МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 151 постановена на 02.09.2010 г.
ПО
НОХД № 187 / 2010г. по описа на Районен
Съд – Гълъбово
Обвинението е срещу подсъдимия И.М.Б., за това, че на 12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, в съучастие с В.С.С.,
С.К.П. и Д.А.Д., като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор –
12 волта, 62 ампер/часа, на стойност 70лв. (седемдесет лева); 1бр.
електромотор, на стойност 40лв. (четиридесет лева); 2бр. джанти, на стойност
30лв. (тридесет лева); 1бр. лозарска пръскачка, на стойност 40лв. (четиридесет
лева); 1бр. крик, на стойност 20лв. (двадесет лева); 1 бр. зимни вериги за лек
автомобил, на стойност 20лв. (двадесет лева); 2бр. кокошки и 1 петел, на
стойност 24лв. (двадесет и четири лева), всичко на обща стойност 244,00лв.
(двеста четиридесет и четири лева) от владението на Кольо П. Генев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194,
ал.1 НК, във вр. чл.20, ал.2 във вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия В.С.С., за това, че на 12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, в съучастие с И.М.Б.,
С.К.П. и Д.А.Д., като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор –
12 волта, 62 ампер/часа, на стойност 70лв. (седемдесет лева); 1бр.
електромотор, на стойност 40лв. (четиридесет лева); 2бр. джанти, на стойност
30лв. (тридесет лева); 1бр. лозарска пръскачка, на стойност 40лв. (четиридесет
лева); 1бр. крик, на стойност 20лв. (двадесет лева); 1 бр. зимни вериги за лек
автомобил, на стойност 20лв. (двадесет лева); 2бр. кокошки и 1 петел, на
стойност 24лв. (двадесет и четири лева), всичко на обща стойност 244,00лв.
(двеста четиридесет и четири лева) от владението на Кольо П. Генев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1 НК, във вр. чл.20, ал.2 във вр.
чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия С.К.П., за това, че на12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, в съучастие с И.М.Б.,
В.С.С. и Д.А.Д., като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор –
12 волта, 62 ампер/часа, на стойност 70лв. (седемдесет лева); 1бр.
електромотор, на стойност 40лв. (четиридесет лева); 2бр. джанти, на стойност
30лв. (тридесет лева); 1бр. лозарска пръскачка, на стойност 40лв. (четиридесет
лева); 1бр. крик, на стойност 20лв. (двадесет лева); 1 бр. зимни вериги за лек
автомобил, на стойност 20лв. (двадесет лева); 2бр. кокошки и 1 петел, на
стойност 24лв. (двадесет и четири лева), всичко на обща стойност 244,00лв.
(двеста четиридесет и четири лева) от владението на Кольо П. Генев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194,
ал.1 НК, във вр. чл.20, ал.2 във вр.
чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
Обвинението е срещу подсъдимия Д.А.Д., за това, че на 12/13.02.2010г. в гр.Гълъбово, в съучастие с И.М.Б.,
В.С.С. и С.К.П., като извършител, отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор –
12 волта, 62 ампер/часа, на стойност 70лв. (седемдесет лева); 1бр.
електромотор, на стойност 40лв. (четиридесет лева); 2бр. джанти, на стойност
30лв. (тридесет лева); 1бр. лозарска пръскачка, на стойност 40лв. (четиридесет
лева); 1бр. крик, на стойност 20лв. (двадесет лева); 1 бр. зимни вериги за лек
автомобил, на стойност 20лв. (двадесет лева); 2бр. кокошки и 1 петел, на
стойност 24лв. (двадесет и четири лева), всичко на обща стойност 244,00лв.
(двеста четиридесет и четири лева) от владението на Кольо П. Генев, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194,
ал.1 НК, във вр. чл.20, ал.2 във вр.
чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
След направено
искане и от четиримата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по
реда на глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение е
допуснал производството по делото да се разгледа по тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на деянието. Счита, че с оглед
признанието на фактите от страна на подсъдимите и спецификата на производството
по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
Защитникът на
подсъдимите – адв.Н.Ч. ***, моли съда да наложи на
всеки един от подзащитните й, наказание под
минималния размер, предвиден в закона за престъплението.
Подсъдимият И.М.Б. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание
наказание.
Подсъдимият В.С.С. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Подсъдимият С.К.П. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Подсъдимият Д.А.Д. призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи условно наказание.
Съдът след като съобрази доводите на страните, извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Св.Кольо П. Генев има къща с двор в близост до кв.”Лозенец” в
гр.Гълъбово. В двора свидетелят има стопански постройки и гараж. В стопанските
постройки св.Генев отглежда домашни животни, а в
гаража държал автомобила си и инструменти.
Подс.Б., подс.П., подс.С. ***. На 12/13.10.2010 година, вечерта, подс.П., подс.Б., подс.С. и подс.Д., възползвайки
се от отсъствието на стопанина, решили да влязат в двора на къщата на св.Генев и да вземат вещи за да ги продадат. Вървейки към дома
на св.Генев, подс.Б. видял
св.Стефан Кирилов Димитров и му предложил да участва в намисленото заедно с
тях, но свидетелят отказал.
Подс.Д. и подс.С. прескочили
оградата и влезли в двора на св.Генев. Те отворили вратата
за да влязат и другите двама подсъдими. От двора на свидетеля Генев, подсъдимите взели две кокошки, един петел,
акумулаторът на автомобила, лозарска пръскачка, 2 броя джанти, електромотор,
крик, зимни вериги. Взетите вещи подсъдимите разпределели помежду си и се
разделили.
На
13.02.2010г. подс.Д. предал в пункта към „ПЕТ-груп” ЕООД като вторични суровини медната пръскачка и
метали. За предадените като вторични суровини метали на подс.Д.
била издадена покупко-изплащателна сметка и му била
платена сумата от 28,20лв.
На
13.02.2010г. св.Генев подал сигнал в РУП-Гълъбово за
извършената от дома му кражба. С протокол за доброволно предаване от
13.02.2010г. св.Димитър Димчев Митев – закупчик в „ПЕТ-груп”
ЕООД гр.Гълъбово предал смачканата медна пръскачка. С протокол за отговорно
пазене, на 13.02.2010г. в пункта за изкупуване на вторични суровини при „ПЕТ-груп” ЕООД гр.Гълъбово са оставени металите, предадени
от подс.Д..
По делото е назначена и приета съдебно-оценителна
експертиза. Според заключението на същата към датата на деянието, стойността на
вещите, предмет на престъплението по обвинителния акт е както следва: стойността
на 1 брой акумулатор – 70 лева, 1 бр. ел.мотор – 40 лева, 2 бр.Джанти – 30
лева, 1бр. лозарска пръскачка – 40 лева, 1 бр.крик – 20 лева, 1 бр. зимни
вериги за лек автомобил – 20 лева, 2 бр.кокошки – и 1 бр.петел – 24 лева. Общата стойност на вещите-предмет на инкриминираното
деяние, възлиза на 244 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимите И.Б., В.С.,*** и Д.Д. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите К.Генев, С.Димитров,
С.Георгиев, Д.Митев, постановление от 22.03.2010г. на РП-Гълъбово; уведомително писмо с
рег.№146/03.062010г. за продължаване срока на разследването; искане с
рег.№4611/03.06.2010г.; искане на основание чл.234, ал.3 от НПК; докладна
записка от Илчо Г. Петков – полицай ООР при РУП-Гълъбово; докладна записка от
Стефан Марков – полицай ООР при РУП-Гълъбово; жалба от Кольо П. Генев с рег.№ ЗМ-42/15.02.2010г.; обяснения – 7бр.; копие
от гаранционна карта за акумулатор; уведомително писмо с
рег.№1383/23.02.2010г.; протокол за
доброволно предаване от 13.02.2010г.; протокол за отговорно пазене от
13.02.2010г.; разписка от 17.02.2010г.; копие от дневник за покупките и вноса
на отпадъци от черни и цветни метали на “Петгруп-Гълъбово”
ЕООД гр.Хасково, база за вторични суровини – 4 листа; искане по реда на чл.159
от НПК; справка за съдимост с рег.№72/17.02.2010г. на В.С.; справка за съдимост
с рег.№76/17.02.2010г. на С.К.П.; справка за съдимост с рег.№73/17.02.2010г. на
И.М.Б.; справка за съдимост с рег. № 77/17.02.2010г. на Д.Д.; докладна записка
от Сашо Георгиев – мл.разузнавач група “ПП” при РУП-Гълъбово; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.05.2010г. – 2
бр.; протокол за разпит на обвиняем – 2бр.; писмо да АК-Стара Загора;
постановление за допускане на правна помощ; уведомително писмо за определяне на
адвокат от АК-Стара Загора; постановление за назначаване на защитник от
14.05.2010г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 20.05.2010г.; протокол за разпит на обвиняем; писмо до Затвора
гр.Стара Загора с рег.№4255/20.05.2010г.; искане по реда на чл.159 от НПК до
РИО гр.Стара Загора, искане по реда на чл.159 от НПК до Дирекция “Бюро по
труда” гр.Раднево; искане по реда на чл.159 от НПК до Д “СП” гр.Гълъбово;
писмен отговор от І-во ОУ “Св. Паисий Хилендарски”
гр.Гълъбово, ведно с копия от “книгата за подлежащи на задължително обучение
деца до 16 годишна възраст” – 8 листа; отговор от Затвора гр.Стара Загора с
рег.№ 2521/31.05.2010г.; писмен отговор от Д “СП” гр.Гълъбово с рег.№
2425/25.05.2010г.; писмен отговор от Д “Бюро по труда” гр.Раднево с рег.
№2527/31.05.2010г.; протокол за разпит на свидетел – 4бр.; постановление за
назначаване на експертиза от 26.04.2010г.; заключение на съдебно-оценителна
експертиза, ведно със справка-декларация; предложение с рег.№5645/02.07.2010г.;
писмо с рег.№146/16.07.2010г. до Началника на Затвора гр.Стара Загора; копие от
писмо до Началника на Затвора гр.Стара Загора с рег.№ 4572/01.06.2010г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
21.07.2010г. – 4бр.; протокол за разпит на обвиняем – 4бр.; протокол за
предявяване на разследване от 22.07.2010г. – 4бр. и заключително постановление
от 22.07.2010г.
Настоящето производство протече по реда на
съкратено съдебно следствие, поради което и на основание чл.371, т.2 подсъдимите
направиха признание на фактите, изложени в остоятелствената
част на обвинителния акт, като дадоха съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. По делото не се установиха доказателства противни на така
възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Цитираните по
– горе доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор. Съдът счете, че обвиненията
срещу подсъдимите И.М.Б., В.С.С., С.К.П. и Д.А.Д.
са доказани по несъмнен начин и именно те са автори на процесните
деяния.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
За да
отговори на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а
именно: дали всеки от подсъдимите е автор на престъплението, за което е
привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена, фактическа обстановка в
обвинителния акт.
От обективна
страна – подсъдимите, действайки в съучастие по между си – като съизвършители, са отнели от владението на Кольо П. Генев
чужди движими вещи – 1 брой акумулатор, 1 бр. ел.мотор, 2 бр.джанти,
1бр. лозарска пръскачка, 1 бр.крик, 1 бр. зимни вериги за лек автомобил, 2
бр.кокошки и 1 бр.петел.
Предмет на
престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във
фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде
всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е
налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ
от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се
изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да
установи своя фактическа власт върху него. В конкретния случай, кражбата е
извършена от подсъдимите И.М.Б., В.С.С., С.К.П.
и Д.А.Д. - чрез влизане в незащитения имот на св.К.Генев, чрез прескачане на оградата. Умисълът на всеки от
подсъдимите е бил насочен към постигането на целта - престъпния резултат.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимите И.Б., В.С.,*** и Д.Д., се
налага извода, че от субективна страна, престъплението е извършено от тях виновно,
при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите И.Б.,
В.С.,*** и Д.Д. са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са искали и целяли тяхното настъпване.
Подсъдимите И.М.Б., В.С.С., С.К.П. и Д.А.Д. са осъществили
изпълнителното деяние отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт
на собственика върху вещите предмет на престъплението /отнели са чужди движими
вещи/ са е установили своя трайна фактическа власт върху тях /имали са възможност
да се разпореждат с отнетите вещи като със свои - така както намерят за добре,
което те всъщност са направили. Съдът счита, че не е
налице някой от квалифициращите признаци на деянието по чл.195 от НК, тъй като вещите на св.Генев са се намирали в двора му.
-По отношение
на И.М.Б.:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият И.М.Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК.
Подсъдимият И.М.Б.
е осъждан многократно.
С Определение
на РС-Раднево от 05.03.2007г. на основание чл.25 вр.
чл.23 ал.1 от НК, на подс.Б. е определено едно общо
наказание в размер на 1 /една/ година „Лишаване от свобода”, по НОХД
№100/2004г. на РС-Хасково /за престъпление по чл.195 ал.1 т.8 във вр. чл.194 ал.1 във вр. чл.20
ал.2 във вр. чл.26 ал.1 от НК/ по НОХД №14/2005г. на
РС-Раднево, по НОХД №250/2005г. на РС-Стара Загора /за престъпление по чл.195
ал.1 т.5 във вр. чл.194 ал.1 във вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК/ по НОХД №321/2005г. на РС-Раднево /за престъпление по
чл.195 ал.1 т.5 във вр. чл.18 във вр.
чл.26 от НК/ и по НОХД №477/2005г. на РС-Раднево /за престъпление по чл.195
ал.1 т.5 във вр. чл.194 ал.1 от НК/. Това наказание подс.Б. търпял от 11.12.2006г. в Затвора гр.Стара Загора.
След изтърпяването на това наказание, подс.Б. е
търпял наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година по Присъда по
НОХД №343/2006г. на РС-Раднево, в сила от 06.11.2006г. за престъпление по
чл.198 ал.1 във вр. чл.20 ал.1 от НК /освободен от
Затвора гр.Стара Загора на 09.03.2009г./
Предвид
посочените осъждания и момента на изтърпяване на наказанията „лишаване от
свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.Б. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и
б.”б” от НК.
-По отношение
на В.С.С.:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият В.С.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК от НК
Подсъдимият В.С.С.
е осъждан многократно.
С определение
по НОХД №482/2004г. на РС-Раднево, в сила от 28.10.2004г. за престъпление по
чл.195 ал.1 т.5 и т.7 във вр. чл.28 от НК на подс.С. е наложено наказание 4 месеца „Лишаване от
свобода”. На основание чл.68 от НК е постановено изтърпяване на наказанието 6
месеца „Лишаване от свобода” за НОХД №375/2002г. за престъпление по чл.198 ал.1
предложение първо от НК.
Посочените
наказание подс.С. *** Загора от 09.11.2005г.
Предвид
посочените осъждания и момента на изтърпяването на наказанията „Лишаване от
свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.С. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
-По отношение
на С.К. Петков:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият С.К. Петков е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК.
Подсъдимият С.К.П.
е осъждан многократно.
С определение
по ЧНД №17/2007г. на РС-Сливен в сила от 22.02.2007г. по НОХД №579/2006г.,
690/2005г. на РС-Сливен и по НОХД №211/2006г. на РС-Раднево на подс.П. е определено едно общо наказание, най-тежкото, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца. Това наказание подс.П. *** Загора от 10.07.2006г. до 15.03.2007г.
С присъда по
НОХД №21/2007г. на РС-Гълъбово, в сила от 04.05.2007г. на подс.П.
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца за
престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 във вр. чл.194
ал.1 във вр. чл.26 и чл.28 от НК. Това наказание подс.П. *** на 11.01.2008г.
Предвид
изложеното, настоящата престъпна дейност на подс.П. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
- По отношение
на Д.А.Д.:
При така
установената фактическа и правна обстановка съдът намира за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Д.А.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК
Подсъдимият е
осъждан многократно.
С присъда по
НОХД №117/2007г. на РС-Раднево на подс.Д. е наложено
наказание „Лишаване от свобода” 8 месеца за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 т.5
и т.7 във вр. чл.194 ал.1 във вр.
чл.28 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 04.05.2007г. Със същата присъда
е постановено подс.Д. да изтърпи на основание чл.68
от НК наказанието по присъда по НОХД №14/2005г. на РС-Раднево.
Тези наказания
подс.Д. е изтърпял на 05.06.2007г. до 04.11.2008г. в
Затвора – Стара Загора.
Предвид
посочените осъждания и момента на изтърпяването на наказанията „Лишаване от
свобода”, настоящата престъпна дейност на подс.Д. е
извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По
отношение на подсъдимия И.М.Б.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.Б., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК. За извършеното от подс.Б.,
престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанието, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на съответното деяние, имотното
състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания, тежкото му материално положение и имотно състояние, ниската
стойност на отнетото имущество. Отегчаващи обстоятелства – многобройните предходнии осъждания, надхвърлящи минимума за кавалификация на деянието по чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното престъпление по 196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”от НК, следва да му наложи наказание под предвидения
в закона минимален предел (две години), изразяващо се в 1 /една/ година
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага
по-благоприятната норма на чл.58а от НК, действаща към момента на деянието в
сравнение с действащата към момента на постановява на съдебния акт.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия Б. са налице предпоставките на чл.25-23
от НК.
С
Присъда от 06.07.2010г. постановена по НОХ дело №297/2010г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.20,
ал.2 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, влязла в
законна сила на 22.07.2010г., И.М.Б. има
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години при
първоначален “строг” режим на изтърпяване. Деянието по
настоящето наказателно производство, за което съдът намери, че подсъдимият Б. е
виновен, е извършено преди да е влязла в сила горецитираната
присъда, поради и което съдът намери, че следва да определи едно общо най-тежко
наказание измежду наложеното му по настоящата присъда и горецитираната
такава, като най-тежкото се явява наказанието “лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ години при първоначален “строг” режим на изтърпяване.
Съдът намери, че
следва на основание чл.25 ал.3 вр.ал.2 от НК да
зачете и приспадне при изпълнението на така определеното най-тежко общо
наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, изтърпяното наказание по НОХ дело №297/2010г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Б., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия В.С.С.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.С., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”б”от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. За извършеното от подс.С.,
престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанията, при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.
373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на съответното деяние, имотното
състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – направените
самопризнания, тежкото му материално положение и имотно състояние, ниската
стойност на отнетите вещи. Отегчаващи обстоятелства – многобройните му
предходни осъждания за престъпления против собствеността.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона
минимален предел (две години), изразяващо се в 1 /една/ година „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК,
действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на
постановява на съдебния акт.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия С., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия С.К.П.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.П., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”б”от НК
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. За извършеното от подс.П., престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и
размер на наказанията, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на
съответното деяние, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – направените самопризнания, тежкото му материално положение и
имотно състояние, младата му възраст, ниската стойност на отнетото имущество.
Отегчаващи обстоятелства – многобройните предходни осъждания за престъпления
против собствеността.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона
минимален предел (две години), изразяващо се в 1 /една/ година „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК,
действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на
постановява на съдебния акт.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимия П. са налице предпоставките на чл.25-23
от НК.
С Присъда
№50/29.03.2010г. постановена по НОХ дело № 57/2009г. на РС-Гълъбово, за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195,
ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”б” от НК, влязла в законна сила на 14.04.2010г., С.К.П. има
наложено наказание 1 година и 6 месеца “Лишаване от свобода”, при първоначален
“строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип.
С Присъда №165/30.06.2010г. постановена по
НОХ дело № 739/2010г. на РС-Стара Загора, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2
във вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 предл.2
и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК, влязла в
законна сила на 16.07.2010г., С.К.П. има наложено наказание 2 години и 8 месеца
“Лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване в
затворническо заведение от закрит тип
Деянието по
настоящето наказателно производство, за което съдът намери, че подсъдимият П. е
виновен, е извършено преди да е влязла в сила която и да е от горецитираните присъди, поради и което съдът намери, че
следва да определи едно общо най-тежко наказание измежду наложеното му по
настоящата присъда и горецитираната такава, като
най-тежкото се явява наказанието “лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години и 8 /осем/ месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване.
Съдът намери, че
следва на основание чл.25 ал.3 вр.ал.2 от НК да
зачете и приспадне при изпълнението на така определеното най-тежко общо
наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, изтърпяното наказание по която и да е от
присъдите, предмет на групиране.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия П., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Д.А.Д.:
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.Д., съдът се
съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната
ни система-принципа на законоустановеност и принципа
на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали
в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години - за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”б”от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. За извършеното от подс.Д., престъпление, съдът определи на подсъдимия вид и
размер на наказанията, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която
препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на
съответното деяние, имотното състояние на подсъдимия и другите отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – направените самопризнания, тежкото му материално положение и
имотно състояние, младата му възраст и ниската стойност на отнетите вещи.
Отегчаващи обстоятелства – многобройните предходни осъждания за престъпления
против собствеността.
Намирайки, че
са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК,
чийто императивен характер налага приложението на чл.55 от НК, без да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че
за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.29, ал.1, б.”б”от НК, следва да му наложи наказание под предвидения в закона
минимален предел (две години), изразяващо се в1 една/ година „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” първоначален режим в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание
чл.2, ал.2 от НК, съдът прилага по-благоприятната норма на чл.58а от НК,
действаща към момента на деянието в сравнение с действащата към момента на
постановява на съдебния акт.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимия Д., наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимия и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите И.Б.,
В.С.,*** и Д.Д. за виновни по повдигнатите им обвинения, намери, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в размер на 77 лева следва
да бъдат присъдени в тежест и на четиримата подсъдими – солидарно.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на
подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов
/