№ 108
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500237 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260090 от 07.04.2021г., постановено по гр.д. №169/2020г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати
на М. АЛ. Г. от гр.Русе сумата 20 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпления, за които е бил оправдан, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.07.2018г. – датата на предявяване на иска – до
окончателното й изплащане, както и сумата 17,60 лева, направени разноски
по делото съразмерно на уважената част от иска. Отхвърлил е иска в
останалата му част, за разликата над 20 000 лева до претендираните 250 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на РБ, чрез
Окръжна прокуратура-Русе.
1
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд, като неправилно и
вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да
отхвърли предявения иск изцяло или алтернативно да намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва върху сумата и направените разноски по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно. Твърдените неимуществени
вреди били необосновани. По делото било несъмнено само наличието на
принципно пораждане на претенцията, а именно прекратяване на
наказателното производство от Съда, но не била доказана връзката между
незаконното обвинение и породилите се вреди. Изцяло недоказани били
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
изпитване на срам и неудобство при среща с хората, че не можел да спи и да
работи, бил притеснен и огорчен, изпитвал непрекъснато напрежение и стрес.
Свидетелите не доказали наличието на такива неимуществени вреди. Не
доказано било твърдението, че при пътуване за предявяване на разследването
ищецът получил припадък именно поради това, тъй като ищецът е имал
заболяване преди това, това заболяване било вродено и никой не можел да
отговори на въпроса дали конкретното пътуване за предявяване на
разследването може да отключи епилептичен синдром.
Алтернативно въззивникът моли, ако все пак Съдът приеме че искът за
неимуществени вреди е основателен, да намали присъденото обезщетение от
Русенския окръжен съд, тъй като то било прекомерно завишено, с оглед
правно значимите критерии, а именно предвид икономическия стандарт в
страната, съдебната практика за аналогични случаи, интензивността на
претърпените вреди, както и тяхната продължителност. Твърдените от ищеца
негативни последици останали недоказани по делото. Следвало да се има
предвид, че наказателното производство е водено и приключило в разумен
срок съобразно чл.6 от ЕКЗПЧ. Прокуратурата не носела отговорност за
продължителността на съдебната фаза на наказателното производство.
Спрямо Г. била взета най-леката мярка за неотклонение-подписка.
Прокуратурата не била протестирала оправдателната присъда, поради което
не било водено наказателно производство. Било установено по делото, че в
случая не се е стигнало до търсене на лекарски консулт и помощ. Нямало
2
причина лице, което се счита за невинно, да се чувства засрамено, тъй като
няма от какво, както и да изпитва неудобство при среща с хората.
Въззиваемият ищец М. АЛ. Г. от гр.Русе, с процесуален представител
адвокат Д.С., не представя писмен отговор на жалбата.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, процесуален представител на
Прокуратурата на РБ ex lege и по реда на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ, чрез прокурор
Свилен Цветков, в съдебно заседание поддържа изцяло подадената от
Окръжна прокуратура-Русе жалба.
Твърдените от ищеца неимуществени вреди били изцяло недоказани. Не
била доказана причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдените неимуществени вреди. Изводът на Окръжен съд-Русе за наличие
на такива вреди и за връзка между тях и наказателното производство били
недоказани. От значение е и фактът, че спрямо Г. била взета най-леката мярка
за неотклонение подписка. Събраните по делото доказателства не навеждали
на извод, че на Г. трябва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди.
Освен това определеният от Русенския окръжен размер на такива вреди бил
неоснователно и прекомерно завишен. Моли искът за неимуществени вреди
да бъде отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено до
много по-малък размер.
Процесуалният представител на ищеца адвокат Д.С., в съдебно
заседание оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана.
Обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваната му част, било
правилно. Били доказани ищцовите твърдения за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно
производство. Определеният от Русенския окръжен съд техен размер бил
обоснован.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
3
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищецът М. АЛ. Г. от гр.Русе твърди в исковата молба и по делото, че
работел като строителен надзор в Стройбилдинг ЕООД-гр.Русе, с
местоизпълнение на възложената работа в различни български градове. През
2011г. срещу него и други лица било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.212 и чл.311 от НК във връзка с осъществявания от него
строителен надзор на строителни обекти в района на Община-Тутракан. Била
постановена оправдателна присъда по НОХД №121/2013г. по описа на
Районен съд-Тутракан, която влязла в сила, при неподаден протест.
Следователно с повдигането и поддържането на обвинение за деяние, което
не е извършил, Прокуратурата е извършила незаконни действия и следва да
отговаря по реда на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за причинените му
неимуществени вреди. Твърди, че обвинението станало достояние на
множество негови колеги, други длъжностни лица с които контактувал във
връзка с работата му. Поради това изпитал сериозни притеснения за бъдещата
си работа, за професионалната си репутация, за професионалния си авторитет.
Възникнали сериозни проблеми на ниво семейство, приятели и познати.
Сериозно се притеснил поради неизвестността на резултата от наказателното
производство. Преживял силен психически стрес. Това довело до проблеми
влошаване на здравословното му състояние, с последващо усложняване на
същото.
Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати :
сумата 250 000 лева за претърпените неимуществени вреди, вследствие
незаконното му обвинение в извършване на престъпления по чл.212 ал.4 във
връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от НК и по чл.311 от НК във връзка с чл.26 от
НК по досъдебно производство №7/2011г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура-Силистра, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по
НОХД №121/2013г. по описа на Районен съд-Тутракан, заедно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 27.07.2018г. – датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по
4
делото.
Ответникът Прокуратура на Република България – София, чрез
представителя си ex lege Окръжна прокуратура – гр.Русе, представлявана по
делото от прокурор при същата Прокуратура, в писмен отговор и по делото,
оспорва предявения иск основание и по размер. Моли съдът да го отхвърли.
Твърденията за претърпени неимуществени вреди били недоказани.
Претендираният размер обезщетение бил прекомерно и необосновано
завишен, тъй като не съответствал на действително претърпени вреди, както и
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Прокуратурата на РБ е и контролираща страна по реда на чл.10 от
ЗОДОВ. Становището й в това качество съвпада с посоченото по-горе.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, като
по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната
част.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от ищеца
5
М.Г. против ответника Прокуратурата на РБ за сумата 250000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на водено срещу него досъдебно производство по което е внесен обвинителен
акт и по образуваното въз основа на него НОХД №121/2013г. на Районен съд-
Тутракан е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила.
На основание чл.86 от ЗЗД ищецът претендира и за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018г., на която дата е
заведен иска, до окончателното й изплащане.
С първоинстанционното решение №260090 от 07.04.2021г., постановено
по гр.д. №169/2020г., на Окръжен съд-Русе е отхвърлен предявеният иск за
разликата над 20 000 лева до претендираните 250 000 лева, неимуществени
вреди, както и за законната лихва върху тази разлика.
В тази част решението на Русенския окръжен съд е влязло в сила, тъй
като против тази част на първоинстанционния съдебен акт не е подадена
въззивна жалба от нито една от страните.
Със събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка.
В периода 2005-2014г. ищецът М.Г. работел като строителен надзор в
Стройбилдинг ЕООД-гр.Русе, с местоизпълнение на възложената работа в
различни български градове, включително е контролирал строително
монтажни работи, извършени на територията на Община-Тутракан.
С постановление от 12.08.2011г. на Окръжна прокуратура-Силистра е
образувано следствено дело №7/2011г. срещу ищеца и други лица и същият е
привлечен като обвиняем за това, че през м.12.2005г. в гр.Тутракан, Област
Силистра, в съучастие с Нурал Нури Осман от гр.Русе, като съизвършители, в
качеството си на длъжностно лице, упражняващ строителен надзор по
договор от 28.09.2005г. с Община-Тутракан, в кръга на службата си и при
упражняване на правомощията си по чл.168 ал.1 от ЗУТ, съставил официален
документ – протокол №1/15.12.2005г. за установяване завършването и за
заплащане на натуралните видове СМР на обект възстановяване на подпорни
стени по улица Димитър Благоев в гр.Тутракан, в който удостоверил неверни
6
обстоятелства – завишени количества строителни материали, завишени цени
на СМР, с цел да бъде използван като доказателство, което деяние съставлява
престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, както и за това, че през
периода 11-12.2005г. в гр.Тутракан, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие с Лариса Юревна Василева от гр.Русе, като
съизвършители, в качеството си на длъжностно лице упражняващо
строителен надзор по същия договор с Община Тутракан, в кръга на службата
си и при упражняване на правомощията си по чл.168 ал.1 от ЗУТ съставил
официални документи за установяване на видовете СМР относно обект
възстановяване на подпорни стени по ул.Димитър Благоев в гр.Тутракан, в
които удостоверели неверни обстоятелства – завишени количества на
строителни материали и завишени цени на СМР, с цел да бъдат използвани.
С постановление от 05.12.2011г. на разследващия орган досъдебното
производство е спряно по реда на чл.25 ал.1 пр.2 от НПК, поради това че по
време на шофиране към гр.Силистра за предявяване на разследването на
23.11., в 13 часа ищецът получил епилептичен гърч, бил транспортиран в
СМП-гр.Тутракан, след което бил настанен в МБАЛ-гр.Русе – отделение
Обща и съдова неврология, с диагноза епилептичен синдром-комплексни
частични пристъпи с вторична генерализация при малформация в лява
мозъчва хемисфера, както и счупване на 2, 3 и 4 лумбални прешлени, довело
до силно ограничени и болезнени движения и невъзможна походка. Издаден е
болничен лист до 30.12.2011г., след което да бъде проведено 30-дневно
домашно лечение, след което ищецът да се яви на контролен преглед. Ищецът
е насочен за консултация в Университетска клиника.
ДП е възобновено с постановление от 27.02.2012г. поради отпадане на
причината за спиране.
Разследването е предявено на ищеца на 29.02.2012г.
ДП е приключило с изготвяне на обвинителен акт от Районна
прокуратура-Тутракан, внесен в Районен съд-Тутракан на 18.06.2012г., по
който е образувано НОХД № 146/2012г. по описа на РС-Тутракан С
протоколно определение от 25.09.2012г. Районният съд е прекратил
производството по посоченото НОХД и е върнал същото на Районна
7
прокуратура за допълнително разследване, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
С постановление от 20.11.2012г. по сл.д. №№7/2011г по описа на
ОСлО-гр.Силистра ищецът е привлечен като обвиняем за същите извършени
от него действия, както при предходното привличане като обвиняем по
същото следствено дело, като деянията са преквалифицирани първото по
чл.212 ал.4 във връзка с ал.2 и ал.1 от НК и второто по чл.311 ал.1 във връзка
с чл.26 от НК. Проведен е разпит на обвиняемия на 20.11.2012г., при който
същият е заявил, че не желае да бъде призоваван за предявяване на
разследването.
На 24.04.2013г. Районна прокуратура-Тутракан внася в Районен съд-
Тутракан обвинителен акт срещу ищеца и другите двама обвиняеми.
Образувано е НОХД №121/2013г., по което са проведени 5-открити съдебни
заседания.
С присъда №313 от 29.10.2014г., постановена по НОХД №121/2013г.,
Районен съд-Тутракан е признал М.Г. за невинен по повдигнатите обвинения
и го е оправдал по тях.
Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 14.11.2014г.
За изясняване на обстоятелствата по делото в Първата инстанция е
назначена съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Д. Н.-неврохирург.
Видно от заключението Г. страда от вродено заболяване на мозъчните съдове
– артерио-венозна малформация в лявата слепоочна област, която
впоследствие на 23.11.2011г. по време на шофиране е довела до
генерализиран епилептичен припадък със загуба на съзнание, при който се е
стигнало до фрактура на 2-ри, 3-ти и 4-ти поясни прешлени, получена при т.н.
тоничен гърч. Поради това влошено здравословно състояние Г. е лекуван в
Спешна медицинска помощ-Тутракан, след което е преместен в
Неврологично отделение на МБАЛ-гр.Русе. Със скенер е установена голяма
малформация в лявата темпорална област, поради което ищецът е насочен
към Специализирана клиника в София за оперативно лечение или
емболизация на същата.
8
Според вещото лице началото на малформацията започва в средна
възраст, но след някаква провокация, която може да бъде физическо или
психическо натоварване или преумора. Когато това се случи и
малформацията бъде установена, вещото лице установява, че е необходимо
продължително консервативно и/или оперативно лечение.
Заключението е компетентно, обосновано, не е оспорено от страните,
поради което Апелативният съд го приема изцяло.
По делото, в Окръжния съд, са разпитани трима свидетели, посочени от
ищеца.
Св.Красимир Паскалев-съдружник с ищеца в Русенска борса ООД,
чийто основен предмет на дейност е осъществяване на строителен надзор,
установява че работят с ищеца от 1999г. в тази област и имат изграден добър
авторитет, професионална репутация, както и че се ползвали с уважение сред
колегите си. През 2011г. Русенска борса ООД сключила договор с Община
Тутракан за упражняване строителен надзор върху СМР на територията на
Общината, в няколко населени места. През 2011г. Следственият отдел-
гр.Силистра образувал досъдебно производство във връзка с дейността на
ищеца по този договор, като Паскалев бил свидетел. Обвинението било за
вписани неверни обстоятелства в актове образец 19, а именно че били
вписани за извършени СМР и вложени материали, каквито обстоятелства
нямало в действителност. Повдигнатите обвинения срещу ищеца станали
известни на всички строители, проектанти, строителни инженери и техници
от област Русе, които извършват строителна дейност и се познават много
добре. Тези обвинения били обсъждани в професионалната общност и довели
до нарушаване добрия авторитет и доброто име на професионалист на ищеца.
Към него се породили подозрение и недоверие, съмнения че е действал
непочтено, че е взел пари. Воденото наказателно производство се отразило
зле на психиката на ищеца – станал напрегнат, разсеян, нямал мотивация да
работи, споделял притеснения как ще завърши делото, изпитвал срам и
унижение.
Свидетелят А. Р. също установява, че ищецът споделял с него
притеснения от воденото наказателно дело срещу него, страхувал се за
9
крайния резултат, притеснявал се че може да бъде осъден и да влезе в
затвора, какви ще бъдат последиците за семейството му, за него самия, какво
ще стане с професионалната му работа, станал изнервен и потиснат.
Св.Марияна Г.а, бивша съпруга на ищеца, дава показания че ищецът
имал силни притеснения във връзка с наказателното производство, по което
бил обвиняем, то влошило физическото и психическото му състояние. През
2011г. по време на пътуване към Силистра във връзка с разследването,
ищецът който шофирал личния си автомобил, получил припадък, загубил
съзнание, бил транспортиран в СМП-Тутракан, след това в МБАЛ-Русе, бил
на болнично лечение около месец, след това в домашни условия още около 60
дни и вследствие на припадъка получил и счупване на три поясни прешлена.
Бил диагностициран с диагноза епилептичен синдром, вследствие на
малформация в лява слепоочна област.
И тримата свидетели установяват пътния инцидент, който ищецът
претърпял през 11.2017г. при пътуване към Силистра, полученият
епилептичен припадък и счупванията.
Свидетелските показания са категорични, последователни и
непротиворечиви и Апелативният съд ги кредитира.
Видно от събраните по делото доказателства, подробно анализирани по-
горе, досъдебното производство е продължило 1 година и 11 месеца. Ищецът
е привлечен като обвиняем на 12.08.2011г. за извършени престъпления по
чл.311 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал., и чл.20 ал.2 от
НК. Обвинителен акт е изготвен и внесен в Районен съд-Тутракан на
12.06.2012г., като ДП е било спряно от 23.11.2011г. до 27.02.2012г. поради
влошено здравословно състояние на ищеца Г.. На 25.09.2012г. по
образуваното НОХ дело РС-Тутракан е върнал делото на РП-Тутракан за
доразследване, поради приетото че са допуснати съществени процесуални
нарушения. Ищецът знаел за тях, но не направил своевременно искане пред
РП за отстраняването им, поради което е допринесъл, макар и в незначителна
степен, за продължителността на разследването. На 20.11.2012г. на същия е
повдигнато ново обвинение: по чл.212 ал.4 вр. ал.2 и ал.1 от НК и по чл.311
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. РП отново изготвя обвинителен акт за извършени
10
престъпления с новата посочена квалификация, който внася в РС-Тутракан на
11.04.2013г. По образуваното НОХд №121/2013г. на 29.10.2014г. е
постановена на Първа инстанция оправдателна присъда, която Прокуратурата
не протестира, поради което същата е влязла в сила на 14.11.2014г.
Следователно наказателното производство срещу ищеца Г. е
продължило от 12.08.2011г. до 14.11.2014г. т.е. 3 години и 3 месеца, като в
досъдебната фаза е било 1 година и 11 месеца, но неоснователно е
възражението на Прокуратурата, че делото е било и в съдебна фаза, за
продължителността на която не следва да носи отговорност, тъй като ако не
беше внесен обвинителен акт в съда, не би имало съдебна фаза, респективно
продължителността на наказателното производство като цяло би била
значително по-малка.
Безспорно е по делото, че спрямо ищеца е била взета само мярката за
неотклонение подписка.
Тези приети за установени факти водят до един единствен извод и той е,
че в случая е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди по отношение на ищеца.
Съгласно посочената разпоредба Държавата чрез своите правозащитни
органи отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
приключи с влязла в сила оправдателна присъда.
В случая при приетата за установена фактическа обстановка Въззивният
съд намира, че е налице хипотезата на чл.2. ал.1 т.3 от ЗОДОВ поради
незаконното обвинение на ищеца за извършване на престъпление като
наказателното производство е приключило със съдебен акт, с който ищецът е
признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения, който съдебен
акт е влязъл в сила. Отговорността е за Прокуратурата тъй като срещу ищеца
е водено досъдебно наказателно производство, наблюдавано и ръководено от
прокурор при Окръжна прокуратура-Силистра, което е приключило с
изготвяне на обвинителен акт на два пъти, внесени в Районен съд-Тутракан,
по които са образувани последователно две наказателни общ характер дела,
първото от които е било прекратено и върнато на Прокуратурата за
11
доразследване поради допуснати съществени процесуални нарушения, а по
второто е постановена оправдателна присъда, с която Г. е признат за невинен
и оправдан по повдигнатите му обвинения и присъдата е влязла в сила, тъй
като не е протестирана.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата, чрез Прокуратурата в случая,
дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е
обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай.
Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от
Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки
конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.
Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки да
преживее дискомфорт, негативни емоции, дори стрес. В случая се е стигнало
до отключване на заболяването епилепсия, което безспорно е тежко и
подлежи на продължително лечение, ако въобще се стигне до пълно
излекуване.
От съществено значение за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са дължими на ищеца, на посоченото основание,
са следните значими обстоятелства в случая: продължителността на воденото
наказателно производство – 3-години и 3 месеца, от които 1 година и 11
месеца досъдебно производство, но ответникът следва да отговаря за
продължителността на двете фази на наказателното производство, тъй като
ако нямаше повдигнато обвинение, не би имало и съдебна фаза, която
продължителност е в рамките на един разумен срок,, взетата мярка за
процесуална принуда спрямо ищеца- най-леката възможна, притесненията и
неудобствата, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за
извършено тежко умишлено престъпление по чл.212 ал.4 и по чл.311 ал.1 от
НК, промяната в здравословното състояние на ищеца, доказано със съдебно
медицинска експертиза, която промяна е както във физическото, така и в
12
психическото му състояние и преди всичко вследствие на наказателното
производство се е стигнало до отключване на заболяването епилепсия при
ищеца, като причината връзка между двете установява по категоричен начин
вещото лице
д-р Н., първият епилептичен припадък ищецът получава при пътуването му
към Силистра на 23.11.2011г. за да му бъде предявено разследването, същият
е шофирал и вследствие на припадъка получава и счупване на три поясни
прешлена, като всички тези здравословни проблеми са били лекувани в
продължение на 3 месеца и епилепсията подлежи на консервативно и/или
оперативно лечение в много продължителен период от време без гаранция за
пълно излекуване, настъпили са последващи проблеми в професионалната му
кариера, злепоставяне пред колеги – страителни инженери, техници,
проектанти - приятели, познати и пред обществото като цяло, накърняване на
доброто име и авторитета на Г., негативни психически преживявания, най-
малкото от които е дискомфорт, а също така страх, притеснения, стрес, които
обстоятелства се установяват по делото макар и да не е изслушана
психологическа или психиатрическа експертиза, свидетелите установяват че
ищецът се променил – затворил се в себе си, станал унил, умислен,
неконтактен, които негативни физически болки и страдания, както и
психически преживявания са продължили дълъг период от време – не само
през 3-те години и 3 месеца, през които е продължило наказателното
производство, но и след това, дори и досега, а физическите болки и страдания
отначало са били силни по интензитет и също продължителни – най-малко 90
дни, като лечението на епилепсията продължава и понастоящем, и то по
необходимост е специализирано, дори лекарската препоръка е да се
осъществи в специализирана клиника в София консервативно и/или
оперативно, негативното отражение за професионалната реализация на Г.,
както и обстоятелството че същият е бил на около 50 години по време на
воденото наказателно производство, а сега е на 57 години т.е към средната
възраст за страната.
Взетата мярка за неотклонение подписка, макар и най-леката възможна,
също е ограничила правата и свободата му в известна степен. Действително
взетата „подписка” спрямо гражданите означава, че те не могат да променят
местоживеенето си и постоянното си местопребиваване, без да уведомят
13
съответните органи и да получат разрешение. Все пак трябва да се отчете
обстоятелството, че най-леката мярка за неотклонение не води до
ограничаване в значителна степен на свободата и придвижването.
При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими
обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищеца по
делото доказателства, съдебният състав стига до извода, че претърпяните от
ищеца, търпяни и сега от него болки и страдания би било подходящо да
бъдат обезщетени със сумата 20 000 лева. С оглед вида, интензитета и
продължителността на конкретните неимуществени вреди, подробно описани
по-горе, според Апелативния съд в случая дължимото, подходящо и
необходимо тяхно обезщетение възлиза на сумата 20000 лева.
Този размер обезщетение за неимуществените вреди в случая отговоря
и на житейски оправданото, както и е съобразен със съдебните решения па
аналогични случаи.
При това решение по основния иск, акцесорният такъв по чл.86 от ЗЗД е
основателен, доказан и следва да се уважи така, както го е уважил Окръжният
съд. Съгласно съдебната практика, включително съгласно задължителното
Тълкувателно решение №3 от 2005г. на Върховния касационен съд законната
лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство
респективно от датата на влизане в сила на оправдателната присъда като в
случая законната лихва се претендира от по-късен момент, а именно от датата
на подаване на исковата молба в съда, която е 27.07.2018г. и Окръжен съд-
Русе я е присъдил от този момент.
В тази част, с която предявеният иск за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лева до пълния претендиран
размер от 250000 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано,
поради което е влязло в сила.
В частта на решението, с която Окръжен съд-Русе е уважил иск за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 20000 лева, заедно
със законната лихва върху тази главница считано от 27.07.2018г. до
окончателното й изплащане, същото е правилно, поради което и на основание
14
чл.271 от ГПК следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща и
към мотивите на Окръжен съд-Русе, формулирани в обжалваното решение.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК по начало за тази
инстанция се дължат разноски в полза на въззиваемия, но тъй като такива не
са искани, не се присъждат.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260090 от 07.04.2021г., постановено по гр.д.
№169/2020г., на Окръжен съд-Русе В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. АЛ. Г. от
гр.Русе сумата 20 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е бил
оправдан, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.07.2018г. – датата на предявяване на иска – до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕ №260090 от 07.04.2021г., постановено по гр.д. №169/2020г.,
на Окръжен съд-Русе Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ с
която е отхвърлена исковата претенция на М. АЛ. Г. против Прокуратурата на
РБ за сумата, представляваща разликата над присъдените 20000 лева до
претендираните 250000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, със
същия произход, както и за законната лихва върху тази разлика.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15