МОТИВИ към Присъда № 91 от
14.05.2020г. по НОХД № 1839/2020г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.А.А.,
ЕГН:********** за това, че на 25.02.2019г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване и
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди
движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***на
стойност 170 лв.; 1 бр. дамска чанта марка „Фетиш“ на стойност 50 лв.; 1 бр.
дамски портфейл марка „Grande“ на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски парфюм марка
„Олимпия“ на стойност 5 лв.; 1 бр. стъклен протектор за телефон на стойност 5
лв.; 5 бр. секретни ключа по 3 лв. всеки, на обща стойност 15 лв.; 1 бр.
несесер от промазан плат на стойност 2 лв.; 1 блистер „Аналгин“ на стойност
0.60 лв.; 1 блистер „Аспирин“ на стойност 0.60 лв.; 3 бр. „Аулин“ на стойност
0.80 лв. броя, на обща стойност 2.40лв.; 1 бр. преносима батерия за телефон на
стойност 10 лв.; 1 чифт слънчеви очила марка „Полароид“ ведно с калъф на
стойност 30 лв.; парична сума в размер на 80 лв.; парична сума в размер на 50
евро, възлизаща на 97.79 лв, всичко на
обща стойност 488.39 лв., от владението на С.В.И. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.
195, ал. 1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А” и “Б” от НК.
В хода на съдебното
производство пострадалата С.В.И. не е конституирана като страна в процеса –
граждански ищец и частен обвинител, макар да е била надлежно уведомена за тези
й права.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия А.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства
по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на
възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната
отговорност предлага подсъдимият А. да бъде признат за виновен в извършване на
инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на три години, като аргументира този размер с невисоката стойност на отнетите вещи, въпреки
наличието на предишни осъждания на подсъдимия, което наказание, с оглед
проведеното съкратено съдебно следствие, да бъде намалено с една трета. Счита,
че същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не взема
становище относно направените по делото разноски.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Р.Д., пледира при индивидуализиране на
наказанието да бъдат отчетени изтъкнатите от прокурора смекчаващи отговорността
на подзащитния му обстоятелства, като към тях допълва и факта, че подсъдимият
има петнадесет годишна дъщеря, която ще има нужда от баща си поне във времето на нейното завършване. Моли
да бъде определено наказание в минимално предвидения от закона размер, което с
оглед проведеното съкратено съдебно следствие да бъде намалено с една трета. Не
взема становище относно направените по делото разноски.
Подсъдимият А.
в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва
фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се
събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му
последна дума моли за минимална присъда.
Съдът, въз
основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият С.А.А.
е роден на *** ***, б., български гражданин, без образование (завършен втори
клас), неженен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.
На 25.02.2019г.
пострадалата С.В.И. паркирала личния си автомобил марка и модел „Мазда 3“ с
рег. № ***в гр. Пловдив на ул. „Паганини“ пред №
12. На предната
дясна седалка тя оставила дамската си чанта с множество вещи в нея, като взела
със себе си личния си телефон и сумата от 20 лева, след което заключила колата
и тръгнала да купува мартеници.
Малко по-късно
на същия ден - 25.02.2019г., покрай паркирания автомобил на свидетелката И. ***
минал подсъдимият С.А.А. и видял намиращата се на предната седалка дамска
чанта. Тъй като бил наркозависим и му трябвали пари за наркотици, подс. А. се
снабдил с камък, с помощта на който счупил предния десен прозорец на автомобила
и с ръце взел дамската чанта с марка „Фетиш“ на стойност 50 лева, собственост
на пострадалата И., в която се намирали следните вещи: 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***на стойност 170 лв.; 1 бр. дамски
портфейл марка „Grande“ на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски парфюм марка „Олимпия“
на стойност 5 лв.; 1 бр. стъклен протектор за телефон на стойност 5 лв.; 5 бр.
секретни ключа по 3 лв. всеки, на обща стойност 15лв.; 1 бр. несесер от
промазан плат на стойност 2 лв.; 1 блистер „Аналгин“ на стойност 0,60 лв.; 1
блистер „Аспирин“ на стойност 0.60 лв.; 3 бр. „Аулин“ на стойност 0.80 лв. броя, на обща стойност 2.40лв.; 1 бр. преносима батерия за
телефон на стойност 10 лв.; 1 чифт слънчеви очила марка „Полароид“ ведно с
калъф на стойност 30 лв.; парична сума в размер на 80 лв.; парична сума в
размер на 50 евро, възлизаща на 97,79 лв., всичко на обща стойност 488,39 лв.
След това подс. А. с отнетите от него вещи, изброени по-горе, се отправил към
„Шекер“ махала в гр. Пловдив, където живеел. Междувременно по пътя взел от
чантата парите и мобилния телефон, а от останалите вещи се освободил, като ги
изхвърлил на неустановено място.
Около 18:20
часа на същата дата пострадалата И. се върнала до автомобила и го отключила,
при което установила, че предното дясно стъкло било разбито, а от седалката
липсвала дамската й чанта с всички вещи в нея. Тя позвънила от личния си
телефон на служебния си мобилен телефон - марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***,
който бил в чантата, но същият вече бил изключен. След това се обадила в банка
„ДСК“, за да блокира дебитните карти и подала жалба в полицията.
След като се
прибрал в „Шекер махала“ в Пловдив подсъдимият А. позвал мобилния апарат марка
„Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***като свой, а на следващия ден (26.02.2019 г.)
го дал на племенника си – свидетеля Р.В.Г., който го заложил в заложна къща „Еврокомерс
- 1“ ЕАД, намираща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Възход“ №19. След като свид. Г.
взел парична сума в замяна за заложения мобилен телефон, се прибрал в дома си и дал част от получената
сума на подс. А., а другата оставил за себе си.
В хода на
досъдебното производство с протокол за доброволно предаване бил приобщен 1 бр.
мобилен телефон марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***. На същия бил извършен
оглед, за което бил съставен протокол за оглед на веществени доказателства.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна експертиза, от чието
заключение се установява, че стойността на инкриминираните вещи е както следва:
1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***на стойност 170
лв.; 1 бр. дамска чанта марка „Фетиш“ на стойност 50 лв.; 1 бр. дамски портфейл
марка „Grande“ на стойност 20 лв.; 1 бр. дамски парфюм марка „Олимпия“ на
стойност 5 лв.; 1 бр. стъклен протектор за телефон на стойност 5 лв.; 5 бр.
секретни ключа по 3 лв. всеки, на обща стойност 15 лв.; 1 бр. несесер от
промазан плат на стойност 2 лв.; 1 блистер „Аналгин“ на стойност 0.60 лв.; 1
блистер „Аспирин“ на стойност 0.60 лв.; 3 бр. „Аулин“ на стойност 0.80 лв.
броя, на обща стойност 2.40лв.; 1 бр. преносима батерия за телефон на стойност
10 лв.; 1 чифт слънчеви очила марка „Полароид“ ведно с калъф на стойност 30
лв.; парична сума в размер на 80 лв.; парична сума в размер на 50 евро,
възлизаща на 97.79 лв, към момента на деянието възлиза на 488.39 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
С.В.И., И.М.Л., А.А.М., А.Д.К., С.Р.М., А.А.В., З.А.В., Р.В.Г., депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.
Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от
подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета
на доказване в посочените гласни доказателства – свидетелски показания, не се
наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите
мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част
от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Съдът не кредитира единствно
показанията на свид. А.Г.В., тъй като те се явяват изолирани от съвкупния
доказателствен материал и са в пълно противоречие както с показанията на всички
останали свидетели, така и с позицията на самия подсъдим, който реално
признава, това което свид. В.отрича в разпита си на досъдебното производство.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в хода на досъдебното производство стоково - оценъчна експертиза, надлежно
приобщено към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е
извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по досъдебното производство писмени доказателства, прочетени на
основание чл.283 от НПК – протокол за доброволно предаване от 09.12.2019г.,
протокол за оглед на веществени
доказателства от 10.12.2019г., характеристична справка на подсъдимия, заложен
билет, както и от приложените по съдебното производство писмени доказателства -
справка за съдимост, ведно с копия на бюлетини за съдимост.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият С.А.А., ЕГН:********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал. 1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А” и
“Б” от НК, тъй като на 25.02.2019г. в гр. Пловдив, при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е
бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг А 3 Голд БТ“ с IMEI ***на стойност 170 лв.; 1 бр. дамска чанта
марка „Фетиш“ на стойност 50 лв.; 1 бр. дамски портфейл марка „Grande“ на
стойност 20 лв.; 1 бр. дамски парфюм марка „Олимпия“ на стойност 5 лв.; 1 бр.
стъклен протектор за телефон на стойност 5 лв.; 5 бр. секретни ключа по 3 лв.
всеки, на обща стойност 15 лв.; 1 бр. несесер от промазан плат на стойност 2
лв.; 1 блистер „Аналгин“ на стойност 0.60 лв.; 1 блистер „Аспирин“ на стойност
0.60 лв.; 3 бр. „Аулин“ на стойност 0.80 лв. броя, на обща стойност 2.40лв.; 1
бр. преносима батерия за телефон на стойност 10 лв.; 1 чифт слънчеви очила
марка „Полароид“ ведно с калъф на стойност 30 лв.; парична сума в размер на 80
лв.; парична сума в размер на 50 евро, възлизаща на 97.79 лв, всичко на обща стойност 488.39 лв., от
владението на С.В.И. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното
престъпно посегателство, като е отнел горепосочените чужди нему движими вещи от
владението на С.В.И.. Подсъдимият А. е прекъснал владението на пострадалата
върху нейните вещи като е взломил предния десен прозорец на личния й
автомобил „Мазда 3“ с рег. № ***, като по този начин е преодолял установения
контрол върху тях, счупвайки прозореца на автомобила имащ функцията на
предграда, здраво направена за защита на имот, взел е от предната дясна седалка
на автомобила дамската чанта на И., в която се са намирали инкриминираните вещи,
и е установил собствена трайна фактическа власт върху тях, като се е отдалечил
от местопроизшествието. Именно от този момент той е имал реална възможност и
намерение да се разпорежда безпрепятствено с тях като техен собственик, като
със свои. За тези действия липсва съгласие на собственика на вещите -
пострадалата И., те да бъдат държани от А..
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието, тъй като то е
съставомерно и по т.3 на чл.195, ал.1 от НК. Същото е извършено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – с камък, с
помощта на който счупил предния десен прозорец на лек автомобил марка и модел
„Мазда 3“ с рег. № ***, собственост на пострадалата И..
Налице е по – тежко квалифициращ признак на деянието с оглед субекта на
престъплението, тъй като престъплението на А. е извършено при условията на
опасен рецидив – чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК. Подсъдимият е многократно
осъждан. С определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД
№4985/2013г. по описа на РС - Пловдив, в сила от 03.10.2013 год., подсъдимият А.
е бил признат за виновен за извършено в периода от 15.05.2013г. до 27.05.2013г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, при
първоначален строг режим. Наказанието е
било изтърпяно на 21.05.2015г. С присъда, постановена по НОХД №3119/2016г. по
описа на РС - Пловдив, влязла в законна сила на 21.06.2016г., е бил признат за
виновен за извършено на 30.08.2015г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК, като му
е било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер от
една година и шест месеца, изтърпяно на 29.03.2017г. С определение за
одобряване на споразумение, постановено по НОХД №6562/2017г. по описа на РС-
Пловдив, в сила от 20.11.2017г. подсъдимият А. е бил признат за
виновен за това, че на 16.07.2017г. е извършил престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ и б. „Б“ от НК, с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на една година, изтърпяно на 16.07.2018г. От изтърпяването на
наказанията по посочените осъждания не са изминали пет години по смисъла на
чл.30, ал.1 от НК. Посочените съдебни актове се отразяват на правната
квалификация на вмененото във вина престъпление на А. и определят извършеното
от него деяние, като такова извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“А” и б.“Б” от
НК.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетите чужди
движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и
не се отрича от него.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал. 1, т.3 вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А” и “Б” от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години лишаване от свобода. В
конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства признаването
на вината, затрудненото материално положение на подсъдимия, изразеното
съжаление за стореното и проявената критичност, както и сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени личната висока степен на
обществена опасност на подсъдимия, предвид на предходно постановените спрямо
него съдебни актове, които не се отразяват на правната квалификация на
извършеното престъпление. Като анализира така индивидуализиращите отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва
да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва
да бъде в минимално предвидения от закона размер от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като
наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
Само за пълнота
трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание
лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице
основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава
възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на
чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило
по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице
изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция
на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминираната
дата – 25.02.2019г. е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща
единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на
Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на
чл.55 от НК.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
защото не са налице материалноправните изисквания на посочената правна норма,
предвид на това, че преди извършване на престъплението, предмет на настоящото
производство, подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления
от общ характер.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС следва така наложеното на
подсъдимия С.А.А. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
изтърпяно при първоначален ”СТРОГ РЕЖИМ”.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК следва от така наложеното на
подсъдимия С.А.А. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на
04.12.2019г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С.А.А. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 67,20 /шестдесет и седем лева
и двадесет стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното производство
разноски по делото /за съдебно - стокова експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ