Р Е
Ш Е Н
И Е
№
21.12.2020 година, град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на двадесети ноември
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ВЕЛИКОВА
секретар Диана Йорданова
разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 244 по описа за 2020г. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба на М.П.Д. ЕГН **********,***, пл. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
с която против В.Г.В. ЕГН **********,***, е предявен иск за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща дадено капаро
при сключване на договор от 25.04.2019г. за производство и доставка на разсад
лавандула сорт „Юбилейна“ 50 000 броя, при единична цена от 0,16 лева без
ДДС, или общо за количеството 8000 лева без ДДС, поради неизпълнение на
задължението на ответника да произведе и предаде стоката в уговорения срок – от
20.10.2019г. до 20.11.2019г. Претендират се
законната лихва върху сумата от 2000 лева от подаване на исковата молба и
разноските по съдебното производство.
Искът
се основава на следните обстоятелства: между страните е сключен на дата
25.04.2019г. договор за производство и доставка на разсад лавандула сорт
„Юбилейна“ 50 000 броя, при единична цена от 0,16 лева без ДДС, или общо за
количеството 8000 лева без ДДС. При сключване на договора ищецът е предал на
ответника капаро в размер на 2000 лева, а ответникът се е задължил да предаде
на ищеца уговореното количество разсад в срок от 20.10.2019г. до 20.11.2019г. В
началото на декември 2019г. ищецът отправил до ответника покана за връщане на
капарото от 2000 лева, но ответникът отказал да приеме пратката. В поканата се
твърди, че след проведен разговор по телефона и при посещение на место в
градина в село ***се установило, че няма произведен разсад. С исковата молба
ищецът отправя изявление, че се отказва от договора и иска връщане на даденото
капаро.
Ответникът
оспорва иска. Не оспорва сключването на договора и получаването на сумата от 2000
лева. Твърди, че ищецът е неизправната по договора страна, поради което за него
не възниква правото да иска връщане на даденото капаро, а напротив - за
ответника се поражда право да го задържи. В периода от 20 октомври до 20
ноември 2019г. ответникът имал готовност да достави цялото количество от 50 000
стръка разсад лавандула, съгласно договора. Единствената причина, поради която
не доставил стръковете лавандула на ищеца, била неговата недобросъвестност да
ги получи и да заплати остатъка от уговорената сума по договор. Оспорва
твърденията на ищеца, че му е изпращал покана за възстановяване на задатъка, че
са провеждали разговори по телефона през месец ноември 2019г. и е заявявал, че
не е в състояние да изпълни договореното, а именно да достави уговореното
количество разсад по брой и сорт. Неизпълнението на договора било следствие
нежеланието и невъзможността на ищеца да заплати остатъка от сумата по договора
и да приеме уговорения разсад лавандула до 20-то число на месец ноември 2019г. След като ищецът не бил в готовност до
20-ти ноември да заплати оставащата сума и да получи разсада, ответникът бил
добросъвестен търговец и изпълнител по договора, поради което задържал
задатъка, като компенсация. Тъй като продукцията от 50 000 стръка лавандула не
била купена от ищеца на уговорената цена от 16 ст. на стрък, се наложило
ответникът да я продаде на по-ниска цена на други купувачи, а именно на 12 ст.
на стрък през месец декември 2019г.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че не е разполагал с уговорената продукция. Още
на 10-ти ноември, след като ищецът не се обаждал, предприел системни опити да се свърже с него. На първото
позвъняване ищецът действителност отговорил и се разбрали в периода 10-ти -
12-ти ноември да дойде да си вземе разсада. На следващия ден – 11 ноември,
ищецът отишъл сам и разговаряли в присъствието на съпругата на ответника, като
заявил, че няма възможност да заплати оставащата сума приблизително 6000 лева.
Предложил да получи разсад в рамките на престарания задатък по договора, а
именно 2000 лева, понеже нямало на кого да даде останалия разсад. Ответникът
отказал да се съгласи на това изменение на договора, защото в края на годината
нямало как да намери своевременно купувач на останалите стръкове разсад,
трябвало да го изхвърли при липса на пазар. Предложил на ищеца да му намери
купувач за цялото количество на уговорената цена и тогава ще му върне задатъка.
Разбрал, че след този разговор ищецът е потърсил техен общ познат, който обаче
е отказал да изкупи продукцията.
След срока по
договора (след 20-ти ноември) и след като ищецът не платил остатъка от
дължимата сума, нито взел разсада, на дата 23 или 24 ноември отново отишъл в
дома на ответника и в присъствието на съпругата му предложил нова оферта - да
му даде разсада - 50 000 стръка, той щял да даде още 1000 лева над задатъка, а
за другите пари, равняващи се на 5 000 лева, да го изчака още между 5 или 7
месеца. Ответникът не приел това предложение. Ищецът си тръгнал сърдит и казал,
че ще се съдят. След това повече не били разговаряли.
Това наложило
ответникът да продаде с много трудности произведения от него разсад, на вече
по-ниска цена от договорената с ищеца, на следните лица – И. К. Т., Й.А.П.,***
и Е. М. А.,***, в периода от 01.12 до 10.12.2019 година.
Страните претендират разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На дата 25.04.2019г. в село ***е подписан договор за
производство и доставка на разсад лавандула между В.Г.В., като изпълнител и М.П.Д.,
като възложител. Предмет на договора е разсад лавандула сорт „Юбилейна“ в
количество от 50 000 броя при единична цена от 0,16 лева без ДДС или общо
8 000 лева. Изпълнителят е поел задължението да предаде посочените
количества разсад в периода от 20 октомври до 20 ноември 2019г. и е гарантирал
производството на разсад с добре развита коренова система, а наранените
растения да подмени за своя сметка. Възложителят се е задължил да заплати
договорените количества разсад по банков път, а като първа вноска да преведе
или да плати в брой сумата от 2000 лева. В раздел V от договора е предвидено, че при отказ от страна на възложителя да получи
заявеното количество разсад, той губи всички суми, платени на изпълнителя, а
при отказ да изпълни договора от страна на изпълнителя, той дължи сумата за
общото количество.
В съдебно заседание ищецът е
пояснил, че е имал готовност да заплати сумата по договор, но към крайния срок
за предаването на разсад такъв е липсвал. Ищецът многократно посещавал
градината на ответника и констатирал, че наличен произведен разсад не е имало и
по тази причина не имало изпълнение по договора. До 20.11.2019г. произведеният
от ответника разсад е бил продаден на трети лица и не е имало какво да се
предаде на ищеца.
Представена е изпратена по куриер
покана, приложена към исковата молба, за връщане на сумата от 2000 лева, която
не е връчена на ответника. Според ръкописно удостоверяване от куриера, са
направени няколко неуспешни опита за доставка на адрес, адресатът не отговарял
на телефонните обаждания. Установява се от писмена справка от „Еконт Експрес“
ЕООД /л. 42/, че са направени три опита за доставка – на 05, 09 и 12 декември
2019г., но получателят е отсъствал на адрес село ***1, както и че има пет
неуспешни опита за връзка с него по телефон от 05.12.2019г. до 16.12.2019г. По
разпореждане на подателя пратката му е върната на 17.12.2019г. Ответникът е
заявил, че адресът му в село *** не е на номер 1, а е на номер 17. Връчването
на поканата не е доказано по делото.
Свидетелката С. М. В. /съпруга на ответника/ твърди, че
дейността по производство на разсад е семейна, както и че е запозната със
сключения с ищеца договор. Разсадът се сее през месец март и до месец
октомври-ноември е готов. Договорът бил подписан в края на април, когато
разсадът вече бил засят, през лятото
ищецът ходил няколко пъти и поставял изискванията си – да бъде малко
по-ниско отрязан, за да направи коренова система. В началото на ноември, около
10-11, ответникът се обадил на ищеца, за да се разберат кога да се извади
разсада. На следващия ден ищецът отишъл на место и казал, че в момента няма
пари и ако може да му дадат само за капарото от 2000 лева бройките разсад. Ответникът
не се съгласил, казал му, че ако намери някой, който да купи остатъка от
договореното количество, на него ще му даде за 2000 лева. Ищецът не намерил
пазар. След 20.11.2019г. /около 23 – 24/ ищецът отишъл отново и предложил да получи
разсад, който да плаща разсрочено в продължение на 5-6 месеца, а в момента да
плати само 1000 лева. Предложението му не било прието. Тогава започнали да
търсят на кого да продадат разсада, имало хора, които искали да пресаждат и го
продали на трима човека в началото на месец декември. Твърди, че през деня са
на работа и могат да бъдат намерени вечер след 18:30-19:00 часа, но куриер не
ги е посещавал.
Свидетелят С.В.С. /съдружник с
ищеца в търговско дружество/ твърди, че заедно с ищеца е посещавал градината на
ответника в село ***по повод сключения договор – за да гледат разсада. На
13.11.2019г. имало разсад; на 18.11.2019г. отишли да го платят и да го вземат –
тогава ответникът вадел разсад и го давал на други хора, за ищеца нямало. В
последствие свидетелят съобщава, че на 18.11.2019г. са отишли при ответника, за
да се разберат кога ще се вади, кога се ще плаща и в двора вече нямало разсад,
той бил изваден, имало може би само една необрана леха все още; количество за
ищеца нямало. В последствие се обърнали за съвет към адвокат.
Свидетелят Е.М.А. закупил от
ответника 33 000 бройки разсад на цена от 0,12 лева. Ответникът му се обадил по
телефона и му направил предложени, защото някой се отказал от разсада, нямал
пари да плати. Видял разсада на место на 07.12.2019г., тогава го извадили, но времето
се влошило и растенията останали една седмица в касети в двора на ответника. На
12.12.2019г. свидетелят засял разсада в землището на с. ***. Към този момент
имало много все още засят разсад в двора /поне още 40% от насажденията не били
прибрани/. Свидетелят пояснява, че този разсад е получил по силата на сключен с
ответника договор още през пролетта на 2019г. Получената продукция била с много
добро качество. Свидетелят разпознава подписа си на разписката на лист 36 от
делото, която била съставена от съпругата на ответника в деня на плащането на
сумата от 3960 лева.
Свидетелят Й.А.П. купил от ответника
разсад, защото пресявал и не му достигнало – имал 8000 бройки, но те не му били
достатъчно и се наложило да купи допълнително. Попитал свой познат И. К. дали
знае да се предлага разсад и той го уведомил, че ответникът има. Първо взел 10 000
бройки разсад, защото не било всичко извадено, както трябва, а по-късно - още
10 000 бройки, общо 20 000 корена на цена 0,12 лева, на два пъти, в един и същи
ден, занесъл му го И. К. Това се случило по време на сеитбата, на 04.12.2019г. /спомня
си, защото имал самолетен билет за чужбина и на 10-11 декември трябвало да
тръгне с автобус/. В деня след като получил разсада отишъл в дома на ответника
и платил цената, като подписал съставената от съпругата му разписка.
Потвърждава подписа си на разписката, приложена на лист 36 от делото. В този
ден в двора на ответника имало много касети с разсад.
Свидетелят И.К. Т. съобщава, че в
края ноември 2019г. имал нужда от разсад лавандула, разбрал, че ответникът има
и закупил от него 15 000 бройки на цена 0,12 лева. В началото на декември ги
взел и ги платил. Потвърждава, че на свидетеля Й.П. от с. *** също му трябвал
разсад и той купил от ответника. Последният имал разсад и нямало на кого да го
продаде, защото тогава много хора се отказали да сеят по причина, че цената на
лавандулата паднала. В края на ноември разбрал, че ответникът не е успял да
продаде стоката си. Когато отишъл на место, целият двор бил засят и пълен, дори
и сега имало още от този разсад, който свидетелят уговорил да купи.
Първоначално ответникът искал цена от 18-20 стотинки на корен, но впоследствие
я намалил на 12 стотинки, защото нямало търсене. При получаване на разсада в
началото на декември – втори или трети, била съставена разписка от съпругата на
ответника. Свидетелят разпознава подписа си на разписката на лист 34 от
делото.
Установено е по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, по което ищецът е престирал на ответника сумата
от 2 000 лева. Представеният писмен договор е действителен и създава задължения
и за двете страни, които те трябва да изпълнят. Основното задължение на
ответника е да произведе и предаде на ищеца продукцията, а това на ищеца е да
получи разсада и да заплати цената, което е следвало да стане в срок до
20.11.2019г. Показанията на първите двама разпитани по делото свидетели са противоречиви
и тяхната достоверност следва да бъде преценена при отчитане на
заинтересоваността им, поради близостта им със страните /първата е съпруга на
ответника, вторият е съдружник на ищеца/, с оглед останалите събрани по делото
доказателства. Това са показанията на другите трима свидетели, от които се
установява, че до края на месец ноември ответникът е разполагал с достатъчно
количество разсад лавандула – поне 68 000 стръка, като и към датата на
последното заседание все още е налична продукция /така показанията на свидетеля
К./. Отказ на ответника да изпълни задължението си да предаде продукцията не е
доказан по делото. Доколкото показанията на първата свидетелка се потвърждават
от свидетелстването на последните трима, съдът намира, че следва да ги кредитира
и по отношение на останалите изнесени от нея факти относно направените от ищеца
предложения – първо за предаване на продукция на стойност платената сума от
2000 лева, а впоследствие за разсрочване на плащането, съответно за
неприемането на тези предложения от ответника. С оглед на така събраните
доказателства, следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил задължението си в
срок до 20 ноември 2019г. да получи продукцията и да плати нейната цена. С това
е осъществена хипотезата на т. 2 от раздел V на сключения
договор – купувачът е отказал да получи заявеното количество разсад, поради
което за него настъпва уговорената неблагоприятна последица – той губи
платените по договора суми. С предявяване на иска ищецът е направил изявление,
че се отказва от договора и претендира връщане на даденото по него. С
позоваването си на неизпълнението на задължението на насрещната страна и
искането за връщане на даденото по договора ищецът упражнява правото си да
развали същия по чл. 87 от ЗЗД, в който случай за неизправната страна възниква
задължението да върне полученото, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Това
право обаче възниква само за изправната по договора страна – тази, която е
изпълнила своите задължения по договора, каквато ищецът не е. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е изпълнил задълженията
си по договора като не е приел предложеното му количество разсад и не е
заплатил пълната му цена. От съдържанието на чл. 2 и 3 на раздел V от договора
се налага извода, че страните са се уговорили, че при неизпълнение на
задълженията на всяка от тях настъпват определени неблагоприятни последици –
изпълнителят дължи сумата за цялото договорено количество, а възложителят губи
платените по договора суми. Когато договорът съдържа клаузи, чрез които
страните придават на авансово платената сума обезпечителна и обезщетителна
функции, чрез изрично уреждане на последиците в случай на неизпълнение, то
предадената сума има качеството на задатък – чл. 93 от ЗЗД. Законът не
забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и
на авансово платените суми, като това е и в израз на свободата на договарянето
/чл. 9 от ЗЗД/. В този случай капарото представлява част от цената и подлежи на
приспадане при изпълнението, като при неизпълнение - ще се задържи или върне в
уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка - в предвидения
в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД двоен размер /така решение № 305 от 7.03.2018г. на ВКС
по гр. д. № 960/2017г., IV г. о., ГК/. В настоящия случай възложителят е
отказал да получи в уговорения срок произведената от изпълнителя продукция и да
плати пълната цена, което е предпоставка за него да не се породи правото да
развали договора, а да претърпи уговорената неблагоприятна последица от своето
неизпълнение – да загуби платената по договора сума от 2000 лева, което
кореспондира на правото на изпълнителя да задържи тази сума. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
направените от него разноски в размер на 600 лева платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Д. ЕГН **********,***, пл.
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, против В.Г.В. ЕГН **********,***, иск
за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща
дадено капаро при сключване на договор от 25.04.2019г. за производство и
доставка на разсад лавандула сорт „Юбилейна“ 50 000 броя, при единична цена от
0,16 лева без ДДС, или общо за количеството 8000 лева без ДДС, поради
неизпълнение на задължението на ответника да произведе и предаде стоката в
уговорения срок – от 20.10.2019г. до 20.11.2019г.
ОСЪЖДА М.П.Д. ЕГН **********,***, пл. „***“ № ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ****, да заплати на В.Г.В. ЕГН **********,*** платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ :