№ 646
гр. Перник, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500396 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решението си Районен съд гр. Перник е осъдил „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София - 1766. ж.к. „Младост - 4“, „Бизнес Парк София“ №1, сграда 14.
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, да заплати на Р. З. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата в размер на 297.50 лв., заплатена от
ищеца въз основа на нищожна клауза „такса ангажимент“ от Договор за потребителски
паричен кредит PLUS-17158286 от 15.07.2019 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, НПК *********, ведно с лихва от деня на входиране на
исковата молба - 05.01.2023 г., до деня на окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски по делото в размер на 34.00 лева, съобразно уважената част на
исковите претенции.
С решението е отхвърлен иска за обявяване на същия договор за изцяло
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.
11, чл.10а, ал.2 от ЗПК, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати
сумата за разликата до пълния предявен размер от 2691.82 лева, като неоснователни и
недоказани. На осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл относно разноските.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ чрез юрк. М.
Маджарова, с която обжалва първоинстанционното решението в частта, с която БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ е осъден да заплати на Р. З. М.
сумата от 297.50 лева, за която е счетено, че е недължимо платена по нищожна клауза,
уреждаща „такса ангажимент“ по сключения между страните договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-17158286 от 15.07.2019 г., ведно със законна лихва върху
1
сумата и съответните съдебни и деловодни разноски в размер от 34 лева. Твърди се, че
акта на първата инстанция в обжалваните му части е неправилен и необоснован,
постановен при достигане на неправилни изводи от съда. С жалбата се сочи, че
кредитополучателят е бил предварително уведомен за всички разноски, включително
за таксата ангажимент, по евентуалния кредит като е имал възможност за преценка
дали да встъпи в кредитното правоотношение при предложените му условия или да
потърси заем от друга кредитна институция. По изложени съображения се моли съда
да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт в обжалваните му
части. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. З. М. е депозирал отговор с който се оспорва
жалбата, като се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Намира
постановеното решение за правилно и законосъобразно, като изразява несъгласие с
изложените в жалбата твърдения. Сочи като подвеждащо и неправилно и твърдението
на ответната страна, че константната съдебна практика била в посока, че такса
„ангажимент“ не е такса по усвояване и управление на кредита, като цитира и съдебна
практика в обратния смисъл. Моли се за постановяване на решение, с което да бъде
потвърден първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
2
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.07.2023 г. от 11.10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3