Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 365
гр. ВРАЦА, 26.11.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:ЕВГЕНИЯ
СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на:
секретар Ирена Митова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр.дело N 580
по
описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано въз основа на
подадена от адв.М.Г., като пълномощник
на Х.П.М. ***, въззивна жалба против решение на РС-Враца от 11.07.2018г.,
постановено по гр.дело №1654/2018г., в частта му, с която предявеният иск за
издръжка е бил отхвърлен за сумата от 150 лв. месечно до поискания размер от
300 лв. месечно.
Твърди се, че в обжалваната му част решението е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Развиват се оплаквания, че районният съд не е преценил
правилно нуждите на жалбоподателя-ищец от издръжка, при което не е отчел, че
той продължава средното си образование при индивидуална форма на обучение,
което е свързано както с ежедневно пътуване от с.*** до гр.Враца, така и с
необходимост от закупуване на учебници. Сочи се, че социалните добавки на ищеца
са прекратени, поради навършването на 18 годишна възраст, а поради липсата на
достатъчно средства той не е провел необходимата рехабилитация след последната
оперативна намеса. Излагат се също доводи, че неправилно районният съд е приел
наличието на затруднения у ответника да заплаща по-висок размер на издръжката,
тъй като не са ангажирани доказателства за разходите, които той реализира за
собственото си лечение и за това на втората му съпруга.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част
и уважаване на иска за издръжка в пълния му размер от 300 лв.
Препис от въззивната жалба на Х.М. е бил връчен на
ответника П.М.Р., от който не е постъпил отговор. Подадена е обаче насрещна
въззивна жалба против решение на РС-Враца от 11.07.2018г., постановено по
гр.дело №1654/2018г., в частта му, с която предявеният иск за издръжка е бил
уважен до размер на 150 лв.месечно. В насрещната жалба се твърди, че в
обжалваната му част решението на РС-Враца е неправилно и необосновано. Развиват
се доводи, че издръжка не се дължи, тъй като през м.май 2018г. ищецът вече е
завършил средното си образование, а индивидуалната форма на обучение, на която
се позовава в исковата молба, не изисква ежедневно посещаване на училище, а
само полагане на изпити. Поддържа се също, че ответникът отглежда и до момента
друго свое дете-брат на ищеца, което е пълнолетно, но страда от епилепсия.
Самият ответник е претърпял операция, във връзка с която все още провежда
рехабилитация, а доходите му не са достатъчни, за да покрива обичайните си
разходи и вноските по кредита си, още повече, че втората му съпруга не получава
доходи.
В насрещната въззивна жалба ответникът прави
оплаквания за допуснати от районния съд процесуални нарушения, изразяващи се в
непълнота на доклада по чл.146 от ГПК- неразпределена доказателствена тежест и
липса на указания за обстоятелствата, подлежащи на доказване.
Препис от насрещната въззивна жалба е бил връчен
на ищеца Х.М., от който е постъпил писмен отговор, че я оспорва.
При извършената
проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба на Х.М. съдът констатира, че същата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.
Процесуално
допустима, като подадена в срока по чл.263, ал.2 от ГПК и против обжалваем
съдебен акт, е и насрещната жалба на ответника П.М.Р..
На основание чл.266, ал.2, т.1 от ГПК от въззивната
инстанция са събрани писмени доказателства- удостоверение №1041/11.07.2018г.,
изд.от СУ”***”-гр.Враца, амбулаторен лист от 26.07.2018г., 4 бр.болнични
листове и удостоверение изх.№449/07.09.2018г., изд.от „Чипита България”.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с
навежданите от страните доводи, намира следното:
Пред Районен
съд-Враца настоящият въззивник Х.П.М. е предявил иск по чл.139 от Семейния
кодекс, против своя баща П.М. ***, за присъждането на месечна издръжка в размер
на 300 лв., считано от датата на завеждането на исковата молба до настъпването
на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е навършил пълнолетие, но страда от детска церебрална
парализа, поради което е 100% нетрудоспособен. Поддържа се, че ищецът няма
доходи от които да се издържа, а получава единствено пенсия по инвалидност в
размер на 235,92 лв., която не е достатъчна за задоволяване на нуждите му от
предстоящи медицински процедури и
рехабилитация.
В
първоинстанционното производство ответникът е ангажирал писмен отговор по реда
на чл.131 от ГПК, с който е оспорил иска. Изложил е твърдения, че както той,
така и съпругата му не получават трудово възнаграждение, тъй като са в
продължителен отпуск по болест. Сочи се, че съпругата на ответника е с
онкологично заболяване, а самият ответник е претърпял операция на дясна колянна
става на 21.03.2018г. Твърди се също, че ответника има два банкови кредита, по
които ежемесечно заплаща сумата от общо 824,05 лв. Поддържа се, че ответникът
не е в състояние да заплаща исканата издръжка, а ищецът живее със своята майка, която в качеството й
на негов личен асистент получава доходи от социално подпомагане. Сочи също, че
ищецът не ангажира доказателства за предстоящи медицински процедури и
рехабилитация.
При така
постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното производство са
събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на тези доказателства
районният съд е уважил иска до размер на сумата от 150 лв., приемайки, че
ответникът не разполага с възможност да заплаща издръжка над този размер.
Пред въззивната
инстанция са събрани доказателства,
касаещи новонастъпили за страните факти. По отношение на ищеца Х.М. е
представено удостоверение №1041/11.07.2018г., изд.от СУ”***”-гр.Враца, от което се
установява, че през учебната
2018г./2019г. той е записан като ученик в 11 клас при индивидуална форма на
обучение. На базата на това удостоверение се твърди, че са налице нови нужди на
ищеца, свързани с пътуване от с.*** до гр.Враца, както и нужди, свързани със
закупуването на учебници.
Новонастъпилите за ответника П.Р. факти,
удостоверени чрез представените амбулаторен лист от 26.07.2018г., 4 бр.болнични
листове и удостоверение изх.№449/07.09.2018г., изд.от „Чипита България”, се
изразяват в това, че отпускът му по болест е продължен до 12.09.2018г., а този
на съпругата му Е.Р.-до 02.20.2018г., като поради ползвания отпуск, за времето
от м.юни 2018г. до м.август 2018тг. вкл., съпругата не е получавала трудово
възнаграждение.
След преценка
на събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства,
съобразно навежданите от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните
не се спори, че ответникът по иска е баща на ищеца, а самият ищец е навършил
пълнолетие на 29.02.2018г. Тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин и от представеното по делото удостоверение за раждане на ищеца, издадено
въз основа на акт за раждане №0145/01.03.2000г. на Община Враца. Не се спори
също така, а това се установява от представеното експертно решение
№2371/02.05.2017г., че ищецът страда от детска церебрална парализа, с оглед на
което е 100% нетрудоспособен с чужда помощ. Ответникът не е оспорил също, че
ищеца и неговата майка Б.А., която се грижи за него, живеят в къща в с.***, собственост на
майката, която е единственият им недвижим жилищен имот. В този смисъл са налице
ангажирани писмени доказателства-удостоверение от 03.04.2018г.на Община
Враца-л.8 от делото.
По отношение
доходите си и възможностите си да се издържа от имуществото си, ищецът е
представил копие от разпореждане №********* на НОИ, ТП-Враца, от което се
установява, че получава лична социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда
помощ, в общ размер на 235,92 лв.месечно. Видно от удостоверение
№638/05.06.2018г. на Дирекция „Социално подпомагане”-Враца и удостоверение
№636/05.06.2018г.на Агенция за социално подпомагане, за периода от
01.06.2017г.до 31.05.2018г. на ищеца са изплатени помощи и добавки по ППЗИХУ в
общ размер от 37,50 лв., а за същия период майката Б.А. е получила подпомагане
по чл.7 и чл.8д от ЗСПД и Наредба №РД-07-5/16.05.2008г.на МТСП, в размер на
общо 10282,10 лв.
Доказателства,
във връзка с твърденията си, че е налице нужда от последващи операции и
рехабилитации, не са ангажирани от ищеца. Не са ангажирани и доказателства, от
които да се установява извършването на досегашни операции и рехабилитации,
необходимостта от заплащането им от ищеца и тяхната стойност. Липсват доказателства
и за начина, по който ще се провежда индивидуалната форма на обучение през
учебната 2018/2019г., предвид възможностите, предвидени в чл.111 от Закона за
предучилищното и училищното образование и за разходите, които са свързани с
избрания начин на обучение.
По отношение
възможностите на ответника да заплаща издръжка, от събраните по делото
доказателства-удостоверение №335/26.06.2018г., изд.от „Чипита България”АД и
справки от НОИ за трудови договори, се установява, че той работи по трудов
договор, като за периода от м.април 2017г.до м.март 2018гг вкл.,
средномесечният му нетен трудов доход възлиза на сумата от 1443,68 лв.
Действително, считано от 21.03.2018г.до 12.09.2018г. ответникът е бил в отпуск
по болест, но този отпуск вече е приключил, а нетрудоспособността е била
временна, без да е свързана с тежко заболяване, поради което следва да се
приеме, че след завръщането си на работа ответника Р. възстановява трудовия си
доход, получаван преди излизането му в болничен. Независимо, че ответникът не е
представил доказателства за размера на получаваното от него обезщетение за
временна нетрудоспособност, то предвид доказателствата, че той е осигурено
лице, то за безспорно може да се приеме, че обезщетение е получавано.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършвани разходи, свързани с
временната му нетрудоспособност, като не е ангажирал и доказателства за
извършвани разходи, свързани със заболяването на съпругата му Е.Р.. По
отношение на последната са ангажирани единствено доказателства, че работи по
трудов договор при същия работодател, но във връзка с онкологичното си
заболяване също е била в отпуск по болест до 02.10.2018г.
Във въззивното
производство ответника П.Р. е навел и доводи, че полага грижи за отглеждането
на друго свое, пълнолетно дете-Р.М., което страда от епилепсия. Тъй като обаче
тези доводи не са били изложени нито в отговора на ответника, нито в хода на
първоинстанционното производство, и не се отнасят до нововъзникнали обстоятелства,
съобразно разпоредбата на чл.131, ал.2, т.5 от ГПК правото да се наведат за
първи път пред въззивната инстанция, е преклудирано. Освен това, касае се до
навършило пълнолетие дете, за което няма данни да е издържано от ответника по
реда на чл.139 от СК, поради което единствено съвместното му съжителство с
ответника не може да бъде пречка за присъждане на търсената от ищеца издръжка.
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Атакуваният
съдебен акт е валиден и допустим и като краен резултат е правилен. Съобразно
основанието, на което е предявена исковата молба, правилно районният съд е
квалифицирал иска като такъв по чл.139 от СК и с доклада на делото, приемайки,
че не се спори, относно нетрудоспособността на ищеца, е указал, че на доказване
подлежат доходите на страните, с оглед преценката необходима ли е издръжката и
има ли ответника възможност да я заплаща.
Правото на
издръжка по чл.139 от СК не е безусловно, за разлика от правото на издръжка на
непълнолетните, основано на чл.143 от СК. Съобразно разпоредбите на чл.139 и на
чл.142, ал.1 от СК издържано може да бъде и пълнолетно дете, щом като то е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си, и щом като лицето,
от което има право да се търси издръжката, има възможност да я заплаща. При
тази законова формулировка на правото на издръжка по чл.139 от СК, то в тежест
на ищеца е да установи както неработоспособността си и невъзможността си да се
издържа от имуществото си, така и наличието на възможност за ответника, да
заплаща издръжка. Във всички случаи размерът на издръжката се определя не само
от възможностите на ответника, но и от конкретните нужди, които има ищеца и
които не може да задоволява сам.
В разглеждания
случай безспорно е установено, че макар и пълнолетен, ищецът е неработоспособен и не разполага с
движимо или недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Личният месечен
доход на ищеца се формира от получаваната от него инвалидна пенсия, която е в
нисък размер-235,92 лв.месечно, а извън посочената пенсия, по реда на чл.7 и
чл.8д от ЗСПД и Наредба №РД-07-5/16.05.2008г.на МТСП ищецът и неговата майка
реализират общ средномесечен доход в размер на около 857 лв. При така
установените обстоятелства по отношение доходите на ищеца, то преценката за
това достатъчен ли е дохода, следва да изхожда от съпоставката му с размера на
средствата, необходими за задоволяване на нуждите на ищеца. В случая освен обичайните нужди за храна, облекло и режийни
разходи, необходимостта от които не се нуждае от специално доказване, ищецът
въвежда твърдения за необходимост от последващи операции и рехабилитации,
свързани със здравословното му състояние, както и необходимост от допълнителни
средства за учебници и пътуване от с.*** до гр.Враца, във връзка с
продължаващото му обучение в 11 клас. За нито една от тези нужди обаче ищецът
не е ангажирал доказателства, които да доказват конкретното изражение на нуждата
и нейния размер. Така например, независимо, че с оглед данните за заболяването, от което страда
ищеца, може да се приеме, че той се нуждае от рехабилитации, то липсата на
доказателства за това колко често следва да се извършват рехабилитациите,
заплащат ли се те от здравната каса или по реда на социалното подпомагане, и
ако не-каква е стойността на всяка процедура, не позволява да се определи дали
с получаваните доходи ищецът може сам да поеме евентуалните разходи. В същата
посока доказателства не са ангажирани и за необходимостта от нови оперативни
намеси и тяхната стойност, респ.за разходите, които ищецът ще следва да заплаща
във връзка с операциите.
Въззивният съд
приема за недоказани и наведените с въззивната жалба допълнително възникнали
нужди на ищеца, свързани със закупуване на учебници и пътуване от с.*** до
гр.Враца. Съгласно разпоредбата на
чл.111, ал.4 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ индивидуалната форма на обучение може да се
осъществява както в училището, така и в домашни условия, като критерият за това
къде да се провежда обучението е единствено здравословното състояние на
ученика-чл.111, ал.4, изр.2-во, вр.с чл.111, ал.1, т.1 от ЗПУО. С оглед
предвиденото от закона, че „ученици,
които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от
съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето,
не могат да се обучават в дневна, вечерна или комбинирана форма за повече от 30
последователни учебни дни”, следва да бъдат обучавани в домашни условия, то
за да се приеме, че ищецът се нуждае от средства за пътуване до училището н
гр.Враца, той е следвало да докаже, че индивидуалната форма на обучение, за
която е записан в 11 клас, е определена за провеждане в училище и че
средствата, които са необходими за пътуването, ще следва да бъдат заплащани от
него. За така посочените обстоятелства обаче доказателства не са представени,
поради което не може да се приеме, че е налице право да се получава издръжка за
задоволяването на така посочените нужди от пътуване.
Що се отнася до необходимостта от закупуването на учебници за обучението на
ищеца, съдът приема същата за ноторно известна. При липсата на доказателства за
конкретната стойност на необходимите учебници и учебни материали, съдът намира,
че разходите за тях са в размер на обичайната стойност между 100 и 200
лв.годишно.
При установеното положение на ищеца въззивният съд намира, че с оглед
събраните по делото доказателства районният съд правилно е приел, че за
ответника е налице възможност да заплаща месечна издръжка до размер на 150 лв. Ответникът е в трудоспособна възраст и работи
на постоянен трудов договор, като реализира месечен трудов доход над средния за
страната. Той няма правно установени задължения за издръжка на други лица, в
т.ч. непълнолетни деца, поради което е налице възможност да заплаща издръжка на
ищеца в посочения размер от 150 лв.Макар ответника да се е позовал на влошено
здравословно състояние, от събраните по делото доказателства се установи, че се
касае до временна нетрудоспособност, каквато вече не е налице /отпускът по
болест е до 12.09.2018г./, а доказателства за извършвани разходи във връзка с
временната нетрудоспособност, не са ангажирани. Не са представени също
доказателства за извършването на разходи и техния размер, свързани със
заболяването на съпругата на ответника, поради което не може да се приеме, че
разполагаемия му месечен доход следва да се намали с разходи за лечение. При
тази изводи въззивният съдебен състав намира, че правилно районния съд е
преценявал възможностите на ответника да заплаща издръжка през призмата на
банковите му кредити. Отчитайки размера на вноските по двата кредита на ответника,
както и предстоящото увеличаване на месечната вноски по единия от кредитите,
съдът намира, че при запазване на досегашния размер на трудовото му
възнаграждение, оставащият месечен доход, с който ответникът ще разполага е в
размер на около 620 лв. При така оставащият размер на доходите на ответника, то
очевидно е, че издръжка в поискания от ищеца размер от 300 лв., би му създала
значителни затруднения и той не би могъл да я заплаща. Ето защо издръжка, в
присъдения от районния съд размер от 150 лв. е
маскималната възможна стойност на издръжката, която съобразно
изискванията на чл.139 и чл.142, ал.1 от СК ответника би имал възможност да
заплаща и е съобразена с онези нужди на ищеца и неговото здравословно
състояние, за които са налице представени доказателства.
Така изложените съображения обуславят неоснователност както на подадената
от ищеца Х.М. въззивна жалба, така и на насрещната въззивна жалба на ответника П.Р.,
поради което обжалваното решение на РС-Враца ще следа да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на делото сторените от страните разноски за въззивното
производство ще следва да останат за тяхна сметка така, както са направени.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №556/11.07.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №1654/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........