№ 12666
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110109618
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като
посочи, дали претендира мораторна лихва за периода 01.09.2020 г. до датата на исковата
молба 22.02.2022 г. и ако да, в какъв размер.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до о. с. з. да отстрани нередовностите на исковата молба,
като посочи, дали претендира мораторна лихва за периода 01.09.2020 г. до датата на
исковата молба 22.02.2022 г. и ако да, в какъв размер.
При неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната в тази й
част.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 250 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.В.,
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.06.2022 г. от 14,20 часа, за когато да
1
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за
държавния служител за присъждане на сума в размер на 2 600 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.04.2020 г. – 30.06.2020
г., ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че на 15.07.2020 г. било прекратено служебното правоотношение на
ищеца с Комисия за регулиране на съобщения. Не му било заплатено дължимото
допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.04.2020 г. – 30.06.2020
г., през който ищецът е полагал труд и за който има поставена оценка, въз основа на която
съгласно Вътрешните правила за заплатите на служителите от администрацията на КРС е
дължимо определено допълнително възнаграждение, което се определя съгласно посочен в
правилата коефициент, поради което в настоящото производство се претендира сумата 2 600
лв., лихва за забава, както и разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е съществувало служебно
правоотношение, което е прекратено на 15.07.2020 г. Счита обаче, че предвид това
прекратяване и съгласно т. 26 от раздел IV на приложение 2 от Вътрешните правила на
ищеца не се дължи допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода
01.04.2020 г. – 30.06.2020 г. Претендира разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
По иска с правно основание чл. чл. 67, ал. 7, т. 5 от Закона за държавния служител в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на служебно правоотношение с ответника за
твърдения период, точно и в срок изпълнение на поставените задачи, поставена оценка за
изпълнение на тези задачи по предвиден в закона ред, както и размера на допълнителното
възнаграждение.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото допълнителното възнаграждение.
Съдът обявява на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно по делото, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищеца е заемал при
ответника длъжността „старши експерт“ и което правоотношение е прекратено на
15.07.2020 г. по взаимно съгласие.
Ищецът е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания
за доказване на останалите факти, тежестта за установяване на които носи. Възражението на
ответника не обуславя разпределяне на доказателствена тежест. Относно доказателствената
сила и стойност на доказателствата съдът дължи произнасяне единствено в крайния съдебен
2
акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3