Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Стефка Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 7031 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 33277
от 25.05.2018 г. по гр.д. № 31349/2017 г. по описа на СРС, 67 с-в, е признато
за установено по предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК ******против П.Б.Б.,
ЕГН ***********, положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от
ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че П.Б.Б. дължи на "Т.С." ЕАД
сумата 1426,32 лева, за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 11.01.2017г. до изплащане на вземането и сумата
28,20 лева – дължима сума за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до
м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2017г. до изплащане на
вземането, които вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.******и
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1334/2017г. по описа на
СРС, 67 състав, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на дължимата сума за топлинна енергия за сумата 130,70 лева за периода
от 15.09.2015г. до 04.09.2017г. и иска за обезщетение за забавено плащане в
размер 5,20 лева на дължимата сума за дялово разпределение, касаещо периода от
15.09.2015г. до 04.09.2017г.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Н. ЕАД.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищеца "Т.С."
ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове.
Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че решението в
обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Изложени са следните правни и фактически доводи: Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от "Т.С."
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че ответника не е
упражнили правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофиакция
София" ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София. Твърди, че в
раздел ІX от Общите условия - "Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е
определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. На следващо
място е заявено, че дължимостта на сумите за дялово разпределение се основава
на разпоредбата на чл. 22,ал .2 ОУ. Отправено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски.
Въззиваемият
П.Б.Б. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Третото
лице помагач на страната на ищеца - Н. ЕАД не е изразил становище по подадената
въззивна жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 67-ми състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да
се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца
като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника
има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва
установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла
на горното легално определение, ответникът, като собственик на имота- апартамент
№ 32, находящ се в гр.******, има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са
съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ,
одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014 год. и които са публикувани. Разпоредбата
на чл.150,ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
В случая за периода
от м.05.2014г.
до м.04.2016г., са приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 –
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на купувача. Ето защо правилно районният съд
приел, че при тази редакция на
общите условия, за да се постави клиентът на топлинна енергия за
битови нужди в забава, е необходимо установяване момента на публикуване на
месечните дължими суми на интеренет страницата на ищеца. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази
насока не са ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответника. Ето
защо следва да се приеме, че за задължението за главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение за процесния период ответникът не е поставен в забава, поради
което не дължат мораторна лихва върху посочените главници.
Както
правилно е посочил СРС по отношение на услугата дялово разпределение в ОУ е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и
обявени по подходящ начин на клиентите. В случая липсват представени
доказателства, обуславящи извода, че ответникът е бил поканен или че е следвало
да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание за отговорност
за неизпълнение в срок.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
33277 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 31349/2017 г. по описа на СРС, 67 с-в, в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Т.С."
ЕАД, ЕИК ******против П.Б.Б., ЕГН ***********, положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване
за установено, че П.Б.Б. дължи на "Т.С." ЕАД обезщетение за забавено плащане на дължимата
сума за топлинна енергия за сумата 130,70 лева за периода от 15.09.2015г. до
04.09.2017г. и обезщетение за забавено плащане в размер 5,20 лева на дължимата
сума за дялово разпределение, касаещо периода от 15.09.2015г. до 04.09.2017г., които
вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.******и за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1334/2017г. по описа на СРС, 67
състав.
Решението
е постановено при участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Н. ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.