№ 684
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503567 по описа за 2020 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.01.2020г. по гр.д. № 8486/2019г. на Софийски градски съд, I – 23
състав „Дженерали застраховане“АД е осъдено да заплати на С. И. З. сумата от 5000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за пътно произшествие, настъпило на 17.07.2018г., ведно
със законната лихва от 27.05.2019г., като искът над присъдения размер до пълния
претендиран от 26 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от само от ищеца С. И. З. чрез пълномощник в
отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния
закон /чл.52 ЗЗД/. Конкретните доводи в жалбата са против размера на присъденото
обезщетение като прекомерно занижен и несъобразен с действително търпените от ищцата
физически болки и страдания по повод на получените травми, които са установени
посредством неоспорени медицински експертизи. Твърди се и процесуално нарушение на
съда, изразяващо се в отказа да се съберат гласни доказателствени средства за установяване
на конкретни обстоятелства относно състоянието на пострадалата към произшествието и
към настоящия момент. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което искът бъде
уважен в претендирания размер.
1
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия –ответник „Дженерали
Застраховане“АД, с който се оспорват по основание оплакванията и се иска потвърждаване
на решението в обжалваната му част. Поддържат се доводи, че пострадалата е получила
травми, които не са били тежки по характер, и че се е възстановила напълно за един
сравнително кратък период от 35 дни без усложнения или неблагоприятни последиц за
физическото и психическото си здраве.
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, настоящата инстанция констатира,
че решението в обжалваната му осъдителна част е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция преки искове по чл. 432 ал.1 КЗ за
компенсиране на неимуществени и имуществени вреди пряко от застраховател, причинени
при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки
по чл.432, ал.1 КЗ и уважил частично иска за неимуществени вреди до 5000лв. Предвид
оплакванията във въззивната жалба и частичното влизане в сила на обжалваното решение в
осъдителната му част, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
материалните предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя.
Предметът на въззивен контрол се свежда до обема на търпените неимуществени
вреди и съответствието на обезщетението с принципа на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция е безспорно изяснено настъпването на пътното
произшествие на 17.07.2018г. в гр.София, непосредствено преди кръстовището между
бул.Т.Александров и ул.Найчо Цанов, по вина на водачът на застрахования автомобил Опел
Тигра, ДК № ***, предприел в нарушение на правилата изпреварване и навлизане в
насрещна лента за движение при ограничена видимост, с което реализирал удар с друг
правомерно движещ се автомобил. Не е спорно, че в л.а. марка Опел Тигра пътник е била
ищцата, на 45г., и че в пряка причинна връзка с пътния инцидент е получила травматични
увреждания.
От заключението на приетите пред първата инстанция основна и допълнителна
медицинска експертиза се установява, че в резултат на пътното произшествие ищцата е
получила счупване на носните кости без разместване; охлузвания на носа и десния горен
клепач; навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб. Неразместеното счупване на
носните кости при ищацата е предизвикало разстройство на здравето, неопасно за живота за
около 30 дни. Охлузванията на носа и десния горен клепач са причинили болки и страдания
за около 7 дни. Навяхването на шийния отдел на гръбначния стълб е причинило трайно
затруднение на движенията на врата за 30-35 дни. В резултат на получените травми ищцата
2
е претърпяла болки с по-голям интензитет за 2 седмици, болки с умерен интензитет около 10
дни, след което болковият синдром е намалял и в рамките на период от 30-35 дни се е
възстановила. От медицинската експертиза се установява, и че в документацията липсват
описани травматични наранявания по гръдния кош и корема, които се получават от
правилно поставен предпазен колан. Предвид тези констатации и с оглед вида и
местоположението на травматичните увреди на ищцата, вещото лице е достигнало до извод,
че е била без предпазен колан по време на инцидента. Ако ищцата е била с правилно
поставен предпазен колан, би могла да получи навяхване на шийния отдел на гр. стълб, но
не би могла да получи охлузване и счупване на носа и охлузване на клепача. В
допълнителната СМЕ се посочва, че оздравителният период при пострадалата не е отразен в
медицинската документация. При извършения личен преглед е констатирано, че
възстановяването е протекло в обичайния период за този вид увреждания. Няма медицинска
документация за контролни прегледи и кога е свалена шийната яка. Про данни на ищцата
шийната яка е носена по време на възстановителния период от 35 дни.
Пред въззивната инстанция като свидетел е разпитан Ю.С., който се намира във
фактическо съжителство с ищцата и поради това показанията му ще следва да се ценят при
условията на чл.172 ГПК в частта, в която кореспондират с изводите на експертизата
относно вида на травмите и продължителността на възстановителния период. От
показанията на свидетеля се изяснява, че ищцата е била изключително травмирана
непосредствено след инцидента и се наложило с линейка да бъде приведена в Пирогов. Там
престоят й продължил около 5-6 часа, след което била изписана и лекувана в домашни
условия. При прегледа се установило, че има счупване на ностните кости и от това
нараняване останал белег по носа и отчасти над клепача под веждата, които тя намирала за
загрозяващи за външния й вид. Описва състоянието на пострадалата като тежко през
първите 10дни, когато трудно дишала и се налагало да й помага в обслужването, което
допълнително я травмирало, защото била активен, жизнен човек. В продължение на месец и
половина не била на работа и продължавала да преживява шока от инцидента, като се
страхувала да се вози в автомобил.
Независимо от особените отношения с пострадалата, показанията на свидетеля следва
да бъдат ценени, тъй като излагат факти относно търпените конкретни физически страдания
и неудобства, които освен характерни за травми от подобно естество, кореспондират с
констатациите на медицинската експертиза относно периодите на по-интензивни болки и
приключването на възстановителния процес. Обичайно подобни инциденти освен
физически страдания и неудобства, причиняват и проблеми от психологичен характер, които
при ищцата се установяват за настъпили от разпита на св.С. и се изразяват в напрежение и
страх, когато пьтува в автомобил.
С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната жалба
на застрахователя против размера на присъденото обезщетение за частично основателна.
3
При определяне паричния еквивалент на болките и страданията не са отчетени всички
обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с указанията в
ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд е съобразил вида и степента на уврежданията -
счупване на носните кости без разместване; охлузвания на носа и десния горен
клепач; навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, както и сравнително краткият и
напълно приключил възстановителен период от 35 дни без каквито и да било усложнения
или неблагоприятни за здравето последици. Отчетен е и приносът на пострадалата поради
непоставянето на предпазен колан, който се намира в пряка причинна връзка със счупването
на ностните кости и охлузванията по носа и клепача. Въпреки, че приносът не е посочен в
конкретно стойностно изражение спрямо дължимото обезщетение, изводът за наличие на
такъв в причинна връзка с две от травмите /фрактурата на носа и нараняванията в тази
област/ е въпрос извън предмета на спора, поради липсата на оплаквания в противен смисъл
в жалбата на ищцата. Независимо от посоченото обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се явява занижено и не отговаря на критериите за компенсиране на
всички действително претърпени от деликта вреди. Първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е събрал своевременно поискани гласни доказателствени
средства, с което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Приетата медицинска
експертиза установява вида на травмите и последиците за здравето на пострадалия, но
извън предмета й остават обстоятелствата, отнасящи се до конкретните физически и
душевни преживявания, както и до неудобствата, които всяко лице търпи с оглед начина си
на живот преди инцидента. Вярно е, че периодът на интензивни болки е сравнително кратък
/около 2 седмици/, и че възстановителният процес е приключил успешно за срок от 35дни,
но освен тези от значение факти е следвало да бъдат съобразени и всички останали
утежняващи обстоятелства, отнасящи се до конкретните индивидуално търпени страдания
от пострадалата жена. Получените травми макар и да нямат неблагоприятни за здравето
последици по съвкупност са причинили физически страдания и неудобства за пострадалата
жена, която в продължение две седмици не е била в състояние сама да се справя с
обслужването си – не можела да диша нормално заради фрактурата на ностните кости, да се
движи нормално в продължение на месец заради шийната яка и съответно в продължение на
месец и половина да полага труд. Освен физически болки и неудобства преживеният
инцидент продължава да създава неприятни усещания за ищцата на 45г, която изпитва
дискомфорт и притеснение от остатъчните белези при това в областта на лицето, а в
психологичен аспект страх от движение в превозно средство. Всички тези обстоятелства
относно конкретните, субективни болки и страдания вследствие на описаните травми, така и
преценката на обективните критерии като завишените нива на застрахователните покрития с
оглед на обществено –икономическите условия на живот към 2018г, включително съдебната
практика в аналогични случаи, налагат извод, че определеното обезщетение е занижено и не
отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД. Според настоящият състав справедлив паричен
еквивалент за компенсация би била сумата от 15 000лв, която ще следва да се намали заради
признатия принос за настъпване на вредите. Този принос обаче е несъизмерим с вината на
деликвента, който е допуснал съществени и груби нарушения на правилата за движение
4
/изпреварване и навлизане в насрещна лента при ограничена видимост/, а освен това не се
намира в причинна връзка с шийната травма. Поради това приносът ще се съизмери в размер
от 10 % спрямо основната вина на прекия причинител или от признатото за дължимо
обезщетение от 15 000лв ще се приспадне сумата от 1500лв.
Като краен резултат решението в обжалваната му отхвърлителна част ще следва да се
отмени за сумата от 8500лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение от
5000лв и признатото за дължимо от 13 500лв /15 000лв след приспадане на 10%/ и
присъждане на допълнителна главница, ведно със законната лихва от същия начален момент
27.05.2019г. В останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата над признатия размер
до претендирания от 26 000лв, решението ще подлежи на потвърждаване, тъй като не се
установяват по-тежки от обсъдените вече травми, нито други /извън посочените/ последици
за здравето на пострадалата, които да са от естество да нарушат нормалния и активен начин
на живот преди инцидента.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото в полза на въззивната страна ще се следват допълнителни
разноски пред първата инстанция. Ищцата е ползвала безплатна правна защита по чл.38,
ал.2 ЗАдв и на адв. Я. Д. ще следва допълнително да се присъди сумата от 380,20лв,
представляваща разликата между присъденото от 300лв и дължимото от 680,20лв съответно
на уважената част.На ищцата ще следва да се присъдят допълнителни разноски в размер на
134, 03лв, представляващи разликата между присъдените 78,85лв и дължимите от 212,88лв
/при признати разноски от 410лв/. На ответника пред първата инстанция са признати за
дължими разноски от общо 700лв, които при този изход ще му се дължат до размер от
336,53лв вместо 565,38лв. При това положение извършената компенсация от първата
инстанция ще може да се реализира до размер от 123,65лв над който до присъдения от
486,53лв решението в частта за разноските ще подлежи на отмяна. При този изход на спора
в тежест на ответника ще се присъди на осн. чл.78, ал.6 ГПК и допълнителна държавна такса
в размер на 340лв.
Пред въззивната инстанция ще се следват разноски и на двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес от 21 000лв и уважената, респ. отхвърлена част на
жалбата. Ищцата е представлявана от адвокат Я.Д. безплатно на осн. чл.38, ал.2 ГПК, на
който ще се следва възнаграждение съгласно НМАВ №1/2004г съразмерно на уважената
част в размер на 469,50лв. Ответникът е претендирал и установил разноски за ю.к.
възнаграждение в размер на 300лв, които при този изход са му дължими до 178,57лв. В
тежест на ответника ще следва да се присъди и държавна такса на осн. чл.78 ал.6 ГПК пред
въззивната инстанция, тъй като жалбоподателят-ищец е освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК
в размер на 170лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 22.01.2020г. по гр.д. № 8486/2019г. на Софийски градски съд, I – 23 в
частта, в която е отхвърлен предявеният от С. И. З. против „Дженерали Застраховане“ АД
иск за обезщетение по чл. чл.432 ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди над
присъдения размер от 5 000лв до установения за дължим размер от 13 500лв, както и в
частта за разноските на Дженерали Застраховане“ АД пред първата инстанция, присъдени в
тежест на С. И. З. над размер от 123,65лв до присъдения от 486,53лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на С. И. З. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.***, ул. ул.***, № 36, ет.2 допълнително сумата от
8 500лв, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 17.07.2018г в размер на 13 500лв и присъденото
от първата инстанция в размер на 5 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 27.05.2019г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.01.2020г. по гр.д. № 8486/2019г. на Софийски
градски съд, I – 23 в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д.
САК сумите: 380,20лв - допълнително възнаграждение за безплатна правна помощ пред
първата инстанция и 469,50лв –възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА С. И. З. да заплати на Дженерали Застраховане“ АД ЕИК ********* сумата
от 178,57лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК ********* да заплати допълнителна
държавна такса от общо 510лв по бюджетна сметка на ВСС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7