Присъда по дело №183/2021 на Окръжен съд - Разград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23/03.11.2021 г.
по НОХД № 183/2021 г. на Окръжен съд - Разград

Подсъдимият С. А.. А.. е предаден на съд с обвинение по чл. 330, ал. 2, т. 2 във вр. с
ал. 1 от НК за това, че на 28.08.2020 г. в с. Веселина, общ. Лозница, запалил имущество със
значителна стойност – 1000 броя бали грах, реколта 2020 г. на стойност 5350 лева, и 700
бали сено реколта 2020 г. на стойност 3150 лева, всичко на обща стойност 8500 лева,
собственост на Е. М.. М. от с. Веселина, общ. Лозница, като е имало опасност пожарът да се
разпростре върху недвижими имоти – жилищна постройка и склад за зърно, находящи се в
землището на с. Веселина, общ. Лозница – поземлен имот с идентификатор 10759.67.5 по
кадастралната карта на с. Веселина, двете постройки на обща стойност 9400 лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград счита за
доказано по безспорен начин авторството на деянието и вината на подсъдимия. Пледира за
налагане на наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно
лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Подсъдимият С. А.. А.. нередовно призован, не се явява. Положените от страна на
съда усилия подсъдимия да бъде открит и редовно призован, като му бъде връчен препис от
обвинителния акт не дадоха необходимия резултат. Видно от изготвения доклад от съдебен
деловодител (л. 41 от делото), за датата и часа на насроченото разпоредително заседание на
09.09.2021 г. подсъдимият е бил уведомен лично по телефона на 30.07.2021 г., като в
съдебно заседание не се е явил, а след този момент не е отговарял на повикванията. Същият
не е редовно призован на известните по делото адреси и не е издирен, въпреки взетата му
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и обявяването му за общодържавно
издирване. Подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем на досъдебното
производство в присъствието на назначен служебен защитник. Взета му е мярка за
неотклонение „Подписка“ и на 29.04.2021 г. са му предявени материалите по разследването.
Подсъдимият е нарушил взетата му мярка за неотклонение и се е укрил, като сам се е
поставил в невъзможност да му бъде връчен препис от обвинителния акт и разпореждането
на съда за насрочване на разпоредително заседание, както и да участва лично в делото.
Предвид данните от издирването му следва да се приеме, че към настоящия момент е извън
пределите на страната, като точното му местоживеене не е известно. Съдът прие, че
отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото
и същото може да бъде разгледано без негово участие. Предвид на това разглеждането на
делото протече в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ от
НПК.
В разпоредително заседание и на съдебното следствие подсъдимия се представлява
от служебен защитник адв. А.М., назначен на досъдебното производство. Последният не
оспорва обвинителната теза, като изтъква като смекчаващи вината обстоятелства
направените на досъдебното производство самопризнания на подсъдимия и възстановените
от него имуществени вреди на пострадалото лице. Предвид на това предлага налагане на
наказание в минимален размер.
След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, съдът прие следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият С. А.. А.. е роден на 20.04.1995 г. в гр. Разград, български гражданин,
неженен, с основно образование, неосъждан - реабилитиран.
През лятото на 2020 г. подсъдимият С.А. се прИ.ал от Германия в с. Веселина, общ.
Лозница, и започнал работа като арматурист към „Автомагистрали Черно море“ ЕАД.
1

Свидетелят Е.М. също е от с. Веселина, общ. Лозница, земеделски производител и
собственик на поземлен имот с идентификатор 10759.67.5 по кадастралната карта на с.
Веселина. В имота, ограден с мрежа, свидетелят имал ферма, в която отглеждал овце и кози.
Фермата представлявала кошара за овце и пристройка до нея за почивка и живеене на
овчарите, а до нея склад за зърно. През лятото на 2020 г. св. М. изградил във фермата три
купи със слама и сено. Първата купа била веднага в ляво след влизане във фермата. В
средата на имота била построена втората купа от бали, състояща се от 700 бали сено с
тежест 20 кг всяка. Третата купа била непосредствено до втората и се състояла от 1000 броя
бали от грах с тегло от 20 кг. От едната страна на тези купи бали бил оставен лекотоварен
автомобил „УАЗ 21“, бракуван и без рег. табели. От другата страна на балите бил оставен 20
местен автобус „Чавдар“, също бракуван и без регистрационни номера. На около шест метра
от купите с бали се намирала жилищна постройка и склад за зърно, а до нея и кошара за
отглежданите животни.
Съпругата на Е.М. – св. А. М., работела в хранителен магазин в с. Веселина,
стопанисван от семейството им.
На 28.08.2020 г. около 21.00 часа подс. С. М. влязъл във въпросния магазин с туба
бира в ръка и поискал от св. А. М. да му даде бира и хранителни продукти на вересия. Тъй
като подсъдимият видимо бил пиян и вече имал задължения към магазина, свидетелката
отказала да изпълни поръчката му. Отказът ядосъл подсъдимия и той започнал да вика, да
псува свидетелката и да се заканва с думите „Ще видите тази вечер какво ще стане с вас“.
След това подсъдимият А. напуснал магазина и отишъл в дома на съседа си св. С.А.. Пред
свидетеля подсъдимият продължил да пие и се оплакал, че в магазина не са му дали стоки на
вересия и отново се заканил, че ще запали собствениците. На излизане от дома на свидетеля
подсъдимият, поради употребеното количество алкохол, обул чужди чехли вместо тези с
които дошъл. Вече се било стъмнило и от дома на св. А. подсъдимият се насочил към
фермата на Е.М., влязъл вътре и със запалка подпалил на няколко места двете купи с бали от
сено и грах, намиращи се в средата на имота. След това подсъдимият напуснал имота на
пострадалия и се скрил на тавана на съседна необитаема къща, при което чехлите, които
обул в дома на св. М., изпуснал на пътя в близост до фермата на пострадалия.
Времето било топло и сухо и запалените купи със слама и грах бързо се разгоряли,
като пожарът се разраснал факелно и на голяма височина. Пламъците се виждали надалеч и
били видяни от хората в селото, както и от собственика св. Е.М.. Съселяните започнали да
гасят пожара с подръчни средства, като извели животните от обора, а малко по – късно
пристигнали противопожарни автомобили от РСПБЗН от гр. Лозница и гр. Разград.
Пожарникарите започнали да гасят пламъците от страната на жилищната постройка, която
била на около шест метра от огъня и имало реална опасност огънят да се прехвърли върху
нея. Пожарът бил изгасен за около четири часа и с помощта на „фадрома“, собственост на
кооперацията, но двете купи със 700 бали сено и 1000 бали грах изгорели напълно, както
напълно изгорели и бракуваните автомобил „УАЗ 21“, автобус „Чавдар“, паркирани в
близост до тях.
В ранните часове на 29.08.2021 г. подсъдимият А. се предал сам на издирващите го
полицаи, като в 2 часа и 25 минути му била взета кръвна проба за изследване, иззети били
натривки от двете ръце на подсъдимия и бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. С
протокол за доброволно предаване от 29.08.2021 г. подс. А. предал запалка с прозрачно тяло
и зелени пласмасови елементи с надпис Footballза, за която обяснил, че с нея е запалил
балите слама на св. Е.М..
От назначената химическа експертиза се установява наличие на етилов алкохол в
кръвта на подсъдимия С.А. с концентрация 1.86 промила.
Физикохимическата експертиза на иззетите натривки от лява и дясна длан на
подсъдимия не установила следи или наличие на леснозапалими и горими течности и
2

петролни продукти.
Видно от заключението на изготвената по делото пожаро – техническа експертиза,
пожара е възникнал в центъра на двете изгорели купи бали, разпространявал се е по
повърхността на балите, като всяка следваща се е запалвала от предходната чрез
непосредствено действие на огъня върху нея до обхващане на цялата повърхност на купите.
Най – вероятната причина за запалване на балите е човешкия фактор с внесен от него
източник на топлина. Според заключението е съществувала реална опасност пожара да се
разпространи върху съседната стопанска постройка.
От заключението на назначената оценъчна експертиза се установява, че пазарната
стойност към момента на извършване на деянието на запалените от подсъдимия бали е 5350
лева за 1000 бали грах и 3150 лева за 700 бали сено, или общо 8500 лева.
Видно от заключението на назначената строително техническа и оценъчна
експертиза стойността на жилищната постройка и склад за зърно, находящи се в землището
на с. Веселина, общ. Лозница, в поземлен имот с идентификатор 10759.67.5 по
кадастралната карта на с. Веселина, възлиза на 9400 лева.
Според заключението на комплексната съдебна психиатрична и психологическа
експертиза по делото подс. С.А. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи
се на вредна употреба на алкохол. Към момента на извършване на деянието, предмет на
настоящото наказателно производство, подс. А. е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното от него и да ръководи постъпките си, като не са регистрирани болестни
отклонения, които биха представлявали разстройство на съзнанието, няма нарушена годност
да възприема ситуацията. Подсъдимият няма нарушена годност да участва във фазите на
наказателното производство.
В хода на съдебното производство подс. С.А. е заплатил на пострадалия Е.М.
стойността на изгорелите купи от бали сено и грах.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Посочените фактически обстоятелства се
установяват по един безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на назначените по делото химическа, физикохимическа, оценъчна, строително
техническа и оценъчна, комплексната съдебна психиатрична и психологическа експертизи,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са ясни, еднопосочни,
взаимно се допълват и очертават една безпротиворечива фактическа обстановка.
Безспорно е, че вечерта на 28.09.2020 г. в с. Веселина, общ. Лозница, подс. С.А.,
след употреба на значително количество алкохол, е влязъл в магазина, стопанисван от
семейството на пострадалия Е.М., и е поискал от свидетелката Х.М. да му даде на вересия
алкохол и храна. Свидетелката му отказала и това предизвикало неговата бурна реакция –
започнал да вика, да псува и да се заканва. Тази реакция е напълно обяснима с оглед
употребеното количество алкохол, при което е била засилена импулсивността и отслабен
самоконтрола. Възмущението от отказа да го обслужат подсъдимият е потвърдил пред
свидетеля С.А., пред когото е повторил и заплахите си, че ще ги запали. След като се
мръкнало съвсем подсъдимият преминал към осъществяване на намеренията си, като
отишъл до имота на св. Е.М. и с носената от него запалка подпалил на няколко места двете
купи слама и грах, намиращи се в средата на имота. За да се разгори пожара не е било
необходимо подсъдимия да използва някакви лесно запалими материали, тъй като
естеството на запалените бали и сухото и топло време са изиграли своята роля – пожарът за
кратко време се е разгорял и е обхванал целите купи. След това подсъдимият е напуснал
имота, като в бързината е изгубил на пътя чехлите, които по погрешка е взел от дома на св.
С.А..
В обясненията си от досъдебното производство в присъствието на защитник
подсъдимият е признал извършеното деяние, но това е станало при привличането му като
3

обвиняем по основния състав на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК. Предвид на това и с
оглед повдигнатото ново обвинение по квалифицирания състав на чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК
на съдебното следствие не могат да се приобщят по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от НПК тези обяснения. Въпреки това показанията на св. Е.М., Х.М., С.А., ведно с
протокола за доброволно предаване, огледния протокол и заключението на пожаро –
техническа експертиза по един безпротиворечив начин доказват авторството на деянието, а
именно, че подсъдимият С. М. е запалил купите с бали на св. Е.М..
От заключението на оценъчната експертиза, която съдът приема изцяло като
изготвена по компетентност се установява размера на причинената реална вреда –
стойността на изгорелите напълно две купи с бали от сено и грах от 8500 лева.
От заключението на пожаро – техническа експертиза, прието без възражение от
страните, се установява, че е имало опасност пожара да се разпростре върху съседната
жилищна постройка и склад за зърно. Заключението на експертизата се потвърждава от
показанията на свидетелите А.А., Е.М. и С. В., последният командир на противопожарния
екип от гр. Разград. Благодарение на своевременната реакция на съселяните на пострадалия
отглежданите животни са били изведени от обора, а противопожарните екипи са почнали да
гасят пожара от страната на постройките, като е имало реална опасност те да се запалят, тъй
като са били само на шест метра от факелно горящите бали сено и грах.
Видно от заключението на строително техническата и оценъчна експертиза
пазарната стойност на жилищната сграда и склад за зърно, собственост на пострадалия Е.М.
и находящи се в землището на с. Веселина, общ. Лозница – поземлен имот с идентификатор
10759.67.5 по кадастралната карта на с. Веселина, върху които е имало реална опасност
пожара да се разпростре, е 9400 лева. За определяне на тази стойност вещото лице е
използвало два метода – Метода на вещната стойност и Метода на посредственото
сравнение, и съдът счита заключението за обосновано, като не възникват съмнения в
неговата правилност.
Предвид безспорността на доказателствения материал не е необходимо по –
обстойното му изследване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така установените фактически обстоятелства е безспорно,
че от обективна страна подс. С.А., като на на 28.08.2020 г. в с. Веселина, общ. Лозница,
запалил имущество със значителна стойност – 1000 броя бали грах, реколта 2020 г. на
стойност 5350 лева, и 700 бали сено реколта 2020 г. на стойност 3150 лева, всичко на обща
стойност 8500 лева, собственост на Е. М.. М. от с. Веселина, общ. Лозница, като е имало
опасност пожарът да се разпростре върху недвижими имоти – жилищна постройка и склад за
зърно, находящи се в землището на с. Веселина, общ. Лозница – поземлен имот с
идентификатор 10759.67.5 по кадастралната карта на с. Веселина, двете постройки на обща
стойност 9400 лева, е осъществил състава на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК.
Налице са всички обективни елементи от основния състав на чл. 330, ал. 1 от НК и
квалифициращите го по – тежки признаци по ал. 2, т. 2 от същия член.
Вида на запаленото имущество е от примерно изброените в чл. 330, ал. 1 от НК, а
именно земеделски произведения – бали със сено и грах.
Стойността на запаленото от подсъдимия имущество от 8500 лева и е съвсем близка
до приетата в съдебната практика стойност, характеризираща понятието „значителна
стойност“, а именно такава, надхвърляща 14 минимални работни заплати за страната към
момента на извършване на деянието. Минималната работна заплата за периода 01.01.2020 г.
‑ 31.12.2020 г. е била 610.00 лева (определена с ПМС № 350/19.12.2019 г.), като при тази
стойност на минималната работна заплата минималната стойност, обосноваваща
съставомерност на деянието по чл. 330, ал. 1 от НК е 8540 лева. При това в заключението на
вещото лице не са включени стойността на напълно изгорелите автомобил „УАЗ 21“,
4

автобус „Чавдар“, които макар и бракувани също имат стойност, а видно от показанията на
пострадалия свидетел в тях той е държал и техника, която също не е оценена. Ето защо
съдът счита, че в случая е налице запалено имущество със значителна стойност, макар и да
не е покрит изцяло ориентировъчния критерий, възприет в ТР № 1/1998 г. на ОСНК, каквато
е и константната практика на съдилищата.
„След като инициалният акт по запалването на конкретното имущество е
осъществен и е последвало застрашаване на друго имущество, и то е на значителна
стойност, какъвто е случая, то изискването за такава стойност по първата алинея на чл. 330
от НК губи своето самостоятелно значение“(Решение № 277 от 17.07.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 909/2013 г., II н. о.)
В случая е безспорно, че опасността пожара да се разпростре и върху друг имот като
примерно изброените в чл. 330, ал. 1 от НК, какъвто съставлява жилищната постройка и
склад за зърно, е била напълно реална. Само адекватната реакция на противопожарните
екипи и помощта на съселяните на пострадалия са предотвратили запалването на
последните, както и изгарянето на намиращите се там животни. Стойността на застрашеното
имущество от 9400 лева е също значителна, предвид на което е налице и квалификацията по
чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК
От субективна страна деянието без съмнение е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Субективната страна на всяко престъпление се извежда от предприетото от дееца
противоправно поведение. Установените по делото факти разкриват извършените от
подсъдимия целенасочени действия към палеж. Намерението, под формата на закана, е било
предварително изразено пред св. Х.М., след това препотвърдено пред свидетеля С.А., а
впоследствие и обективирано в подпалването на купите бали със сено и грах. При
запалването на купите с бали подсъдимият ясно е съзнавал близкото разположение на
жилищната постройка и склад за зърно, и възможността за лесното им възпламеняване с
оглед характера на запалените вещи – сухи бали със сено и грах, и топлото и сухо време,
позволяващо пожара бързо да се разрасне.
Според заключението на комплексната психиатрична и психологическа експертиза
установеното у подсъдимия А. личностово разстройство не представлява умствена
недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на
чл. 33 от НК, и не повлиява способността на подсъдимия да разбира и ръководи постъпките
си към момента на извършване на деянието.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След като призна подсъдимия С.А. за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът му определи наказание от ТРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законодателят, съобразявайки високата степен на обществена опасност на деяния от
типа на процесното, е предвидил наказание от три до десет години лишаване от свобода. В
тези рамки при определяне на размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства,
характеризиращи отговорността на подсъдимия. В процесния случай съдът прие като
смекчаващи вината обстоятелства възстановяването от подсъдимият на причинените в
резултат на престъплението имуществени вреди, както и направените на досъдебното
производство самопризнания. Към датата на извършване на деянието подсъдимият е
реабилитиран по право за две осъждания, извършени в условията на реална съвкупност.
Тези осъждания, наред с установените по делото лоши характеристични данни за
подсъдимия (видно от свидетелските показания) и системни злоупотреби с алкохол,
определят подсъдимия като личност със завишена степен на обществена опасност. При така
обсъдените относими към отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счита, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК при превес на
5

смекчаващите отговорността обстоятелства. Според настоящия съдебен състав съответно на
степента на обществена опасност на деянието и справедливо се явява наказание "лишаване
от свобода" в размер малко над минимално предвидения в закона, а именно от три години и
шест месеца, какъвто размер най - пълно отговаря на целите на наказанието, визирани в
материалния закон.
Наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, а и най - лекото предвидено в закона
наказание не се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия, поради което липсват основания
за приложението на чл. 55 от НК.
Както вече бе посочено, подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от свобода
със споразумение № 13/03.02.2017 г. по НОХД № 86/2017 г. на Районен съд - Царево,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години. Само няколко месеца след
изтичане на този изпитателен срок подсъдимият е извършил деянието, предмет на
настоящото наказателно производство. Предвид на това съдът счита, че наложеното
наказание не е изпълнило необходимия превъзпитателен ефект по отношение на
подсъдимия и за изпълнение на целите на наказанието по чл. 36 от НК следва да изтърпи
ефективно наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален ОБЩ режим
на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият С. А.. А.. бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата
от 1207,93 лв., представляваща разноски за експертизи, направени в досъдебното
производство, а по сметка на Окръжен съд – Разград сумата от 348.00 лева, разноски за
свидетели и вещи лица.
По изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	23
Дата:	3 ноември 2021 г. (в сила от 28 май 2022 г.)
Съдия:	Пламен Митков Драганов

Дело:	20213300200183
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2021 г.

Присъда по дело №183/2021 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите