РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Сливница, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231890100014 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 26, ал.1
ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 55, ал.1 ЗЗД от Х. Г. А. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с
които е поискано да се признае за установено, че сключеният между Х. Г. А.
и „Ф.Б.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство №4477172 е
нищожен като лишен от основание, накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона. Отправено е искане да се осъди „Ф.Б.“ ЕООД да
заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Х. Г. А. сумата от 50 лв. –
частичен иск от общо 450 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство №4477172, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 04.05.22 г., ищцата е сключила договор
за заем №4477172 с „И.А.М.“ АД, в размер на 900 лева. В договора е била
включена клауза- чл. 4, съгласно която страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант- две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите
следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка
от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лева, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да
представи сключен договор за гарантиране на задължението с дружеството.
На същата дата между ищцата и ответника по делото е сключен договор
за предоставяне на гаранция №4477172, по силата на който ответникът е поел
задължението да обезпечи пред „И.А.М.‘ АД задължението на ищцата по
1
договора за паричен кредит. Обезпечението се е изразявало в наличие на
парични средства и готовност за изплащане на задълженията на
кредитополучателят, като ищцата се е задължила да заплати на ответника
възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска
по договора за кредит.
Сочи се, че съгласно сключения договор за поръчителство, ищцата е
следвало да заплати дължимите паричните суми на „И.А.М.‘ АД, който от
своя страна е бил единствено упълномощен от ответника да събира в неговата
полза сумите по процесния договор за поръчителство.
Твърди се, че Х. А. е била погасила изцяло сумата по сключения договор.
Сочи се, че доколкото е бил сключен договор за паричен заем с „И.А.М.“
АД, то след като заемодателят е финансова институция, то договорът може да
се характеризира като потребителски и за него са приложими императивните
разпоредби на ЗПК, поради което като такъв следва да се определи и договора
за поръчителство, който е сключен именно във връзка първия договор.
Изхождайки от това ищецът твърди, че наличието на основание за
предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е
обусловено от валидността на договора за кредити и на неговите отделни
клаузи, поради което разпоредбата на чл.4 от договора за паричен заем
сключен между „И.А.М.“ АД и ищцата заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Сочи се, че сумата за обезпечение не е включена в ГПР, като по този
начин договорът е недействителен съгл. чл.22, вр.чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
На следващо място се твърди, че кредиторът „И.А.М.‘ АД е едноличен
собственик на капитала на ответника и в тази връзка двете дружества се
явяват свързани по смисъла на закона.
На следващо място се сочи, че договорът за предоставяне на
поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не
се предоставя каквото и да е услуга.
Сочи се, че доколкото процесния договор е сключен между длъжник и
поръчител, а не между лицето поело задължението за чужд дълг и кредитора,
то на това основание договорът се явява нищожен.
На последно място се твърди, че договорът за поръчителство противоречи
на добрите нрави, тъй като сумата която е уговорена като възнаграждение, е в
размер на повече от половината от отпусната сума
В отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като
неоснователни и недоказани. Третото лице – помагач „И.А.М.“ АД на
страната на ищеца оспрова исковете.
В първото по делото заседание е допуснато изменение на
осъдителния иск до размера от 368 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
2
От представения като доказателство по делото договор за паричен
заем № 4477172 от 04.05.2022 г. се установява, че между ищцата Х. А., в
качеството й на заемател, и „И.А.М.“ АД, в качеството му на заемодател, е
бил сключен договор за заем, по силата на който „И.А.М.“ АД е предоставило
на ищцата сума в размер на 900 лв., която ищата се задължила да върне в срок
от 16 седмици, на 16 седмичено погасителни вноски, всяка от които в размер
на 60 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40, 00% и годишен
процент на разходите от 47,18%.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния
договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:
1) двама поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
заем, сключен със заемодателя; да няма задължения към други банкови и
финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2
години и др.; 2) банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по
чл.2, т.7/960 лв/ със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, установява се по делото, че на 04.05.2022 г.
между ищцата, в качеството и на потребител, и „Ф. Б.“ ЕООД, в качеството
му на поръчител, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по
силата на който гаранта се е задължил да даде гаранция в полза на “И.А.М.“
АД, с наредител-потребителя, с цел обезпечаване на изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва:
задължение за връщане на заемната сума в размер на 900 лева; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на
вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за
поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи
3
възнаграждение на гаранта в размер на 368, 35 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 23 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция,
„И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за
предоставяне на гаранция общата изплатена сума на ответното дружество е в
размер на 368 лв.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 900 лв. и
общо изплатената от ищцата сума по кредита – 1307.16 лв., годишният
процент на разходите, но включвайки в него и заплатената сума по договора
за гаранция-368 лева, в този случай е в размер на 1036.63%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявеното правно основание.
Сключеният между ищеца и „И.А.М.“ АД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
4
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 7, %, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
5
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с „Ф. Б.“ ЕООД, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебна проверка в Търговския регистър се установява, че „И. А.
М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал.
3 от договора за предоставяне на поръчителство, „И.А.М.“ АД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено
от кредитора юридическо лице. Гореизложеното води и до извода, че в
конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
6
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението за предоставяне на гаранция обаче
не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 47,18 %,
като по този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР
съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза е значително завишен – в случая в размер на 905, 82%.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази
обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с
одобрено от кредитодателя юридическо лице, сключването на договора за
предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита. С
оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на „И.А.М.“ АД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
7
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
„И.А.М.“ АД, и договорът, сключен между потребителя и „Ф. Б.“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор за предоставяне на гаранция от 04.05.2022 е изцяло
нищожен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на
пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума по договора за предоставяне на
поръчителство и, че тя е постъпила в патримониума на ответника, като това е
станало без правно основание.
Както се изясни, от заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че по процесния договор за
предоставяне на гаранция общата изплатена сума от ищеца на ответното
дружество е в размер на 368 лв.
Следователно и предвид нищожността на договора за предоставяне на
гаранция, ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 368
лв., представляващо платено при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
плащане, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде
8
уважен за тази сума.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 960 лв с ДДС. По делото не е релевираното
от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение,
поради което съдът не следва да се занимае служебно с този въпрос.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се възложат в тежест на
ответника разноските за държавна такса в размер на 100 лв., както и тези за
съдебносчетоводна експертиза в размер на 500 лв, които са заплатени от
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
гаранция № 4477172 от 04.05.22 г., сключен между Х. Г. А. и „Ф. Б.“ ЕООД,
по предявения от Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес: село Х., община Б.
срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ №**, ет.*, ап.****, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д.Н.“ №**, ет.*, ап.*****, да заплати на Х. Г. А.,
ЕГН **********, с адрес: село Х., община Б., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сума в размер на 368 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4477172 от 04.05.22 г.,
сключен между Х. Г. А. и „Ф. Б.“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“ №**, ет.*, ап.*****, да заплати на Х.
Г. А., ЕГН **********, с адрес: село Х., община Б., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сума в размер на 960 лв. – разноски за адвокатско възнаграждние с
включено ДДС по настоящото производство.
9
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
*************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Н.“
№**, ет.*, ап.*****, да заплати сумата от 600 лева, представляваща заплатени
разноски по делото от бюджета на съда по сметка на РС- Сливница.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице- помагач „И.А.М.“ АД.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
10