Решение по дело №1936/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 152 от сл. от ДОПК във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ и е образувано по жалба на „КОТ Д АЗЮР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя В. П. М., срещу ревизионен акт /РА/ № МД-РА-0001/27.04.2023г. на служители на отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" към дирекция „Местни данъци“ на община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти / ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за данъчните периоди 2017г.-2021г. в общ размер от 30 820.71 лева /главница/ и лихви за забава в общ размер от 9 883,99 лева.

Релевира се материална незаконосъобразност на издадения рев. акт , тъй като за сградата, която е културна ценност, би следвало да се ползва данъчно облекчение на основание чл. 24, ал.1 т. 11а от ЗМДТ. Адм. орган неправилно е определил отчетната стойност на процесния имот , без да съобрази обезценената/преоценена стойност на актива след приспадане на амортизационната стойност, въз основа на представените в ревизионното производство писмени доказателства. Отправено към съда искане е за цялостна отмяна на издадения рев. акт .

В открито съдебно заседание оспорващото дружество не се представлява.

Ответникът по жалбата – кметът на Община Варна, представя писмен отговор на жалбата , в който твърди нейна неоснователност и моли да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ответникът се представлява от проц. представител, който изразява становище за законосъобразност на атакувания рев. акт. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Депозирани са писмени бележки с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Административното производство е образувано въз основа на заповед от 14.11.2022г. на началник-отдел „КРДПС“ при община Варна, с която е възложена ревизия на „КОТ Д АЗЮР“ ООД за ДНИ и ТБО за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. със срок на ревизията – три месеца от връчване на заповедта. За ръководител на ревизията е определен гл. инспектор „КРД“ Ц. Н. Б.. Тази заповед е връчена на оспорващото дружество на 17.11.2022г. С последваща заповед № МД-РУ-001/15.02.2023г. срокът на ревизионното производство е удължен до 18.04.2023г., връчена на РЛ на 15.02.2023г.

На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДПОК е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с per. № МД- Т22012108ВН/23.11.2022г., връчено на 21.12.2022г. В посоченият 14-дневен срок от връчването на искането от дружеството не е предоставена исканата информация.

С уведомление рег. № МД-Т23001221ВН от 31.01.2023г. дружеството е информирано, че поради непредставяне на документи и писмени обяснения – счетоводна отчетност и документи за установяване на основата за начисляване на местни данъци, основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Предоставен е допълнителен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства , включително декларация по чл. 14 ДОПК .

С протокол № ППД-001/31.01.2023г. е приобщена като доказателство декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № ДК17000717/22.02.2011г., заедно с приложенията към нея.

На 14.02.2023г. по електронен път с вх. № МД-Т2300192бВН/14.02.2023г. от дружеството са предоставени оборотна ведомост за периода 01.01.2017-31.12.2022г., както и отчет по журнал на операциите 01.01.2017-31.12.2022г. По електронен път с вх. № МД-Т23001925ВН/16.02.2023г. от дружеството са предоставени инвентарна книга и счетоводен амортизационен план 01.01.2017г. до 31.12.2022г.

На 21.02.2023г. по електронен път с вх. № МД-Т22012108ВН001ВН/ 22.02.2023г. от дружеството е представена счетоводни справка за отчетна стойност на сграда, представляваща семеен хотел - собственост на дружеството в размер на 1 109 670.40лв.

На 17.11.2022г. с изх. № МД22001613ВН към дирекция „АГУП“ при община Варна е отправено искане за предоставяне на информация дали сграда с идентификатор 10135.1506.568.3, находяща се на [улица] е паметник на културата. Съгласно получен отговор вх. № МД22001613ВН_001ВН/21.11.2022г., сградата е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата - жилищно търговска сграда, с писмо N 9414/04.02.1982г. на НИПК под №122 и с писмо №3447/11.06.1987г. на НИПК под № 85. Обектът е в обхвата на археологически резерват „Античен [населено място]-Варна", обявен с разпореждане на бюрото на МС №76 от 21.05.1974г. и е включен под № 15 в списъка на археологическите резервати, приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН, като „Античен [населено място]-Варна".

С писмо с изх. № МД-Т22011996ВН от 21.11.2022г. е отправено запитване за писмено становище относно недвижим имот, находящ се на [улица]за заверка на служебна страница в декларация по чл.14 от ЗМДТ. От получения отговор с вх. № МД-Т22011996ВН_004ВН от 25.11.2022г. е удостоверено, че предназначението на поземленият имот според ПУП е за жилищно застрояване; идентификатор на поземленият имот - 10135.1506.568; Характеристики на населеното място: категория - I, национален курорт - не, местен курорт - не, вилна зона до 10 км. от морската брегова ивица - не; имотът е: до 1км. от републиканска пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски пътища - да, попада в особена производствена зона - не; разположение спрямо строителни граници на населеното място: I зона, в строителни граници - да; земята е УПИ /парцел/ в строителни граници, земята попада в устройствена зона, съгласно ЗРП - жилищна. Сградата построена в поземленият имот, представляваща семеен пансион с бистро е с конструкция M3, техническа инфраструктура на обекта: електрификация - да, водопровод - да, канализация - да.

На 28.02.2023г. е изпратено запитване до дирекция „Устройство на територията", район „Одесос"-Варна с вх.№МД-Т23002322ВН за предоставяне на информация относно вида на конструкцията на сградата, както и предоставяне на строителни документи и книжа свързани с разрешение за строеж № 0-52/24.02.2005г. От получения отговор с вх. №МД- T23002322BH_003BH/10.03.2023r. е констатирано, че вида на конструкцията на сградата, съгласно ЗМДТ отговаря на M3- масивна монолитна /със стоманобетонни елементи/, като към отговора е приложена обяснителна записка и архитектурен проект за преустройство и промяна предназначението на жилищна сграда в семеен пансион на [улица].

На 05.04.2023г. е издаден ревизионен доклад № МД-РД-00001/05.04.2023г. , връчен на РЛ на 06.04.2023г.

На 20.04.2022г. дружеството депозира писмено възражение срещу РД с вх. № МД-Т23003930ВН/20.04.2022г., в дирекция „Местни данъци" при Община Варна. Към възражението са приложени доказателства за отчетната стойност по сметка 203 на „Семеен хотел [населено място], [улица].

На 27.04.2023г. е издаден ревизионен акт № МД-РА-00001/27.04.2023г. от възложителя на ревизията и от нейния ръководител, с който на „КОТ Д АЗЮР“ ООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти / ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за данъчните периоди 2017г. - 2021г. в общ размер от 30 820.71 лева главница и лихви за забава в общ размер от 9 883,99 лева.. В мотивите на акта се посочва , че данъчните задължения са определени за нежилищен имот на предприятие, като са приспаднати внесени суми от дружеството , конкретизирани по дати и размер. Като основа за облагане на земята е ползвана отчетната й стойност по подадена от РЛ декларация по чл. 17 от ЗМДТ , а като основа по облагане на сградата е ползвана определената по реда на приложение № 2 на ЗМДТ данъчна оценка , тъй като е по-висока от отчетната й стойност по събрана счетоводна документация от дружеството.

На 28.04.2023г. ревизионният акт е връчен лично на управителят на дружеството и на 15.05.2023г. е подадена срещу него жалба по административен ред , по която няма произнасяне на ответника ,поради което същият следва да се счита за мълчаливо потвърден.

Приложена към преписката заповед на ответника № 2888/15.07.2019г, сочи , че началник на отдел „ КРДПС“ и главните инспектори към отдел „КРД“ за овластени длъжностни лица от общинската администрация като органи по приходите на основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ /л. 180 от преписката/ . Тази заповед изхожда от заместник-кмета на посочената община, заместващ кмета на същата на основание заповед № К045/12.07.2019г. на последния / л. 179/.

Към преписката е приложено удостоверение № 1389/2017г. на община Варна, според което за периода от 15.11.2017 г. до 15.11.2022г. процесната сграда в имота на жалбоподателя има категория на семеен хотел „Арт“, с капацитет 16 стои/ 26 легла. Удостоверението е издадено на „Кот Д Азюр“ в качеството му на собственик и на „Валия 2“ ООД, в качеството му на ползвател. Според събрани справки от информационния масив на дирекция „Местни данъци“ при община Варна е заплатен туристически данък от „Валия 2“ ООД, в качеството му наемател на сградата за ревизираните периоди .

Няма спор между страните ,че жалбоподателят през ревизираните периоди е собственик на процесния поземлен имот, за който са му установени задължения за ДНИ и ТБО, записан по партида с два административни адреса : [населено място], ул. „П. № „ 33 и [населено място], [улица].

Безспорно е между страните ,че данъчната оценка по приложение №2 на ЗМДТ на сградата в процесния поземлен имот е както следва :

- за 2017 г. -1 848 218.39 лв. ;

- за 2018 г. –1 838 691.49 лв. ;

- за 2019 г.– 1 829 164.59 лв. ;

- за 2020г.– 1 819 637 .69 лв. ;

- за 2021г. - 1 810 110.79 лв.

Не се спори между страните, че данъчната оценка по приложение № 2 на ЗМДТ на земята на процесния поземлен имот за ревизираните периоди е 1 736.75 лв.

Изложената установеност налага следните правни изводи :

С оспорения ревизионен акт се установяват задължения за ДНИ- местен данък по аргумент на чл.1, ал.1 т. 4 от ЗМДТ , както и за ТБО /местна такса по чл. 62 и сл. от цитирания нормативен акт/. Съгласно предписанието на чл. 4, ал.1 и чл. 9б от посочения закон установяването и обжалване на свързаните с тях актове се реализира по реда на ДОПК. Новелата на чл.119, ал.2 от ДОПК гласи, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Това нормативно правило в конкретни случай е спазено, тъй като авторите на обжалвания ревизионен акт са органът, възложил ревизията и ръководителя на същата.

Особеното правило на чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ гласи, че служителите на общинската администрация с права и задължения на органи по приходите се определят със заповед на кмета на общината. Цитираната по-горе заповед № 2888/15.07.2029г., свидетелства за надлежно овластяване на издателите на оспорения рев. акт с правомощия на органи по приходите. В обобщение съдът приема ,че атакуваният акт изхожда от компетентни административни органи.

Процесният ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад /РД/ предвид чл. 120, ал.2 от ДОПК, обективира фактическите установявания на ревизиращите органи във връзка с определените задължения за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци и закъснителна лихва, както и правна обосновка на взетото решение. В обстоятелствената част на акта има подробно изложение на възприетите от ответника относими фактически факти и дадената им правна трактовка, което позволява не само субектът на данъчните задължения да узнае как са определени публичните вземания , но и гарантира възможност на съда да извърши ефективен контрол за обоснованост и законосъобразност на произнасянето на ревизионния екип. В разпоредителната част на акта публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. В контекста на изложеното не са допуснати нарушения на изискванията за форма на ревизионния акт, зададени в чл. 120 от ДОПК.

Обжалваният ревизионен акт финализира редовно образувано рев. производство предвид валидно връчена ЗВР на жалбоподателя. Удълженият срок на ревизията е съобразен с предписанието на чл. 114, ал.2 от ДОПК. В рамките на срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс е съставен ревизионен доклад, който е връчен на дружеството, което е упражнило процесуалното право на възражение, разгледано от органите по проходи при издаване на рев. акт. Последният е постановен на 27.04.2023г. при съблюдаване на срока по чл. 119 от ДОПК /до 14 дни след изтичане на удължения срок по подаване на възражение/. С РА са установени данъчни задължения, попадащи в обхвата на назначената ревизия.

Ревизиращият екип е провел ревизията по особения ред на чл. 122, ал.1 , т. 4 от ДОПК , като в изпратеното на жалбоподателя уведомление от 31.01.2023г. изрично е вписано следното: „ поради непредставяне на документи и писмени обяснения – счетоводна отчетност и документи за установяване на основата за начисляване на местни данъци“. Подобна счетоводна отчетност дружеството-жалбоподател е представило в досъдебна фаза на процеса и именно поради тази причина видно от издадения рев. акт органите по приходи са приели отчетна стойност на сградата , съответстваща на представените от РЛ счетоводни амортизационни планове на същата , като дълготраен материален актив. В този контекст не се налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 122, ал.1 т.4 от ДОПК, понеже РЛ има счетоводна отчетност , представило е същата в хода на ревизията и поради преценка за водено счетоводство , позволяващо определяне основа за данъчно облагане, рев. екип е ползвал информация от воденото счетоводство от жалбоподателя по определяне отчетна стойност на имота.

Според правната доктрина нарушение на административнопроизводствени правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта , когато- ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос / виж Л. К. , Административно право , Фенея, 2009, стр. 126/. Подобна теоретична постановка навежда на съждение, че процедурните правила имат задача да обезпечат правилното приложение на материалния закон , в частност законосъобразното определяне на данъчни задължения . В конкретния случай данъчната основа и ставката на ДНИ и ТБО са еднакви както при провеждане на общо ревизионно производство , така и ревизия по чл. 122 от ДОПК. И в двата случая се правоприлага чл. 21, ал.1 от ЗМДТ , което означава , че данъчната оценка на сградата в процесния имот по приложение 2 от ЗМДТ служи като основа за данъчно облагане , защото е по-висока от отчетната й стойност , поради което дори и при провеждане на ревизия по общия ред би се достигнало до идентичен краен правен резултат . В обобщение съдът счита, че няма допуснато съществено по своя характер нарушение на разписаната административна процедура при издаване на обжалвания рев. акт.

Изследвайки материалната законосъобразност на атакувания РА съдът съобрази , че жалбоподателят не оспорва размера на установените му публични задължения, а единствено тяхното основание.

Според правилото на чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Този данък се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ гласи, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Няма спор, че за посочените в РА периоди жалбоподателят е носител на правото на собственост върху процесната недвижимост, която попада в строителните граници на [населено място] и представлява нежилищен имот на предприятие.

Лишено от основателност е възражението на „ КОТ Д АЗЮР“ ООД , че за сградата в процесния имот би следвало да ползва с данъчно облекчение на основание разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ с довод, че тя е културна ценност. Според посочената правна норма се освобождават се от ДНИ сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел. Безспорен факт е, че сградата представлява недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал.4 от ЗКН, но законодателят въвежда и допълнително условие за ползване на конкретното данъчно предимство- сградата да не се ползва за стопанска цел, а в настоящия случай сградата се ползва като туристически обект- семеен хотел, категория две звезди и с капацитет от 16 стаи . Този факт се доказва от събраното в хода на ревизията удостоверение № 1389/2017 г. на община Варна, което удостоверение като официален свидетелстващ документ, чиято истинност не беше оспорена в процеса, се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съдебния орган .

На следващо място, съгласно чл. 27 ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, а жалбоподателят не е проявил подобна активност , което е допълнителен довод за неоснователност на неговото възражение.

В контекста на изложеното за притежаваната от жалбоподателя сграда- недвижима културна ценност, се дължи ДНИ, а по аргумент на чл. 64, ал.2 от ЗМДТ се дължи и ТБО , още повече че имотът не попада сред изключенията на чл. 71а от цитирания нормативен акт.

Правилно органите по приходи са определели ДНИ и ТБО за земята на притежавания от РЛ поземлен имот , ползвайки данни от декларацията на самия жалбоподател за отчетна стойност на земята / 111 от преписка/. Нормативна опора за подобно виждане е правилото на чл. 14 , ал.4 от ЗМДТ, според което за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Декларацията на оспорващото дружество е годно доказателствено средство , имаща характер на извънсъдебно признание, тъй като жалбоподателят посочва отчетна стойност на земята по-висока от историческата й цена и данъчната й оценка .

Според решение № 3374/20.03.20204г. на ВАС декларацията като частен удостоверителен документ се ползва с доказателствена сила . Възможно е деклараторът да е декларирал неверни факти, но това не е основание декларацията му да бъде пренебрегната.

Правилно за всички ревизирани периоди органите по приходи са ползвали една и съща отчетна стойност за земята от 120 000 лв. , защото тя е по-висока от данъчната й оценка на тези периоди и защото земята е неамортизируем дълготраен материален актив според чл.1 на счетоводен стандарт 4 – „Отчитане на амортизациите“ Приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г. - ДВ, бр. 30 от 7.04.2005 г.,в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 86 от 26.10.2007 г., в сила от1.01.2008 г.

Лишено от основателност е оплакването на РЛ за грешно определена отчетна стойност на сградата – семеен хотел , понеже органите по приходи не са ползвали данни от представена с възражението срещу РД справка , наименувана „ отчетна стойност“.

Легално определение на понятието "Отчетна стойност" е дадено в § 1 т. 17 от ДР на ЗМДТ - стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Цитираната справка за отчетна стойност се представя едва с възражението срещу РД , защото този писмен документ не е съществувал преди издаване на РД, иначе няма логично обяснение защо РЛ не го е представило заедно с извлеченията от счетоводните си амортизационни планове в изпълнение на процесуално си задължение по чл. 37, ал.1 и 2 ДОПК . Тази справка е вторичен счетоводен документ , в който няма данни вписаната отчетна стойност на семейния хотел за кой данъчен период се отнася и това предполага неотносимонст на цитирания писмен документ към предмета на делото. Освен това според чл. 182 ГПК , приложим на основание § 2 ДОПК, вписванията в счетоводните книги служат като доказателства , само ако са водени редовно. Подобно доказване жалбоподателят не направи в хода на съдебното обжалване.

На следващо място , правилно органите по приходи са ползвали като източник на сведение за отчетна стойност на сградата представените от самия жалбоподател годишните амортизационни планове на същата , като дълготраен материален актив на дружеството. Според чл. 21, ал.1 от ЗМДТ данъчната оценка на нежилищни имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а в случая данъчната оценка на сградата по приложение №2 на ЗМДТ за ревизираните периоди е по-висока както от отчетната стойност по цитираната по-горе справка , представена с писменото възражение срещу РД, така и от отчетната стойност по годишните амортизационни планове на семейния хотел.

Новелата на чл. 62 от ЗМДТ гласи, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;

2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината - собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти / чл. 64 от ЗМДТ/ .

Не се спори между страните по делото за съществуване на следните юридически факти- процесният поземлен имот попада в територията на района , на която са извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, извършвано е обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения , извършвано е поддържане на чистота на териториите за обществено ползване , поради което адресатът на издадения РА е субект и на правното задължение по заплащане на ТБО за ревизираните периоди с касателство притежаваната недвижима собственост.

В обобщение обжалваният ревизионен акт е законосъобразен индивидуален административен акт и не подлежи на отмяна по съдебен ред.

Предвид изхода на спора съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение . Правилото на чл. 4 от ЗДМТ препраща към чл.161 от ДОПК , което пък от своя страна препраща към Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.".

В определение № 4082/ 04.04.2024 г. по адм. дело № 5871/2023г. ВАС посочва, че задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита / .

В тази връзка съдът съобрази сложността на делото- предмет на съдебна проверка за обоснованост и законосъобразност е издаден ревизионен акт. С този акт на жалбоподателя са установени задължения не само за местен данък и лихва за забава , но и за местна такса и закъснителна лихва . Всяко от тези публични задължения е определено за по пет данъчни периода. При подобен обхват на разпоредителната част на ревизионния акт е значителна по обем информацията, която следва да се познава и по която да се организира защитата на ответника, поради което съдът счита, че за аналог на дължимият размер на юриск. възнаграждение следва да ползва минималното адв. възнаграждение по чл. 8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. и определя размер на същото от 3906.38 лв.

Водим от гореизложеното Варненският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОТ Д АЗЮР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]срещу ревизионен акт № МД-РА-00001/27.04.2023г. на служители на отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" при дирекция „Местни данъци“ на община Варна, с който са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за данъчните периоди 2017г. - 2021г. в общ размер от 30 820.71 лева /главница / и лихви за забава в общ размер от 9 883,99 лева.

ОСЪЖДА „КОТ Д АЗЮР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение е размер на 3906.38 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.