Решение по дело №1090/2020 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 260065
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20201820101090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 29.04.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на шести април двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 

           при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1090 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявен е  иск на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

            С исковата молба се твърди, че на 01.03.2016г. между „…." ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговска марка „В." и Н.Г.Р. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР.  Твърди се, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключването му подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и същата проведена в съответствие със ЗПФУР.

    Твърди се, че кредитът от 200.00 лева по  процесния  Договор   е отпуснат за период от 20 дни, с падежна дата 21.03.2016г.. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната посредством системата epay.bg, от кредитодателя на името на кредитополучателя в „И." АД на 01.03.2016г..

    Твърди се, че на 11.03.2016г. Н.Р. е заявил искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 150,00 лева, като съгласно Общите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит и Договорът е изменен на същата дата , като кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в „И." АД. С изменението на договора Р. се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер 350.00  лева -главница по Договор за кредит № **********/01.03.2016г..

    Твърди се, че падежът е настъпил на 21.03.2016г., но кредитополучателят не погасил дължимите суми, поради което изпаднал в забава.

    Твърди се  още, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *********/01.03.2016г. в общ размер 858,73 лв., от които: главница - 350,00 лв., неустойка (наказателна лихва) - 478,73 лева за периода от 22.03.2016г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - 30,00 (тридесет лева), посочени  и подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

Сочи се, че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, поради което  в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД до два посочени в договора за кредит адреса, но и двете пратки върнати в цялост, с отметка „непотьрсена", за което към исковата молба ищецът приложил уведомление за извършената цесия.

Ищецът твърди, че  има изискуемо вземане срещу Н.Г.Р. за сумата от 350,00  лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/01.03.2016г..

От друга страна, в условията на евентуалност, т.е. в случай, че не се приеме за сключен процесния договор за кредит, то ищецът твърди, че е изпълнена предпоставката за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като  дружеството - цедент „….ОД е превело чрез системата за плащания epay.bg. сума в общ размер 350.00 лева на името на Н.Г.Р. в „И." АД, както следва: на 01.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000099213986, с която е преведена сума в размер 200,00 (двеста лева);на 11.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000099814621, с която е преведена сума в размер 150,00 (сто и петдесет лева). Поради това ответникът се е обогатил неправомерно, тъй като за осъществяване на извършените преводи не е било налице правно основание.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди Н.Г.Р. да заплати на „К. Б." ЕООД сума в размер 350.00 лева,  представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/01.03.2016г., както и законна лихва върху главницата, считано от 31.12.2020г. до окончателно изплащане.

 В условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер 350.00 лева, която сума Н.Г.Р. е получил без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане .

 Претендират се  и направените от ищеца съдебни разноски по настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева.

 

           В едномесечния срок  по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

 

                С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване  за същото, в каквото проведено на  06.04.2021г.  ответникът  не се е явил. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.   

                      С нарочна молба  от 05.04.2021г. ищецът  е направил искане  за произнасяне  от съда с решение по делото при предпоставките на чл.238 от ГПК.

                 Съдът счита предявените искове за вероятно основателни, като намира, че  ответникът виновно не е изплатил исковата сума. Установено е по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение произтичащо от  сключен  Договор за  кредит  № **********/01.03.2016г..

                 Ето защо предвид изложените  по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което приеме за установено, че ответникът  дължи на ищеца посочените с исковата молба суми, както следва: главница в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева,  законна лихва върху главницата, считано от 31.12.2020г. до окончателното изплащане по Договор за  кредит  № **********/01.03.2016г., както и разноски по настоящото производство  в общ размер на 200.00/двеста/ лева , от които държавна такса в размер на 50.00 /петдесет / лева и юрисконсултско възнаграждение – 150.00 / сто и петдесет / лева.

 

 

   Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

      ОСЪЖДА Н.Г.Р. ***, с ЕГН **********, да заплати на “К Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:гр. София , С ЕИК/код по БУЛСТАТ ………, главница в размер на 350.00 / триста и петдесет / лева по Договор за  кредит  № **********/01.03.2016г., законна лихва върху главницата, считано от 31.12.2020г. до окончателното изплащане, както и  сторените разноски по делото в общ размер на 200.00/ двеста / лева.

 

     

         Решението  не подлежи на обжалване.

        

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: