М О
Т И В И
към присъда по
НОХД № 1205/2017 година по описа на СГС
ПОДСЪДИМИЯТ С.Г.Г., роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, магистрат - съдия в Окръжен съд - В., с постоянен
и настоящ адрес ***, с ЕГН-********** е предаден на съд за това, че на
02.12.2016-та година, в гр. В., в сградата на Съдебната палата, находяща се на
площад „*******“, № 2, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи - З.Р.
З. - прокурор при Районна прокуратура - В., да наруши свои служебни задължения
във връзка с правораздаването, нормативно установени в:
- чл.
117, ал.2 от Конституцията на Република България - „.... При осъществяване на своите функции
прокурорите се подчиняват само на закона“';
- чл. 10 от НПК
- „При осъществяване на своите функции ... прокурорите ... са независими и се
подчиняват само на закона“;
- чл. 14, ал.1 от НПК „...прокурорът взема
решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.“
- т.1.1 от Кодекса за етично
поведение на българските магистрати (съкр. КЕПБМ), приет с решение на Висш съдебен съвет
по протокол № 21 / 20.05.2009г., изменен с решение на ВСС по протокол № 2 /
18.01.2011г. - „Магистратът
упражнява правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и
вътрешното си убеждение. “;
- т.1.3 от КЕПБМ —
„При вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги“,
като подбуждал прокурор З., в качеството й на наблюдаващ разследването по
досъдебно производство № 1828 / 2016г., по описа на 01-во Районно управление на
МВР - В., водено срещу Н.Н.Д.от гр. В., за извършено престъпление по чл. 338,
ал.1 от НК, да вземе решение
за прекратяване
на досъдебното производство срещу Д., с мотива, че деянието му било
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от ЕК - престъпление по чл. 289, пр.2-ро от НК.
В
с.з. представителят на СГП поддържа изцяло обвинението срещу подс. Г., тъй като
същият е осъществил състава на престъплението по чл. 289 пр.2 както от
обективна, така и от субективна страна, моли съда да го признае за виновен и му
наложи наказание при условията на чл.54 от НК – ЛОС около средния размер,
предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1
от НК за срок от 3 години. Твърди, че използваните по делото СРС за разрешени
от компетентен орган съобразно закона и няма причина да бъдат изключени от
доказателствения материал. Счита, че обществената опасност на извършената от подс. Г. деяние е висока
и сама по себе си изключва приложението на чл. 9 ал. 2 от НК, защото той се е
опитал да окаже давление върху вътрешното убеждение на прокурор З. за лице,
което грубо е нарушил правилата за носене и съхранение на огнестрелното оръжие
и което с поведението си създало реална опасност от възникване на бъдещи много
по-тежки от към резултат обществено опасни последици.
В с.з. адв. Д., защитник на подс. Г.,
моли съдът да признае го признае за невиновен
и да го оправдае по повдигнатото обвинение. Твърди, че вносителят на искането за използване на
СРС по отношение на подс. Г. е подвел съдията, който е дал разрешение за използването на
СРС, защото нито едно от твърденият в искането не е доказано по какъвто и да е
начин, в т.ч. и със СРС. Заявява, че искането за прилагане на СРСе базирано на измислици и че то е един предлог за
отстраняването на подс. Г. / в качеството му на съдия-докладчик / от делото „М.“. Твърди
също така, че прокурорът
по делото на практика е поставил съдията под контрол както и че е подслушван кабинета
на съдията, в който различни съдебни състави провеждат тайните си съвещания за
постановяване на съдебни актове, поради което непосредствената ежедневна
правосъдна дейност се е наблюдавала от ДАНС под ръководството на прокурора. Поддържа също
така, че е
абсолютно недопустимо по силата на чл. 177, ал.1 от НПК обвинението и присъдата
да
се основават
само на данните от СРС, тъй като тяхното съдържание не се подкрепя от никакви други
доказателствени материали, още повече, че по делото срещу св. Н.Д. има влязъл в сила съдебен
акт, който е задължителен за всички институции. Поддържа, че деянието е несъставомерно
само по себе си така, както е описано в обвинителния
акт, тъй като престъплението по чл. 289
от НК се изразява в склоняване на длъжностно лице от разследващите органите или
от прокурорските или съдебни органите да наруши свое конкретно служебно задължение във връзка с правораздаването, тъй като нормата на чл. 289 от НК е бланкетна. Твърди, че в обвинителния акт не се
сочи в какво се е изразило изпълнителното деяние / склоняването / - мотивиране, убеждаване, съветване обещаване на бъдещо
действие, обещание за облага и т.н. Посочва също така, че за да е налице въобще склоняване
трябва склоняването лице да е възприело, че му се въздейства да наруши
служебните си задължения, да разбере че го склоняват да извърши неправомерно
деяние. Твърди, че липсва и субективната страна на престъплението, за което е
обвинен подс. Г..
В с.з. подс. Г. не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан.
От събраните по делото доказателства – показанията
на разпитаните свидетели З.З., И.Х., И.К., А.Н., Х.М., М.Н., Д.Д., П.Д., Н.Д. /
чийто протоколи за разпит са прочетени и приобщени по делото по реда на чл.372
ал.3 от НПК /, както и от събраните по делото писмени доказателства – заверени копия от НОХД №6210/2016г. по описа
на РС-В. с приложено ДП №1828/2016г. по описа на І РУ-МВР-В.; НОХД 3922/2016г.
по описа на РС-В. с приложено ДП № 592/2016г. на С“ПП“-ОДМВР-В., обвинителен акт по пр.пр. № 4279/2014г. по описа на ВОП, ДП №
135/2014г. по описа на ОСлО при ВОП, веществени доказателствени средства,
изготвени въз основа на разрешените за използване специални разузнавателни
средства, справка за съдимост, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение на ВСС от 06.03.2014г. подс. Г. е бил преназначен от
административен ръководител – председател на Военен съд-В. за съдия в Окръжен
съд - В., считано от 01.04.2014г., която длъжност заема и в момента
На
14.08.2015г. чрез системата „LawChoice“ на
съдия Г. е разпределено НОХД №1126/2015г., образувано срещу В.Н.М.и К.Ж.К.за
извършени престъпления по чл. 213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.3 пр.2-3, т.4 вр. чл.26
от НК. По делото няма постановена присъда и същото е висящо пред ВОС.
С искане
за използване на специални разузнавателни средства рег. № RB303111-001-09-ВН-106/30.05.2016г. от председателя на
ДАНС е поискано от председателя на Софийски апелативен съд последният да даде
разрешение за използване на СРС по отношение на С.Г. *** да бъдат приложени СРС
по чл.5 / чрез наблюдение /, чл. 6 / чрез подслушване /, чл. 7 / чрез
проследяване / и чл.8 / чрез проникване в служебния му кабинет, находящ се в
гр. В., пл. „*******“ №2 – сградата на Съдебна палата, стая 210 /. В мотивите
на искането е посочено, че на 14.08. 2015г. чрез системата „LawChoice“ на съдия Г. е разпределено НОХД №1126/2015г.,
образувано срещу В.Н.М.и К.Ж.К.за извършени престъпления по чл. 213а ал.3 т.2
вр. ал.2 т.3 пр.2-3, т.4 вр. чл.26 от НК. В мотивите също така е посочено, че по данни,
получени от оперативни източници и от
прокурор В.Р.от ВОП / прокурорът, внесъл обвинителния акт, въз основа на който
е образувано НОХД №1126/2015г. срещу В.Н.М.и К.Ж.К./ „…съдия Г. е поел ангажимент да „помогне“ на обв. М., а
последният заявил готовност да си плати, като коментираната сума била „стотици
хиляди….“. В искането е посочено, че „…От обективна и субективна страна с действията
си С.Г. осъществява състава по
чл.302 т.1 вр. чл.301, тъй като в качеството си на особен субект по смисъла на
чл.93 т.2 от НК приема предложение или
обещание за облага, която не му се следва от лицето В.М. за да извърши
действие по служба, а именно да постанови съдебен акт в негова полза…“.
С
даденото разрешение рег. № 25-1-11/17.06.2016г. председателят на САС е разрешил
прилагането на СРС по чл.5, чл.6 / с комуникационни средства тел № ********и
служебен кабинет в сградата на Окръжен съд-В., гр. В., пл. „*******“ №2 стая №
210 /,чл.7 и чл.8 от ЗСРС, както и документиране на същите по реда на чл.11 от ЗСРС. Разрешението е дадено за срок от 60 дни, считано от 17.06.2016г.
С искане
за използване на специални разузнавателни средства рег. № RB303111-001-09-ВН-17-140/09.08.2016г. от председателя
на ДАНС е поискано от председателя на Софийски апелативен съд последният да продължи
срока на даденото вече разрешение за използване на СРС / посочено по-горе / по отношение
на С.Г. *** да бъдат приложени СРС по чл.5 / чрез наблюдение /, чл. 6 / чрез
подслушване / с комуникационни средства тел № ********, ползван от подс. Г. и
служебен кабинет в сградата на Окръжен съд-В., гр. В., пл. „*******“ №2 стая №
210 /, чл. 7 / чрез проследяване / и чл.8 / чрез проникване в служебния му
кабинет, находящ се в гр. В., пл. „*******“ №2 – сградата на Съдебна палата,
стая 210 /. В мотивите на искането отново е посочено, „…От обективна и
субективна страна с действията си С.Г. осъществява
състава по чл.302 т.1 вр. чл.301, тъй като в качеството си на особен субект по
смисъла на чл.93 т.2 от НК приема
предложение или обещание за облага, която не му се следва от лицето В.М. за
да извърши действие по служба, а именно да постанови съдебен акт в негова
полза…“.
С
даденото разрешение рег. № 25-1-13/11.08.2016г. председателят на САС е разрешил
прилагането на СРС по чл.5, чл.6 / подслушване с комуникационни средства тел № ********,
ползван от подс. Г. и служебен кабинет в сградата на Окръжен съд-В., гр. В.,
пл. „*******“ №2 стая № 210/ чл.7 и чл.8 от ЗСРС, както и документиране на
същите по реда на чл.11 от ЗСРС. Разрешението е дадено за срок от 120 дни,
считано от 00,00ч. на 16.08.2016г.
На
15.09.2016г., около 22.00 часа, свидетелят Н.Д. паркирал автомобила си марка
„Лада“, модел „Нива“, в гр. В.,на ул.
„Сан Стефано“ №2, в близост до дома си и
до сградата на ОДМВР - В.. Със себе си свидетелят Д. носел огнестрелно оръжие -
лек автомат, марка „АТА - Армс“, калибър 12, с фабричен номер 07А05542,
поставен в калъф. За съхраняването, носенето и употребата на това оръжие, св. Д.
имал надлежно разрешение № 20160225954 / 22.08.2016г., издадено от началник на
01-во РУ-В..
След като слязъл от автомобила, вместо да
занесе оръжието в дома си, за да го заключи в специално направената за
съхранение метална каса, свидетелят Д. го оставил от външната страна на тавана
на превозното средство, след което започнал да разтоварва и пренася към
жилището си друг багаж.
Като приключил с пренасянето на багажа, св. Д. се забавил,
тъй като кучето му побягнало, след което се прибрал в дома си и забравил да вземе
със себе си оставеното върху тавана на автомобила огнестрелно оръжие.
Около 23.00 часа, на 15.09.2016г., покрай автомобил на
св. Д., преминал Е.Е.от гр. В., който видял калъфа с ловния автомат в него,
взел го със себе си и го занесъл в къщи. На сутринта на 16.09.2016г., Е.отишъл
предал оръжието в 01-во РУ-В. на свидетеля Д.Д. - младши полицейски инспектор в
служба „Контрол върху общоопасните средства“ в при 01-во РУ-В..
Около 05.00 часа, на 16.09.2016г., св. Д. се сетил за
забравения от него ловен автомат, но когато отишъл до автомобила си, видял, че
оръжието липсвало. Св. Д. незабавно се явил в 01 РУМВР-В., където съобщил за
станалото, като по случая било образувано ДП № 1828/16г. по описа на 01 РУМВР-В..
Св. Д. бил разпитан в качеството си на свидетел същия ден за времето от 06,40ч.
до 07,05ч. В разпита си той подробно обяснил случилото се, вкл. и
обстоятелството, че е забравил огнестрелното оръжие върху покрива на автомобила
си.
Впоследствие образуваното ДП било разпределено на св. И.К.
– разследващ полицай при ОДМВР-В., а за наблюдаващ прокурор била определена св.
З. – прокурор в РП-В.. След като доказателствата по делото били събрани, св. К.отишъл
с постановление за привличане на обвиняем при прокурор З., въпреки, че лично
той смятал, че няма престъпление, тъй като
„…това невнимание, което е непредпазливо деяние, изразих опасение дали
няма да „падне обвинението…… Аз изразих своите опасения, че обвинението може и
да не издържи, тъй като това деяние може да и да е извършено по непредпазливост
и да не съставлява престъпление, извършено от Д.…“. Въпреки становището на св. К.,
св. З. му заявила, че следва да повдигне обвинение на св. Д.. Св. К.е
категоричен, че никой не е упражнявал натиск върху него във връзка с това дело,
независимо, че други лица / св. Димов и адв. Балачев / са се интересували от
делото.
Подс. Г. разбрал за случилото се със св. Д., с когото
се познавали. На 18.10.2016г. подс. Г. се обадил по телефона на св. З. / с
която се познавали от много години / и поискал да се срещнат, но тя отказала,
тъй като не била в гр. В.. Впоследствие двамата се чули още няколко пъти по
телефона, докато на 02.12.2016г. св. З. се обадила на подс. Г. и му казала, че
е в Съдебната палата в гр. В. и той я поканил в кабинета си / стая 210 /. Там
те се срещнали около 14,10ч. Подс. Г. почерпил св. З. с кафе и двамата си
говорили известно време по общи теми – семейства, деца, здравословно състояние
и пр. След реплика на св. З. „Кажи сега с кво, с кво мога да ти услужа?“ подс. Г.
започнал да обяснява на св. З. случилото се със св. Д., така, както го знаел
той. Св. З. казала, че „ … не знам, как
ще стане, защото не е точно така…“, на което подс. Г. отвърнал, че „…едно е да
ти разказвам, друго е да прочетеш делото…“. След като коментирали, че оръжието
на св. Д. е намерено от друго лице, подс. Г. казал на св. З.: „… Мисля, че от
човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш
вече…“, а св. З. казала, че ще го погледне /делото/.
Впоследствие разговорът отново преминал на лични теми. След този разговор нито
подс. Г., нито св. З. инициирали каквито и да са разговори или срещи по между
си.
На 06.12.2016г. св. З. внесла в РС-В. обвинителен акт
срещу св. Д. за извършено от него престъпление по чл.338 ал.1 от НК, за което
било образувано НОХД 6210/2016г. по описа на РС-В., като същото било
разпределено на св. съдия Х.М.. По делото се явила като прокурор св. М.Н.,
която пледирала за приложение на чл.78а от НК. С влязло в сила решение №107,
постановено по НОХД №6210/2016г. по описа на РС-В. св. Н.Н.Д.е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл.338 ал.1 от НК и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Решението не е обжалвано
или протестирано. Св. М.е категоричен, че никой не е оказвал какъвто и натиск
върху него във връзка с делото. Св. Н.също е категорична, че никой не е оказвал
натиск върху нея във връзка с делото.
Междувременно в РС-В. било висящо НОХД № 1103/2016г. с
подсъдим К.П.И./ нотариус в гр. В. / с обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Делото било разпределено на св. съдия А.С./
няма данни същото да е завършило с
влязъл в сила съдебен акт /. Разпитана на ДП св. С.заявява, че никой / в т.ч. и
подс. Г. / не е оказвал натиск върху нея във връзка с това дело. Св. И.Х.-Ж.също
твърди, че докато е работила като прокурор по ДП също никой в т.ч. и подс. Г.,
не е оказвал натиск върху нея. Във връзка с това дело е разпитана и св. П.Д. –
съдия в Апелативен съд-В., която категорично твърди, че не познава лично съдия
Славова, нито е разговаряла нея във връзка с делото на нотариуса К.И., нито
подс. Г. / с когото се познавала, тъй като известно време е била в един
въззивен състав с него във ВОС /, е споменавал пред нея за това дело.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така приетата от съда фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото ДОКАЗАТЕЛСТВА – показанията на разпитаните свидетели З.З., И.Х., И.К.,
А.Н., Х.М., М.Н., Д.Д., П.Д., Н.Д. / чийто протоколи за разпит са прочетени и
приобщени по делото по реда на чл.372 ал.3 от НПК /, както и от събраните по
делото писмени доказателства – заверени
копия от НОХД №6210/2016г. по описа на РС-В. с приложено ДП №1828/2016г. по
описа на І РУ-МВР-В.; НОХД 3922/2016г. по описа на РС-В. с приложено ДП №
592/2016г. на С“ПП“ - ОДМВР-В., обвинителен
акт по пр.пр. № 4279/2014г. по описа на
ВОП, ДП № 135/2014г. по описа на ОСлО при ВОП, веществени доказателствени
средства, изготвени въз основа на разрешените за използване специални разузнавателни
средства.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Г., показанията
на свидетелите З.З., И.Х., И.К., А.Н., Х.М., М.Н., Д.Д., П.Д., Н.Д.. Същите са подробни,
логични и безпротиворечиви, като показанията им се подкрепят и от събраните по
делото други доказателства.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при разпитите
на св. Х.М., М.Н. и А.Н. на същите са задавани въпроси, които, по мнение на
настоящия съдебен състав, са най-малкото безсмислени, доколкото по делото св. М.и
М. Н.са разпитвани по отношение на вътрешното им убеждение по влязъл в сила
съдебен акт. Така например св. М.– / съдия в РС-В., постановил съдебен акт по
НОХД 6210/2016г., посочен по-горе / е разпитван / л. 24-26 от ДП / за това дали
счита, „… с оглед повдигнатото обвинение срещу Д. по това дело, е било възможно
прилагането на института на чл.78а от НК?.. ..Защо при условие, че срещу Д. е
бил внесен обвинителен акт, Вие сте разгледали производството по реда на глава
28-ма от НПК, а не по общия ред, установен в глава 20-та от НПК?…“. На св. М.Н.
– прокурор във ВРП, явила се по същото дело са зададени въпроси / л. 27-30 от
ДП / : „Защо при условие, че срещу Д. е бил внесен обвинителен акт,
производството е разгледано по реда на глава 28-ма от НПК, а не по общия ред,
установен в глава 20-та от НПК…. Вие подадохте ли протест срещу решението по
въпросното НОХД 6210/2016г. по описа на РС-В.? Защо?...“. Св. А.Н. – съдия в
РС-В., е разпитвана / л. 22-23 от ДП / за все още висящото пред нея НОХД
1103/2016г. с
подсъдим К.П.И./ нотариус в гр. В. / с обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като са й задавани въпроси дали някой
/ в т.ч. подс. Г., св. П.Д. / е проявявал интерес или е оказвал натиск върху
нея във връзка с това дело. В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че
е недопустимо да се задават въпроси от разследващите органи на магистрати / в
случая съдия М.и прокурор Н./, касаещи вътрешното им убеждение / по какъв ред и
било разгледано делото, защо по отношение на лицето е постановен съдебен акт с
прилагане на чл.78а от НК, защо прокурорът не е подал протест срещу решението
/. Св. А.Н. пък е разпитвана за висящо
пред нея НОХД 1103/2016г., като този факт сам по себе си би могъл да се приеме
като форма за упражняване на натиск в светлината на настоящото производство / напр. ако въз основа на закона, събраните по
делото доказателства и вътрешното си убеждение съдията стигне до извод, че
подсъдимият е невинен, дали разпитът за оказан натиск би повлиял на вътрешното й
убеждение ?/
Съдът кредитира веществените доказателствени средства,
изготвени при използваните специални разузнавателни средства с известни
резерви.
Съдът намира, че СРС са експлоатирани по предвидения в
закона ред – чрез надлежни искания от оправомощено лице / председателят на ДАНС
/ и след надлежни разрешения от компетентен орган по аргумент на чл. 15 ал.4 т.1 от ЗСРС вр.
чл.174 ал.5 от НПК, както и в сроковете, посочени в дадените разрешения. Ползването
на посочените по-горе СРС е възможно на основание чл. 177 ал.2 от НПК,
доколкото обвинението, повдигнато на подс. Г. по настоящото дело е за тежко
умишлено престъпление по глава VІІІ от НК.
Тук е мястото да се спомене, че в двете искания от органа
по чл.13 от ЗСРС / първоначално и за продължаване на срока за прилагане на СРС
/ е посочена некоректна и подвеждаща органа по чл. 15 от ЗСРС информация. Така
например в тях е посочено, че „…От обективна и субективна страна с действията си С.Г. осъществява състава по чл.302 т.1 вр.
чл.301, тъй като в качеството си на особен субект по смисъла на чл.93 т.2 от НК
приема предложение или обещание за
облага, която не му се следва от лицето В.М. за да извърши действие по
служба, а именно да постанови съдебен акт в негова полза…“, т.е. спряжението и склонението на глаголите „осъществявам“ и
„приемам“, обуславя извода за извършване на съответните действия, докато по
делото няма посочени и/или събрани каквито и да е доказателства в тази връзка. Всъщност единствената информация за някакви
действия на подс. Г. по НОХД № 1126/2015г. по описа на ОС-В. се „съдържа“ в искането за разрешаване на СРС, в което е
посочено, че „…Придобита е информация, че следващото насрочено заседание по
делото на В.М. е за 21.06.2016г…“ В
искането за продължаване на срока на СРС пък е посочено, че „…В хода на
работата е придобита информация, че по време на проведено заседание на
21.06.2016г. по НОХД 1126/2015г. от процесуалния представител на В. М. е
поискана тройна съдебна експертиза, което е одобрено от съдия Г. и делото е
насрочено за 16.09.2016г…“. С други думи „придобитата информация“ за движението
и извършването на съответните процесуално-следствени действия по НОХД №
1126/2015г. по описа на СО-В. е публична и достъпна и по никакъв начин не
установява, че с действията си подс. Г. осъществява състава на престъплението по чл. чл.302 т.1 вр. чл.301 от НК, тъй като
„…приема предложение или обещание за
облага,
която не му се следва от лицето В.М. за да извърши действие по служба, а именно
да постанови съдебен акт в негова полза…“.
Не на последно място следва
да се коментира
и смущаващият факт, че в
искането
за използване на СРС е посочено, че „… Данните за действията на обекта / подс. Г. / са получени от оперативни
източници и от прокурор В.Р.-ВОП….“.
Видно е от представения по делото обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД
№1126/2015г. във ВОС, че прокурорът, внесъл обвинителния акт в съда
е именно прокурор Радева т.е. оказва се, че прокурорът, който поддържа
обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело,
като се следят,
подслушват, наблюдават, проследяват
и записват всички негови действия.
На следващо място съдът не кредитира СРС и изготвени при използването им ВДС относно
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка относно деянието, извършено
от св. Н.Д.. Тук първо следва да се отбележи, че фактическата обстановка в тази
й част е изведена само въз основа на експлоатираните СРС, без да е потвърдена
от каквито и да е други доказателства в тази насока, което е недопустимо на
основание чл.177 ал.1 от НПК. Второ, съдът споделя доводът на защитата на подс.
Г., че по отношение на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт по
отношение на деянието, извършено от св. Д., има влязъл в сила съдебен акт /
решение по НОХД № 6210/2016г. на РС-В. /, в който се включват и мотивите на
същия и който на основание чл.413 ал.3 вр. ал.1 от НПК е задължителен за всички
учреждения, ЮЛ, длъжностни лица и граждани, т.е. прокурора не може да изгражда
друга фактическа обстановка, различна от тази,
приета в по посочения по-горе съдебен акт.
Съдът не споделя доводът на защитата относно това, че не
следва да се кредитират ВДС, изготвени въз основа на експлоатираните СРС в
кабинета на подс. Г. / стая 210 / в сградата на Съдебна палата – В.. Вярно е,
че е недопустимо разкриване тайната на съвещание съобразно разпоредбата на чл.
33 ал.1 от НПК, но след като и в чл.172 ал.1 НПК / а не само в ЗСРС / са
посочени разрешените за използване СРС / като от техния обхват не са изключени
съдийските кабинети / и разрешението е дадено от съответния орган /
председателят на САС /, то съдът намира, че формално няма причина да изключат
тези доказателствени средства от доказателствената съвкупност. Освен това, за
разлика от посочените по-горе СРС, респ. ВДС, в случая доказателствата, събрани
при експлоатиране на СРС в кабинета на подс. Г. се подкрепят и от показанията
на св. З..
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства
– заверени копия от НОХД №6210/2016г. по
описа на РС-В. с приложено ДП №1828/2016г. по описа на І РУ-МВР-В.; НОХД
3922/2016г. по описа на РС-В. с приложено ДП № 592/2016г. на С“ПП“ - ОДМВР-В., обвинителен акт по пр.пр. № 4279/2014г. по описа на ВОП, ДП №
135/2014г. по описа на ОСлО при ВОП.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От така
възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка съгласно събраните
по делото доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че подс. Г. не е
осъществил състава на престъплението по чл.289 пр.2 от НК от НК, както от обективна,
така и от субективна страна по следните съображения:
На първо
място следва да се отбележи, че нормата на чл. 289 от НК е бланкетна и за да бъде деянието
съставомерно от обективна страна,
тази норма следва да бъде запълнена с точно определени правни норми от
друг нормативен акт, които по своето правно значение да съставляват служебно
задължение за съответния правораздавателен орган, който е склоняван да ги наруши
от страна на дееца. Това означава, че преди всичко прокурорът следва да посочи
кое е това задължение, посочена в разпоредба на закона, което длъжностното лице е било склонявано
да наруши. В обвинителния акт е посочено, че подс. Г. е склонявал св. З. да наруши
редица разпоредби, както следва:
Според обвинителния акт, подс. Г. е склонявал свидетелката З. да наруши
задължението си по чл. 117 от Конституцията на Република България, според който при осъществяване на своите функции
съдиите, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само
на закона.
Това е конституционен принцип на функциониране на съдебната власт, който, според настоящия
съдебен състав, очертава нейната *******, без да визира конкретните задължения за тези
органи.
Нормата на чл. 117 от Конституцията е
преповторена в чл. 10 от НПК, който също не очертава задължение на
конкретния орган, а е основен конституционен принцип, който е и реципиран и в НПК. Но дори да се
приеме, че в чл.10 от НПК се съдържат конкретни служебни задължения, касаещи *******та
на прокурора в случая, следва да се отбележи, че по делото няма събрани никакви доказателства относно това, че
с действията си подс. Г. е поставял св. З. в някаква зависимост.
Според разпоредбата на чл. 14, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите
органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като се ръководят
от закона. Това е принцип на наказателния процес, който посочва начина на формиране на
вътрешното убеждение на органите на наказателното производство. Тук следва да се
постави въпросът дали склоняването към нарушаване на вътрешното убеждение на
прокурора изпълва нормата на чл.289 от НПК. В тази връзка съдът намира
следното:
Както беше посочено по-горе бланкентния характер на
нормата изисква да се посочи в какво се е изразило изпълнителното деяние т.е.
склоняване към нарушаване на служебни
задължения от страна на подс. Г.. Понятието „склоняване“ не е легално дефинирано. Правното му значение се извежда от употребата
му
в други
състави на НК, каквито са престъпленията по Глава 2 на НК, Раздел 8 – „Разврат“ и Раздел 9 - „Трафик на хора“. В тълкувателно решение № 2
от 16.07.2009 г. на ОС на НК на ВКС се сочи, че склоняването може да се
осъществи от дееца чрез мотивиране, изразено чрез убеждаване, съветване, обещание за
облаги или други благоприятни последици. Вярно е, че за съставомерността на
деянието по чл.289 от НК не се изисква обектът на въздействие / прокурор З. /
да е избрала начин на поведение в унисон със склоняването, тъй като
престъплението е формално, а не резултатно. Достатъчно е субектът на
престъплението да е въздействал върху вътрешното убеждение на длъжностното
лице, чрез мотивирането му да подходи при изпълнение на служебните си
задължения по желан от дееца начин / вж решение №160 по н.д. 1634/2012г. на ІІІ
н.о. на ВКС /.
В обвинителния акт е посочено, че
склоняването от страна на подс. Г. на св. З. се е изразило с думите: „… Мисля, че от човешка
гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече…“. От събраните
по делото доказателства – СРС, експлоатирани в кабинета на подс. Г. и
изготвените въз основа на тях ВДС и показанията на св. З. се установява, че при
разговорът между двамата, проведен в кабинета му, подс. Г. излага пред св. З.
фактическата обстановка по случая със св. Д. така, както я е узнал от
последния. На репликата на св. З., че „ … не е точно така…“, подс. Г. отвръща, че „…едно е да ти
разказвам, друго е да прочетеш делото…“, т.е. безспорно се
установява, че подс. Г. не е бил запознат със събраните по ДП доказателства, а последващата
му / инкриминирана / реплика „… Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член
девет отвсякъде…“ показва мнението на подс. Г., че в случая е приложима
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК според
това, което той знае от св. Д., а не възоснова на събраните на ДП доказателства.
Последната реплика от страна на подс. Г. / също инкриминирана / „… Ти ще си
прецениш вече…“ безспорно навежда на
извода, че същият не е имал и умисъл да склонява св. З. да наруши вътрешното си
убеждение, а изразил свое мнение по въпроса, без да е запознат със събраните по
делото доказателства.
Тук следва да се посочи, че от
показанията на св. З. и от ВДС, изготвени въз основа на СРС, експлоатирани в
кабинета на подс. Г. по никакъв начин не се установява, че св. З. е споделила с
подс. Г. какво е вътрешното й убеждение по делото, макар че по това време то вече е било
формирано и тя е започнала да пише обвинителния акт срещу св. Д.. Тя единствено
е изказала съмнение относно фактическата обстановка, такава, както й я е
разказал подс. Г.. Ето защо съдът намира, че подс. Г. няма как да е склонявал
св. З. да наруши служебните си задължения, изразяващо се в начина на формирането
на вътрешното й убеждение, при положение, че изначално не е знаел и не е
разбрал какво е то.
Съдът намира, че в настоящото
производство е ирелевантен въпросът, дали деянието на св. Д. представлява
малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, но доколкото и прокурорът,
и защитата акцентират на това, то съдът намира за необходимо да вземе становище
по доводите им в тази насока, като единствено и само за пълнота ще коментира
показанията на св. И.К. / разследващ полицай по ДП за деянието, извършено от
св. Д. /, според които лично той смятал, че деянието на св. Д. не съставлява престъпление, тъй като е извършено
по непредпазливост, т.е. органът на
ДП, изразява становище, не че деянието е малозначително по смисъла на чл.9 ал.2
от НК, а е несъставомерно от
субективна страна. Въпреки становището на св. К., св. З. му заявила, че следва да повдигне обвинение на св. Д.. Тук може да се постави въпросът в
светлината на настоящото производство дали, след като е изразил това мнение, св. К.е склонявал прокурор З. да наруши
закона или обратно /доколкото съгласно чл.197 от НПК само писмените указания на
прокурора до разследващия орган са задължителни/ или просто става въпрос за
споделяне на мнение между колеги?
В
обвинителния акт е посочено също така, че подс.
Г. склонявал длъжностно лице от прокурор - св. З., да наруши свои служебни
задължения във връзка с правораздаването, нормативно установени в т.1.1 от Кодекса за етично поведение на
българските магистрати /
КЕПБМ /, „Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на
основата на закона и вътрешното си убеждение “ и в т.1.3 от КЕПБМ —
„При вземането на решения магистратът е независим
и не се влияе от мнението на своите колеги“. Съдът намира, че в нито един текст
от КЕПБМ, в т.ч. и посочените по-горе, не се съдържат служебни задължения на магистратите, изпълващи съдържанието на чл.289
от НК, а се съдържат само морално-етични норми, регламентиращи дължимото
морално поведение на магистратите при осъществяване на професионалната им
дейност.
На второ място съдът намира, че за съставомерността на деянието по склоняване е необходимо поведението
на дееца да се изразява в такова въздействие върху склоняваното лице, че това въздействие
да е годно да
насочи поведението на това лице към точно определено и желано поведение от
страна на дееца. Без значение за това
са използваните средства. Достатъчно е това,
точно определено, желано поведение да се възприеме от убеждавания / в т.см. пак ТР
2/2009г. на ОСНК на ВКС /. За да е налице склоняване склоняването лице трябва
най-малкото
да е разбрало, че му се въздейства, за да наруши служебните си задължения / тук е мястото
да се спомене, че приложението на чл.9 ал.2 от НК не е нарушение на закона. За
разлика от това в решение по ВНОХД №325/2012г. на САС, потвърдено с посоченото
по-горе решение №160 по н.д. 1634/2012г. на ІІІ н.о. на ВКС, е посочено, че деецът
е мотивирал длъжностното лице-прокурор да наруши свое конкретно служебно
задължение, визирано в чл. 110 НПК /отм./, а не само вътрешното си убеждение /.
От показанията на св. З. по никакъв
начин не се установява, че тя е възприела проведеният разговор с подс. Г. като
склоняване към нарушаване на служебните й задължения, поради което и не е подала сигнал до прокуратурата
за това / по аргумент на чл. 205 ал.1 от НПК /, т.е. тя не е приела, че подс. Г. я е склонявал да наруши
служебните си задължения, а е приела неговите думи като изразяване на едно колегиално мнение,
което с нищо не я задължава, поради което и не е променила вътрешното си
убеждение и е внесла обвинителен акт срещу св. Д. само 4 дни / на 06.12.2016г.
/ след проведения разговор с подс. Г.. Обстоятелството, че прокурор З. не е
останала с впечатление, че подс. Г. я склонява да наруши служебните си задължения означава, че деянието е
несъставомерно от обективна страна и на това основание, тъй като липсва каквато и да било
обществена опасност на деянието, тъй като същото нито застрашава, нито уврежда съответните обществените отношения.
Не на последно място следва да се
спомене, че от обвинителния акт не става ясно как с инкриминираните изрази от
страна на подс. Г. „… Мисля, че от човешка
гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече…“ се е осъществило
изпълнителното деяние / склоняването / - чрез мотивиране, убеждаване,
съветване обещание за облага и т.н.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че подс. Г. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл.289 от НК. Въпреки това съдът намира за необходимо да спомене, че не е
налице и субективната страна на престъплението, за което е обвинен подс. Г.. Престъплението по чл. 289
от НК може да бъде извършено само с пряк умисъл като форма на вина по смисъла на
чл. 11 ал.2 от НК. За субективното отношение на дееца се съди то обективираното му поведение, т.е. дали наистина подс. Г. е целял да окаже въздействие на св. З., така
че делото да бъде решено в полза на свидетеля Д..
По делото е установено, че освен инкриминираните изречения, подс. Г. не е предприел каквито и да са други
действия,
свързано с делото, пред който и да е друг орган / в т.см. вж показанията
на св. М.и св. М. Н./. Както беше посочено по-горе при разговора им нито св. З.
е изразила по какъвто и да е начин становището си, респ. вътрешното си
убеждение по делото / въпреки, че същото е било формирано към този момент /,
нито подс. Г. по някакъв начин я е попитал затова, като след проведения
разговор не я търсил, за да разбере до какъв извод е стигнала. Репликата от
страна на подс. Г. / също инкриминирана / „… Ти ще си прецениш вече…“ безспорно навежда на извода, че същият
не е имал умисъл да склонява св. З. да наруши вътрешното си убеждение, а
изразил свое мнение по въпроса, без да е запознат със събраните по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното съдът призна подс. Г. за
невинен и го оправда по така повдигнатото му обвинение по чл.289 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ТОНИ ГЕТОВ/