Р Е Ш
Е Н И Е
№ 145/ 18.05.2018год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска
колегия, в публично заседание на 18.04 .2018 год. /
осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година / в следния
състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Радост Бошнакова
Секретар: Росица
Игнатова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 116 по описа за 2018год. , за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1178/18.12.2017год., постановено по гр.дело №
01753 / 2017год., Пернишкият районен съд е отхвърлил предявения от П.Б.Д. ***
против З.Б.И. ***, Д.В.Б. *** и С. Г.Н. ***
иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на въз основа на наследство от родителите си Б.И.
Д. и И.Т.Д. на следния недвижим имот:
УПИ XV-249 в кв.58 по
плана на гр.Батановци, общ.Перник с площ
от 386 кв.м. при граници: улица „ Илинден“, УПИ XVI-237,238, от изток
–УПИ III-239 и УПИ XIV-248, заедно с всички подобрения и посаждения в имота:
едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м.,
гараж с площ от 40 кв.м.,второстепенна постройка с площ от 9 кв.м.,външна
тоалетна, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху
описания имот на ищеца.
Със същото решение съдът е осъдил П.Д. *** да заплати на З.И.
и Д.Б. и двамата от гр.*** сумата от 400
лева разноски по делото, а на С.Н.-
сумата от 200 лева разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът-
П. Д., който го обжалва изцяло. По
изложените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение жалбоподателят
моли то да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения от него
иск, ведно с произтичащите от това последици.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, с който
оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. При отхвърляне на жалбата претендират
разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
следва да се извърши проверка за неговата законосъобразност по наведените в
жалбата доводи.
Районният съд е
сезиран с иск по чл. 108 от ЗС.
По изложени в
исковата молба съображения ищецът, твърдейки че е придобил по наследство от
своите родители Б. и И.Д. УПИ XV-249 в кв.58 по плана на гр.Батановци, общ.Перник с площ от 386 кв.м., ведно с всички
подобрения и посаждения в имота:
едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м.,
гараж с площ от 40 кв.м., второстепенна постройка с площ от 9 кв.м., външна
тоалетна е поискал от съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че е собственик на гореописания имот като ответниците бъдат осъдени да му
предадат владението върху него.
Ответниците са
оспорили иска като неоснователен и недоказан. Изложили са твърдения, че общият наследодател на първите двама
ответници- З.И. и Д.Б.- В. Б. И. е
придобил процесния имот по дарение през 1989год., който имот, след смъртта на В.
И. е отчужден в полза на ответницата С. Н. чрез покупко-продажба, оформена с Нотариален
акт № 16, том- III, рег.№ 11002, дело № 540/2016год..
С молба, депозирана в първото съдебно заседание по делото
на 14.11.2017год. ищецът е направил
възражение за нарушаване на запазената му част от наследството на Б. и И.Д. с
извършеното в полза на В. И. дарение /нотариален акт № 49, том- IV,дело № 1409/89год./,
както и възражение за нищожност на договора за дарение и договора за
покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 16, поради сключването им в
противоречие със закона и поради липса на годен обект /жилище/. Твърди, че при
дарението и покупко-продажбата е отчуждено жилище, без одобрен за целта
архитектурен / инвестиционен проект/ .
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че процесният имот
е бил собственост на наследодателите на ищеца, които надлежно са го дарили на сина си В. И., а след
неговата смърт- първите двама ответници, като негови наследници, са прехвърлили
собствеността върху него на трета ответница-С.Н.. Приел е също така, че правото
на ищеца за възстановяване на запазената му част е погасено по давност, както и
че е преклудирано направеното от него възражение за придобиване на имота по
давност.
От представеното по делото Удостоверение за наследници № ***
се установява, че ищецът , заедно с ответниците З.И. и Д.Б. са наследници на Б.И. Д., починал на ***год. Видно от същото удостоверение,
двамата ответници З.И. и Д.Б. са съответно преживяла съпруга и син на починалия
на ***год. брат на ищеца- В. Б. И..
Ищецът е представил по делото Нотариален акт № 7, том-II, дело № 497/1954
год., от който се установява, че на
10.12.1954год. общият наследодател на ищеца и първите двама ответници- Б. Д. е
закупил „една идеална и неразделна част“ от 400 кв.м. от празно дворно урегулирано място, цялото с
площ от 670 кв.м., находящо се в землището на с. Темелково, Димитровско, което
по регулационния план на същото село е съставлявало
парцел планоснимачен номер I-274 в кв.24 при граници: С.С., Н.К. и от две страни
улица.
Видно от изготвената по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, парцел I-274 в кв.24 по плана от 1921год. е бил образуван от части от имоти с пл.№ 274, 275,276, 277, 266 и 263 като по КРП на с. Темелково, окръг Пернишки,
утвърден със Заповед № 1106/04.10.1961год. става парцел I-103,104 в кв.44 и
е съставен от два имота имот пл.№ 103 и имот пл.№ 104. С последващия план от
1995 год. парцел I-103, 104 в кв.44 е разделен на две части- имот пл.№ 237,
отговарящ на имот пл.№ 103-част от УПИ XV-237, 238 и имот
пл.№ 249 отговарящ на имот пл.№ 104- УПИ XV-249 в кв. 58.
С договор за дарение, оформен в нотариален акт № 49, том-IV, дело № 1409/89год. Б. Д. и И.Д. са дарили на общия наследодател
на първите двама ответници- В. И. 1 / 2 ид.част от дворно урегилирано място
цялото с площ от 820 кв.м., съставляващо парцел I-103, 104 в кв.44,
заедно с построената в имот пл. № 104 жилищна
сграда. След смъртта на своя
наследодател В. И., първите двама
ответници са прехвърлили на ответницата С.Н.
собствеността върху УПИ XV-249 в кв. 58 по плана на гр.Батановци от 1995год., заедно с
построените в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 80 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 12
кв.м., гараж със застроена площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда със застроена
площ от 9 кв.м., като сделката е оформена с Нотариален акт № 161, том- III, рег.№ 11002, дело
№ 540 от 2016год.
От показанията на разпитаната свидетелка С. С.- първа
братовчедка на ищеца и на наследодателя на първите двама ответници се
установява че в процесния имот са живеели родителите на ищеца и починалия му
брат В. и че същите са твърдели пред нея, че ще оставят имота и на тримата си
сина - П., В. и В.. Последните трима,
според свидетелката, са ползвали заедно имота до 10.06.2014год., когато В.
заявил на всички, че имотът е негова индивидуална собственост /че „ му е
прехвърлен“/ и от този момент не е допускал братята си, а и останалите роднини
да влизат в него.
Свидетелите К.Н.- съпруг на ответницата С.Н. и Г.Н. - свекър на ответницата С.Н. установяват,
че процесният имот е бил собственост на Б. Д., който през 1989год. го е дарил
на сина си В. И., който е живял в него до смъртта си. Като съседи на процесния
имот свидетелите, чиито показания съдът преценява съгласно чл.
172 от ГПК, установяват, че ищецът и неговия брат В. не са посещавали и
обитавали имота, тъй като са живеели в други населени места.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.108 от ЗС, за да бъде уважен този
иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на следните кумулативни
предпоставки: че е собственик на процесния имот, че същият се владее и държи от
ответника и че това владение или държане е без правно основание. Липсата на която
и да било от така изброените предпоставки, води до неоснователност на
претенцията.
Аналогично на
районния съд, настоящият състав намира, че ищецът –жалбоподател в настоящото
производство не е доказал да е собственик на процесния имот на твърдяното от
него придобивно основание- наследство от своите родители. Последните са били
собственици на процесния имот до 1989год.,като този факт не е спорен по делото.
Ето защо настоящият състав счита , че не следва да обсъжда наведени в жалбата доводи
относно валидността на Нотариален акт за
покупко-продажба № 7, том-II, дело № 494/1954 год. и тези за придобиване на собствеността
върху имота от Б. и И.Д. по давност. В този смисъл, необсъждането на тези
доводи от първоинстанционния съд не влияе върху законосъобразността на
постановения от него съдебен акт.
Спорен по делото се очертава въпроса дали с договора за
дарение, оформен с нотариален акт № 49,
том-IV, дело № 1409/89 е валидно прехвърлена собствеността върху
процесния имот на наследодателя на първите двама ответници и ако това е така, дали
е прехвърлен целия имот или 1 / 2 идеална част от него, респ. постройките в
същия. Настоящият състав намира доводите в жалбата за нищожност на договора за
дарение, респ. договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 161,
том- III, рег.№ 11002, дело
№ 540/2016год. за несъстоятелни. Пред районния съд ищецът е направил възражение за нищожност на
договора за дарение, оформен с Нотариален акт № 49, том- IV , дело №
1409/89год., който поддържа и пред въззивната
инстанция, като счита, че като не
го е разгледал, районният съд е приложил неправилно материалния закон. Според жалбоподателя договора е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
като противоречащ на закона, понеже е сключен за жилище, за което няма одобрен
архитектурен / инвестиционен/ проект. На същото основание ищецът твърди
нищожност и на последваща сделка- покупко - продажба, оформена с нотариален акт
№ 161, том- III, рег.№ 11002, дело № 540/2016год. Твърди, че двете сделки
са нищожни и като такива не са породили целения правен ефект- прехвърляне на
собствеността върху процесния имот на наследодателя на първите двама ответници
и респ. на третата ответница, поради което към настоящия момент притежава 1 / 3
ид.част от него.
Доводите за нищожност на договора за дарение и договора
за покупко- продажба са несъстоятелни. Към момента на дарението -1989год. е
била в сила разпоредбата на чл.62 от ЗТСУ / отм./, която е установявала забрана
за извършване на разпореждане с обекти, които не са обособени като
самостоятелни като е предвидено, че правни сделки за прехвърляне на реално
определени части от сгради, жилища или други обекти могат да се извършват само
ако обособените части или дялове отговарят на одобрен за това архитектурен
проект. Оттук следва извода, че дарение на реално определена част от жилище, която
не отговаря на одобрен за това архитектурен проект,тоест не съставлява
самостоятелен обект, противоречи на закона и е нищожно на основание чл.26,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В случая, предмет на дарението е 1 / 2 ид.част от урегулирано дворно място съставляващо парцел I-103, 104 в кв.44 ,
заедно с цялата, построена в имот пл.№ 104 жилищна сграда , а не реално
определена част от нея, за да важи
изискването на чл.62 от ЗТСУ /отм./. В този смисъл липсата на одобрен архитектурен проект не опорочава сделката и
същата е валидна и като такава е породила целените прехвърлителни вещноправни
последици.
Аналогична на чл.62 от ЗТСУ /отм./ е разпоредбата и на
чл.202 от ЗУТ, действаща към момента на сключване на договора за
покупко-продажба- 10.11.2016год. . Същата касае сделки за прехвърляне на реално определени части от
сграда, жилище или друг обект, а с процесния договор за покупко-продажба не са
прехвърляни такива. И в този случай не се е изисквало архитектурен проект и
липсата на такъв не опорочава сделката и същата не е нищожна като противоречаща
на закона.
Неоснователно се твърди
от жалбоподателя, че с договора за дарение от 1989год. е прехвърлена
само 1 / 2 ид.част от терена и от
къщата, поради което останалата 1 / 2 ид.част се явява съсобствена между него и
останалите наследници на Б. и И.Д.. Проследявайки регулационната история
на процесния имот, предоставена от
вещото лице в изготвената от него съдебно-техническа експертиза е видно, че Б. и И.Д. са се разпоредили като са дарили на
сина си В. И. целия притежаван от тях недвижим имот, а не идеална част от него,
който недвижим имот е идентичен с процесния имот УПИ XV-249 по
сегадействащия регулационен план на
гр.Батановци, общ.Перник от 1995год.
Районният съд не е извършил нарушение на материалния
закон необсъждайки направеното от ищеца възражение за придобивна давност. В
исковата молба ищецът е въвел като основание за придобиване на
имота-наследяване от своите родители. Едва в
хода на устните състезания и в
писмената защита, депозирана пред районния съд ищецът излага ново основание- изтекла в негова полза
придобивна давност в резултат на упражнявано явно и необезпокоявано владение, продължило
през периода 09.09.1979год. до 09.09.1989год. Както правилно е отбелязал
първоинстанционния съд това възражение е преклудирано и не може да бъде
разгледано. Съдът е длъжен да се произнесе само по надлежно наведеното
основание и това е основанието , посочено в исковата молба. Новото, посочено
от ищеца придобивно основание, не е
надлежно въведено чрез изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК, поради което
по него съдът не дължи произнасяне. За
да обоснове същия този извод районния съд не съвсем прецизно се е позовал на Тълкувателно решение
№ 1/2013год. на ВКС, което не го прави незаконосъобразен, в който смисъл са твърденията
в жалбата.
Неоснователни са доводите за постановяване на
първоинстанционното решение в нарушение на чл.121, ал.4 и чл.121, ал.2 от Конституцията на РБългария,
което според жалбоподателя съставлява основание за неговата отмяна. Действително
районният съд не е обсъдил направеното от ищеца възражение за нищожност на
договора за дарение от 1989год. и договора за покупко-продажба от 2016год.,
както и доводите за придобиване на
процесния имот от наследодателите на ищеца по давност, но този пропуск е отстранен от въззивната
инстанция. Въззивният съд е съд по
същество, което значи , че извършва самостоятелна преценка на събрания пред
него и първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и
според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да
достигне до свое собствено убеждение, което намира отражение и в мотивите на
съдебния му акт. В случая, преценявайки всички надлежно наведени доводи на
страните и всички, събрани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав прави извод за неоснователност на предявения иск, който
съответства на извода, направен и от районния съд.
Предвид на гореизложеното настоящият състав намира,че наследодателите Б. и И.Д. надлежно са
отчуждили правото на собственост върху процесния имот в полза на сина си В. И.,
а в последствие-неговите наследници са
прехвърлили собствеността върху него на третата ответница по делото- С.Н..С
оглед на това се явява недоказано по делото, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот по наследствено от своите
родители, поради което не е налице първата, кумулативна предпоставка за
уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Липсата й е достатъчна да обоснове извод за
отхвърляне на иска, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. В този
смисъл, решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди като такова.
С оглед изхода на делото, направеното в тази връзка
искане и предвид представените договори за правна помощ и съдействие,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците по
200 лева, представляващи направени разноски във въззивното производство разноски,
представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е направеното от поцесуалния представител на
жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение. Видно от данъчната оценка на имота, въз основа на
която се определя цената на иска, същата възлиза на сумата от
1 833.90лева. Всеки един от ответниците е заплатил на процесуалния си
представител по 200 лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция и това възнаграждение е под
минималния размер, предвид цената на иска, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата № 1 / 2014 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тоест не е прекомерно.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1178/18.12.2017год., постановено по гр.дело № 01753/2017год. по описа
на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА П.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на З.Б.И. с
ЕГН ********** *** сумата от 200 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.В.Б. с
ЕГН ********** *** сумата от 200 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Б.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Г.Н. с
ЕГН ********** *** сумата от 200 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове: