Р Е Ш Е Н И Е
№
…………. 10.06.2013 г. град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.01. 2012
година
В
открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Д.К.
изслуша
докладваното от съдията БОНЧЕВА
търговско
дело № 255 по описа за 2012 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 51 ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба, предявена от “М.” ООД – гр. С.З. против “А.” ООД – гр. С.З. за
сумата 94 000 лв. Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил
марка М., модел 35,362 ВФ, тип самосвал, основен цвят - бял, допълнителен цвят
– червен, с регистрационен номер СТ *** НН. На 02.10.2009г. товарният автомобил
бил оставен на основен ремонт в базата на ответното дружество, като на
29.11.2009г. ремонтът приключил. За извършените дейности бил поискан аванс, за
който били издадени две фактури, посочени в исковата молба, на обща стойност
7 000лв. Ищецът заплатил тази сума, като считал, че заплатил всичко,
свързано с основния ремонт, но му били поискани още 7476,80лв., като законният
представител на ответното дружество отказал да предаде поверения му за ремонт
товарен автомобил под предлог, че ищецът дължи още пари, претендирани по т.д.
485/2010г. на СтОС, като без основание задържал автомобила за периода
29.11.2009г. – 18.10.2010г. Като основен мотив за действията си ответникът
изтъквал неуредени финансови взаимоотношения между двете дружества. Била
образувана прокурорска преписка във връзка със задържането на автомобила, но с
мотив, че се касае за гражданско-правни отношения, същата била прекратена. Била
издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 5924/2010г. на СтРС, като
обезпечението било запор върху описаното МПС. С всички тези действия ответното
дружество затруднило ежедневната търговска дейност на ищеца, който претърпявал
ежедневни загуби под формата на пропуснати ползи. Счита, че ответното дружество
следва да отговаря за своите действия на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Загубите си ищецът оценява на 94 000 лв., представляващи средната
заработка на еквивалентен товарен автомобил, за периода, през който е задържан
процесния самосвал от “А.” ООД. Моли съда да постанови решение, с което да
присъди исковата сума в размер на 94 000лв., изразяваща се в пропуснати
ползи – приходите от дейността на автомобила, от които приходи ищецът бил лишен
за периода от 29.11.2009г. – 18.10.2010г. С исковата молба са направени
доказателствени искания.
Постъпил е отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан, като взема становище във връзка с изложеното в исковата молба.
Твърди, че не е действал недобросъвестно, задържайки автомобила, а всъщност
чрез тази действия упражнил правото си на задържане до заплащане от страна на
ищеца на остатъка от цената на ремонта, съгласно чл.91, ал. 1 ЗЗД, респ. чл.
315 ТЗ. Също така твърди, че останалата част от собствените на ищеца осем броя
еквивалентни на задържания камиони не били извършвали транспортна дейност в
претендирания период поради настъпилата криза в строителството. Моли съда да
отхвърли предявения иск, като също е взел становище по направените в исковата
молба доказателствени искания.
В допълнителна искова молба
ищецът обосновава доводите си във връзка с неоснователността на възраженията на
ответника, като се позовава на чл. 315 ТЗ, касаещ правото на задържане на
процесния автомобил, като излага доводи в тази насока.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът излага съображения във връзка с допълнително изложените
от ищеца съображения.
С допълнителна молба от
ищеца е поискано и е допуснато от съда изменение на предявеният иск на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като предявеният иск е намален от предявения
размер 94 000лв. до размера на 50952,26 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че между страните на
02.10.2009 г. е сключен договор за изработка, изразяващ се в основен ремонт на
процесния камион, както и че ищецът е заплатил авансово суми по двете фактури
на обща стойност 7 000 лв. Безспорно е и обстоятелството, че на 29.09.2010 г. ищецът
е уведомен писмено от ответното дружество за приключване на основния ремонт на двигателя
на товарния автомобил, за възможността да бъде получен от ищеца, който да заплати
остатъка от стойността на ремонта.
Страните не оспорват обстоятелството, че на 04.05.2011
г. автомобилът е предаден на ищеца, съгласно приемо -предавателен протокол от
същата дата, подписан от страните, на която дата е платена окончателно сумата
за ремонта на движимата вещ.
По делото безспорно се установява, от приложеното и
прието като доказателство гр.д. № 6641/2010 г. по описа на СтРС, че между
същите страни за процесният товарен автомобил е бил налице вече правен спор,
относно претенция на ответника „А." ООД за заплащане на остатъка от
дължимата сума в размер на 7 476, 80 лв. по данъчна фактура
№**********/11.10.2010г. за извършеният основен ремонт, като по спора е влязло
в законна сила Решение № 349/29.03.2011г., постановено по гр.д №6641/2010г. по
описа на СтРС. По това дело ищецът в настоящото производство „М." ООД е
осъден да заплати на ответника „А."ООД горната сума, представляваща
неизплатено възнаграждение - стойността на извършените авторемонтни услуги
(основен ремонт) на товарен автомобил марка М. с рег. № СТ***НН по договор за
изработка от 02.10.2009г., за което е издадена съответната данъчна фактура.
По делото от ищеца е представен договор за превоз от
28.06.2007 г. със срок до 31.12.2014г. за извършване от страна на ищеца на
транспортни услуги, със собствени превозни средства.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна
съдът по искане на страните допусна и разпита свидетели. От събраните гласни
доказателства се установява, че автомобилът действително е бил на ремонт при
ответника. След извършването на ремонта, ответното дружество е извикало
началника на механизацията в ищцовото дружество св.Х. да приеме ремонта, който след
като изпробвал на място камиона и установил, че същият е запалил, е приел извършеният
от ответното дружество ремонт. Според показанията на свидетеля Х., уговорките
между страните са били за плащане на ремонта на части, като след приеМ.ето на
ремонта на автомобила, ищецът е останал да дължи сума, която не е била платена
своевременно на ответното дружество. Съставен е и протокол от 25.11.2009г.,
който е сведен до знанието на управителя на ищцовото дружество. Същият е
уведомен за дължимата сума. Свидетелят сочи, че единствената причина да не
вземе процесният товарен автомобил от сервиза на ответника е неплащането от
ищеца на дължимата за ремонта окончателна сума. Свидетелят е псочил, че
финансовата дисциплина в дружеството ищец е била много строга и управителят на
ищцовото дружество е знаел за всички ремонти на собствените му товарни
автомобили, както и за цената на услугата. Св. Х., който през периода 2009-2010г.е е
работил при ищеца като началник механизация, е посочил, че през времето, когато
е бил даден за ремонт на ответника и процесния автомобил, в базата на ищцовото
дружество е имало друг товарен автомобил, който не е бил “ремонтиран поради
липса на финансови средства”. В този смисъл са и показанията на св.Д.Д.,
механик при ищеца. Свидетелят е посочил обстоятелствата, свързани с
извършването на ремонта на процесния товарен автомобил от ответното дружество,
посочил е, че поради забавено плащане от страна на ищеца на извършения ремонт,
автомобилът не е бил върнат на ищеца. Същият свидетел е потвърдил
обстоятелствата, че в базата на ищеца е имало и друг товарен автомобил, който е
бил в процес на ремонт, като е посочил,
че на него /т.е. на свидетеля/ е предоставен този ремонт, но е заявил, че не са
му известни причините ремонтът да се предостави на него. Относно ремонта на
процесния автомобил от ответното дружество, идентични на горните показания е
дал и св. Г.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства и се подкрепят и от писмените
доказателства по делото.
По делото е прието заключението на комплексна съдебно-
счетоводна и техническа експертиза и допълнително такова. От заключенията на ВЛ
се установява, че средно месечната заработка за претендираният период за
еквивалентен автомобил в други транспортни фирми е в размер на 6500лв., като
средно месечната заработка за осемте четириосни товарни автомобила на ищеца
възлиза на 2 717, 57 лв. без ДДС, като общата заработка за периода
29.11.2009 г. до 18.10.2010 г. възлиза на 228 275, 54 лв. без ДДС. В
допълнителното заключение на поставените въпроси, ВЛ са дали заключение, че
средната заработка от един автомобил, собственост на ищеца е 38 045, 92
лв. бруто приходите разделени на 12 месеца се равнява на 3 170, 49 лв.
средно месечната пазарна заработка (бруто приходи) за процесният период възлиза
на 4 835, 24лв. Общо средната пазарна заработка (бруто приходи) за
процесният период за процесният товарен автомобил възлиза на 50 952, 26 лв.
ВЛ са установили също, че средният нетен приход на един брой автомобил за
процесният период възлиза на 19 335, 46 лв., средно месечният приход на
един брой автомобил за процесният период от средно месечната заработка възлиза
на 1 611, 29 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи :
Съгласно чл. 51 ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Вредата, като засягане на правно защитимо благо обхваща
неимуществените и имуществени щети, последните в двете им разновидности -
претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропуснатата полза, като вид имуществена
вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, се изразява в
невъзможността да се увеличи имуществото. Всяко неосъществено увеличаване на
имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от
деликта, съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която увреденият
е можел да получи от изпълнението на договор, осуетен от противоправно
поведение на деликвента, така и всяка друга имуществена облага, която със
сигурност пострадалият би реализирал, ако вредоносното действие не би
настъпило.
Безспорно по делото се установи, че ответното
дружество е получило авансово сумата от 7 000 лв. за извършената от него
ремонтна услуга. Така, между страните към 29.11.2009 г. е останала дължима
сума, одобрена от представител на ищеца, в размер на 7 476, 80 лв., която не
е била платена от ищеца. Поради това, съдът намира, че за ответното дружество е
възникнало правото да задържи товарния автомобил до заплащане на дължимата сума
за извършеният ремонт, съгласно разпоредбата на чл. 315 от ТЗ. В този смисъл,
упражненото от ответника правото на задържане не може да се приеме за
противоправно деяние, което да се намира в причинно следствена връзка с
твърдяното увреждане на ищеца, под формата на пропуснати ползи. Това е така,
тъй като ищецът не би претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, ако беше заплатил остатъка от стойността на извършения от ответника
ремонт. Освен това, вредите са щели да настъпят и ако камионът се е намирал неотремонтиран
в базата на ищеца, тъй като от показанията на свидетеля Х. се установява, че
когато у ищеца са липсвали средства за закупуване на части, ремонтът на
неговите товарни автомобили е продължавал толкова, колкото време е било
необходимо на ищеца да си набави необходимите средства за ремонта. Ето защо, в
настоящия случай съдът намира, че след като не е установен един от елементите
на фактическият състав на чл. 49
вр. с чл. 45 от ЗЗД, а именно
настъпването на имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
причинна връзка с увреждането, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск от “М.” ООД – гр. С.З. против “А.”
ООД – гр. С.З. за заплащане на сумата 50 952, 26 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се пропуснати ползи от приходи от
дейността на товарен автомобил марка М., модел 35, 362 ВФ, тип самосвал,
основен цвят - бял, допълнителен цвят – червен, с регистрационен номер СТ *** НН за
периода 29.11.2009 г. – 18.10.2010 г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ищецът следва да заплати на “А.” ООД – гр. С.З.
направените в настоящото производство разноски в размер на 5 270 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “М.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., против “А.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., иск за заплащане на сумата 50 952, 26 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди, изразяващи се пропуснати ползи от приходи от дейността на
товарен автомобил марка М., модел 35, 362 ВФ, тип самосвал, основен цвят - бял,
допълнителен цвят – червен, с регистрационен номер СТ *** НН за периода
29.11.2009 г. – 18.10.2010 г. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “М.” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., да заплати на “А.” ООД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С.З., сумата от 5 270 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: