Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 550 09.04.2021
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г.
Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1922 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод постъпила жалба от П.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Ревизионен акт № Р-02000219007800-091-001/29.05.2020 г., издаден от Р. К. Тодорова на длъжност
началник сектор- възложил ревизията и В. В. Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 174/14.08.2020 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с установените в
негова тежест данъчни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ. Счита, че неправилно е
определен от приходния орган размерът на наличните парични средства в началото
на периода. Оспорва фактическите констатации на приходните органи, като твърди,
че дарението от родителите на съпругата му е извършено след сключване на
сделката за покупко-продажба на недвижим имот в с. Маринка и с оглед на това
така дарените парични суми не биха могли да бъдат вложени при закупуването му.
В тази връзка сочи, че не са изследвани от приходните органи всички релевантни
факти и не са събрани всички относими доказателства, в т.ч. относно момента на
заплащане продажната цена на имота в с. Маринка, и не са изпълнени дадените от
директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП указания. Моли за отмяна на ревизионния
акт, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на ревизионния акт. Претендира
разноски.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отхвърляне на
жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са определени задължения на
ревизираното лице П.И.Д. по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 719.84 лева, ведно с
лихва за забава от 371.27 лева, и 2015 г.- в размер на 3 428.67 лева,
ведно с лихва за забава 1 419.26 лева. Данъчната основа е определена от
приходните органи данни по реда на чл. 122 от ДОПК.
Ревизията е инициирана след проверка на имуществото и
доходите на физическото лице за периода 2013 г. - 2017 г., приключила с протокол
№ ПФ-02000218000697-073-001/24.04.2019 г. (на л. 195-214 от делото). При
извършване на проверката са изискани от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ от
01.11.2018 г. (л.63), 19.03.2019 г. (л.113), 21.05.2019 г. (л.235), 02.07.2019
г. (л.244), 08.01.2020 г. (л.281) декларации, доказателства и писмени обяснения
относно банкови сметки и наличностите в тях, притежавано движимо и недвижимо
имущество, констатирани постъпления по банкови сметки, получени и предоставени
заеми, безвъзмездно получено имущество, получени парични средства, задгранични
пътувания, извършени дарения през проверявания период, налични парични средства
в брой и в банка, семейно положение, данни за семейно жилище, извършени
разходи, в т.ч. разходи за издръжка и живот, разходи за пътувания, разходи за
подобрения и ремонти на недвижими имоти. Изискани са конкретни обяснения за
произхода на средствата по банковите му сметки и върнатите заеми в проверявания
период, както и доказателства- копие от договор за дарение на 35 000 лева,
доказателства за декларираните парични средства в брой в началото на 2013 г. и
2014 г., както и данни за начално и крайно салдо на парични средства в брой за
2014 г. и 2015 г. и получени през тези периоди доходи. В отговор са представени
от лицето писмени обяснения с вх. №94-00-1677/21.11.2018 г. (л.68),
94-00-382/27.03.2019 г. (л.117), 94-00-829/13.06.2019 г. (л.181),
94-00-1048/16.07.2019 г. (л.246), 94-00-120/29.01.2020 г. (л.289), с приложени
към тях доказателства. Изискани са също документи, сведения и писмени обяснения
от трети лица- телекомуникационни оператори, водно и електроразпределителни
дружества, банки, дирекция МПДТР при община Бургас за заплатени данъци, ОД на
МВР- Бургас за извършени задгранични пътувания от Д. и регистрирани МПС.
Сведения са изискани и представени и от лицата Е.
З. Туджаров (л.268-275), В. В. Стефанова (л.17), С. П. Стефанов (л.18), Г. М. Димов (л.20), М.Р. Мичева (л.23).
Събраните в хода на проверката доказателства са
надлежно приобщени към ревизионната преписка с протокол № 1303102 от 01.08.2019
г. за приобщаване на доказателствата, събрани в хода на проверката, към
извършената предходна ревизия (на л. 177 от делото). На 10.09.2019 г. е издаден
ревизионен акт № Р-02000219002721-091-001 (на л. 215 от делото), с който са
установени задължения на жалбоподателя в общ размер 4064.20 лева, ведно с лихви
за просрочие 1474.59 лева. Така издаденият ревизионен акт е отменен с решение №
208/28.11.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Бургас (на л. 294-302 от
делото) и преписката е върната на приходните органи за провеждане на нова
ревизия със задължителни указания.
В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят П.И.Д.
е получавал през процесния период доходи по трудово правоотношение с „Дипси“
ЕООД в общ годишен размер: 1906.00 лева за 2014 г. и 1 800.00 лева за 2015 г. Същият
не е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал
получени облагаеми доходи за 2014 г. С декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
024391600401674/26.04.2016 г. (л. 186) е декларирал получени доходи за 2015 г.
от трудови правоотношения и получени парични заеми, с обща годишна данъчна
основа 1 976.56 лева. В дадените пред ревизиращия екип писмени обяснения Д. е
заявил, че към 01.01.2014 г. е разполагал със сумата от 35 513 лева в брой,
а в началото на 2015 г.- с 39 719 лева (на л. 71). Посочил е, че през 2010
г. е получил сумата от 35 000 лева въз основа на договор за дарение,
сключен на 05.01.2010 г. със С. Стефанов и В. Стефанова (родители на неговата
съпруга). Посочил е произхода на дарената сума- от извършена покупко-продажба
на недвижим имот с нотариален акт № 9, т. ІІ, рег. №8088, дело № 162 от
23.07.2008 г. (л.21). Обяснения в този смисъл са дали и двамата дарители (л.18
и л.19). Във връзка с посочената сделка за покупко-продажба на недвижим имот
обяснения е представил и купувачът Г. Димов,
който е приложил обратно писмо от 23.07.2008 г. (л.22), съдържащо изявления на
страните относно размера на продажната цена- 70 000 евро, както и разписка
за заплащане на парична сума.
Във връзка с твърденията за получено дарение, ревизираното
лице е представило и извлечение от сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД на
името на С. П.
Стефанов (л.179). От извлечението е видно, че на 19.11.2008 г. титулярят е
внесъл сумата от 32 000 евро и на 03.12.2008 г. е изтеглил цялата налична
сума по депозита- 32 003.73 евро. Според писмените обяснения на В. и С. Стефанови, на същата
дата- 03.12.2008 г. те са закупили от Морена Мичева недвижим имот на стойност 29 000
лева.
На 28.12.2009 г. П.Д. и съпругата му Мария Дикова са
закупили с нотариален акт № 162/2009 г. (л.184) недвижим имот в с. Маринка,
представляващ дворно място с къща, на стойност 64 000 евро. По отношение
на така сключената сделка Д. е посочил, продажната цена е заплатена със спестени
средства и получена на сватбено тържество сума от общо 50 000 лева. Не е
представил данни относно начина на съхранение на тези средства. От справки в
системата на НАП ревизиращият екип е установил, че Дикови не са декларирали
доходи, от които да реализират спестявания за закупуване на имота в края на
2009 г., а продажната цена е била заплатена с дарената сума от В. и С. Стефанови.
При изготвяне паричния поток на ревизираното лице, приходните
органи са взели предвид декларираните от него данни за получени доходи и
извършени разходи през годината, приложените писмени доказателства, движенията
по банковите му сметки, както и представените сведения и писмени обяснения от
трети лица, и са формирали извод, че към 01.01.2014 г. лицето е разполагало с налични
парични средства в банкови сметки в размер на 10 858.20 лева и 0.00 лева в
брой. Констатирали са, че през 2014 г. лицето е получило документално
обосновани доходи в общ размер на 11 706.00 лева, от които: 1 906.00 лева
доходи от трудови правоотношения (според данните от представено удостоверение
от работодателя- на л. 110) и 9 800.00 лева- предоставен заем от Емил
Здравков Туджаров по договор от 01.07.2014 г. (на л. 122). От представените
документи и писмени обяснения приходните органи са установили разходи за 2014
г. в общ размер 6 098.28 лева, от които: 6 000 лева разходи за издръжка
и живот (по писмени обяснения на Д.); 50.00 лева- разходи за екскурзия до
Турция (според обясненията на Д. и данните за задгранични пътувания,
предоставени от ОДМВР- Бургас- на л. 146); и 48.28 лева- разходи за заплатени
данъци и такси за недвижим имот в с. Маринка (по справка за извършени плащания
от ревизираното лице, изготвена от община Бургас- на л. 153). Констатирали са,
че наличните парични средства в банковата сметка на Д. към 31.12.2014 г. в
размер на 23 664.31 лева. След приспадане на извършените през периода разходи
и съпоставка със сумите, установени като налични по банковите сметки в началото
и края на периода, и реализираните доходи, приходните органи са приели, че към
31.12.2014 г. Д. е разполагал с налични средства в размер на 7 198.39
лева, които са с неустановен произход. Приели са, че тези суми имат характер на
недекларирани доходи, които следва да бъдат обложени по реда на ЗДДФЛ.
Относно периода 2015 г. ревизиращият екип е приел, че
към 01.01 ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в банкови
сметки в размер на 23 664.31 лева и 0.00 лева в брой. През периода лицето е
получило документално обосновани доходи в общ размер на 49 577.28 лева, от
които: 1 800.00 лева доходи от трудови правоотношения (по данни от лицето и представено
удостоверение от работодателя- на л. 110) и годишна данъчна декларация по чл.
50 от ЗДДФЛ- на л. 186); 4 320.00 лева- доход от наем на недвижим имот (по
данни от ревизираното лице този доход представлява 1/2 от получен наем от
съпругата му, деклариран от последната по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ- на л. 108);
157.28 лева- получено обезщетение на 26.05.2015 г.; 43 300.00 лева-
получени заеми (от които 3 500.00 лева по договор от 04.01.2015 г. с К. К. Европов- на л. 82; 9 800.00
лева по договор от 01.03.2015 г. с И. Д. Генчев- на л. 80; 30 000.00 лева от Е. З. Туджаров). От представените
документи и писмени обяснения приходните органи са установили разходи за 2015
г. в общ размер 12 982.17 лева, от които: 8 982.17 лева разходи за
издръжка и живот и 4 000.00 лева- разходи за екскурзия до о.Бали, Австрия,
Гърция и Турция (по данни от жалбоподателя). Декларираната от ревизираното лице
сума за издръжка в размер от 6000 лева е била коригирана от приходния орган,
поради установени плащания чрез ПОС терминал в размер на 6 688.58 лева, в т.ч.
заплатени разходи по време на екскурзии, и заплатени в брой суми за ел.енергия
за имота в с. Маринка в размер на 2 293.59 лева, според данните от справка
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (л.144). Към 31.12.2015 г. са били
установени налични парични средства в банкова сметка *** Д. в размер на 94 546.13
лева. При тези данни ревизиращият екип е приел, че сумата от 34 286.71
лева (изчислена като разлика между наличните суми по банковите сметки в
началото на периода и реализираните доходи, от една страна, и извършените разходи,
от друга страна), представлява доход с неустановен произход, които не са декларирани
и следва да бъдат обложени по реда на ЗДДФЛ.
Въз основа на горните констатации органите по
приходите са определили допълнителни задължения на Д. по ЗДДФЛ за ревизираните
години. Приели са, че полученият доход представлява такъв от други източници по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не се установява неговият произход.
На основание чл. 48 от ЗДДФЛ са определили задължение на Д. за 2014 г. в размер
на 719.84 лева, ведно с лихва за просрочие, и за 2015 г. в размер на
3 428.67 лева, ведно с лихва за просрочие.
С решение № 174 от 17.08.2020 г. директорът на
дирекция „ОДОП“- Бургас е потвърдил ревизионния акт, като е възприел изцяло изводите
на ревизиращия екип относно наличните парични средства в брой към 01.01.2014 г.
По повод направените от жалбоподателя възражения, решаващият орган е посочил,
че в представения нотариален акт № 162, том ІІ, рег. № 7142, дело № 337/2009 г.
за извършена от сем. Дикови покупка на недвижим имот в с. Маринка, изрично е
отбелязано изплащане в пълен размер на продажната цена от 64 000 евро към
датата на подписването му. Намерил е за недоказани твърденията на жалбоподателя
относно произхода на средствата за закупуване на имота и относно заплащането на
продажната цена в по-късен момент. Отбелязал е, че при изготвяне на паричния
поток неправилно са включени като доходи с установен произход сумите,
предоставени на лицето като заемни средства, тъй като не е доказано реалното им
предаване от заемодателите. Посочил е още, че включената в паричния поток за
2015 г. сума в размер на 4 320 лева от заплатен наем, деклариран в цялост
от съпругата на ревизираното лице, не е следвало да бъде отразена, тъй като не
представлява СИО- наемът е заплащан във връзка с имот, лична собственост на М. Дикова). Решаващият орган е счел, че разходите за
издръжка за 2014 г. неправилно са определени в размер на 6000 лева, тъй като са
събрани доказателства за разходи в по-голям размер- 6 285.96 лева (извършени
плащания чрез ПОС терминал в размер на 2 895.86 лева и заплатени на каса
битови сметки за електричество в размер на 3 389.97 лева), но е отбелязал,
че тези несъответствия са в полза на лицето и тяхното отстраняване би довело до
увеличаване на данъчната основа, което е недопустимо.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е изготвило паричен поток за 2014 г. и 2015 г., при отчитане на декларираните
от ревизираното лице парични средства в брой към 01.01.2014 г. Експертизата не
е констатирала несъответствие в паричния поток за 2014 г., водещо до задължение
за данък по ЗДДФЛ. При изчисляване паричния поток за 2015 г., вещото лице е
взело предвид констатираните налични средства в брой в края на 2014 г. и е
установило в превишение в размер на 13 272.10 лева. Според заключението на
експертизата дължимият данък за 2015 г. е в размер на 1 327.21 лева, а
лихвата за просрочие за периода 03.05.2016 г. - 29.05.2020 г. в размер на
548.65 лева.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в
предвидената от закона писмена форма. Издаден е в резултат на ревизия,
проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-02000219007800-020-001/03.12.2019г. (л. 292) на началник на
сектор „Ревизии” при ТД на НАП- Бургас. Последният от своя страна е оправомощен
със Заповед № РД-3/02.01.2019 г. (7) на
директора на ТД на НАП- Бургас да издава заповеди за възлагане на ревизии.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят е
надлежно уведомен за издадената Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219007800-020-001/03.12.2019г.
(л. 292), изменена със Заповед № Р-02000219007800-020-002/13.02.2020г.
(л.276) и Заповед № Р-02000219007800-020-003/13.02.2020г. (л.248) и на същия е
предоставена възможност да представи писмени обяснения и доказателства за
обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. За
направените от приходните органи констатации и предприети действия за
определяне данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК същият
е уведомен по реда на чл. 124, ал.1 от ДОПК с уведомление № Р-02000219007800-113-001/06.03.2020
г. (л. 260), връчено на 18.03.2020 г. (л.263). Събраните в ревизионното
производство доказателства са надлежно приобщени с протоколи № 1303102 от
01.08.2019 г. (на л. 177 от делото) и № Р-02000219007800-ППД-001 от 16.04.2020
г. (на л. 57 от делото).
Ревизията е проведена по
особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на предпоставките, предвидени в
ал. 1, т. 2 и т. 7 от цитираната норма. За определяне на данъчната основа по
този ред е достатъчно да се установят данни за укрити приходи или доходи, респ.
несъответствие на декларираните и/или получените приходи с имущественото и
финансовото състояние на лицето за ревизирания период. В случая с оглед данните
относно наличните парични средства в началото и в края на процесните периоди, и
постъпленията през тези периоди, недвусмислено сочат наличие на такова
несъответствие, поради което съдът приема, че са обосновани изводите за наличие
към момента на започване на ревизионното производство на данни за укрити
приходи и законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК.
С нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. След
като органите по приходите са установили наличието на основание за определяне
на данъчната основа по този ред, в тежест на ревизираното лице е да установи
при условията на пълно доказване, че несъответствие между получените приходите
и финансовото му състояние не е налице. Според настоящия съдебен състав това
процесуално задължение в случая не е изпълнено.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато в производството съществено процесуално нарушение,
изразено в неизпълнение на указанията, дадени с решение № 208/28.11.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“. От данните по делото е видно, че при провеждане
на ревизията са изискани допълнителни писмени обяснения от ревизираното лице
относно разполагаемите суми в началото и края на ревизирания период; изискани
са сведения и писмени обяснения от В.
Стефанова и С. Стефанов във връзка с твърденията на
жалбоподателя за извършено дарение от тези лица, както и писмени обяснения и
доказателства от заемодателя Е. Туджаров. Извършен е
анализ на разходите, в т.ч. тези за екскурзии. Действително, дадените указания
не са изпълнени в цялост- не са изискани сведения от заемодателите Европов и
Генчев, но доколкото изцяло са възприети твърденията на ревизираното лице, не
би могло да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила.
Спорът в настоящото производство
се свежда до размера на началното салдо на паричните средства в брой у
жалбоподателя към 01.01.2014 г., декларирани от него (л.71) в размер на 35 513
лева. Според настоящия съдебен състав наличието на парични средства в брой в
посочения размер не е доказано от жалбоподателя в ревизионното и в съдебното
производство. Не са представени доказателства за извършено дарение в полза на
жалбоподателя от Величка и Стефан Стефанови. Не е представен и договорът за
дарение от 05.01.2010 г., посочен в обясненията на жалбоподателя, нито
доказателства за реално предаване на сумата. От друга страна, дори да се
приеме, че на посочената дата е предоставена на жалбоподателя посочената сума,
то не се установява по делото тя да е била налична у него към 01.01.2014 г. Не
се сочи и начинът на съхранението и́ за времето след 05.01.2010 г.
Не е доказано от жалбоподателя
по безспорен начин и получаването на останалите заемни средства, декларирани от
него. Представените договори за заем, макар и сключени с различни лица, са
еднотипни. Във всеки един от тях е посочено в чл. 2, че „заемната сума ще бъде
предадена на заемателя, на считано от датата на подписване на договора“. Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. От съдържанието на разпоредбата следва, че
договорът за заем е реален и за възникване на заемното правоотношение е
необходимо предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. В случая
доказателства за реалното предаване на заетите суми не са ангажирани по делото.
В самите договори предаване на сумата не е отразено, не са приложени и разписки,
банкови извлечения или други документи, удостоверяващи това обстоятелство. Декларирането
по чл. 50 от ЗДДФЛ на предоставен заем от заемодателя само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че сумата действително е предоставена на
заемополучателя. С оглед на това съдът приема, че от представените
доказателства не се установява съществуването на заемни правоотношения с
посочените лица.
В допълнение следва да се
отбележи, че за 2014 г. жалбоподателят посочва като получени приходи/доходи
единствено средства от трудови правоотношения в размер на 1906 лева и получен
заем от 9 800 лева. Не се сочат от последния обстоятелствата, наложили
вземане на заем, нито начинът на неговото разходване, а при наличие на парични
средства в брой в размер от приблизително 30 000 лева, както се твърди
жалбоподателя, би било житейски необосновано използването на заемни средства.
При проследяване движението през
2014 г. и 2015 г. по разкритите банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД с
титуляр П.Д. се установяват значителни постъпления, които не съответстват на
декларираните от същия приходи и доходи по години. За 2015 г. само по една от
сметките вноските възлизат на над 65 000 лева, а декларираните от Д.
приходи са приблизително 50 000 лева. Не са представени писмени доказателства
и обяснения за произхода на внесените парични средства.
Съгласно нормата на чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.
25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. В
случая са взети предвид установените от ревизията данни за доходи с неустановен
произход, получени от жалбоподателя през съответните периоди, като върху
получената сума е определен данък в размер на 10% годишна данъчна ставка по
реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Размерът на данъка, както и дължимите лихви за
просрочие, са правилно определени. Ето защо съдът приема, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този резултат и с оглед своевременно
направеното искане, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК следва да се присъдят на
ответната страна направените в настоящото производство разноски в размер на
626.95 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-02000219007800-091-001/29.05.2020 г., издаден от Р. К. Тодорова на длъжност
началник сектор, възложил ревизията и В. В. Атанасова на длъжност главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 174/14.08.2020 г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП,
с който са определени задължения по ЗДДФЛ за 2014 г. в размер 719.84 лева, ведно
с лихва за забава от 371.27 лева, и за 2015 г. в размер 3 428.67 лева,
ведно с лихва за забава от 1 419.26 лева.
ОСЪЖДА П.И.Д. с ЕГН **********
да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Бургас при
ЦУ на НАП сумата от 626.95 лева (шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет и
пет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
Съдия: