№ 2072
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100500771 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Райънеър Дезигнейтид Активити
Къмпани“, дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Ирландския
регистър на дружествата под рег. № 104547, срещу решение № 19843/04.11.2024 г.
по гр.д. № 5494/2024 г. по описа на СРС, 55 състав, с което жалбоподателят е
осъден да заплати в полза на „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, регистрирано в
Търговски регистър на Федерална република Германия под рег. № HRB 196015, на
основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
295/91 сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял повече от три
часа полет № 2691 от 08.03.2023г., изпълнен по направление от гр. София,
България, до гр. Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва от
30.01.2024г. до окончателното плащане на вземането.
1
Въззивникът - „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, поддържа, че
решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото е
доказано основания за изключване на отговорността на въздушния превозвач
обстоятелства, а именно – влошени метрологични условия, довели до
необходимост от обезледяване на самолета, който е следвало да изпълни полета,
както и стачно движение, проведено от служители по контрол на въздушното
движение във Франция, което е предизвикало претоварване на европейското
въздушно пространство извън френските части, засегнати от стачката, и е довело
до необходимост от регулиране на трафика чрез налагане на слотове за контрол на
въздушното движение. Моли решението на СРС да бъде отменено по подробно
посочени във въззивната жалба аргументи, съответно – предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, оспорва жалбата, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“
с предявен по реда на Регламент № 861/2007 г. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД,
вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. срещу „Райънеър Дезигнейтид
Активити Къмпани“ за заплащане на сумата в размер на 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял повече от три часа полет № 2691 от 08.03.2023г., изпълнен
по направление от гр. София, България, до гр. Лондон, Великобритания, ведно със
законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането.
Молителят - „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, е подал исков формуляр във
връзка с европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно
Регламент № 861/2007 г. В същия е посочено, че по силата на договор за цесия е
придобил вземане на Х.Р. в размер на 400 евро спрямо ответното дружество -
„Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“. Твърди, че между Х.Р., от една
страна, и „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ е бил налице договор за
самолетен превоз по направление от гр. София до гр. Лондон на 08.03.2023 г.
Твърди, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3
часа закъснение. Сочи, че в резултат на посоченото неизпълнение на договора за
превоз пътникът има право на неустойка в размер на 400 евро, съгласно чл. 5, т. 1,
2
б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние над 1500
км. Ето защо, претендира посочената сума, ведно със законната лихва от
30.01.2024 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща
обезщетение, дължимо в полза на пътника Х.Р.а на основание регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет
№ 2691 по направление от гр. София до гр. Лондон на 08.03.2023 г., осъществен
със закъснение от повече от три часа.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и
правна страна следното:
На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет
съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен
превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички полети над 1500 км.
до 3000 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на
закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на
правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение
на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е.
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след
предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО №
261/2004 г. следва да се установи, че: между Х.Р., от една страна, и ответника, от
друга страна, е налице сключен договор за превоз за полет на 08.03.2023 г. от
София до Лондон, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с
повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на
договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО №
261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние над 1500 км. до 3000
км. е закъснял с повече от 3 часа, че вземането на Х.Р. е придобито от молителя по
силата на договор за цесия, което прехвърляне е съобщено на ответника.
Не се спори по делото, че ответното дружество е изпълнило полет на
08.03.2023 г. от София до Лондон, който е с разстояние над 1500 км. до 3000 км.,
както и че полетът е осъществен със закъснение от повече от три часа.
3
Въззивникът твърди, че не следва да носи отговорност за закъснелия полет,
тъй като закъснението се дължи на изключващи отговорността на превозвача
обстоятелства, а именно: влошени метрологични условия, довели до необходимост
от обезледяване на самолета, който е следвало да изпълни полета, както и стачно
движение, проведено от служители по контрол на въздушното движение във
Франция, което е предизвикало претоварване на европейското въздушно
пространство извън френските части, засегнати от стачката, и е довело до
необходимост от регулиране на трафика чрез налагане на слотове за контрол на
въздушното движение.
На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач
не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента
извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Въззивникът-ответник твърди, че предхождащи процесния
полет на превозвача – Лондон – Кьолн (FR2817), Кьолн-Лондон (FR2818), Лондон-
София (FR2690), са закъснели, поради влошени метрологични условия, довели до
необходимост от обезледяване на самолета, както и във връзка с наложени
ограничения на слотове за контрол на въздушното пространство във връзка с
провеждане на стачка на служители по контрол на въздушното пространство във
Франция. В случая обаче регламентът е ясен – за да се изключи отговорността на
превозвача, следва да са налице метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет. Няма данни по делото да са налице такива
метрологични условия, свързани с процесния полет (FR2691), поради което
възражението на ответника в тази насока е неоснователно. Фактът, че процесният
полет е бил четвърти поред, който се изпълнява с един и същ самолет, като същият
е закъснял, тъй като предходните три полета са закъснели поради посочените по-
горе причини, не може да се приеме като изключващ отговорността на превозвача,
доколкото причината за закъснение на полета не са извънредни обстоятелства,
свързани с него. Превозвачът е следвало да осигури достатъчно на брой летателни
средства, за да обезпечи изпълняваните от него полетите, като липсата на такива
не могат да изключат отговорността му във връзка с допуснатите закъснения,
провокирани от предходни закъснения. Изпълнението на последователни полети с
4
едно и също летателно средство е изцяло в преценката на превозвача с оглед
неговите търговски интереси, като реално в случая закъснението на процесния
полет се дължи именно на липсата на летателно средство, чрез което да бъде
изпълнен своевременно, което не представлява изключващо отговорността на
превозвача обстоятелства.
Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява,
че Х.Р. е имал потвърдена резервация и е бил пътник на процесния полет на
„Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ от София до Лондон, че процесният
полет е с разстояние над 1500 км. до 3000 км., че същият е изпълнен с повече от
три часа закъснение. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от
РЕО № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 400 евро.
Видно от договор за цесия, съобщени на ответника с връчване на исковия
формуляр, Х.Р. е прехвърлил вземането си, възникнало от закъснението на
процесния полет, в полза на „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“.
Следователно, по делото се установява, че „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“
е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на
задълженията на ответника към пътника Х.Р. във връзка със закъснението на
процесния полет.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението на СРС съдържа подборни мотиви, обосноваващи основателността на
претенция, които настоящата съдебна инстанция споделя, поради което на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
По разноските:
Предвид изхода от обжалването, в полза на ответника по жалбата следва да
се присъди сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19843/04.11.2024 г. по гр.д. № 5494/2024 г. по
описа на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в Ирландския регистър на дружествата под
5
рег. № 104547, да заплати в полза на „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, идент. №
HRB 196015, съгласно ТР на Германия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 400 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6