О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /13.05.2015 год., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на ТРИНАДЕСЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ
И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
3043 по описа за 2014 год. на ВОС, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК
Производството по делото е образувано с искова молба
от В.И.С., ЕГН: **********. адрес ***/ „Салтанат" № 38, процесуалния си
представител по пълномощия адв. П.А.В. ***, бул. "Осми приморски
полк" № 43 иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищеца твърди, че Иван И. Шипков, е
негов баща и през 1935 год е придобил десет декара земя, в регулацията на гр.
Варна, стопанисвана като лозе а сега ”Приморски парк”, местност
..Салтанат". който към днешна дата отговарят на поземлен имот с
идентификатор 10135.536.144, поземлен имот с идентификатор 10135.536.494 и
поземлен имот с идентификатор 10135.536.463, в който са застроени сграда със
застроена площ от 147 кв.м. с идентификатор 10135.536.463.2 и сграда със
застроена площ от 91 кв.м. с идентификатор 10135.536.463.1.
Първоначално първите два имота са били един имот /по
стария кадастрален план от 1936 г. с № 57/. след което е разделен с
преминаващия път /имот с идентификатор 10135.536.142/. Към настоящия момент те
са ми реституирани съгласно съдебно решение № 4876/23.09.1999 г. на ВАС.
Другият съседен имот - с идентификатор 10135.536.463
първоначално е съществувал като три отделни парцела съгласно стария кадастрален
план от 1936 г. /съответно с № 71. № 50 и № 45/ и е обединен в един с влизане в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със
заповед № 300-5-18/04.03.2004 год. на Изпълнителния директор на АГКК.
След придобиването на имотите през 1935 год.
постройките /с идентификатор 10135.536.463.1 и 10135.536.463.2/ не са
съществували. Иван Шипков е бил кредитиран от БНБ за строителство на двете
сгради и поради тази причина в разписната книга към стария кадастрален план от
1936 год. два от парцелите под № 50 и № 45 са били записани временно на
банката.
Иван Шипков е извършил строителство през 1937 г. в два
от парцелите с кредита /по стария кадастрален план от 1936 г. с № 50 и
пристройка в №71 вместо в № 45/, а в четвъртия парцел /по стария кадастрален
план от 1936 г. с № 57/ със собствени средства е построил малка сграда за
обслужване на лозята. Спорът с „Община Варна" е за поземлен имот с
идентификатор 10135.536.463, обединен от трите парцела и постройките в него;
Към 1951 год. неговия баща е владеел имотите и в
процес на организиране на частна клиника, тъй като бил лекар по професия, но
тази дейност в първите години на социализма нямаше как да се осъществи. От 1951
год. започнаха опитите баща ми да бъде изгонен от поземлените имоти и от постройките
заради намеренията му. През 1959 г. са били иззети всички документи на баща ми,
а по реда на ЗПИНМ е бил отчужден само имот № 57 по стария кадастрален план от
1936 год., отговарящ на поземлен имот с идентификатор 10135.536.144 и поземлен
имот с идентификатор 10135.536.494, които, както вече бе посочено, към
настоящия момент са реституирани; другият съседен имот - с идентификатор
10135.536.463, който първоначално е съществувал като три отделни парцела
съгласно стария кадастрален план от 1936 год. - съответно с № 71, № 50 и № 45,
както и постройките в него, не са били одържавени, нито са били отчуждени .
Неговия наследодател е бил изгонен оттам и недопускан в тях поради убежденията
си, което довело и до смъртта му през 1959 год.
Ищецът, след тези репресии бил принуден да живее в
друго населено място, но не е загубил владението и грижите за неотчуждената
част. Процесния имот никога не е бил общински или държавен. По късно без негово
знание двете сгради са били актувани като безстопанствени по чл. 6 от ЗС с акт
№ 501/1987 год., а всички стари документи са били унищожени.
След 1991 год. започнал ремонт и поддръжка на имота и
никой по никакъв начин не го е безпокоил, нито го е уведомявал, че сградите са
негови, още повече пък за поземления имот. След като пригодил сградите за
живеене и стопанисване ги декларирал в данъчната служба при Община Варна,
където заплаща редовно данъците за имота и до днес.
По повод подадена молба-декларация за процедура по
придобиване на имота по давност е съставен АОС- 5456/2009 год., който е
антидатиран - от 09.01.2009 год. С Решение №354/10.03.2014г. постановено по
гр.д.№3268/2013г. влязло в законна сила по описа на ВОС бяха установени
престъпните действия на ответника по актуването на имота за общинска
собственост, с което се установява,че цитирания в скица № 126/08.01.2009г. АДС
пореден №1893 или акт 01197/10.11.1951 год. е за друг имот съставлявал п.I-32 в
кв.4 по плана от 1936 год. от което следва ,че не е идентичен с имота описан в
АОС-5456/09.01.2009 год. За това обстоятелство ответника-Община Варна е бил
уведомен и от Областния Управител с писмо от 30.07.2009 год., с което се
установява ,че цитирания акт за имот с административен адрес „Салтанат" №
11, за който има съставен нов АДС-№7298/2009г. представляващ ПИ-10135.536.266
по сегашния кадастър, а АДС №1893 към преписка № 1197/10.11.1951 год. не се
отнася за ПИ 10135.536.498 съответно 10135.536.463.
Твърди, че е владял имота повече от 63 години и се
позова на изтекъл срок на придобивна давност със съответните правни последици
за правото ми на собственост върху описания имот.
От заповед № РД-10-7706-48/ 16.02.2010г., на Областния
Управител на Варненска област е видно, че по отношение на имот с идентификатор
10135.536.463 /по стария кадастрален план от 1936 год. съответно с № 71, № 50 и
№ 45/ и сградите в него не са предприемани мероприятия през 1951 г. и актовете
за Държавна собственост не се отнасят за него. Давностния срок за неговия
праводател, на който ищеца е единствен наследник и за ищеца е започнал да тече
на 16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона за собствеността, който урежда
този институт.
Издадените АДС № 501/1987 год. и АОС-5456/2009 год. са
неистински документи - издадени за имоти, тъй като имота не е бил собственост
на държавата, съответно общината. Това е престъпно обстоятелство установено със
съдебно решение .
Акта за държавна собственост има само констативно
действие и не е самостоятелно основание за придобиване правото на собственост
от държавата. В случай на посочване на основанието по чл.6 от ЗС в първоначалната
му редакция от 1951 год. констатацията в акта, че се касае за имот, който няма
друг собственик, в тежест на държавата, респективно общината е да докаже
придобивното основание.
Към 1987 год. когато са актувани сградите са изтекли
повече от 35г. придобивна давност и имота не е бил без собственик.
Последователна е съдебната практика, че АДС и АОС се ползва с доказателствена
сила, съгл.чл.5, ал.2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде
опровергана, защото самия акт не създава права за държавата, респективно за
общината-чл.5, ал.З от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с
реализиране на фактическото и правно основание за придобиване правото на
собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата,
респективно от общината. За да бъде съставен акт за държавна, съответно
общинска собственост, той следва да има правно основание. Държавата може да
стане собственик чрез одържавяване, отчуждаване или друга форма на отнемане,
каквато е визирана в чл. 6 от ЗС по отношение на безстопанствените имоти.
Индивидуален административен акт (подобен на актовете по чл. 99 и чл. 100 от
тогава действащият ЗТСУ), който да прехвърля собствеността (акт с транслативен
вещен ефект) няма. Няма правопораждащ факт за съставяне на АДС и АОС, а имота
не е общински /държавен/ и за него не действа забраната за придобиване по
давност и придобивна давност е текла в полза на ищеца.
С АДС № 501/1987 год. се актуват само сградите в
поземлен имот с идентификатор 10135.536.463 /по стария кадастрален план от 1936
г. съответно с № 71, № 50 и № 45/ но не и земята. Твърди, че този акт се
издаден в противоречие с чл. 7 ал. 2 и чл. 77 ал. от НДИ, тъй като отчуждаване
не е проведено.
Имотите се владеят и до днес от ищеца, макар че поради
напредналата му възраст е възложил поддръжката и запазването на синът му и
семейството му и това е видно от писмо № ОБС-9-0600/12/23.03.2010 г. с
Констативен протокол към него от 25.06.2010 год.
С исковата молба е заявен петитум, с който моли съда
да постанови решение, с което съдът да признае в отношенията между страните, че
ищеца е собственик на основание на давностно владение повече от 63 години /от
16 Ноември 1951 г. с влизане в сила на Закона за собствеността, който въвежда
този институт до момента на завеждане на настоящият иск/ на Поземлен имот с
идентификатор № 10135.536.463 с площ от 7656 кв.м., както и построените в него
сграда със застроена площ от 147 м2 с идентификатор 10135.536.463.2 и двуетажна
сграда със застроена площ от 91 кв.м.10135.536.463.1 находящи се в гр. Варна
ул./местност/ „Салтанат" № 38 и осъди ответника Община Варна да заличи
вписванията на имотите произтекли от АДС № 501/1987 г. и АОС- 5456/2009 в
съответните регистри за собственост.
С исковата молба са депозирани писмени доказателства и
са направени доказателствени искания.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с която се оспорва предявения иск, като неоснователен, а
вторият е недопустим поради липса на правен интерес.
С отговора се оспорва твърдението, че праводателя на
ищеца т.е. неговия баща е придобил през 1935 год. земя 10 дка в м-ст
„Салтанат" гр. Варна, част от която бил процесния имот.
Оспорва въведеното в исковата молба твърдение на
ищеца, че баща му Иван Шипков е владял явно и необезпокоявано процесния имот от
1935 /1951 год./ до смъртта му, както и че самият ищец е владял по този начин
имота през процесния период.
Оспорва твърдението, че бащата на ищеца е ипотекирал
имоти пл. № 50 и пл. № 45 по КП-1936 год. в полза на БНБ, тъй като се касае за
формална сделка при която нотариалната форма е условие за действителност, ипотекарния
длъжник е следвало да установи правото си на собственост с документ, а е и подлежала
на вписване, каквито доказателства няма.
Твърди, че имоти пл. № 47 и пл. № 50 са записани в
разписните листи по КП 1935г. като собственост на държавна институция, - БНБ,
която съгл. Указа за Българска народна банка /ДВ 94 от 23.11.1956г., отм. с ДВ
48/1989 год., Закон за БНБ-1928 год. и Закона за банките от 1947 год./ представлява
държавно учреждение на подчинението на Министерски съвет и като такава не
притежава отделно право на собственост върху предоставеното и за ползване от
държавата имущество - същото е било държавна собственост.
В отговора на исковата молба ответника твърди че
процесния имот е бил държавна собственост от 1937 год. като имот, който не е
имал друг собственик - съгл. чл. 3 от Законъ за държавните имоти /ДВ
66/25.03.1941г.; отм. 1948г./; съгл. чл. 2 от Закон за държавните имоти, приет
с Указ № 1772/07.12.1948 год. /ДВ 300/22.12.1948 год., отм. 1951 год. и
съгл.чл. 6 от ЗС /в редакцията му с ДВ 92/1951г./.
Имотът не може да бъде придобит по давност до 1951 год.
поради забрана съществуващи в законите в цитирания период и дори ищецът или
баща му да са владяли процесния имот до 01.06.1996г., давност в тяхна полза не
тече - на чл. 15 от Законъ за държавните имоти /ДВ 66/25.03.1941г.; отм.
1948г./; както и чл. 3 от Закон за държавните имоти, приет с Указ №
1772/07.12.1948г. /ДВ 300/22.12.1948г., отм. 1951г./, ЗС (Изв., бр. 92 от
16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) забраната да се придобиват по давност
имоти социалистическа, т.е. държавна, а след 1990г. - държавна и общинска
собственост е закрепена в чл. 86 от ЗС в редакцията, действала до 1996г.
За сградите в имота е съставен Акт за държавна
собственост № 501/0304.1987 год. Същите са заведени още тогава във водените към
Община Варна регистри на държавните имоти.
В отговора се твърди, че по Генералния строителен план
на гр. Варна, одобрен с Указ № 470/08.12.195бг. територията, в която попада
имота е предназначена за парк. Същото е отреждането и по Общия регулационен
план на гр. Варна, одобрен със Заповед № 224/1959 год., както и с ОГП на гр.
Варна, одобрен с Решение № ТСУ-7 на КТСУ при МС № РД - 0302/46/31.12.1982
год. Територията, в която попада
процесния имот е била част от парк в периода от 1959г. досега. Затова
кадастралните граници на имоти пл. №№ 45, 48, 48а, 50 и 71 по КП-1936г. са
заличени в последващия кадастрален план от 1977 год. - в него имотът не е
отразен - на неговата територия е отразено озеленяване и алеи - липсват
кадастрални граници.
Така земята на процесния имот като зелени площи за
обществено ползване, а сградите по силата на приращението и като обекти на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за здравно,
образователно и комунално обслужване, с влизането в сила на ЗМСМА същите са
преминали в собственост на Община Варна по силата на § 7 т. 4 и т. 6 от ЗМСМА.
В евентуалност, в отговора се твърди, че ако
собствеността не преминала от държавата към Община Варна по цитираната по-горе
разпоредба на ЗМСМА, тя е преминала по силата на чл. 2 ал. 1 т. 5 от ЗОС - като
зелена площ за обществено ползване, в евентуалност по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС
/ДВ бр. 96/1999г./ като имот, отреден за обществени и благоустройствени
мероприятия на общината, съгласно предвижданията на подробни градоустройствени
планове.
За имота е съставен Акт за частна общинска собственост
№ 5456/09.01.2009 год., никога не е владян от ищеца, нито от неговия праводател.
Дори да е осъществявана фактическа власт, то не е владение, тъй като не е било
явно и необезпокоявано, спокойно, непрекъсвано и несъмнено. Липсва и
субективният елемент, необходим за придобиване на собствеността - воля вещта да
се държи като своя /намерение за своене/.
В отговора се твърди, че дори ищецът да е владял имота
в периода от 01.06.199б6 год. /когато е отпаднала забраната по чл. 86 от ЗС/, в
негова полза не е могъл да изтече 10-годишния давностен срок за придобиването
на имота по давност, предвид наложения мораториум върху придобиването по
давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост с § 1 от ЗД
на ЗС /ДВ 46/2006г./ - в сила от 31.05.2006г.
Моли съда да отхвърлите предявения иск като
неоснователен и да прекратите производството по делото по предявения осъдителен
иск за осъждане Община Варна да заличи вписванията за имотите произтекли от АДС
№ 501/1987г. и АОС 5456/2009г. в съответните регистри за собственост, поради
неговата недопустимост.
С отговора са депозирани писмени доказателства и са
направени доказателствени искания включително и разпит на свидетели.
След като съобрази становищата на страните съдът
следва да се произнесе по предварителните въпроси:
Предявения осъдителен иск за осъждане на ответника в
лицето на Община Варна да заличи вписванията за имотите произтекли от АДС №
501/1987 год. и АОС 5456/2009 год. в съответните регистри за собственост е
недопустим, тъй като лишен от правен интерес.
Заличаването в регистрите е последица от успешното
провеждане на положителния иск за собственост и е административна процедура,
провеждана от административния орган след положително в полза на ищеца решение
влязло в законна сила. В случая съдът не е компетентен да се произнася по
исканията на заличаване на вписванията за имотите от съответните актове на
общината и държавата. Производството по този иск следва да се прекрати.
Правната квалификация на предявения иск е чл.124 от ГПК.
Предявен е положителен иск за собственост.
Искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от
търсената защита, с оглед претендираните права.
По така предявеният положителен установителен иск, в
тежест на ищца е да докаже, със всички допустими от закона доказателствени
средства, при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния имот, който е придобит от неговия наследодател и от момента на
неговото придобиване, до датата на завеждане на иска, го владее трайно,
спокойно и явно, с намерение за своене.
Съдът следва да допусне писмените доказателства
приложени към исковата молба, като допустими, необходими и съотносими
доказателства.
По отношение на искането за допускане на гласни
доказателства, съдът следва да допусне такива в режим на довеждане.
Производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
Производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде
дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в тежест на
страните независимо от процесуалното им качество, че следва да установят
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Съдът възлага в тежест на ищеца да докаже твърденията,
с които обосновава фактическите си твърдения, като следва да установи наличието
на свое защитимо право на собственост върху процесния имот, като докаже
фактите, от които то произтича, както и обстоятелството.
Съдът следва да възложи в тежест на ответника да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил имота от своя
праводател, по предвидения от закона ред-за процесните имоти е налице
отчуждаване съобразно особените закони.
На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се
връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като НЕУДОПУСТИМО производството по
предявения осъдителен иск от В.И.С., ЕГН: **********. адрес ***/
„Салтанат" № 38, процесуалния си представител по пълномощия адв. П.А.В. ***,
бул. "Осми приморски полк" № 43, с искане да се осъди ответника
Община Варна да заличи вписванията за имотите произтекли от АДС № 501/1987г. и
АОС 5456/2009г. в съответните регистри за собственост, поради неговата
недопустимост.
Определението на съда в тази му част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Варна.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен
иск с правно основание с чл. 124 от ГПК.
Не са налице права и обстоятелства, които се признават
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1,
т.3 ГПК.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в
негова тежест да установи, обстоятелствата, които подлежат на доказване,
конкретно посочени в мотивите към определението.
На осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА приемането като писмени доказателства по
делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА при режим на довеждане от страна на ищеца
двама свидетели, с показанието на които ще установява факта на владението от
1935 год. до датата на предявяване на иска.
ДОПУСКА при режим на довеждане, в полза на ответника
двама души, с показанията на които ще опровергава твърденията на ищеца, за
владение на процесния имот.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на
СТЕ, след становище на ответника, по депозираното заявление с Вх. №
12366/21.04.2015 год., препис от което да се връчи на ответника.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.06.2015 год. от 14.30 часа, за която дата и час
да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение, което съдържа проекта за доклад по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: