Р Е Ш Е Н И Е
№ 933
гр. Велико Търново, 18.03.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 20 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2024 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът,
„Креативити“ ЕООД – София, чрез ***М.И. от ВТАК, е
обжалвал като неправилно решение №509 от 5.10.2023 година, постановено по АНД
№385/2023 година по описа на Великотърновският районен съд, с което е изменено
наказателно постановление №04-2200190 от 9.02.2023 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което решение е намалена
наложената имуществена санкция до 1500 лв.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен законът
– основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Поддържа, че неправилно съдът приема, че няма нарушение на
административно наказателните правила предвид нарушаването на разпоредбите на
чл.40, чл.43 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че неправилно съдът приема, че не е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН при провеждането на производството,
както и неправилно е прието, че този акт е надлежно връчен на представител на
нарушителя. Неправилно съдът е приел и, че връчването на НП на лице без
представителна власт било без значение, тъй като това води до нарушаване на
чл.58 от ЗАНН. Сочи, че в НП липсва
подробно описание на нарушенията, като това е нарушило и правото на защита на касатора. Описанието на нарушението не съответства на
законовите разпоредби, които се твърди да са нарушени. Моли за отмяна на
решение и за постановяване на ново, с което да се отмени процесното
пред районният съд наказателно постановление.
Ответникът по касация, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Велико Търново, в представеният отговор на касационната жалба на пълномощника
си, както и в депозираната по делото писмена защита отрича основателността и по
подробно изложени доводи и аргументи. Моли
за разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
изменил наказателно постановление №04-2200190
от 9.02.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, налагайки на касатора имуществена санкция от 1500 лв. вместо наложената
с постановлението такава от 1600 лв.
Съдът е приел от фактическа страна, че на 7.11.2022 година и на
14.11.2022 година служители на Инспекцията извършват проверка за спазване на
трудовото законодателство в обект детска кухвя
„Вкусен свят“ в град Велико Търново на улица Сан Стефано.
Установени са при тези проверки лица, работещи по трудови правоотношения с
дружеството, вкл. и лицето Й.Г.Д., работеща на длъжността „технически
сътрудник“. Установено е, че това лице е
допуснато до работа без да му се предостави от работодателя /касатора/ копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. От събраните
доказателства е установено, че лицето е постъпило на работа на 19.09.2022
година, а трудовият му договор е регистриран на 21.09.2022 година в НАП.
Съответно, съставен е АУАН на 30.11.2022 година срещу дружествата касатор за това, ме същото в качеството му на работодател,
е допуснало до работа на 19.09.2022 година в обекта Й.Г.Д., на длъжност „технически
сътрудник“, без да и се предостави копие от уведомлението по чл62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП, като това е квалифицирано като нарушаване на разпоредбата
на чл.63, ал.2 във връзка с ал.1 от КТ.
От правна страна съдът е приел, че при издаването на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и, че и двата акта
са формално законосъобразни.
Съдът е отхвърлил релевираните пред него
възражения, посочвайки, че при проверките призовките са връчени на определеното
със заповед от работодателя лице – Николай Антонов. Работодателят е призован на
14.11.2022 година за даване на сведения и обяснения и е изискано предоставянето
на документи и книжа, необходими за довършване на проверката, като се е явила Й.Д.,
която е разполагала с генерално пълномощно. То и давало право да представлява
дружеството пред ДИТ до 31.12.2022 година, НП е връчено на дружеството чрез Д.на
10.02.2023 година, но е без правно значение, че пълномощното и е до 31.12.2022
година
Съдът е приел, че материалната квалификация
съответства на признаците на констатираното нарушение, като доказателствата
еднозначно установяват, че е нарушено изискването на чл.63, ал.2 от КТ, като
нарушението е установено във връзка с дейността на ЮЛ и въпросът за вината е ирелевантен. Правилно според съда АНО е квалифицирал
нарушението, като от друга страна няма условоия за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото приложение намира специалната разпоредба
на чл.415в, ал.2 от КТ. Изложени са и съображения защо съдът намира, че
определената в НП санкция следва да се редуцира до минимално предвидената в
закона такава.
Така постановеното решение
касационната инстанция намира за правилно, като не е налице проявление на
порок, водещ до твърдяното касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК.
Неоснователно е оплакването за
неправилност на решението поради неправилна преценка за липса на нарушаване на
разпоредбите на чл.40 от ЗАНН, както и поради неправилна преценка за връчването
на акта.
Както се установява от представената
на районният съд преписка, актът е основан на протокола за извършена по работни
места и по документи проверка от 29.11.2022 г. /лист 34 от първоинстанционното
дело/. В този случай важи разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Самият акт е
издаден в присъствоие на представител на нарушителя,
като е подписан от него – лист 11 от първоинстанционното
дело. Следва да се посочи в тази връзка и, че връчването на тези актове става
по правилата на чл.416 от КТ, като в случая те са спазени. Както правилно е отбелязал и съда, връчването е
станало на пълномощник на дружеството, притежаващ изрично пълномощно да го
представлява пред Инспекцията по труда, като предвид широката представителна
власт, същото лице е имало право да се подписва и при връчването на АУАН, обратно
на твърдяното в касационната жалба. Същото касае и подписването от това лица на
протокола за проверка. Обратно на твърдяното в касационната жалба, правилно
съдът е приел, че в акта е налице пълно описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението. Описано е подробно къде е извършена проверката, какъв
е обхвата и, какви документи са представени от провереното лице, какво съдържат
тези документи, кога е реализирано нарушението, които законови разпоредби не са
спазени от работодателя.
Следва да де констатира и, че в
случая приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно се поддържа, че в НП
били посочени само нарушените разпоредби, но не и приложимия състав, който
определя вида и размера на санкционните последици.
Видно от съдържанието на постановлението, като основание за издаване на
постановлението са посочени разпоредбите на чл.416, ал.5 вр.
с чл.414, ал.3 и чл.415в, ал.2 от КТ. Съставът на ч.414, ал.3 от КТ предвижда
следното: „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал.
1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“. Според чл.415в, ал.2 от КТ „Не
са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и
2.“. По този начин от една страна в постановлението е посочено кой състав на
нарушението се прилага, както и обстоятелството, че конкретното нарушение не
може да се квалифицира като маловажно.
Правилно съдът е приел, че
допускането на служител на работодателя до работа в негов обект, без да му се
предостави копие от подаденото до ТД на НАП и съответно заверено уведомление за
сключения трудов договор, се вписва в този административно-наказателен състав.
Както правилно е приел и районният
съд, връчването на наказателното постановление на лице, което няма
представителна власт за това действие, има значение единствено за обжалването
на наказателното постановление, без да влияе на законосъобразността му.
Правилното решение следва да остане в сила.
Следва на ответника по касация да се заплатят
сторените пред касационната инстанция разноски в размер от 80 лв. съгласно чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП и
чл.143, ал.3 от АПК.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав, същото
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №509 от 5.10.2023 година, постановено по АНД
№385/2023 година по описа на Великотърновският районен съд в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА „Креативити“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София разноски
от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.