Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
13980 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 159055 от 24.07.2020 г. по гр.д. № 19587/2019 г. Софийски
районен съд, 34 състав отхвърлил предявения от М.А.Б., ЕГН **********, срещу Г.И.Ч.
осъдителен иск с правно основание чл. 51 ЗА вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 280 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1 854.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, произтичащи от недобросъвестно изпълнение на задълженията на ответницата
по договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М.А.Б., която го
обжалва изцяло при твърдения същото да е неправилно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Същевременно в жалбата се твърди, че районният съд
разгледал иск на договорно основание и отказал да разгледа деянията по исковата
молба по чл. 45 ЗЗД, с което излязъл извън предмета на търсената защита, което
според въззивницата съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението и се иска
отмяната му, като вместо това въззивният съд постанови друго, с което да уважи
предявения иск Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 10.03.2022 г.
Въззиваемата страна Г.И.Ч. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира
разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо като
постановено по нередовна искова молба.
Исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 19587/2019 г. на
СРС, е била нередовна предвид противоречието между обстоятелствена част и
петитум. В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за причинени
на ищцата от ответницата имуществени вреди във връзка със сключени договори за
правна защита и съдействие от 07.04.2014 г. и от 19.06.2015 г., по които
ответницата - адвокат не изпълнила възложеното и се отклонила от него, като
вместо иск по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС предявила такъв по чл. 45 ЗЗД, което довело до
отхвърляне на иска и причиняване на имуществени вреди на ищцата в размер на
1 854 лв., включващи неполучената сума от 350 лв., представляваща
направени разходи за неотложен ремонт на общи части, държавни такси за
първоинстанционното и въззивното производство в размер на 140 лв., мораторна
лихва от 113.80 лв., хонорар на ответницата от 300 лв. и 950 лв. – заплатени от
ищцата адвокатски възнаграждения на трите ответници по водените гр.д. №
19803/2014 г. на СРС, 25 състав и в.гр.д. № 11362/2015 г. на СГС. Наведени са
твърдения и за недобросъвестно поведение на ответницата преди сключване на
договора за правна защита и съдействие, както и за неправилно обжалване на
първоинстанционното решение и отказ на адвоката от упълномощаване без
основание. Същевременно в петитума на исковата молба е формулирано искане за
осъждане на ответницата – делинквент да заплати на ищцата обезщетение за
имуществени вреди, заедно с компенсаторната лихва от деня на увреждането до
плащането.
След двукратно оставяне на исковата молба без движение, с молби – уточнения
от 06.06.2019 г. и 26.11.2019 г. нередовността не е била отстранена, като с
първата ищцата е дала квалификация на твърденията си – че се касаело за
непозволено увреждане, а противоправното поведение на ответницата включвало и
„предпроцесуално“ умишлено поведение и други изнудвания извън преките
задължения на ангажиран адвокат, нарушаващи добрите нрави; Посоченото в
исковата молба „неизпълнение по договор“ пояснявало само размера на
претендираното обезщетение/вредата; С втората уточнителна молба ищцата е
преповторила твърдените недобросъвестни действия на ответницата- адвокат, вкл.
е твърдяла виновно неизпълнение на поети задължения по договорите за правна
помощ, като същевременно отново е искала ангажирането на отговорността на
ответницата на деликтно основание, като е претендирала и законната лихва от
увреждането до плащането.
Във връзка с изложените от въззивницата – ищца доводи, че се претендирали
вреди и от „предпроцесуално“ и „следпроцесуално“ поведение на ответницата
следва да се посочи само, че при сключен валиден договор преддоговорната
отговорност (която цели да обезщети негативния кредиторов интерес от
несключване на договор или сключване на нищожен такъв, или унищожен
впоследствие договор) по правило се поглъща от договорната, а договорната
отговорност съгласно чл. 82 ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди от
виновното неизпълнение, ако длъжникът е бил недобросъвестен. Отделно от това,
ако ищцата е искала ангажиране и на деликтната отговорност на ответницата за
деяния извън предмета на сключените два договора, за вреди от такова поведение
е следвало да претендира отделно обезщетение, а не глобално такова на договорно
и извъндоговорно основание.
След като нередовността на исковата молба не е била отстранена, районният
съд е следвало да върне същата на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и да прекрати
производството по делото, което не е направено. Като се е произнесъл по
нередовна искова молба, районният съд е постановил процесуално недопустимо
решение, което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството
по делото – прекратено.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а от въззиваемата
не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 159055 от 24.07.2020 г., постановено по гр.д. № 19587/2019 г. на
Софийски районен съд, 34 състав, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, като недопустимо.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.