Номер 263727.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 27.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело №
20203100502192 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 35423/09.06.2020 г., депозирана от „Петрова 103“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 51, вх. 2, ет. 7, ап. 41, представлявано от управителя Л. Л. П. , срещу
Решение № 1610 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 11321 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 47 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 2 035.73 лева /две хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща начислена сума за консумирана електроенергия за обект, находящ се в к.к.
Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, за която сума е издадена фактура №
**********/31.01.2019 г.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 53387/06.08.2020 г. от въззиваемата
страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, действаща чрез юрисконсулт Кристиян
Николов.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
Във въззивната жалба въззивникът сочи, че не е доволен от постановеното по делото
решение. Обосновава недоволството си, като сочи, че съдът не му е допуснал до разпит
двама свидетели, с което е имал намерение да докаже заетостта на хотел „Троя“ след
приключване на летния сезон, като по този начин го е лишил от възможността да защити
правата си. Твърди, че съдът неправилно не е разграничил доставянето и консумирането на
електрическа енергия, което е довело и до неправилен извод за дължимост на процесната
сума. Твърди, че неправилно в мотивите си съдът е приел, че е достатъчно да се докаже, че
количеството енергия е доставено, като не е вменил задължение да се докаже и реалното
потребяване на същата.
Намира, че заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ по делото, също не дава
отговор на въпроса реално потребена ли е доставената енергия, като твърди, че следва да се
има предвид, че вещото лице фактически не е правило оглед на място и няма лични
впечатления от конкретната ситуация.
Предвид изложеното в жалбата, „Петрова 103“ ЕООД моли за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно, като съдът в пълнота е изследвал събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, поради което намира въззивната жалба за допустима но
изцяло неоснователна. Сочи, че по делото безспорно се е установило, че процесните
количества електроенергия и мрежови услуги са доставени до имотите на ищеца, като
същите са правилно остойностени, съобразно действащите цени на КЕВР за съответните
периоди по дневна и нощна тарифа. Твърди, че се е установило, че СТИ е преминало всички
изискуеми проверки за годност. Сочи, че сумите по процесната фактура са за реално
консумирана електрическа енергия, която е отчетена от средството за търговско измерване.
Намира за неоснователно възражението на въззивника, че по делото е останало недоказано
реалното потребление на енергията, като сочи, че е ноторно известен фактът, че
електрическата енергия е специфична движима вещ, която не подлежи на съхранение,
поради което доказването на доставянето й до обекта е достатъчно за да се фактурира и
остойности същата.
Въззиваемото дружество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция, за които представя списък по чл.
80 от ГПК.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 35423/09.06.2020 г., депозирана от
„Петрова 103“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане“, бл. 51, вх. 2, ет. 7, ап. 41, представлявано от управителя Л. Л. П. , срещу
Решение № 1610 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 11321 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 47 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2192/2020 г. на ОС-Варна за 04.11.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3