Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,29.07.2021г., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1444
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК и при условията на евентуалност иск по
чл.21 ал.4 от СК.
С Решение №94 от 11.03.2020г., постановено по в.гр.д. №37 по описа за 2020г. на
Окръжен съд - П. е обезсилено Решение №1438/28.10.2019г., постановено по гр.д. №****/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Ж.Д.Д. против Г.А.Д. за
признаване за установено, че недвижимите имоти – предмет на иска за делба,
предявен от Г.А.Д.,
а именно: апартамент в гр.П. с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр.П.
с идентификатор 55155.506.1182.19, са собственост изцяло на Ж.Д.Д.. Отделен е насрещният иск, предявен от Ж.Д.Д. против Г.А.Д. за признаване за установено, че недвижимите имоти, предмет на иска за делба, предявен от Г.А.Д., а именно: апартамент в
гр.П. с идентификатор 55155.506.1179.2.2 и гараж в гр.П. с идентификатор
55155.506.1182.19, са
собственост изцяло на Ж.Д.Д. и е върнат на Пазарджишкия районен съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба и
образуването му в самостоятелно производство по общия исков ред.
Със същото решение е спряно производството
по първоначалния иск за съдебна делба, предявен от Г.А.Д., с ЕГН ********** против Ж.Д.Д., с
ЕГН ********** и Д.А.Д., с ЕГН ********** – в.гр.дело №37/2020г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд до
приключването с влязъл в сила съдебен акт по иска с правно основание чл.23 ал.1 от СК.
След връщането на предявения насрещен иск
от Ж.Д.Д. против Г.А.Д. е образувано производството по
настоящото дело, по което и в изпълнение на указанията на въззивната инстанция, искът /насрещният иск/ е
оставен без движение и са дадени указания на
ищцата за отстраняване на нередовностите на същия.
В изпълнение на указанията на съда ищцата Ж.Д.Д., чрез пълномощника си адв.В.С.Ц. е депозирала по делото уточняващи молби, с
които е отстранила констатираните нередовности на насрещната искова молба.
Молбите на ищцата са съответно: молба с
вх.№13465/22.07.2020г., с която са конкретизирани и ответниците по иска, с
оглед указанията на въззивния съд и молба с вх.№14651/10.08.2020г., с която е
оформен петитума на исковата молба.
В молбата с вх.№13465/22.07.2020г. ищцата сочи, че ответници по делото са всички наследници на
починалия А.И.Д., с ЕГН **********, както следва: И.А.Д., с ЕГН **********,***, Г.А.Д., с ЕГН **********,*** и Д.А.Д., с ЕГН **********,***.
Посочва, че исковата й претенция
да бъде призната за изключителен собственик на процесните недвижими имоти се основава на следните обстоятелства:
Твърди, че недвижимите имоти са придобити
чисто формално по време на брака на Ж.Д.Д. с нейния съпруг А.И.Д., но
средствата, с които са придобити имотите са изцяло на Ж.Д.. Твърди, че А.Д. няма никакъв принос в тяхното
придобиване.
Твърди, че придобиването на двата имота е
станало с лични средства на Ж.Д., с произход нейни спестявания от заплати и
банкови кредити, които тя е теглила лично като държавен служител в Община П. и
е изплащала сама.
Твърди, че придобиването на имотите е
станало със средства от лични спестявания на Ж.Д. от заплати, както и със
средствата от следните банкови кредити: 1.Договор
за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 03.06.2004г. между
Обединена Българска Банка АД и Ж.Д.Д. като кредитополучател, по силата на който
договор банката е предоставила на Ж.Д. кредит в размер на 5 000 лева. Банковият
кредит е обезпечен с поръчителството на лицата М.И.Д. и Т. Д. П.. Банковият кредит е за срок от 60 месеца; 2.Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
25.03.2005г. между Банка ДСК ЕАД и Ж.Д.Д., по силата на който договор банката е
предоставила на ищцата кредит в размер на 6000 лева със срок за
погасяване 72 месеца. Предоставеният банков кредит, съгласно чл.15.1.3 от него е обезпечен със залог в
полза на банката върху бъдещите вземания на кредитополучателката от трудовото й възнаграждение, както и върху други бъдещи вземания
на сключения с нея трудов договор с Община П..
Ищцата твърди, че впоследствие през 2007г. е погасила тези банкови кредити
със средствата от Договор за кредит за текущо потребление, сключен с Банка ДСК
ЕАД на 08.11.2007г. по силата, на който договор банката
й предоставя банков кредит в размер на 20
000 лева за срок от 120 месеца.
Твърди, че средствата от тези банкови
кредити са вложени за придобиване на процесните
имоти и за ремонт на същите. Банковите кредити са обслужвани единствено от Ж.Д.Д..
А.Д. не е имал никакъв принос в придобиването на имотите, нито в изплащането на
банковите кредити.
Твърди, че придобиването на гаража е
станало на 09.06.2005г. за продажна цена от 953 лева, която е заплатена със
средства на Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 25.03.2005г.
между Банка ДСК ЕАД и Ж.Д.Д., по силата на който договор банката е предоставила
на ищцата кредит в размер на 6000 лева.
Твърди, че придобиването на жилището е
станало на 28.06.2006г., по силата на договор, сключен с Община П.. Продажната цена на апартамента е в размер на
8 446,20 лева. Тя е заплатена изцяло и единствено от Ж.Д.Д.. Сочи, че доказателство за това са приложените 5 бр.
операционни бележки за плащане към бюджета от 16.06.2006г., издадени от Банка ДСК ЕАД, от които е видно, че продажната
цена в размер на 8446.20 лева, данъкът ДДС в
размер на 1490.90 лева, данъкът за придобиване на имота
в размер на 168.92 лева, режийни разноски в размер на 304.05 лева и такса на
основание чл.50 от Наредба за местните такси и цени в размер на 79 лева, всички
тези суми са платени по сметка на Община П. от Ж.Д., като преводите са
направени от нейната банкова сметка ***. Средствата по сметката на Ж.Д. са от
нейните заплати и от ползван банков кредит от Банка ДСК ЕАД, който тя погасява.
Ищцата твърди, че процесните имоти са придобити изцяло с нейни лични средства от заплати и ползвани и изплащани само
от нея банкови кредити.
Твърди, че А.Д. по обективни причини не е
имал никакъв принос в придобиването на гореописаните имоти. А.Д. е с 95%
намалена работоспособност с чужда помощ и е получавал социална пенсия в
изключително нисък размер, крайно недостатъчна за покриване на собствените му
разходи и лечението му. Налице е пълна липса на принос на А.Д. в придобиването
на недвижимите имоти, включително липса на грижи за детето, родено от брака,
домакинството, както и за внасяне на лични средства, придобити по трудов или
граждански договор. А.Д. не е участвал в придобиването на процесния апартамент
и гараж нито с пари и труд, нито с работа в домакинството или отглеждане на
детето.
С молбата с вх.№14651/10.08.2020г. ищцата е уточнила петитума на
исковата молба, както следва: Иск
с правно основание чл.23 ал.1 от СК, с който да бъде признато по отношение на
ответниците И.А.Д., с ЕГН **********, Г.А.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., с ЕГН **********, че
Ж.Д.Д., с ЕГН ********** е изключителен собственик на Апартамент с
идентификатор 55155.506.1179.2.2, с
адрес: гр.П., ул."А. С." №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв.м.,
ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв.м. и 1,7968% ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор 55155.506.1182.19 с площ от
19 кв.м., поради пълна трансформация на лични средства на Ж.Д.Д..
В случай, че съдът отхвърли предявения иск
с правно основание чл.23 ал.1 от СК за признаване на Ж.Д.Д. за изключителен
собственик на гореописаните имоти, поради пълна трансформация на нейно лично
имущество, то моли съда да разгледа и да се произнесе по
евентуално предявения иск по чл.21 ал.4 от СК - за
признаване на установено по отношение на ответниците И.А.Д., с ЕГН **********, Г.А.Д.,
с ЕГН ********** и Д.А.Д., с ЕГН **********, че поради липса на съвместен принос на покойния А.Д., Ж.Д.Д., с ЕГН ********** е
изключителен собственик на Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр.П., ул."А. С." №108, ет.1,
ап.2, с площ от 41,57 кв.м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв.м. и 1,7968%
ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв.м.
С Разпореждане
№8126/18.08.2020г., постановено в производството по делото са конституирани като ответници и следните лица: И.А.Д., с
ЕГН **********,*** и Д.А.Д., с ЕГН **********,***.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Д.А.Д. с
вх.№261919/05.10.2020г., с който взема становище, че признава за
изключителен собственик ищцата Ж.Д.Д. на следните имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр.П.,
ул."А. С." №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57
кв. м. с прилежащи части: мазе №2 с площ 4,74 кв. м. и 1.7968% идеални части от
общите на сградата; Сграда с идентификатор 55155.506.1182.19 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., общ.П., обл.П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 19 кв.
м. с предназначение гараж.
Сочи причините,
поради които признава майка си Ж.Д.Д. за изключителен собственик.
Посочва, че от 1999г. баща му А.И.Д. е с 95% трайно намалена работоспособност с
чужда помощ. Инвалидната пенсия, която получавал приживе не покривала
собствените му нужди от лечение, лекарства, храни, облекло и помощни средства
(бастун, канадки, инвалидна количка, стол за къпане и много други). Освен
доброкачествено новообразувание на главния мозък и др. части на ЦНС, той страдал
от редица други доказани заболявания като: Високо кръвно налягане, Бъбречна
недостатъчност, Подагра и Флеботромбоза, от която последвала операция и
поставяне на байпас. Освен доказаните физически заболявания, баща му преживявал
нервни кризи и паник атаки само при мисълта, че трябва да излезе от вкъщи,
поради каквато и да е причина. Той приемал огромен брой лекарства ежедневно,
някои от които са контролирани и се закупували само със зелена рецепта, за
да контролира физическото и психическото си състояние. Често се налагало да
провежда лечение в отделението по Хемодиализа, като при приемането там ответникът
лично го е съпровождал, а придружител винаги е била съпругата му и негова майка - Ж.Д.Д..
Твърди, че всички
финансови средства на семейството им, които използвали за лечение, лекарства,
храна, облекло, учебници и помагала, джобни пари за него и всичко друго,
което не е изброил, са идвали директно от заплатата на майка му. С тази същата
заплата тя обслужвала кредитни карти, заеми и потребителските кредити, чрез
които са закупени гореописаните имоти. Инвалидната пенсия на баща му не покривала
собствените му разходи и много често не стигала за лекарствата му и храните,
които трябвало да приема, поради здравословното му състояние. Твърди,
че баща
му по обективни причини не можел да допринесе за придобиване на двата имота, но
и не можел да се грижи за отглеждането му и за домакинството, както с пари,
така и с труд.
Твърди, че през
всички тези години цялата тежест от обслужването на кредити и кредитни карти,
изхранването на семейството, грижите за баща му и за него падала върху
раменете на майка му. Искали са помощ, финансова и морална, от близки
приятели и роднини, която са получавали понякога, но тя е идвала само в
най-тежките моменти. Абсолютно никога и по никакъв повод той не е получавал
помощ от предишното му семейство. Те по никакъв повод не са се интересували от
здравословното му състояние и неговите потребности. Дори те не пожелали да
присъстват на погребението на баща си като всички разходи, за което били изцяло поети от
майка му, както и впоследствие разходите за направата на гроба на баща му. Неговите брат и
сестра, които претендират за наследство, досега никога не са посещавали и не са
се интересували дори къде е погребан баща им.
Твърди, че през
цялото време човекът, заради който семейството им не се разпаднало, имало къде
да живеят, какво да ядат и какво да облекат, била майка му - Ж.Д.Д., която
дори в полагащия й се годишен отпуск, две години работила в Република Австрия и
една година в гр.Приморско като чистачка, без дори и да се замисли какво работи
през останалото време и какво трябва да работи там, и пак в името на оцеляване
на семейството им - финансово и физически и оставала на заден план своето
здравословно състояние /претърпяла операция на лявата гърда за отстраняване на
образувание/.
Поради всички
тези причини смята, че Ж.Д.Д. има изключителен принос и е изключителен
собственик на гореописаните имоти, като тя и до ден днешен продължавала да
изплаща сама кредит за придобиването им и моли съда да отсъди справедливо
решение.
Прави искане за
разпит на свидетел.
В срока по чл.131 от ГПК
по делото е постъпил и писмен отговор на исковата молба от ответника Г.А.Д., с който моли
съда да приеме, че твърдяните в нея обстоятелства са необосновани и
неоснователни. Излага съображения за това.
Относно
твърдението и искането на ищцата да бъде призната за изключителен собственик на
описаните в молба недвижими имоти, поради пълната им трансформация от СИО в
лична нейна собственост, на основание чл.23 ал.1 от СК, сочи,
че това
искане на ищцата се обосновава с твърдението й, че имотите били
придобити с лични нейни средства от заплати и от банкови кредити, които само тя
била изплащала, а бившият й съпруг А.Д. не е имал никакъв принос, тъй като
бил с намалена с 95% работоспособност, с чужда помощ, а получаваната от него
социална пенсия била с нисък размер и недостатъчна за покриване на собствените
му разходи и лечението му. Във връзка с горните твърдения, ищцата сочи още, че
е ползвала потребителски кредити, съответно в размер на 5 000 лв. от „Обединена
Българска Банка" АД от дата 03.06.2004г. в размер на 11000.00 лв., от „Банка
ДСК" ЕАД с дата от 01.11.2005г. и такъв в размер на 6000.00 лв. с дата
12.06.2006г., които в последствие били рефинансирани от „Уникредит
Булбанк" АД.
Заявява, че няма спор,
че процесните имоти са придобити по време на брака на ищцата с бившия й съпруг А.Д. по
силата на два договора за покупко-продажба, съответно от 09.06.2005г. - за гаража и от
28.06.2006г. - за жилището, апартамент. При това положение и съгласно чл.21 ал.1 от СК, така
придобитите процесни имоти са станали собственост на двамата бивши
съпрузи - ищцата Ж.Д. и А.Д., което следва от установения за това режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/, тогава когато между
съпрузите няма сключен брачен договор и съответно не е установен изрично друг
режим, като на разделност на имуществото.
Твърди, че съдебната
практика е еднопосочна, че тогава когато става дума за придобиване на
собственост от съпрузи по време на брака им със заемни средства, получени по
договори за кредит, без значение за кой от тях двамата, то имотът или имотите, придобити с такива
средства, стават тяхна обща собственост, защото тези средства не са лични, само на
единия съпруг и е без значение кой от тях в последствие ще изплаща кредитите,
след като за връщането на последните задължението е поето солидарно от двамата
съпрузи / TP №5/29.12.2014г. на ВКС по т.д. №5/2013г.
ОСТТК/.
Ето
защо моли съда, дори и да приеме за вярно твърдението на ищцата Ж.Д.,
че тя е погасявала кредитите, след тяхното усвояване, че това обстоятелство е
без значение за оборване на презумпцията по чл.21 ал.3 от СК за съвместния
принос, ерго за възникналото в съпружеска имуществена общност вещно право на
собственост по отношение на процесните недвижими имоти, т.е. да
приеме, че не са налице основания за трансформирането им от СИО в лична нейна
собственост по реда и на основание чл.23 ал.1 от СК.
Относно
твърдението и искането на ищцата, при условията на евентуалност, да бъде призната
за изключителен собственик на описаните в молбата недвижими имоти, поради липса
на съвместен принос от страна на бившия й съпруг - покойния А.Д. в
придобиването им, на основание чл.21 ал.4 от СК твърди, че тезата и
твърдението на ищцата, че бившият й съпруг А.Д. няма принос в
придобиването на собствеността на процесните недвижими имоти, поради
влошеното му здравословно състояние по това време и на получаваните от него
ниски доходи /инвалидна пенсия/ също не намира резон, като счита, че в случая
това касае вече направените в т.1. от отговора възражения.
Отделно от вече
направените по-горе възражения, твърди, че при
първоначалното разглеждане на делото бил представен Нотариален акт за
покупко-продажба, който на 29.12.2004г. е вписан в СВ гр.Стара Загора с вх.рег.
№14164 от 29.12.2004 г., акт 178, том XXXV/2004г. В този
нотариален акт изрично е отразено, че бившият съпруг на ищцата - А.Д. е получил в
резултат на така извършената сделка сумата от 10 800.00 лв. Твърди,
че сумата
от 10 800.00 лв. или по-голяма част от същата, очевидно е използвана за
покупката на процесните имоти, което косвено се установява от
обстоятелствата, че придобиването на имотите е станало в периода 2005г. - 2006г., т.е.
след получаването й, както и това, че имотите са приблизително с
покупко-продажни цени общо равни на получената от съпруга на ищцата сума в
размер на 10 800.00 лв.
Моли съда да приеме за
неоснователно и недоказано твърдението на ищцата Ж.Д., че е оборена от нейна
страна презумпцията по чл.21 ал.3 от СК за съвместния принос,
поради липса на такъв от страна на бившия й съпруг А.Д., досежно
възникналото в съпружеска имуществена общност вещно право на собственост по
отношение на процесните недвижими имоти, т.е. да приеме, че не са налице
основания, по реда и на основание чл.21 ал.4 от СК, същите да
бъдат признати за нейна изключителна собственост.
Моли съда да отхвърли предявените установителни искове - за признаване
на установено по отношение на ответника Г.А.Д., с ЕГН ********** ***, както и за останалите ответници - И.А.Д. и Д.А.Д., че Ж.Д.Д., с ЕГН ********** е изключителен собственик на Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2 с площ 41.57 кв.м., ведно с мазе №2,
с площ 4.74 кв.м. и 1,7968% ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор 55155.506.1182.19, с площ 19 кв.м., находящи се в гр.П.,
на адм. адрес: ул.„А. С.и“ №108 на основание твърдяното им трансформиране от
СИО в лична нейна собственост на
основание чл.23 ал.1 от СК и при условията на евентуалност, поради липса на такъв принос от страна на
бившия и съпруг А.Д. на
основание чл.21 ал.4 от СК, като
неоснователни и недоказани.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото в настоящата инстанция
разноски. Представя
писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата И.А.Д.. Не е взето
становище по предявените искове, не са ангажирани доказателства. Предявените
искове - главен и евентуален - се поддържат в проведените по делото съдебни
заседания от ищцата лично и от нейния пълномощник. Молят съда да уважи главния
иск, респ. евентуалната претенция. Претендират разноските по делото.
Ответникът
Г.А.Д., чрез пълномощника си, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
недоказани и неоснователни. Претендира разноските по делото. Излага доводи по
същество.
Ответницата
И.А.Д. не се явява в съдебните заседания и не изпраща свои представител.
Ответникът Д.А.Д. взема становище
за основателност на исковите претенции.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищцата, възраженията на първия ответник и становището на третия
ответник и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема следното:
Не е
спорно по делото, а и от представените и приети писмени доказателства се
установява, че ищцата и наследодателят на страните – А.И.Д. са бивши съпрузи,
като бракът им, сключен на 18.12.1996г., е прекратен със смъртта на съпруга А.И.Д.,
бивш жител ***, починал на 04.12.2016г., за което е съставен Акт за смърт
№1177/05.12.2016г. на Община П..
Не е
спорно и това, че след смъртта си А.И.Д. е оставил за свои законни наследници
страните по делото – съпругата си и ищца по делото Ж.Д.Д. и трите си деца и
ответници по делото - Г.А.Д., И.А.Д. и Д.А.Д.
- видно и от Удостоверение за наследници изх.№3566/04.09.2017г.,
издадено от Община П..
Страните
не спорят и относно това, а и видно от приетите Договор за продажба на общински
имот по реда на Закона за общинската собственост от 28.06.2006г. и от Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №139, том ІІІ, дело №418/09.06.2005г. на
Нотариус Анета Илкова с рег.№423 в регистъра на НК е, че по време на брака си ищцата Ж.Д.Д. и покойният й съпруг
А.И.Д. са придобили процесните недвижими имоти: Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр.П., ул."А. С." №108, ет.1,
ап.2, с площ от 41,57 кв.м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв.м. и 1,7968%
ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв.м.
В исковата молба ищцата твърди, че придобиването на имотите е станало с нейни лични
средства. Сочи като
такива нейни спестявания от
заплати и банкови кредити, които е теглила лично и е изплащала сама. Не сочи размера на личните си
спестявания. Посочените банкови
кредити са следните: 1.Договор
за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 03.06.2004г. между
Обединена Българска Банка АД като кредитор и Ж.Д.Д.
като кредитополучател, по силата на който договор банката й е предоставила кредит в размер на 5 000 лева за покриване на потребителски
нужди. Като съкредитополучател по този
договор се е подписал и съпругът на ищцата - А.И.Д., видно от договора. Банковият кредит е обезпечен с
поръчителството на лицата М.И.Д. и Т. Д. П.. 2.Договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 25.03.2005г. между Банка ДСК ЕАД като кредитор и Ж.Д.Д. като кредитополучател, по силата на който договор банката е предоставила на
ищцата кредит в размер на 6000 лева със срок за
погасяване 72 месеца, обезпечен със залог в
полза на банката върху бъдещите вземания на кредитополучателката от трудовото й
възнаграждение, както и върху други бъдещи вземания по трудовия й договор.
Ищцата твърди, че впоследствие през 2007г. е погасила тези банкови кредити
със средствата от Договор за кредит за текущо потребление, сключен с Банка ДСК
ЕАД на 08.11.2007г. по силата, на който договор банката
й е предоставила банков кредит в размер на 20 000 лева за срок от 120
месеца.
Договорите за кредит, на които
ищцата се позовава, не са оспорени от ответниците.
Не е спорно по делото, че придобиването на процесния гараж е станало на 09.06.2005г. за продажната цена от 953 лева, видно и от нотариалния акт. Придобиването на апартамента е станало на 28.06.2006г., по силата на договора, сключен между Община
П. като продавач и
съпрузите А.И.Д. и Ж.Д.Д. като купувачи. Продажната цена на апартамента е в размер на 8
446,20 лева. Освен
нея по договора са заплатени и следните суми: данъкът ДДС в размер на 1 490.90 лева, местен данък в размер на 168.92 лева, режийни разноски в размер на 304.05 лева
и такса на основание чл.50 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги в Община П. в размер на 79 лева. Сумите са платени по сметка на
Община П. от ищцата Ж.Д.Д., като
преводите са направени от нейната банкова сметка ***, видно от приложените платежни
документи. Твърденията на ищцата са, че средствата по банковата й сметка са от
заплатите й и от отпуснатите й кредити.
Ответникът Г.А.Д. представи по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №105, том ІІ, дело №247/2004г.
на Нотариус С. М. с рег.№87 на НК с район на действие Старозагорския районен
съд,
вписан на 29.12.2004г. в СВ гр.Стара Загора с вх.рег. №14164 от 29.12.2004 г.,
акт 178, том XXXV/2004г., по силата, на който
наследодателят А.И.Д. е продал на купувачката М. Г. П. /негова съсобственичка/
собствената си ½ идеална част от недвижимия имот, подробно описан в
същия документ за сумата от 10 800 лева, която сума продавачът е заявил, че е
получил напълно и в брой от купувачката преди сключването на сделката. Твърденията
на ответника Г.А.Д. са, че сумата от 10 800.00 лв. или по-голяма част от същата,
очевидно е използвана за покупката на процесните имоти, предвид обстоятелствата,
че придобиването на имотите е станало в периода 2005г. - 2006г., т.е.
след получаването й, както и това, че имотите са приблизително с
покупко-продажни цени общо равни на получената от съпруга на ищцата сума в
размер на 10 800.00 лв.
Ищцовата
страна оспори този нотариален акт. Оспори подписването на същия от страна на А.И.Д.
като се позова на тежкото му здравословно състояние. Оспори и получаването на
сумата по сделката в размер на 10 800 лева. Оспорването, обаче, не бе доказано.
Напротив от заключенията на допуснатите и изслушани съдебно-почеркови експертизи,
които съдът цени като обективни, безпристрастни и компетенто изготвени,
категорично се установи, че подписът, положен в нотариалния акт е на продавача А.И.Д..
Освен това купувачката М. Г. П., разпитана като свидетел по делото, даде
показания за плащане на сумата по нотариалния акт и договора за
покупко-продажба. Казаното от нея се подкрепя и от показанията на свидетеля И.
Г. Г..
Установено
е, а и не е спорно по делото тежкото здравословно състояние на наследодателя на
страните А.И.Д.. Това, че той е бил с 95% намалена работоспособност с чужда помощ, че е получавал социална пенсия в нисък размер,
че за него се е
грижела съпругата му – ищцата по делото Ж.Д.Д., както и синът им – ответника Д.А.Д.
/макар и дете, с каквото може/. Установено е по делото, че до 2005г.-2006г. А.И.Д.
е можел да се придвижва, макар и трудно, с бастуни и с чужда помощ, както и че
впоследствие здравословното му състояние прогресивно се е влошавало и е ставал
все по-неподвижен и зависим от близките си.
При тези данни, съдът приема
следното:
По иска с правно основание чл.23 ал.1 от СК:
В текста на чл.23 ал.1 от СК е
предвидено, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество.
Личното имущество е посочено в
разпоредбата на чл.22 от СК.
За да се приеме за основателна
установителната претенцията за трансформация на лично имущество в тежест на ищцата
в случая е да обори презумпцията за съвместен принос като докаже, че нейни
лични средства са се трансформирали в друг вид имущество, по време на брака с покойния
й съпруг и така са останали в имуществената й сфера, без да влизат в семейната
имуществена общност. Обратното доказване следва да се проведе при изискванията
на пълно и главно доказване на факта, оборващ презумпцията.
В конкретния случай ищцата
посочи като свое лично имущество спестяванията си от заплата в банковата й
сметка, както и средствата, постъпили в същата, във връзка с отпуснатите й
кредити, които само тя погасявала.
Съгласно правната теория и
съдебната практика, не представляват лична собственост вещните
права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ ***, набрани по
време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23
от
СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.22 от
СК
- придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези,
посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество
когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се
придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21
ал.3 от СК за съвместен принос. Именно на придобитите
по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки
презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката
по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС №5/1972г.,
ППВС №8/1980г. и др. - паричните влогове набрани по време на брака са лични на
съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със
средства от банкова сметка ***, е негова лична собственост, без оглед произхода
на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен
принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност.
Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно
право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска
имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на
плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков
път. Прилагането на трансформацията спрямо
придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на
брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя
волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да
бъде подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично
имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да
установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 от
СК,
или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за
съвместен принос е опровергана. В този смисъл Решение №126 от
31.01.2020г. по гр. дело №352/2019г. на ВКС, ІІ гр. отд.
В конкретния случай не е доказано от страна
на ищцата средствата по нейния влог да представляват лично имущество по чл.22
от
СК, нито е опровергана по някакъв начин презумпцията за съвместен принос. Следователно
процесните недвижими имоти са придобити със
съвместен принос и в режим на съпружеска имуществена общност. При прекратяване
на брака и на СИО дяловете на двамата съпрузи в придобитите по време на
брака недвижими имоти са равни.
Поради липсата на изчерпателно
проведено доказване на елементите от фактическия състав на установителния иск
по чл.23 ал.1 от СК, същият ще следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
За пълнота
на изложението, съдът отбелязва, че намира за неоснователни твърденията на
ищцата, че покойният й съпруг няма
никакво отношение към отпускането на кредитите и към погасяването им.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Следователно по процесните
кредити те са били солидарни длъжници.
Наведените от ищцовата страна
твърдения, че наследодателят А.И.Д. не е извършил нито една погасителна вноска по процесните кредити, са неотносими към настоящия спор. Същите сочат на наличието
на друг вид отношения между бившите съпрузи, а именно на облигационни такива и
като солидарни длъжници. Това е така, тъй като правнозначими са обстоятелствата
за наличието на принос на съпрузите към момента на придобиване на общото
имущество – в случая на процесните недвижими имоти, а посочените по-горе
твърдения касаят последващ момент.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск за пълна трансформация на лично имущество се явява недоказан и
неоснователен. В настоящето производство
ищцата не успя, при условията на пълно и главно доказване да установи, че придобитите по време на брака й с покойния А.И.Д.
вещни права – покупката на процесните недвижими имоти - са придобити, съответно
извършени изцяло с нейно лично имущество.
В тежест на ищцата бе да обори законовата презумпция за съвместен
принос на съпрузите по смисъла на чл.21
ал.3 от СК, което тя не успя да стори.
Съдът
счита, че приносът на двамата
съпрузи в придобиването на вещните права е равностоен и че не е доказана твърдяната от ищцата трансформация на лично имущество, която да я облагодетелства с претендираните с исковата молба права.
Затова и
искът по чл.23 ал.1 от СК ще следва да се отхвърли като недоказн и
неоснователен.
С оглед
отхвърлянето на главния иск, съдът дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност иск по чл.21 ал.4 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 и ал.2 от СК, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният
принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството. Съгласно ал.3 на цитираната разпоредба, съвместният
принос се предполага до доказване на противното.
В разпоредбата на чл.21 ал.4 от СК е предвидена изрична възможност за
предявяване на иск за липса на съвместен принос.
Предвид създадената законова презумция за наличие на съвместен принос, в
тежест на този, който твърди липсата е да обори презумцията за наличие на
съвместен принос за придобиване на конкретни вещни права от единия съпруг по
време на брака.
В производството по чл.21 ал.4 от СК следва да се обори презумпцията,
установена в разпоредбата на чл.21 ал.3 от СК. Законът поставя съвместният принос в
основата на съпружеската имуществена общност и предполага, че такъв е налице,
защото изхожда от нормалното състояние на нещата. Когато бъде установена пълна
липса на съвместен принос, то съпружеска имуществена общност не може да
възникне, независимо от възмездния характер на придобивното основание.
В конкретния случай и както бе посочено по-горе в мотивите, съдът прие, че
не е опровергана по някакъв начин презумпцията за съвместен принос.
Ищцата, в чиято
тежест бе, не обори законовата
презумпция за съвместен принос на съпрузите по смисъла на чл.21 ал.3 от СК.
Предвид това искът с правно
основание чл.21 ал.4 от СК се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
С оглед
изхода на делото, ищцата следва да заплати на ответника Г.А.Д. направените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно
представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.В.С.Ц.,***, със служебен адрес:
гр.П., ул.“И. В.“ №5, ет.1, офис 101, съдебен адресат: адв.В.С.Ц.,***, офис 101
против И.А.Д., с ЕГН **********,***, Г.А.Д., с ЕГН **********,*** и Д.А.Д., с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК – за признаване по отношение на ответниците И.А.Д., с ЕГН **********, Г.А.Д., с ЕГН ********** и Д.А.Д., с ЕГН **********, че
Ж.Д.Д., с ЕГН ********** е изключителен собственик на Апартамент с
идентификатор 55155.506.1179.2.2, с
адрес: гр.П., ул."А. С." №108, ет.1, ап.2, с площ от 41,57 кв.м.,
ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв.м. и 1,7968% ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор 55155.506.1182.19 с площ от
19 кв.м., поради пълна трансформация на лични средства на Ж.Д.Д., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.В.С.Ц.,***, със служебен адрес:
гр.П., ул.“И. В.“ №5, ет.1, офис 101, съдебен адресат: адв.В.С.Ц.,***, офис 101
против И.А.Д., с ЕГН **********,***, Г.А.Д., с ЕГН **********,*** и Д.А.Д., с ЕГН **********,*** при условията на евентуалност иск
с правно основание чл.21 ал.4
от СК - за признаване на установено по отношение на
ответниците И.А.Д., с ЕГН **********, Г.А.Д.,
с ЕГН ********** и Д.А.Д., с ЕГН **********, че поради липса на съвместен принос на покойния А.Д., Ж.Д.Д., с ЕГН ********** е
изключителен собственик на Апартамент с идентификатор 55155.506.1179.2.2, с адрес: гр.П., ул."А. С." №108, ет.1,
ап.2, с площ от 41,57 кв.м., ведно с мазе №2 с площ от 4,74 кв.м. и 1,7968%
ид.ч. от общите части на сградата и Гараж с идентификатор
55155.506.1182.19 с площ от 19 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.В.С.Ц.,***, със
служебен адрес: гр.П., ул.“И. В.“ №5, ет.1, офис 101, съдебен адресат: адв.В.С.Ц.,***,
офис 101 да заплати на Г.А.Д., с ЕГН **********,*** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: