№ 299
гр. Бургас, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000070 по описа за 2022 година
С Решение № 51 от 3.06.2022 г. Апелативен съд Бургас е потвърдил
Решение № 63 от 5.08.2021 г., постановено по т.д. № 369/ 2020 г. на Окръжен
съд Бургас.
Присъдени са разноски пред въззивната инстанция.
Постъпила е молба от „Р.“ ООД, чрез процесуалния му
представител – адв. С. Е., с искане за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, като се претендира, че такива следва да бъдат
присъдени единствено на дружеството – молител, като тези, определени в
полза на насрещната страна – О. П., се счетат за недължими, като погасени
чрез компенсация. В допълнение се претендира намаляване, поради
прекомерност, на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за
адвокат, поне до размера на това, платено от молителя.
В предоставения срок, отговор на молбата не е постъпил.
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и е допустима за разглеждане по същество.
Отговорността за разноски в гражданския процес е функционално
обвързана с изхода на делото по съществото на поставения за решаване
правен спор и, съгласно чл.78 ГПК, предвижда пропорционално присъждане
на разноските на страните, според положителния за тях резултат от
производството. Съгласно нормата на чл.81 ГПК, съдът дължи произнасяне
по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в
1
съответната инстанция.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за съда, при
надлежно отправено искане от страната, да не присъди в цялост платеното от
насрещната страна възнаграждение за адвокатска защита, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото.
В настоящия случай молителят е отправил възражение за
прекомерност на заплатения от О. П. адвокатски хонорар.
Пресметнат върху интереса в производството от 41 874,94 лв. по
правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото
възнаграждение възлиза на 1786,25 лв., без ДДС, поради което и
преценявайки действителната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че платеното възнаграждение от 2500 лв., без
ДДС, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. То е съпоставимо и с
възнаграждението, платено от молителя за същия обем защита. Следва да се
отбележи, че преценката на решаващия съд по чл.78, ал.5 ГПК е
дискреционна, а не обвързана.
Прихващането, като погасителен способ, включва във фактическия
си състав съществуването на две насрещни и еднородни вземания,
изпълняемо пасивно вземане, изискуемо и ликвидно активно вземане и
отправянето на изявление от страната с активното вземане до насрещната
страна, за да породи правните си последици. Ефектът на прихващането не
настъпва по право, а е предпоставен от нарочно отправено едностранно
изявление на единия от длъжниците/кредитори до насрещната страна. При
съобразяване на горните особености, изводими от разпоредбите на чл.103 и
следващите ЗЗД и задължителната практика, в това число и тълкувателна
такава, настоящият състав намира, че принудително компенсиране на
разноски е недопустимо да се извършва от съда. За страната е отворен пътя,
посредством едностранно волеизявление, насочено към насрещната страна,
да предизвика правната промяна – погасяване на вземанията до размера на
по-малкото от тях, която цели, но липсват основания прихващане да се
постановява служебно от съда и принципът за процесуална икономия не
оправдава съдебната интервенция в случая, тъй като упражняването на
потестативното право на прихващане е стриктно на разположение на
2
правоимащия.
Предвид изложеното, налага се извод за неоснователност на
молбата.
Водим от горните съображения и на основание чл.248 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Е. П. 2100, област София, ул. „К. и
М.” № 23, представлявано от Н. Г. И. и И. Д. И. – управители, заедно и
поотделно, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Проф. Н. М.“ № 7, вх.Б, ет.1,
ап.2 – адв. В. А., за изменение на Решение № 51 от 3.06.2022 г., постановено
от Апелативен съд Бургас по т.д. № 70/2022 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3