№ 92
гр. Трявна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100273 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „КРЕДИРЕКТ“ЕООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №**********/27.10.2023 г., по силата на който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 500,00 лв., а кредитополучателят да върне сумата от 618,99 лв.,
съгласно условията на договора. В договора за кредит са уговорени, както
следва: ГПР в размер на 58,16%, а ГЛП в размер на 47%, при срок на кредите –
8 вноски. В чл.18 ал.1 от договора се предвидило, че ако кредитополучателят
не предостави допълнително обезпечение по чл.6 от договор, дължи
неустойка в размер на 409,93 лв. Тази неустойка била начислена и
разпределена на 8 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и
лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна
вноска нараснала на 381 лв. Твърди се в исковата молба, че договор за
потребителски кредит №**********/27.10.2023 г. е нищожен, на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. При условията на
евентуалност се твърди, че клаузата на чл.18 от същия договор, предвиждаща
заплащането на неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави
и неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.
1
Претендира се в исковата молба да се обяви сключения между страните
договор за кредит за нищожен, а при условията на евентуалност да се обяви за
нищожна клаузата на чл.18 от договора за кредит. Претендира се в исковата
молба и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил предявеният иск като неоснователен и с твърдения за
действителност на договора като цяло и на клаузата за неустойка.
Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове. Ответникът, чрез
писмено становище на адв. Х. М. като процесуален представител, поддържа
направените в писмения отговор оспорвания на предявените искове.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 27.10.2023 г. между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД (като
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит №952153, при следните уговорени параметри: размер
на кредита – 500,00 лв.; ГПР – 58,16%, брой вноски – 8; размер на погасителна
вноска – 3 Х 19,58 лв. и 5 Х 112,05 лв.; обезпечение – поръчител или банкова
гаранция, по избор на кредитополучателя; дата на последно плащане –
27.06.2024 г.; обща сума за плащане – 618,99 лв. Съобразно чл.3 ал.4 на
договора, размерът на посочения ГПР е определен в съответствие с
изискванията на чл.19 ал.2 ЗПК съгласно формулата по Приложение №1 към
ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в ал.2 параметри, в
т.ч. общите разходи по кредита съгласно §1 т.1 ЗПК, а именно:
възнаградителната лихва.
В чл.6 от договор за потребителски кредит №952153/23.10.2023 г. е
уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения, предоставени в срок до 2 работни дни от сключване на договора,
а именно: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
2
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора
за кредита, включваща договорената главница и лихва, или 2.
Поръчителството на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител – осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната
работна заплата за страната; 2.2. При двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко
от два пъти минималната работна заплата за страната; 2.3 Да не е/са
поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 2.4. Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по
които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6.
Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съобразно
чл.18 от договора: Със сключването му кредитополучателят се счита
уведомен, че ако не представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен
срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 409,93 лв. (ал.1). Неустойката обезпечава изпълнението
на задължението за представяне на обезпечение по чл.6 от договора и е
дължима единствено в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение и служи като обезщетение за причинените вреди
на кредитора (ал.2). Кредитополучателят се съгласява и признава, че
неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се
дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски креди и
на основание чл.19 ал.3 т.1 от Закона за потребителския кредит същата не се
включва при изчисляване на годишния процент на разходите (ал.3).
Кредитополучателят декларира, че размерът на неустойката е определен
преди сключване на договора за кредит, след проведени преговори с
кредитора по предложение на едната със съгласието на другата страна, като за
определяне на нейния размер са взети предвид общият размер на кредита,
срокът на договора, както и предходната кредитна история на
кредитополучателя (ал.4). Неустойката може да бъде заплатена от
3
кредитополучателя разсрочено (ал.5).
Съобразно погасителния план по договора, неустойката е в размер на
421,01 лв., като е разпределена на 8 месечни вноски, дължими на падежа на
задълженията за главница и лихва. В погасителния план е посочен размер на
дължимата от кредитополучателя вноска, във вариант с и без неустойка.
Вноската с неустойка е в размер на 130,00 лв. за всеки месец, при което
дължимата сума от кредитополучателя е сумата от 1040,00 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на договор за потребителски кредит №952153/27.10.2023 г. При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД
за обявяване нищожност на клаузата на чл.18 от същия договор.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
№952153/27.10.2023 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
4
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за потребителски кредит №952153/27.10.2023 г. е
посочен ГПР от 58,16 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния
такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не
включва неустойката по чл.18 от договора. Съдът счита, че неустойката за
непредставяне на обезпечение по чл.18 от договора следва да се включи в
размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за
потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са
следните: Касае се за уговорена между страните неустойка за неизпълнение на
непарично задължение, поради което от неизпълнението му не произтича
пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици от него са свързани с
евентуални затруднения при събиране на вземането, които могат да настъпят
след падежа на главното задължение. С оглед на това, поставянето на срок за
предоставяне на обезпечението и то твърде кратък – два дни след сключване
на договора, е нелогично и икономически необосновано. Самата неустойка е в
размер, който е почти толкова, колкото този на кредита (при кредит в размер
на 500,00 лв. неустойката за непредоставяне на обезпечение е 409,93 лв.
съобразно посоченото в чл.18 и в размер на 421,01 лв. според погасителния
план към него), а заплащането й е уговорено със заплащането на следващата
погасителна вноска съобразно погасителния план на договора. Всичко това
показва, че целта на тази неустойка е не да обезпечи изпълнението на
основното задължение и да обезщети и санкционира неизпълнението му, а да
породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това
да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително
5
възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за
кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като размерът му не е
обусловен от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но
неминуемо води до възникване на косвени разходи, които съобразно
разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент
на разходите по договора. Невключването на неустойката в ГПР води до
несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв,
определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се
приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод
следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на
Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според
СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати
разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че
поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на
основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че
порочност на клаузите за неустойка поради непредоставяне на обезпечение не
водят до недействителност на целия договор. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от двете хипотези: Нищожността на клауза
6
относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителни норми на закона или да се предположи. Без такава клауза
договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Относно предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.18 ал.1
от договор за потребителски кредит №952153/27.10.2023 г.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 от
същия договор.
Относно разноските:
С оглед уважаването на предявения иск и на основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. В случая,
разноските по делото включват заплатена държавна такса в размер на 50,00
лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за оказана на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е
осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие
между ищеца и адв. Д. М..
Дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ е оспорено от ответника с
твърдение, че ищецът не е материално затруднено лице. Съдът намира
възражението за неоснователно. Наличието на основанията по чл.38 ал.1 от
ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата
7
страна възражение и ангажирани по него доказателства. Преценката дали да
се окаже безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва единствено от адвоката и е въпрос на
договорна свобода между адвокат и клиент.
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. С решение
на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията. Националната юрисдикция е длъжна
да не прилага Наредбата, а възнаграждението следва да бъде определено
според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна
сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа.
Съобразно гореизложеното и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и обема на извършената от адв. Д. М.
работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба, както и на 1 брой
писмено становище във връзка с провеждане на първото и единствено о.с.з. по
делото) съдът определя адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно
адвокатска помощ в настоящото производство размер на 240,00 лв.
Присъденото адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца
адвокат е с ДДС, съобразно постановеното решение от 25.10.2025 г. по дело
№С-744/23 г. на СЕС. Посочената сума ищецът следва да бъде осъден да
заплати директно на осъществилия безплатно адвокатска помощ адвокат,
доколкото не представлява направени от страната разноски по делото, а се
присъжда от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА договор за потребителски кредит №952153/27.10.2023
г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№115Е ет.5, представлявано от Н. П. П., и Н. В. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т., ул. ******* № * (със съдебен адрес: гр. П.,
ул.********** №*, ет.*, ап. *, чрез адв. Д. М.), за нищожен поради
противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1
т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№115Е ет.5, представлявано от Н. П. П., да заплати на Н. В. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Т., ул. ******* № * (със съдебен адрес: гр.
П., ул.********** №*, ет.*, ап. *, чрез адв. Д. М.), сумата от 50,00 лв.
(петдесет лева и 00 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИРЕКТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№115Е ет.5, представлявано от Н. П. П., да заплати на адв. Д. М. от
Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 240,00 лв. (двеста и четиридесет
лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9