П Р О Т О К О Л №
5
10.01.2017 година град
Карлово
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І
наказателен състав
на десети януари две хиляди и седемнадесета
година
в публично съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
Секретар: М.Т.
Прокурор: П. Радева
Сложи за разглеждане
докладвано от съдията
НОХД
№ 471 по
описа за 2016 година
На именното повикване в 10.00 ч.
се явиха:
ОТКРИ СЕ СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
За Р.П. К. – редовно
призована, явява се прокурор П. Радева.
ПОДСЪДИМИЯТ К.П.Л.-редовно призован, явява се лично и с
адвокат М.И., представя пълномощно.
Адв. И.: Ще представя договор за правна помощ след
съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ П.И.Ж.-редовно призован, явява се лично и с
адвокат М.И., с пълномощно по делото.
ПОСТРАДАЛ Б.М.З.-редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ А.Ю.Х.-редовно призован, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ И.Т.Д.-редовно призован, не се явява. По делото е
постъпило заявление от същия за невъзможност да се яви в съдебно заседание
поради лошите метеорологични условия.
СВИДЕТЕЛЯТ В.Л.К.- редовно призован, не се явява. По делото
е постъпило заявление от същия за невъзможност да се яви в съдебно заседание
поради здравословни причини. Представя болничен лист.
СВИДЕТЕЛЯТ П.С.Г.- редовно призована, не се явява. По делото
е постъпила молба от същия за невъзможност да се яви в съдебно заседание поради
лични причини.
СВИДЕТЕЛЯТ З.В.Д.- редовно призована, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ С.Р.И.- редовно призован, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М.П.Х.- редовно призован, не се явява. По делото е постъпило заявление от същия за
невъзможност да се яви в съдебно заседание поради ползване на платен годишен
отпуск.
СВИДЕТЕЛЯТ Н.М.К.-нередовно призован, призовката върната в
цялост, че лицето не е открито на адреса, уведомен по телефона, лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М.П.Д.- нередовно призован, призовката е върната
в цялост с отбелязване, че не може да бъде намерен на адреса, не се явява.
СВИДЕТЕЛЯТ П.Р.Т.-редовно призована, лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.С.С.-редовно
призован, не се явява. От същия е постъпила молба за невъзможност за
явяване в съдебно заседание, поради
ползване на платен годишен отпуск.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречка за това.
Адвокат
И.: Уважаема госпожо Председател, ще ви моля да не давате ход на делото и на
основание чл. 288 вр.
чл. 249 от НПК да прекратите съдебното производство и да върнете делото на Р.п.К.
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:
на
първо място, в обвинителния акт е ангажирана наказателна отговорност за две
различни по характер телесни повреди – по чл. 130 , ал.1 от НК и по
чл. 130, ал.2 от НК, но в резултат на абсолютно всички установени травматични
увреждания. Налице е противоречие в обвинителната теза, относно това, кои травматични
увреждания до коя от двете телесни повреди са довели, т.к. и наказуемостта при двете посочени, е различна. Тази неяснота
води до ограничаване правото на защита.
На
второ място, изложената фактическа обстановка е неясна, не са описани подробно
действията на подсъдимите, а именно, с кои свои действия точно какви телесни
увреждания са причинени. В обвинителния акт е посочено, описаните травматичните
увреждания са причинени по най- общ механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет.
На трето място, в
обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват различни места за
развилите се действия – заведение „К.“ К., в центъра
на гр. К. и бар „К.“ гр. С.. Времето на извършване също не е посочено.
Районна
прокуратура следва да прецени дали са налице въобще така неречените хулигански
подбуди, като съобрази константната
съдебна практика, че при нанасяне на телесна повреда по хулиганска
подбуда, липсва личен мотив, т.к. мотива на извършване, не е да увреди
пострадалия, а да изрази явно неуважение
към обществото. Начина, по който е описан в обвинителния акт престъплението,
затруднява правото на защита в тази си част на подсъдимите, което винаги
съставлява основание за връщане.
В случай, че не уважите това мое искане,
считам, че не следва да се дава ход на делото в днешно съдебно заседание, т.к.
държа преди изслушване на свидетелите, да бъде изслушана на първо място СМЕ на
вещото лице д-р С..
Прокурорът: Оспорвам твърденията на защитата на подсъдимите.
Ще започна отзад напред. РП К. е внесла обвинителен акт срещу двамата подсъдими
П.И.Ж. и К.П.Л. за извършено
престъпление, както изрично е посочено на 07.03.2015 г. в гр. К.. Посочено е и
мястото, където е извършено това престъпление, а именно заведение „К.“, находящо се в центъра на гр. К., това е посочено още в
началото на обвинителния акт. Единствената неяснота, ако мога така да я нарека,
е написаното в снетата самоличност на единия от подсъдимите, където е
посочено бар К. гр. С., допусната е
техническа грешка, което не е основание за връщане на делото. Посочено е и
времето, това е станало на 07.03.2015 г.
в гр. К.. Твърди се, че фактическата обстановка е неясна и не са описани действията
на подсъдимите. Напротив, в обвинителния акт на РП К. конкретно е посочено кой
от двамата подсъдими какво е извършил, първо са били посочени действията на
подсъдимия К.Л., където е нанесъл удар в областта на бузата на пострадалия,
след това са посочените и действията на другия подсъдим, че двамата са го
бутнали на земята, нанасяли са му удари с крак, ритали са го, от което
пострадалият е паднал на земята, обвиняемите продължили да го ритат, без да
гледат къде попадат ударите и от там е
получил удари по главата, гърба,
лицето и дясната подбедрица. Всичко това е описано в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Твърди се че неправилно са посочени
нанесени телесни повреди по смисъла на
чл. 130 ал.1 и чл. 130 ал.2 от НК. Това е така, т.к. нанесените удари са не
един, а множество, част от тях са леки по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК , част са леки по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Това е посочено в изготвената по делото СМЕ, кои точно удари са причинили
леките телесни повреди по ал. 1 и кои по ал.2 . Счупването на ляв горночелюстен синус без наличие на хемосинус
и клинична изява на ограничение на отваряне на устата, само по себе си е довело
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК.
Претърпяното мозъчно сътресение също е
довело до такова разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Мекотъканните
увреждания , отоци и кръвонасядания са довели
до леки телесни повреди по смисъла на
чл. 130 ал.2 от НК , това конкретно е посочено в СМЕ, изготвена по делото. Посоченото, че
описаните травматични увреждания са причинени по най общ механизъм- удар
с или върху твърд предмет са изводи, които са на вещото лице, то не е длъжно в
експертизата да посочи конкретно ударите от кого са били нанесени, за да
бъде описано в обвинителния акт на РП К.. Затова моля да оставите искането на защитника
без уважение. По отношение на последното искане, да се изслуша първо СМЕ, също
считам, че не следва да се уважава това искане, ако бъде даден ход на делото,
т.к. има ред, който е определен в НПК, първо се изслушват подсъдимите, след
това свидетелите и най-накрая вещото лице. Няма да затрудни разкриването на
обективната истина. Затова моля всички искания да бъдат оставени без уважение.
СЪДЪТ, след съвещание прие за установено следното:
В хода на досъдебното производство по делото
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правата на обвиняемите и техния защитник.
По отношение на подсъдимите П.И.Ж. и К.П.Л. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 07.03.2015 г., в гр. К.,
Пловдивска обл., като съизвършители
в съучастие помежду си, са причинили по хулигански подбуди на Б.М.З., ЕГН **********
***, лека телесна повреда, а именно- травматични отоци, кръвонасядания
и охлузвания на меките тъкани в окосмената част на главата, лицето, гърба и
дясната подбедрица, клинични данни за лекостепенно мозъчно сътресение, счупване на левия горночелюстен синус без наличие на хемосинус,
ограничение на отварянето на устата или други усложнения, налагащи хирургично лечение,
изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл.131
ал.1 т.12 предлож.1 вр.
чл.130 ал.1 и ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
Видно е, че в случая деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК е съотнесено едновременно, както към телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК, така и към телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. Посочено е
само едно пострадало лице. Телесните повреди, представляващи престъпления по
чл.130 ал.1 и ал.2 от НК се различават помежду си не само по медикобиологичните си признаци, но и по предвидените за
деянията наказания- по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК- лишаване от свобода до три години, а по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК- лишаване от свобода до една година
или пробация. В този смисъл леката телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК се явява по- тежко наказуемо престъпление от това по чл.130
ал.2 от НК.
Постановление
№ 3/ 27.09.1979 г. на Пленума на ВС, т.18 сочи, че „когато с деянието се
причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания
/тежка и средна/ е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед най- тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това
е така, защото обектът на посегателство е един и същ и по силата на общия
принцип по- лекия резултат се поглъща от по- тежкия. Наличието на няколко еднакви
или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за
правната квалификация“. Т.е. в конкретния случай е следвало посочените различни
по вид телесни увреждания да се квалифицират с оглед по- тежкия резултат. Това
не е сторено, а дадената правна квалификация на деянието, което се твърди да са
извършили двамата подсъдими е неясна, доколкото твърдяното престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК се наказва с
лишаване от свобода до три години, а престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК- с лишаване от свобода до една година
или пробация. Допусната неяснота в правната
квалификация на твърдяното деяние представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като създава объркване относно деянието, което се твърди да се
извършили двамата подсъдими и за което са предадени на съд.
Допуснатото
съществено процесуално нарушение е отстранимо чрез
повдигане и предявяване на ново обвинение на двамата подсъдими в досъдебната
фаза, поради което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
се върне на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.
Предвид
горното и на основание чл.288 ал.1 т.1 от НПК,
СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 471/2016 г. на КрлРС, ІV наказателен състав.
ВРЪЩА
делото на Р.п.К. за отстраняване на посочените съществени процесуални
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Пловдивски окръжен
съд.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10,30 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
МТ