Решение по дело №36175/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14545
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110136175
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14545
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110136175 по описа за 2021 година
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Предявен е иск за делба на недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект с
идентификатор 68134.305.177.9.14 по КККР одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016 г.
на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.305.177 и представляващ АПАРТАМЕНТ №14, с площ 59,87 кв.м.,
находящ се в АДРЕС, заедно със зимнично помещение и с 1.264% ид. части от общите части
на сградата, при съседи на същия етаж 68134.305.177.9.15, 68134.305.177.9.13, под обекта
68134.305.177.9.11 и над 68134.305.177.9.17.
Ищците твърдят, че са наследници на починалия на 25.09.2013 г. Б.К. К., който заедно
със сестрите си Р. Д.К.-С. и В. Д. И. са придобили по наследство от родителите си
процесния недвижим имот. Д.К. К. и В.Г. К., починали родители на ответниците и на
бащата и съпруг на ищците са придобили собствеността върху процесния имот на
основание покупка от Софийски градски народен съвет, за което е съставен нотариален акт
за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ от 24.04.1974 г. на Първи нотариус при
Софийски народен съд. Заявяват, че от 09.04.2019 г. до настоящия момент имотът се ползва
единствено от Р. Д.К.-С., както и че не са успели доброволно да прекратят съсобствеността
върху имота, поради което претендира същата да бъде прекратена от съда при квоти от по
1/9 идеална част за всеки от ищците и по 1/3 идеална част за всеки от ответниците. Ищците
са заявили искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за сумата по 100.00 лева месечно от влизане в сила
на решението по допускане на делбата до окончателното извършване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Д.К.-С. е депозирала отговор, в който заявява, че
са съобственици с ищците на посочения имот при квотите заявени в исковата молба. Заявява
готовност за сключване на съдебна спогодба. Посочва, че единствено тя поддържа
процесния имот като заплаща всички разходи за това. Оспорва претенцията за присъждане
на обезщетение за лишаване от ползване на имота, тъй като не е препятствала държането и
ползването на имота. Счита претенцията за заплащане на месечен наем за завишена.
1
В депозирания от ответника В. Д. И. са изложени доводи за прекратяване на
съсобствеността между страните при посочените в исковата молба квоти. Поддържа, че
имотът е неподеляем и че считано от 09.04.2019 г. само Р. Д.К.-С. ползва същия, с което
възпрепятства ползването и от нейна страна. Предвид това до Р. Д.К.-С. е изпратена покана
за доброволно предоставяне на ползването на 1/3 част от имота, респ. за заплащането на 150
лева месечно обезщетение за лишаване от ползването му. Моли съдът да разпредели
ползването на жилището между съсобствениците съответно на притежаваните идеални
части или да осъди ответника Р. Д.К.-С. да заплаща 150,00 лева месечно за периода от
влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното ѝ извършване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, приема следното от фактическа страна:
От представения нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55
ЗПИНМ №52, том IX, дело 1652/1974 г. от 24.04.1974 г. на Първи нотариус при Софийски
народен съд се установява, че Д.К. К. и В.Г. К. са придобили чрез покупка собствеността
върху апартамент №14, находящ се в АДРЕС, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
други сервизни помещения с обща квадратура 59.87 кв.м. при съседи на апартамента:
стълбище, Д. и М.Д., ул. „Н.В.“, Й. и С.П., ведно със зимнично помещение заедно с 1,264%
идеални части от общите части на сградата.
По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №130, том IV, рег. №26709, дело 590/2022 г. от 26.10.2022 г. на нотариус
М.М.-Р. с район на действие СРС и рег. №504 на НК, видно от които В. Д. И. продава на Р.
Д. К.С. собствената си 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ самостоятелно
бек в сграда с идентификатор 68134.305.177.9.14 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: АДРЕС с
предназначение жилище с площ 59,87 кв.м. със зимнично помещение заедно с 1,264%
идеални части от общите части на сградата.
Съгласно представената схема на самостоятелен обект в сграда №15-1028696-
03.11.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.София, за територията, в
чиито район се намира жилището, чиято делба се иска, са одобрени кадастрална карта и
регистър със Заповед №РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, като
жилището е с идентификатор 68134.305.177.9.14, находящо се на ет. 5 в сграда с
идентификатор 68134.305.177.9, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.305.177 при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: 68134.305.177.9.15,
68134.305.177.9.13 под обекта 68134.305.177.9.11 и над обекта 68134.160305.177.9.17
Според удостоверението за данъчна оценка на делбения имот данъчната му оценка е в
размер на 56563,10 лева.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверения за
наследници, издадени от Столична община, район Възраждане с изх. №РВЕ21-УГ01-
2684/06.04.2021 г. на Д.К. К., починал на 04.06.1991 г. и с изх. № РВЕ20-УГ01-
6195/25.09.2020 г. на В.Г. К. се установява, че са оставили за свои наследници по двете им
дъщери – В. Д. И. и Р. Д. К.-С., както и наследниците на сина им Б.Д. К., починал на
24.09.2013 г. – съпруга М. Т. К. и децата има Т. Б. К. и Р. Б. К..
За установяване възможността делбения имот да бъдат поделен, както и каква е
пазарната му оценка и какъв е средния пазарен наем е изслушано и прието заключение на
съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице М., според което жилището е
неподеляемо по смисъла на чл. 203 ЗУТ, поради невъзможността да бъдат осигурени два
отделни входа. Вещото лице е посочило, че не съществува възможност апартаментът да се
ползва от всчки съсобственици. Пазарната цена на делбения имот е определена на 127120,00
лева, а средният пазарен наем възлиза на 440,00 лева месечно.
Според допуснатото и прието по делото повторно заключение на съдебно-техническата
експертиза, изготвено от вещо лице Кошева – К. пазарната стойност на апартамент №14 е в
размер на 169736,00 лева, а средния месечен наем в 494,00 лева
2
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска за делба
Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.
По този иск ищците следва да докажат твърденията си относно придобиване правото на
собственост върху 1/3 ид. част от имота, както и че имотът, чиято делба се иска е съсобствен
между тях и ответниците, като докажат фактите, от които произтича съсобствеността.
С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти от по 1/9 идеална част за
всеки от ищците в качеството им на наследници на Б.Д. К. и по 1/3 идеална част за всеки от
ответниците с оглед установените наследствени правоприемства.
С нотариален акт за покупко – продажба от 26.10.2022 г., след приемане на доклада за
окончателен по делото, В. Д. И. продава на Р. Д. К.С. собствената си 1/3 идеална част от
делбения имот. При така извършеното разпореждане с идеална част от съсобственик
(съделител) в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по
допускане на делбата, приложение намират разпоредбите на чл.226 ГПК и делото следва да
продължи своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл.226, ал.2, изр.второ
ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на всички
съделители и на лицето, което встъпва като страна по делото. Конституирането на
приобретателя наред с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят
участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл.226,
ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за
съделителите, така и спрямо приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между
съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се
считат за права на приобретателя. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по
извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент.
Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще
настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното
производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало
неизвестно за съда – в този смисъл са дадените в ТР №3/2013 от 19.12.2013 г. на ОСКГ на
ВКС разяснения.
Прехвърлянето на идеална част от съсобствен имот в хода на делбеното производство
представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска
за делба съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял, вкл.
и когато исковата молба е вписана. Наведените от ищците възражения с допълнителна
молба след приключване на съдебното дирене по делото за заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС
при продажбата на идеална част от съсобствения имот от страна на В. Д. И. не само са
преклудирани, но са и неоснователни доколкото изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира
само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността
лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от
съсобствениците, независимо че последният може да се намира в брак към момента на
сделката. Отделно от това при повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду
тях да бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи от лице, което не е извън
съсобствеността. (ТР №5/2012 от 28.11.2012 г. на ОСГК на ВКС).
В случая притежаваните от В. Д. И. идеални части са прехвърлени на съделител, който
участва в производството на собствено основание. Ако последният се е намирал в брак към
момента на разпоредителната сделка и прехвърлената 1/3 идеална част е придобита в режим
на съпружеска имуществена общност, то праводателят В. Д. И. ще участва като процесуален
субституент и на приобретателя – съпруг, който не е необходимо да бъде конституиран като
страна в производството по изложените по – горе съображения.
3
Макар разпоредителната сделка с идеални части от процесния имот да е последваща
предявяването на исковата молба, липсва законово основание за изключване на
прехвърлителката В. Д. И. като страна в производството, което би довело до неоправдано
лишаване от правото й да реализира в пълен обем всичките си права по повод ликвидиране
на съсобствеността, включая и тези за уреждане отношенията по сметки между
съделителите.
С оглед всичко изложено съдът приема, че делбата следва да се допусне при квоти от
по 1/9 за всеки от ищците, 1/3 за Р. Д. К.С. и 1/3 за В. Д. И. в качеството на процесуален
субституент на Р. Д. К.С..
По искането за привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК.
С исковата молба ищците са заявили, че желаят да се разпредели ползването на
делбения имот, а при невъзможност да им се присъди обезщетение в размер на по 100,00
лева до извършване на делбата. Страните не спорят, че жилището се ползва изцяло от
ответника Р. Д. К.С., поради което искането по чл. 344, ал. 2 ГПК на ищците следва да се
уважи.
За установяване размера на претенциите и поделяемостта на имота са изслушани две
заключения като според едното средният месечен пазарен наем за апартамента е в размер на
440,00 лева, а според повторното – 494,00 лева. И двете вещи лица са категорични, че не
съществува възможност за ползване на имота от всички съсобственици в съответствие с
квотите им, поради което на ищците следва да се присъди обезщетение. Съдът намира, че
месечното обезщетение следва да се определи при средна цена между посочените от двете
вещи лица, а именно 467,00 лева, като справедлив еквивалент на стойността, необходима за
ползване на апартамент от подобен вид. Въз основа на изложеното и при съобразяване
квотите на ищците ответникът Р. Д. К.С. следва да бъде осъдена да им заплаща месечно
обезщетение в размер на по 51,88 лева, считано от влизане на настоящото решение в сила в
частта, в която има характер на определение относно произнасянето на претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК, до окончателното извършване на делбата.
Ответникът В. Д. И. също е направила искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК да се
разпредели ползването на имота, респ. да се присъди обезщетение за ползването му.
Действително се установи по делото, че единствено Р. Д. К.С. ползва имота, но поисканата
привременна мярка може да бъде постановена само за напред във времето. По реда на чл.
344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти
ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат
заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва
привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване
на делбеното производство. След извършеното разпореждане със собствената 1/3 идеална
част от процесния имот В. Д. И. вече няма качеството съделител, в полза на който да бъде
постановена привременна мярка. Определението на съда, с което се разпределя ползването
или се присъжда обезщетение до извършване на делбата има действие занапред във времето,
поради което не може да бъде постановена привременна мярка по отношение на лице, което
не е съсобственик, лишен от ползването на имота.
Претенцията на ищците за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.
31, ал. 2 ЗС от страна на Р. Д. К.С., предявена още с иска за делба, представлява
самостоятелна материалноправна претенция за обезщетение т.е. претенция по сметки между
съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК, а именно във втората фаза
на делбеното производство. Ето защо съдът не дължи произнасяне по този въпрос към
настоящия момент.
По разноските.
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
ГПК. По правилата на чл. 78 ГПК се присъждат разноски и по повод оспорвания въведени в
спорния предмет и които са били приети за основателни, респ. неоснователни, а когато не се
4
оспорват правата на съделителите или способа на извършване на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Така мотивиран
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между М. Т. К., ЕГН **********, Т. Б. К.
ЕГН **********, Р. Б. К. ЕГН ********** и тримата с адрес: АДРЕС, Р. Д. К.С. ЕГН
********** с адрес: АДРЕС и В. Д. И. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на недвижим имот
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.305.177.9.14 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.177 и
представляващ АПАРТАМЕНТ №14, с площ 59,87 кв.м., находящ се в АДРЕС, заедно със
зимнично помещение и с 1.264% ид. части от общите части на сградата, при съседи на
същия етаж 68134.305.177.9.15, 68134.305.177.9.13, под обекта 68134.305.177.9.11 и над
68134.305.177.9.17. при следните квоти:
1/9 ид.ч. за М. Т. К.;
1/9 ид.ч за Т. Б. К.;
1/9 ид.ч за Р. Б. К.;
1/3 ид.ч за Р. Д. К.С.;
1/3 ид.ч за В. Д. И. в качеството ѝ на процесуален субституент на Р. Д. К.С.;

ОСЪЖДА Р. Д. К.С. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 344, ал. 2 ГПК
да заплаща на М. Т. К., ЕГН **********, Т. Б. К. ЕГН **********, Р. Б. К. ЕГН
********** и тримата с адрес: АДРЕС по 51,88 лева на всеки месечно за ползване на
процесния съсобствен имот - самостоятелен обект с идентификатор 68134.305.177.9.14 по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК,
намиращ се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.305.177 и
представляващ АПАРТАМЕНТ №14, с площ 59,87 кв.м., находящ се в АДРЕС, заедно със
зимнично помещение и с 1.264% ид. части от общите части на сградата, при съседи на
същия етаж 68134.305.177.9.15, 68134.305.177.9.13, под обекта 68134.305.177.9.11 и над
68134.305.177.9.17. считано от влизане в сила на настоящето решение до окончателното
извършване на делбата или до изменение или отмяна на настоящето решение, като
ОТХВЪРЛЯ исканията за разликата над 51,88 лева до пълния предявен размер от по 100,00
лв., както и исканията за разпределяне на ползването на имота.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в частта по
привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок, а в
останалата част по допускане на делбата - с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за насрочването му във
втората фаза на съдебната делба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5