Решение по дело №180/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 147

гр. Видин,04.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в публично заседание на

Тридесети юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

180

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на К.М., румънски гражданин, и „Петко Ангелов БГ“ЕООД-гр.Пловдив , представлявано от Петко Ангелов Петков , чрез процесуалния им представител адв. Л. , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1322/23.06.2020г. на началника на Областен отдел „Автомобила администрация“ за прилагане на ПАМ по чл.106а,ал.1,т.3,б.“г“ от ЗАвтП.

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при липса на компетентност на административния орган, неспазване на установената форма, в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Сочи се, че не е налице материална компетентност на Началника на ОО“АА“-Видин съобразно приетия Устройствен правилник на ИА“Автомобилна администрация“, като и че липсват данни за надлежно оправомощаване на началника на ОО“АА“. Сочи се , че в издадената заповед липсват изложени фактически и правни основания, като е посочено наказателно постановление, но не е индивидуализирано извършеното нарушение. Сочи се и че е нарушена разпоредбата на чл.34,ал.1 от АПК , тъй като водачът е румънски гражданин , който не владее български език , а издаденият срещу него индивидуален административен акт е съставен единствено на български език и не е преведен на лицето-адресат на акта , с което не му е осигурена адекватна възможност за участие в производството. Сочи се , че е нарушено и правото на участие в производството на собственика на превозното средство , тъй като заповедта е издадена срещу физическото лице , което е работник по трудово правоотношение , а не собственик на влекача. Сочи се , че дружеството собственик е следвало да участва в административното производство, като не е спазено задължението на административния орган по чл.26,ал.1 от АПК. Сочи се , че е посочена и отменена материално-правна разпоредба.  

Иска се от съда да отмени оспорваната заповед. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото-Началникът на  ОО”АА”-Видин, не е взел становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обжалваната заповед е издадена за това , че на 23.06.2020г. при извършване на проверка на водача К.М., извършващ международен превоз на товари  с товарен автомобил „МАН“ с рег.№ РВ4423ТР и полуремарке с рег.№ РВ0604ЕР , е установено , че същият е извършил нарушение , за което с Наказателно постановление № 25-0000114/23.06.2020г. му е наложена глоба в размер на 2000 лв . Посочено е в заповедта , че тъй като нарушителят няма постоянен адрес в РБ е налице правно основание за прилагане на ПАМ по чл.106а,ал.2,т.2,т.3 и т.4 от ЗАвтП, а именно–по чл.106а,ал.1,т.3,б.“г“-сваляне на предната табела с рег. № РВ4423ТР и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на автомобила и документите, свързани с извършвания превоз, до заплащане на наложената глоба с Наказателно постановление № 25-0000114/23.06.2020г.

Видно от заповедта фактическите основания, посочени в заповедта, са извършено от водача административно нарушение, за което му е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв с НП № 25-0000114/23.06.2020г. и липсата на постоянен адрес на нарушителя на територията на Република България.

С определение от 14.07.2020г., с което съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, съдът е указал доказателствената тежест на страните , като изрично е указал на ответника необходимостта да представи наказателното постановление, посочено в обжалваната заповед.

Посоченото наказателно постановление в обжалваната заповед не се съдържа в административната преписка и не е представено по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена от лица, за които е налице правен интерес да обжалват посочената заповед и в законоустановения срок за това предвид представените доказателства за датата на подаване на жалбата. Първият жалбоподател е водачът на автомобила, а вторият е ползвател на автомобила на правно основание, вписан като такъв в свидетелството за регистрация на автомобила .   

По същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началник ОО”АА” , с оглед приложената заповед за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Не води до обратния извод цитираната в жалбата разпоредба на чл.20а от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, тъй като областен отдел „Автомобилна администрация“-Видин е в структурата на Регионална дирекция "Автомобилна администрация – Враца" , която е с териториална компетентност областите Враца, Видин и Монтана.

Същата обаче е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и изискването за форма на административния акт.

В случая ПАМ е наложена на основание чл.106а,ал.1,т.3,б.”г” от ЗАвтП. Съгласно чл.106а,ал.1,т.3,б.”г” от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение. Следователно предпоставка за налагане на процесната ПАМ е наличие на наказателно постановление, с което е наложена глоба за извършено административно нарушение по ЗАвтП.

Административният орган е обосновал издаването на ПАМ с наличие на издадено наказателно постановление, но въпреки вмененото му от съда задължение не е представил същото.

С оглед гореизложеното съдът намира, че не се установяват по делото наличие на всички необходими материално-правни предпоставки за налагане на процесната ПАМ, а именно наличие на наказателно постановление, с което на водача е наложена глоба за извършено административно нарушение. Наличието на наказателно постановление е абосолютно необходимо условие за издаване на ПАМ на основание чл.106а,ал.1,т.3,б”г” от ЗАвтП. Именно заплащането на наложената с наказателното постановление глоба обезпечава съответната ПАМ и това е целта на мярката.

С оглед гореизложеното съдът намира, че Заповедта за налагане на ПАМ на основание чл.106а,ал.1,т.3,б.”г” от ЗАвтП е незаконосъобразна, тъй като не са установени по делото наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата, за нейното издаване, а именно издадено наказателно постановление, заплащането на наложена с което глоба следва да бъде обезпечена със съответната ПАМ.

Освен това заповедта е незаконосъобразна и поради нарушение на чл.59,ал.2 от АПК , но по следните съображения : от административния орган са изложени фактически и правни основания, поради което доводите в жалбата в тази насока са неоснователни , но самата ПАМ не е индивидуализирана. Посочено е, че се прилага следната ПАМ на основание чл.106а,ал.1,т.3,б.“г“ - „сваляне на предната табела с рег. № и отнемането ѝ заедно с документа , установяващ регистрацията на преводното средство и документите , свързани с извършвания превоз“ , но посоченото от административния орган не е индивидуализация на ПАМ , а начинът , по който се осъществяват съответните ПАМ, разписан в разпоредбата на чл.106а,ал.2,т.2 от ЗАвтП /относимата разпоредба от посочените няколко, приложими за други ПАМ/. В случая конкретна ПАМ не е индивидуализирана освен чрез посочено правно основание. Горното също влече незаконосъобразност на обжалваната заповед , тъй като не разписва конкретна ПАМ , която се налага , а само начинът на прилагане в нарушение на разпоредбата на чл.59,ал.2,т.5 от АПК, съобразно която индивидуалният административен акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, освен начинът и срокът за изпълнението.

При така събраните по делото доказателства единственият извод, който може да бъде изграден от съда, е за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена в нарушение на материалния закон и изискването за форма на административния акт, съставляващи основания за нейната отмяна по чл.146, т.4 и т.2  от АПК.

Останалите изложени доводи в жалбата не се възприемат от съда. Не са нарушени  административно-производствените правила по издаването на заповедта поради неуведомяване на собственика и неправилно посочен адресат на заповедта. Безспорно превозното средство е с полвател жалбоподтателя „Петко Ангелов БГ“ЕООД-гр.Пловдив, поради което дружеството като засегнато от мярката има правен интерес да я оспори, но това не изключва възможността водачът, осъществяващ конкретния превоз, да бъде адресат на мярката. С оглед преустановителния й характер, респ. целта й да се пресече дейността по превоз на товар, извършван в нарушение на закона и доколкото този превоз фактически се осъществява именно от водача на МПС, безспорно последният може да бъде адресат на процесната ПАМ , а преустановителния и характер изключва приложението на чл.26, ал.1 от АПК по отношение на собственика/ползвателя на правно основание, спрямо който също рефлектира ПАМ.

Отново именно с оглед преустановителния характер на мярката и принципа на бързина, който е водещ в производството по прилагане на мерки от вида на процесната, специалният закон не изисква осигуряване на преводач в административното производство. Горното не следва и от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. В чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС е регламентирано, че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. ПАМ по чл.106а,ал.1,т.3 от ЗАвтП се основава на проведено административно-наказателно производство, приключило с издаване на НП, с което се налага санкция , като по смисъла на горната разпоредба  посочената директива не се прилага в административно-наказателното производство, а само в съдебното . В случая проведеното административно-наказателно производство е последвано от издаване на процесната ПАМ в съответствие с чл.22 и чл.23 от ЗАНН във вр. с чл.106а от ЗАвтП, като жалбоподателят не е бил препятстван да упражни правото си на оспорване пред съд. За тази цел е упълномощил адвокат, който го е представлявал в съдебното производство. С оглед преустановителния характер на мярката и принципа на бързина, който е водещ в производството по прилагане на мерки от вида на процесната, специалният закон не изисква осигуряване на преводач в административното производство, а разпоредбата на чл.14 от АПК следва да намери приложение в съдебното производство, в което жалбоподателят Мотрун е надлежно представляван от упълномощен от него процесуален предтавител.

Предвид гореизложеното не е нарушено правото на защита нито на жалбоподателя Мотрун , нито на жалбоподателя „Петко Ангелов БГ“ЕООД.

Предвид обаче изложените по-горе съображения, а именно , че не се установяват посочените фактически основания в заповедта за налагане на ПАМ , както и липсата на разпоредителна част, индивидуализираща ПАМ , подлежаща на изпълнение по посочения в заповедта начин , обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и изискването за форма на административния акт, съставляващи основания за отмяна по чл.146, т.4 и т.2  от АПК .

С оглед гореизложеното жалбата като основателна следва да бъде уважена.

На основание чл.143,ал.1 АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

На жалбоподателя К.М.следва да бъдат присъдени разноски в размер на 610 лв, от които 10 лв, заплатени за държавна такса по делото и 600 лв заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложения договор за правна помощ.

На жалбоподателя „Петко Ангелов БГ“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 650 лв, от които 50 лв заплатени за държавна такса по делото и 600 лв заплатени за адвокатско възнаграждение за защита по делото съобразно приложения договор за правна помощ.

Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице , в чиято структура е органът , издал акта, съгласно §.1 ,т.6 от ДР на АПК.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

                                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1322/23.06.2020г. на Началника на Областен отдел „Автомобила администрация“, с която на основание чл.107,ал.1 във вр. с 106а, ал.2, т.2, т.3 и т.4 от ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.3, б”г” от ЗАвтП- сваляне и отнемане на табела с регистрационен №РВ4423ТР, отнемане на документа, удостоверяващ регистрация на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз, до заплащането на наложена с НП № 25-0000114/23.06.2020г. глоба в размер на 2000 лв и е определено МПС да бъде придвижено до определено място за домуване.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”-гр.София да заплати на К.М./C.M./ от Република Румъния направените по делото разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лв.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”-гр.София да заплати на „Петко Ангелов БГ“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив , ул.“Константин Геров“ №10  , представлявано от Петко Ангелов Петков, направените по делото разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                  Административен съдия: