о./.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за безспорно доказана според показанията на разпитаните на досъдебното
производство свидетели, писмените доказателства – огледен протокол, фотоалбум -
снимков материал, скици на местопроизшествието, заключенията по назначените
експертизи - тройна съдебно-автотехническа експертиза, петорна
съдебно-автотехническа експертиза, допълнителна петорна съдебно авто-техническа експертиза и др., които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат като автор на престъплението
подсъдимият.
Анализът на писмените и гласните
доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна страна
подсъдимият Л.Р.М. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 буква "Б" пр.2 от
НК, а именно - на 06.07.2016 г. в гр.
Варна, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Сеат“ с рег. № В
0727 ВА, нарушил правилата за движение – чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: „При завиване
наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.П.В., изразяваща се в
счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на лявото
стъпало, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за период не по-малък от 2 - 2,5 месеца.
Налице е причинна връзка между вредоносния резултат и виновното поведение
на подсъдимия, който е причинил същия, вследствие нарушаване правилата за движение и по конкретно: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно посочената разпоредба, когато
водачът на МПС прави ляв завой, той е длъжен да пропусне насрещно движещите се
превозни средства. Едно от задълженията на водач на МПС, който предприема
маневра за завиване наляво, наред със съответното пристрояване и подаването на
своевременен сигнал, е преди да навлезе в насрещната лента на пътя да се убеди,
че липсват както насрещни, така и попътни МПС на движението, на които ще попречи
или застраши безопасността им. Той е длъжен да изчака насрещно движещото се МПС,
за да му осигури предимство. Задължителната преценка за безопасността на
извършената маневра за всички ония участници в движението, които могат да бъдат
засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневра завиване на ляво. Тази
преценка следва да бъде съобразена дори с неправомерно движение /в случая с
превишената за населено място скорост/ на насрещно движещият се участник в
движението – л.а“Фолксваген Поло“. /Решение №473/08.07.2011 год. на ВКС, по
н.д. № 442/2010 год., ІІІ н.о., НК/.
Подсъдимият в дадените обяснения на ДП сочи, че
л.а.
„Фолксваген Поло“, се е движел със скорост от около сто километра в час… „моят
автомобил е ударен в задна дясна част… за голямата скорост на л.а. „Фолксваген
Поло“, говорят и нанесените материални щети
… беше откъснато едното му колело“.
Пострадалият вследствие настъпилото ПТП сочи, че на 06.07.2016
год. около 13.00 часа се е движел с личният си л.а. „Фолксваген Поло“ в посока
от ж.п. гара - Варна към сточна гара, като се движел направо в лява лента. За
него светофара светел „зелено“, като ясно си спомнял, че брояча показвал – 9
секунди. В дясно на няколко метра зад него се движел л.а. „Фолксваген Поло“. Обяснява, че ….“при навлизане в кръстовището, внезапно
пред мен се появи изненадващо, завиващ на ляво автомобил и просто се ударих в
него… продължих 2-3 м…. опитах се да спра, но автомобила се завъртя на 180
градуса и спря на дясната страна вече, на около седем, осем метра може би на
три гуми… другият автомобил, който се движеше успоредно с мен в дясната лента,
просто спря на около метър пред мен …според мен се движех със скорост от около
50 км/ч … разстоянието между двата светофара
е около 200 м. и няма как да развиеш висока скорост от единия светофар
до другия … според мене насрещно движещия се автомобил не беше спрял на
кръстовището да изчака насрещно преминаващите автомобили … аз го забелязах на
около три метра може би, то кръстовището не е много голямо … инцидента се случи
по близо към края на кръстовището … автомобила, който идваше срещу мен беше
„Сеат“ … бях 40 дни в гипс, може би цялостното ми възстановяване продължи около
три месеца, до октомври“.
Предвид горното, съдът
намира, че неговите действия се намират в причинно следствена връзка с противоправния резултат, вследствие нарушение предписанието на чл. 37 ал. 1 от ЗДвП: С извършеното нарушение подсъдимият е реализирал неправомерно поведение,
при което другият водач не следва да бъде отговорен за това, че не е предвидил
евентуално това неправомерно поведение / в т. см.Решение №409/2010 год. на ІІІ
н.о. ВКС/. В случая създадената от подсъдимият опасност е била непреодолима от
водача на л.а. „Фолксваген Поло“ и при движение с допустимата скорост. Но дори
и да бе преодолима тази опасност , то при условие, че подсъдимият е допуснал
нарушение, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат –
ПТП, преодолимият характер на опасността за другия водач, не е основание за
отпадане на отговорността от подсъдимият. Той е бил длъжен при предприемане на
маневрата – „завиване на ляво“ да извърши задължително преценка за
безопасността и, включително и да прецени правомерните и неправомерните
действия на останалите участници в движението, като подаването на светлинен
сигнал не освобождава водача от отговорността му да се увери, че предприетата маневра
няма да застраши останалите участници в движението.
В посочения смисъл е Решение № 549/2011 год. на ІІІ н.о. ВКС.
Вредоносният резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на
подсъдимият М., което се установява именно от обстоятелството, че ако той не бе
навлязъл в кръстовището в лентата на правомерно движещият се л.а.“Фолксваген
Поло“, то ПТП не би настъпило, тъй като в хода на производството не се
установиха други фактори, които да са довели до настъпването му, вкл. и
скоростта на л.а Фолксваген Поло“. ПТП
не е настъпило вследствие на превишената скорост, с която се е движел
пострадалият, а именно поради извършената от подсъдимият М. маневра в разрез с
правилото на чл.37 ал.1 от ЗДвП. Видно от заключенията на назначените съдебно авто-технически експертизи, включително и тези назначени в
съдебното производство, скоростта на движението на л.а. „Фолксваген Поло“ е
била превишена за населено място, а именно около 82,94 км/ч, но както по-горе
бе отбелязано, не този е факторът довел до настъпването на ПТП.
Предвид
изложеното съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има подсъдимият, тъй като
последният е навлязъл в кръстовището и в лентата за движение на л.а.
„Фолксваген Поло“, управляван от пострадалият В., който макар и с превишена
скорост се е движел правомерно в своята лента. В този смисъл съдът намира, че
скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Поло“ не е относима към причинно –
следствената връзка с настъпилия резултат, доколкото същите са свързани с нарушение
на разпоредбите на чл.37 ал.1 от ЗДвП от страна на М..
С оглед изложеното съдът намира, че
подсъдимия М. е осъществил
престъплението по чл.343
ал.1 буква "Б" пр.2 от НК. Същото е причинено по непредпазливост от
подсъдимия - не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици при причиняването на ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването им.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подс. Л.Р.М., съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за престъплението
се предвиждат до три години лишаване от свобода или пробация, като същото е
непредпазливо, от него не са причинени имуществени вреди, подсъдимият не е
осъждан. При определяне размера на административното наказание „Глоба“, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
невисоката обществена опасност на дееца - няма извършени противообществени
прояви, полагането на обществено полезен труд - същият работи. Като отегчаващи
отчете – сравнително високата обществената опасност на деянието с оглед
засягане на телесната неприкосновеност, продължителният оздравителен период на
отшумяване на причиненото телесно увреждане на пострадалия. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието в минималния
размер и наложи на подсъдимия Л.Р.М. -
„Глоба“ в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв. Съдът като съобрази посочените по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства намира, че на подсъдимият М.
следва да бъде наложено и наказанието, което се налага по преценка на съда в
това производство – Лишаване от право да управлява МПС, като определи размера
му на 6 месеца, тъй като видно от справката за нарушение по ЗДвП, същият има
налагани наказания по ЗДвП към датата на инкриминираното деяние.
С оглед разпоредбата на чл.189 от НПК
подсъдимият Л.Р.М.
следва да заплати в полза на ОД МВР - Варна за направените разноски на досъдебното
производството сумата от 320,28 лв., сумата от 5017,86 лв. по сметка на ВРС за
разноски в съдебното производство и сумата в размер на 500.00 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: