№ 3433
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110129712 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. на ответника топлинна
енергия, а потребителят не е заплатил, в 45 - дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на ищеца, дължимата цена, поради което е изпаднал в
забава. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
сумата 386,92 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за
периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г.; сумата 25,63 лв. такса за дялово разпределение за
периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2020 г.;
сумата 51,37 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
1
15.09.2018 г. – 21.08.2020 г. и сумата 4,80 лв. - законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г.
Ответникът не подава отговор на исковата молба, във възражението по чл.414 ГПК
оспорва вземането с твърдения, че не използва топла вода и отопление.
„Техем сървиси” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач на
страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва
презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.
От представеното по делото заявление – декларация от 02.05.2006 г., се установява,
че ответникът е поискал откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот на
негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на
топлоснабдения имот. Това изявление представлява предложение за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирал го
е, продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури
на посочения в заявлението абонатен номер, ищцовото дружество е приело предложението
за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Така между ищеца и ответника е
възникнало облигационно отношение, с източник писмен договор, по силата на изрично
волеизявление.
Предвид изложеното между ответника и ищцовото дружество съществува
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия
2
( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на
права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени
изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в столичен ежедневник,
както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила
ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното
предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от м.07.2017 г. – м.04.2019 г., за който е предявен искът, се установява от
съвкупната преценка на документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна
енергия и заключението на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на
изходящите от ищеца фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в
сградата / който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по
метрология/ и дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство. Последните са
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните
собственици с договор. Ответникът е сред тези етажни собственици, поради което няма
основание да се приеме, че документите, въз основа на които е изготвена техническата
експертиза, не са с противопоставима по отношение на него доказателствена сила. Сочената
във възражението на ответника клауза от ЗЗП е неприложима към отношенията по продажба
на топлинна енергия за битови нужди в сграда в режим на етажна собственост.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия срещу ответника е доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза и съдебно – счетоводната експертиза съдът приема, че общият размер на
задължението на ответника е за плащане на доставена топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, като не е изчислявана ТЕ за отопление и БГВ / в посочения по – горе
период е доказан до размера 386,92 лв. за топлинна енергия.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия, е в размер 51.37 лв. за
периода 15.09.2018 г. – 21.08.2020 г.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.09.2020 г.
Ответникът, както беше посочено по – горе е наследник на потребител на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за възникналото за
3
наследодателя му ( потребител ) задължение за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни
протоколи и заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 25.63 лв., поради което ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение
в посочения размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 31.08.2017 г. – 21.08.2020
г. е в размер 4.80 лв.
Предвид изложеното предявените искове са основателни за пълните предявени
размери и периоди и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производството в общ размер 25 лв. и за исковото
производство в размер на 925 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
4
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете производства / .
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ЕД. АР. С., ЕГН
**********, с адрес – гр.София, ж. к. “****”, бл.*, вх.А, ет.1, ап.1, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата 386,92 лв. – главница,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. и
сумата 25,63 лв. - такса за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2020 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 51,37 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 21.08.2020 г. и сумата 4,80
лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 21.08.2020 г., за които суми по ч.гр.д. № 41841/2020 г. по описа
на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА ЕД. АР. С., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ж. к. “****”, бл.*, вх.А,
ет.1, ап.1 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 41841/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 925 лв. –
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6