Определение по дело №1428/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260005
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100501428
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ...................... / …………………2020 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в закрито заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                                                        Мл. НАСУФ ИСМАЛ

като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова

въззивно гражданско дело 1428  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ОД  на МВР Варна срещу решение № 1025 от 27.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 17639 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 41 състав, с което е осъдена ОД  на МВР Варна да заплати на Х.В.Х., сумата от 1648,62 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /28.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР , мораторна лихва в размер  на 241,09 и сумата от 291 лева, представляваща направените в производството пред първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 250 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а в конкретния случай не е налице такава хипотеза. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от МВР. Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

  НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.08.2020г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.