РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1799/11.10.2021г.
гр. Пловдив, 11.10.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 899 по
описа за 2021год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и чл.
40, ал. 1 от ЗДС.
Жалбоподателят Й.З.П.,
ЕГН ********** *** оспорва Решение № 242/19.03.2021г. на Министерски съвет, с
което е постановен отказ за частично отменяне на Решение № 441 на МС от 2014г. за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавнa нуждa
за изграждане на обект „Път ІІ-86 „Пловдив–Асеновград–Смолян“, участък от км
14+860 до км 24+819”, на територията на област Пловдив, изменено с решение №
248 на МС от 2015г. Твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон. Мотивира се с това, че част от собствения му
имот с идентификатор ***по КККР на с.Брестник в размер на 0,434дка е била
отчуждена с Решение № 248 на МС от 2015г., като отчуждаването е било с цел
изграждане на изпарител за оттичане и събиране на дъждовни води от пътя. След
изграждане на предвиденото разширение на „Път II-86 Пловдив-Асеновград-Смолян“ е
изградена канализация с шахти за отводняване и това е довело до отпадане на
реализирането на изпарител в отчуждения имот. Незначителна част от имота е
засегната от реализирани мероприятия, а близо 350кв.м. не са предмет нито на
първоначалния ПУП, одобрен със заповед № РД-02-15-3/16.01.2014г. на министъра
на РРБ, нито на последващия ПУП, одобрен със заповед № ДС-12-1/08.01.2019г. на
областния управител. Затова и твърди да са набице предпоставките на чл.40 от ЗДС за отмяна на отчуждаването. Представя писмени и гласни доказателствени
средства. Претендира разноски.
Ответната страна -
Министерския съвет на Република България, представляван от правен съветник Д.,
оспорва жалбата и моли да се отхвърли, като неоснователна. Поддържа се, че не
са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, тъй като имотът е използван
за държавна нужда и е включен в последващия ПУП.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Оспорваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 23.03.2021г.,видно от приложеното по преписката
известие за доставяне/лист 85/. Жалбата е постъпила в съда на 06.04.2021г. и е
в изискуемия 14-дневен срок за обжалване.
Актът засяга пряко
правната сфера на жалбоподателя и подлежи на съдебен контрол.
Следователно, жалбата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Несъмнено е и не се
спори между страните, че жалбоподателят е бивш собственик на отчужден имот по смисъла
на чл.40 от ЗДС.
С РЕШЕНИЕ
№ 441 на МС от 27.06.2014 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект „Път ІІ-86
„Пловдив–Асеновград–Смолян“, участък от км 14+860 до км 24+819”, на територията
на област Пловдив, е отчуждена част от собствен на жалбоподателя имот,
представляваща 0,434 дка от имот № ***, собственост на Й.З.П. и Д.Д.П., с определено паричното обезщетение на стойност 1478
лв.
Не се спори и, че паричното обезщетение
е изплатено на собствениците на засегнатата от принудителното отчуждаване част
от имота въз основа на Заповед № ДС-09-35 от 23 декември 2016 г. на областния
управител на област Пловдив.
Производството по чл.40 от ЗДС е
започнало с предложение вх.№ ДС-29-34 от 06.02.2020г. до областна администрация
Пловдив, с което Й.П. е поискал да се отмени частично отчуждаването поради
отпаднала необходимост.
Поради
липсата на своевременно произнасяне, по жалба на П. е било образувано адм.д.№
1762/2020г. на Административен съд-Пловдив. С определение № 1967/24.11.2020г.
на АС-Пловдив преписката е изпратена по подведомственост на МР на РБ за произнасяне.
Така се е стигнало и до постановяване на
оспорваното решение. Със същото решаващия орган е приел, че не са налице
предпоставки за частично отменяне на Решение № 441 на МС от 2014г. Мотивирал се
е със становището на Агенция "Пътна инфраструктура" – инвеститор на
обекта, обективирано с писмо изх. № 06-00-144 от 4 май 2020 г. до Областната
администрация на област Пловдив, според което с оглед на изключително равнинния
терен, върху който се реализира националния инфраструктурен Обект "Път
II-86 "Пловдив – Асеновград -Смолян", участък от км 14+860 до км
24+819", както и липсата на какъвто и да е естествен наклон в проекта
изключително прецизно са проучени и предвидени местата за изграждането на
отводнителни съоръжения. Пояснява се, че във връзка с осигуряването на достъп
до всички засегнати имоти е процедиран допълнителен ПУП – Парцеларен план (ПП)
за линеен обект: "Довеждащи пътища (локали), осигуряващи достъп/връзка на
засегнатите имоти до/от реконструиращото се трасе на път II-86, в участъка
"Пловдив – Асеновград" от км 14+860 до км 25+150", на
териториите на общините "Родопи”, Асеновград и Куклен, който обхваща нови
територии, граничещи с републиканския път. Проектът е одобрен с влязла в сила
Заповед № ДС-12-1 от 8 януари 2019 г. на областния управител на област Пловдив.
Посочва се, че процесният имот № ***, намиращ се в
землището на с. Брестник се засяга и от този проект, а локалното платно ще се
изгражда и върху отчуждената с Решение № 441 на Министерския съвет от 2014 г.
част от имота. Уточнява се, че върху визирания имот действат два ПУП,
осигуряващи два линейни пътни обекта – национален обект и обект от
първостепенно общинско значение, които са последователно одобрени съответно от
министъра на регионалното развитие и благоустройството и от областния управител
на област Пловдив, а именно: ПУП – ПП за Обект "Път II-86 "Пловдив –
Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", одобрен със
Заповед № РД-02-15-3 от 16 януари 2014 г. на министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и ПУП – ПП за линеен обект "Довеждащи пътища
(локали), осигуряващи достъп/връзка на засегнатите имоти до/от реконструиращото
се трасе на път II-86, в участъка "Пловдив – Асеновград" от км 14+860
до км 25+150", на териториите на общините "Родопи”, Асеновград и
Куклен, одобрен със Заповед № ДС-12-1 от 8 януари 2019 г. на областния управител
на област Пловдив. Мотивирано е още, че министърът на РРБе разреил на АПИ да
извърши предвидените строително-монажни работи за Обект „Път II-86 Пловдив-Ановград“ от км.14+860
до км.25+50 в обхвата на действащите ПУП, като е издал разрешение за строеж №
РС-17/19.05.2016г., допълнено със Заповед № РС-29/10.05.2018г. на министъра на
РРБ за подобекти „Актуализация на отводняването от км.14+860 до км.22+850 и от
км.23+120 до км.24+940 и Актуализация на наложителни и отводнителни канали от
км.14+860 до км.24+940 и Заповед № РС-13/12.03.2019г. на министъра на РРБ за
подобект Кръгово кръстовище „Долни воден“ при км.23+020. Посочва се,че с оглед
на своевременната реализация на двата обекта от изключително регионално
значение не са налице обстоятелства, налагащи отменяне на отчуждаването на
засегнатата част от имот № *** с площ 0,434дка. Отчуждителната процедура била
приключила, АПИ е придобила собствеността върху отчуждените части от имоти,а
след изграждането на пътните обекти остатъчната площ от имота в размер на
7926дка е индивидуализирана като самостоятелен поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на с.Брестник и отговаря на изискването имотът да съществува
самостоятелно, както и позволява да се реализиратинвестиционните намерения на
собственика. Мотивира се,че не са налице нови обстоятелства, които да допускат
частично отменяне на отчуждаването, извършено за държавна нужда.
Решението е постановено след доклад на
министъра на РРБ.
С оглед на това, че отчуждаването е
извършено с решение на МС, съдът приема, че оспорваното решение е постановено
от компетентен орган и при спазване на предвидената в чл.40 от ЗДС процедура.
Разгледано по същество, решението е
неправилно.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДС предвижда
две възможни хипотези на отмяна на отчуждаване - ако в 3-годишен срок, а за
изграждане на национален обект - в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план
не е започнало или имотът не се използва
по предназначението, за което е отчужден.
Несъмнено е в случая липсата на първата
хипотеза. Според легалното определение в §3 от ДР на ЗДС мероприятието е
започнало по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДС, ако са утвърдени архитектурните
проекти и е издадено разрешение за строеж. Видно от преписката е,че издаденото
разрешение за строеж № РС-17 е от 19.05.2016г., като това е в рамките и на
двата възможни срока-3-годишен и 5-годишен, независимо от класификацията на
мероприятието като национален обект или не, и то дори считано от самото решение
на МС за отчуждаване. Самото отчуждаване е станало по-късно със заповедта на
областния управител за определяне на размера на паричното обезщетение № ДС-09-35
от 23.12.2016г.
Установява се обаче в хода на настоящото
производство, наличието на втората възможна хипотеза за частична отмяна на
извършеното отчуждаване, а именно имотът да не се използва по предназначението,
за което е отчужден.
Отчуждаването е за държавна нужда за
изграждане на обект „Път II-86
“Пловдив – Асеновград – Смолян“. Видно от заключението на вещото лице инж.Р. по
допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено
от страните, по предвижданията на ПУП-ПП, одобрен със Заповед №
РД-02-15-3/16.01.2014г. на министъра на РРБ, определената площ за отчуждаване в
размер на 434кв.м., като конкретните мероприятия са дясно локално платно на
пътя и отводнително съоръжение-изпарител за оттичане и събиране на дъждовни
води от пътя. Изграждането на отводнително съоръжение е предмет и на издаденото
Разрешение за строеж № РС-17/19.05.2016г. Такова отводнително съоръжение не е
изградено, като с одобряването на ПУП-ПП със заповед № ДС-12-1/08.01.2019г. на
областния управител на област Пловдив, всички предвидени преди това изпарители
са премахнати. Налице е ново решение на локалните платна в сравнение с ПУП-ПП
от 2014г., при което отпада необходимостта от изграждане на множеството
изпърители за оттичане и събиране на дъждовни води от пътя. При това ново
решение само 72кв.м. от отчуждените 434 кв.м. са завзети от локал на пътя,
видно от комбинираната скица към експертното заключение на лист 223 - площ, означена
с № 3,а останалата отчуждена процесна площ не е засегната по никакъв начин от
строителните работи – означена на скицата с № 1. Засетнати са само посочените
72кв.м. от нея и 21 кв.м допълнително отчуждена площ, която не е част от
спорните 434кв.м.
При тези несъмнено установени факти
съдът намира,че част от отчуждения терен не се използва по предназначението, за
което е отчужден по смисъла на чл.40 от ЗДС,а именно колорираната със сини
линии на комбинираната скица към заключението на СТЕ и означена с № 1, но без
тази означена с № 3. Тоест 434 кв.м. без използваните 72 кв.м. или 362 кв.м. са
отчуждени без да е реализирано каквото и да е мероприятие върху тях, нито да се
предвижда реалиозирането на такова.
При така изложеното, съдът намира, че оспорваният
отказ е незаконосъобразен поради наличието на условия за уважаване на искането
по чл. 40, ал. 1 от ЗДС.
Ето защо същият следва да бъде отменен,
а преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върната на административния
орган за ново произнасяне съобразно предпоставките по закона и след
предварително възстановяване на полученото обезщетение.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се заплатят направените по делото разноски в размер на 1000лв.
заплатено възнаграждение за един адвокат, 10лв. държавна такса и 360лв. депозит
за вещо лице или общо 1370лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по оспорване на Й.З.П., ЕГН ********** ***,
Решение № 242 /19.03.2021г. на Министерски съвет, с което е постановен отказ за
частично отменяне на Решение № 441 на МС от 2014г. за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавнa нуждa
за изграждане на обект „Път ІІ-86 „Пловдив–Асеновград–Смолян“, участък от км
14+860 до км 24+819”, на територията на област Пловдив, изменено с решение №
248 на МС от 2015г.
ВРЪЩА
ПРЕПИСКАТА на Министерски съвет на РБ за ново произнасяне по предложение
вх.№ ДС-29-34/06.02.2020г. до областна администрация Пловдив на Й.З.П., ЕГН ********** за частично отменяне на Решение
№ 441 на МС от 2014г. за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект „Път ІІ-86
„Пловдив–Асеновград–Смолян“, участък от км 14+860 до км 24+819”, на територията
на област Пловдив, изменено с решение № 248 на МС от 2015г., в частта относно част от отчуждената част
от имот с идентификатор ***по КККР на с.Брестник/номер по предходен план ***/ в
размер на 0,434дка., а именно 362кв.м., при съобразяване указанията на съда
в настоящото решение.
ОСЪЖДА Министерски съвет на РБ да
заплати на Й.З.П., ЕГН ********** *** сумата от 1370
/хиляда триста и седемдесет/ лева разноски.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: